№ 25
гр. Пещера, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20245240200012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. М. Д., ЕГН: **********, от с. ******, против
Наказателно постановление № 23-0315-000689 от 20.12.2023 г., издадено от
Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ - Пещера към ОДМВР –
Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
с упълномощения от него адв. Т. Т., който развива подробни съображения за
отмяна на атакуваното НП, поради това, че деянието не е извършено и поради
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със съставяне и
връчване на АУАН и издаване на НП. Претендират се разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. При депозиране на административно-
наказателната преписка в съда от страна на административно-наказващия
1
орган (АНО) е представено писмено становище, в което се твърди, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Формулирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и искане за съобразяването му с минимално определения
размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.11.2023 г. около 07:45 в гр. Пещера, на ул. „Михаил Такев“ № 21
св. К. Г. С., заемащ длъжността „автоконтрольор“ при РУ - Пещера, съставил
фиш № 2453764/23.11.2023 г. в отсъствие на водача, за това, че Б. Д. спира за
престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна или
велосипедна пътека лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № РВ9719ВМ –
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с който му наложил глоба в размер на
50 лв.
След постъпило възражение от жалбоподателя Д. срещу издадения му
фиш, същият бил анулиран, като на Д. бил съставен АУАН с бл. № 332513 от
02.12.2023 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който му бил връчен
лично на 02.12.2023 г. При запознаване със съдържанието на акта,
жалбоподателят саморъчно вписал, че автомобилът не е излизал от гр.
Пловдив.
Въз основа на съставения АУАН се постановило обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Б. Д. е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по категоричен начин от показанията на актосъставителя К. С., както и от
показанията на свидетеля по акта – С. Г., разпитани в качеството на свидетели
в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
писмените доказателства, приложени към административно-наказателната
преписка и от тези, изискани и представени в съдебно заседание, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
Свидетелите не си спомниха в детайли за случая, което предвид
изминалия период от време след установяване на нарушението – близо пет
месеца и обстоятелството, че констатират почти ежедневено в работата си
2
подобни нарушения, както и други по ЗДвП, съдът намира за нормално да не
могат да си спомнят за всеки отделен случай. И двамата свидетели
потвърдиха подписите си под акта за установяване на нарушението, като
свид. С. потвърди, че актът е съставен на водача въз основа на фиш, за това,
че е паркирал автомобила си на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са
обективни, достоверни и логически свързани. В този ред на мисли съдът не
даде вяра на показанията на свидетеля, доведен от жалбоподателя - Н. Т.,
който в показанията си пред съда заяви, че живее през една къща от
жалбоподателя и че за периода от средата на м. ноември до средата на м.
декември 2023 г. автомобилът на жалбоподателя не е напускал къщата му,
поради липса на части и ремонт. Следва да се изтъкне обстоятелството, че ако
автомобилът на жалбоподателя действително не е напускал пределите на
дома му, находящ се в с. Чешнегирово, обл. Пловдив, то не би имало никаква
друга обективна причина същият да бъде обект на проверка и на
констатирано нарушение с него в гр. Пещера, обл. Пазарджик. Житейски
нелогично е да се мисли, че конкретните полицейските служители без
никаква обяснима причина или може би от скука или за удоволствие
предприемат необосновано административна работа със собствениците, като
им съставят фишове за „измислени“ от тях нарушения.
В случая обстоятелството, че и двамата свидетели са полицейски
служители и в този смисъл са служебно свързани, а и зависими от АНО,
според настоящия съдебен състав не оказва влияние върху истинността на
показанията им, доколкото не се установи да имат някакъв личен мотив в
уличаване на жалбоподателя Б. Д., като му приписват поведение, респ.
нарушение, което той не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН е
3
съставен от материално и териториално компетентно лице – „младши
автоконтрольор“ при РУ – Пещера в съответствие с т. 1.3.2 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на външните работи. Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган – С. Димитров Пейчинов, който видно от
изисканата и приложена по делото Заповед № 8121К-4555/01.06.2022 г.,
издадена от главния секретар на МВР /л. 79 от делото/, заема длъжността
Началник на група „Охранителна
полиция“ към РУ – Пещера и съобразно т. 3.5 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на външните работи разполага с правомощия
да издава наказателни постановления.
