ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2665
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело №
20241110205249 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. НПК.
С постановление от 05.12.2023 г. на прокурор при СРП е отказано образуването
на досъдебно производство по пр.пр. № 39368/2023 г. по описа на СРП, което е
потвърдено от прокурор при СГП с постановление от 25.03.2024 г.
Срещу постановлението на СГП е подадена жалба от адв. И. В. – Т. като
пълномощник на Д. Р. С.. В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като извършената проверка не е пълна и всестранна.
Изложени са аргументи за наличието на предпоставки за образуване на досъдебно
производство за престъпление по чл. 144а, ал. 1 НК, което се възбужда по тъжба на
пострадалия до прокурора, като такава се твърди да е подадена от Д. С. на 25.10.2023
г. Моли за отмяна на постановлението за отказ и връщане на делото на СРП за
продължаване на работата по случая и изясняване дали са налице данни за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК или по чл. 144а, ал. 1 НК.
По делото обаче липсват доказателства за връчване на Постановлението на
СГП, с което е потвърдено Постановлението на СРП от 05.12.2023 г. за отказ за
образуване на досъдебно производство на правоимащите лица, включително на
подалите жалби до СРП Д. С. и на неговата съпруга Г. Й. По преписката изобщо не са
представени доказателства за опит за връчване на постановленията на СРП или СГП
на правоимащите лица съгласно чл. 213, ал. 3, вр. ал. 1 НПК.
В чл. 213, ал. 3 от НПК изрично е предвидено задължението за изпращане на
препис от постановлението на горестоящата прокуратура на лицата по ал. 1 , т.е. на
1
пострадалия и неговите наследници, на ощетеното юридическо лице и подалия
сигнала за извършено престъпление, които имат право да го обжалват. Но това
задължение не е изпълнено и това препятства възможността на съда да се произнесе по
постъпилата жалба, доколкото не би могъл да прецени дали е спазен срока по чл. 213,
ал. 4 НПК. Освен това е необходимо преди образуване на съдебното производство да
се установи, че подлежащото на обжалване постановление е връчено на всички имащи
право да обжалват лица, за да се гарантира постигане на стабилитет на акта на съда,
при изчерпване на възможността за обжалване от всички легитимирани лица в едно
производство. В случая процесуално легитимирано лице да обжалва постановлението
на СГП е Д. С., по чиято жалба се е произнесъл прокурор при СГП. Но
постановлението на СРП следва да бъде връчено на С. и Гинка Йорданова, доколкото
подадените от двамата сигнали са обединени по преписката.
На следващо място, съдът констатира, че така подадената жалба до СРС е
подписана от адв. И. В. – Т., като същата сочи, че е пълномощник на Д. С.. Но по
пр.пр., както и в материалите, изпратени до съда, не е приложено пълномощно за адв.
Т.. В този смисъл е налице допълнителна пречка за произнасяне на съда, който е
сезиран от лице без доказана процесуална легитимация.
На последно място, съдът намира, че жалбата е недопустима и на друго
основание, доколкото основната й част касае твърдения за извършено престъпление по
чл. 144а, ал. 1 НК. Но същото е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ до една
година или „пробация“, следователно не се явява тежко умишлено по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. Освен това престъплението по чл. 144а НК не е и сред изрично изброените
престъпни състави в чл. 213, ал. 4 НПК, въвеждащ съдебно обжалване на отказа за
образуване на досъдебно производство. Но доколкото предмет на подадените сигнали
е евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, което е тежко умишлено,
жалбата до СРС би могла да бъде разгледана, при отстраняване на останалите
недостатъци и прилагане на надлежно пълномощно за адв. Т. и на доказателства за
връчване на постановленията на СРП и СГП на правоимащите лица.
Следователно производството пред СРС следва да бъде прекратено, като
жалбата срещу постановлението за прекратяване бъде оставена без разглеждане, а
прокурорската преписка бъде върната на СРП за администриране и комплектоване с
доказателства за връчване на постановленията на СРП и СГП на всички легитимирани
лица и за прилагане на пълномощно на адв. Т., след което жалбата отново бъде
изпратена на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. И. В. – Т. като
пълномощник на Д. Р. С. жалба срещу постановление от 25.03.2024 г. на СГП, с което е
потвърдено постановление от 05.12.2023 г. на прокурор при СРП за отказ за
образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 39368/2023 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3