Определение по дело №25767/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10232
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20211110125767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10232
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110125767 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№1934/10.05.2021 г. на СТ. АЛ. ДЮЛГ., ЕГН
**********, адрес-......, срещу Д. Т. М., адрес-......
На основание чл.140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2022 г.-11,00 часа ,
за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните
положителни установителни искове:
1) иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответната страна сумата 9 900,00 лв. със законна лихва от
25.01.2021 г. до окончателното й плащане на вземането-главница по договор за паричен
заем от 16.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.№1880/16.01.2018 г.
на нотариус №номер и име за която сума е издадена Заповед от 01.03.2021 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4453/2021 г. на
Софийски районен съд, І г.о.-161 състав;
2) иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 997,50 лв.-мораторна неустойка по чл.4.1 от договор за
паричен заем от 16.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№1880/16.01.2018 г. на нотариус №номер и име за която сума е издадена Заповед от
01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№4453/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав.
1
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2018 г. ищецът е предоставил на ответника заем
от 9 900,00 лв. по силата на договор от същата дата с нотариална заверка на подписите на
страните. Съгласно чл. 1 от Договора за заем страните уговорили, че договорът има характер
на разписка и удостоверява, че заемната сума е получена от заемополучателя. В чл.2 от
договора страните уговорили, че заемната сума следва да бъде върната в срок до 31.01.2018
г., но към настоящият момент не е изпълнил това свое задължение. Не се оспорва
твърдението на ответната страна в заповедното производство, че ищецът е получил от
ответника по банков път сумата 2 050,00 лв., но тя не е за погасяване на процесния дълг, а на
друг заем между страните в размер на 2 500,00 лв. Неверни са твърденията на ответната
страна за извършвани плащания в брой на процесния заем. Със заявление
вх23005677/25.01.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
за процесните суми, която не е влязла в сила поради подадено възражение срещу нея.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подадена извън срока по чл.131, ал.1
ГПК, и уточнителна молба вх.№58495/24.09.2021 г. оспорва изцяло предявения иск.
Поддържа, че процесните задължения не са възниквали поради нищожност на договора за
паричен заем като сключен в противоречие със закона-ищецът е сключвал множество
договори за заем по занятие, но без лиценз и регистрация, което е забранено от закона
(чл.252, ал.1 НК). Оспорва мораторната неустойка по чл.4.1 от договора като прекомерна и
крайно неизгодна. Твърди, че е заплатил процесната сума на ищеца по банков път в периода
09.01.2019 г.-07.11.2020 г. (общо 2 050,00 лв.) и в брой в периода м.март 2019 г.-08.01.2021
г. (общо 10 900,00 лв.), с което изцяло са погасени процесните задължения, които се
претендират повторно. Претендират се разноски по делото. Прави се евентуално възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата страна.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) сключването между страните на описания в исковата молба договор; 2)
предоставянето на заемната сума от ищцовата на ответната страна; 3) настъпил падеж за
връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да установи по делото: 1)
твърденията са за погасяване на процесните задължения чрез извършени плащания.
ПРИЕМА на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1) сключването между
страните на договора за заем от 16.01.2018г.; 2) получаването на заемната сума по този
договор от заемополучателя-ответник по делото.
По доказателствата:
Допуска представените от страните по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищцовата страна 1 свидетел при довеждане в насроченото съдебно
заседание за посочените в исковата молба обстоятелства-възражението на ответника срещу
това искане е неоснователно-данните за свидетелите са изискване за редовност на
доказателственото искане само ако се иска тяхното призоваване от съда, а те не се допускат
при довеждане от поискалата ги страна.
Оставя без уважение на основание чл.159, ал.2 ГПК искането на ищцовата страна за
допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане на свидетелски
2
показания за посочените в отговора на исковата молба твърдения за извършени плащания по
процесния договор-такива са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК като касаещи
плащания на парични задължения, установени с писмен акт-доколкото ответната страна не
оспорва авторството на волеизявлението си в процесния писмен договор, такъв писмен акт
съществува обективно и прави приложима забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК, а евентуалната
нищожност на този писмен договор е материално-правен въпрос по съществото на спора,
различен от процесуалния въпрос за съществуването на писмен акт, съставен между
страните; прагът от 5 000,00 лв. по чл.164, ал.1, т.3 ГПК касае стойността на договорите, а не
размера на плащанията, поради което няма отношение към настоящия случай.
ДОПУСКА на основание чл.176 ГПК формулираните от ответната страна към ищеца в
отговора на исковата молба въпроси №3.1 и 3.4, като ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна СТ.
АЛ. ДЮЛГ. да се яви лично в насроченото съдебно заседание и да отговори на поставените
въпроси, и УКАЗВА на ищцовата страна, че ако не се яви в съдебно заседание, откаже да
отговори или даде уклончиви или неясни отговори на въпросите, съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за които са зададени въпросите в интерес на ответната страна
съгласно чл.176, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.176 ГПК относно останалите въпроси:
въпрос 3.2 съдържа и питане за правна оценка, а не само за факт; въпрос 3.3 е изцяло без
значение за спора по делото-наличието на каквито и да било досъдебни производства и
преписки без влязла в сила присъда няма доказателствена стойност за факти от предмета на
делото; въпрос 3.5 е формулиран по начин, който не позволява прилагането на последиците
по чл.176, ал.3 ГПК.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д.№4453/2021 г. на СРС-161 състав и приема съдържащите се
в него документи като писмени доказателства по делото.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищците и ответникът следва да
се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна-заедно с
препис от отговора на ответника и от уточнителна молба вх.№58495/24.09.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3