Настоящата инстанция, след запознаване с обжалваното наказателно
постановление, намира, че същото не отговаря на формалните изисквания на
ЗАНН за съдържание, доколкото при издаването му не са спазени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочената норма в НП
следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено. Тоест, за да е налице надлежно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на дееца, следва в АУАН и НП
да са посочени всички елементи от обективна и субективна страна на
вменения административен състав. Съставянето на НП в нарушение на
изискванията, постановени в чл. 57 от ЗАНН, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на
административно-наказателното производство, както и до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
В процесното НП липсва пълно и конкретно описание на онези
съставомерни фактически елементи на вмененото на жалбоподателя деяние и
обстоятелствата, при които е извършено, от които да се направи безспорен и
категоричен извод за извършено от обективна и субективна страна
административно нарушение, като не става ясно какво точно нарушение е
извършил жалбоподателят. При описание на фактическата обстановка в НП е
посочено, че жалбоподателят паркира личният си автомобил върху или на по-
малко от 5 метра от пешеходна или велосипедна пътека, а впоследствие при
текстовото описание на законовата норма по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
посочени всички възможни изпълнителни деяния – а именно-спира за престой
4
или паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходната или
велосипедна пътека. На първо място не става ясно за какво е ангажирана
отговорността на жалбоподателя – за това, че спира за престой или за това, че
паркира. На следващо място не е ясно къде се е намирал автомобилът на
жалбоподателя – върху или на по-малко от 5 метра. И на последно място не
става ясно дали автомобилът на жалбоподателя е бил върху или на по-малко
от 5 метра от пешеходна пътека или от велосипедна пътека. Дословното
възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в
съдържанието на НП, без да се държи сметка, че същата съдържа в себе си
няколко различни изпълнителни деяния и без да се конкретизира кое от
посочените изпълнителни деяние е осъществено от жалбоподателя, е пречка
привлеченото към отговорност лице да узнае конкретните елементи на своето
деяние и съответно да се защити по него в пълен обем. По този начин е
допуснато съществено нарушение относно задължителното и минимално
необходимото съдържание, което засяга правата на жалбоподателя, така че
последният да не може да разбере в какво точно се изразява поведението му и
какво не е изпълнил, както и да упражни в пълнота правото си на защита,
включително и да ангажира и да иска да се съберат доказателства.
При очертаване на фактическата рамка на обвинението приложение
намират и задължителните указания на ППВС 1/1953, според които всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми, като този минимум
от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Използваната техника за описание на нарушението в НП чрез дословното
цитиране на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, уреждаща няколко
различни изпълнителни деяния, без изобщо да е конкретизирано кое от
изброените изпълнителни деяния наказващият орган е приел за осъществено
и без изобщо да са посочени конкретните фактическите признаци на
извършеното
от страна на жалбоподателя деяние, не покрива и в минимална степен
изискванията за съдържание на НП.
5
В Решение № 61 от 11.02.2010 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. x. д. №
25/2010 г., е посочено, че липсата на описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и точната му индивидуализация не дават
възможност да се установи извършен ли е състава на нарушението, а така
също, води до нарушаване правото на защита на нарушителя. Недопустимо е
едва при разглеждане на делото пред съдебната инстанция наказващият орган
да конкретизира обстоятелствата, въз основа на които е било наложено
наказание. Все в този смисъл са и Решение № 187 от 22.03.2018 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 216/2018 г. и Решение № 776 от 9.10.2020 г. на
АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 469/2020 г.
Съгласно Решение № 481 от 20.07.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н.
д. № 573/2018 г., нарушаването на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, накърняващо в твърде значителна степен правото на защита на
лицето в административния процес, поради което постановеното в тези
условия наказателно постановление, без съмнение следва да бъде отменено
изцяло.
Изложеното дотук мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
предвид допуснатото съществено нарушение на императивните разпоредби на
ЗАНН при издаване на процесното НП, същото се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Доколкото посочените пороци на атакуваното НП сами по себе си са
основание за отмяна на същото, то съдът счита, че не следва да разглежда
подробно останалите възражения, релевирани от процесуалния представител
на жалбоподателя.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който
своевременно – в жалбата чрез процесуалния си представител, е направило
искане за присъждането им. От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 04.01.2024 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. жалбоподателят
е заплатил изцяло в брой, а от представения Договор за правна защита и
съдействие от 12.03.2024 се установява, че жалбоподателят е заплатил и
6
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., поради това, че
разглеждането на делото е продължило в повече от две съдебни заседания.
Съдът намира, че доколкото претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, определен с Наредба№ 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
следва да му бъде присъдено в цялост, като на основание чл. 14, ал. 2 от
посочената наредба към него следва да бъде прибавено и допълнително
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв.
Предвид изложеното ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски в размер на 650 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд – Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0315-000689 от 20.12.2023
г., издадено от Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ - Пещера
към ОДМВР – Пазарджик, с което на Б. М. Д., ЕГН: **********, от с. ******,
за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на Б. М. Д., ЕГН: **********,
от с. ******, сторените разноски в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7