№ 189
гр. Ловеч, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200602 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №31/07/22.01.2007 год. на Красимир Славейков Калев,
Началник на РПУ Ловеч, упълномощен с МЗ № І – 17 т.11 от 07.02.2002 год., са наложени
на Н. И. Т., ЕГН ********** от гр. София, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.4,
пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 30.00 лева; на основание чл.185, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 20.00 лева, за това, че на 07.01.2007 г. около 19.47 часа на път 1, клас №4 - км 65,
като водач на лек автомобил с рег. № *****, при обстоятелства: по ПП 1-4 км. 65 с посока
на движение гр. София управлява л.а. с превишена скорост 105 км.ч. при ограничение
въведено с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Скоростта е фиксирана с радар TR – 4 №215. Представен акт
с изтекъл срок, с което извършил
1. Движение със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява, с което
виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
2. Не носи контролен талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил
чл.157, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н. И. Т., който
го обжалва в срок, чрез адв. С. от САК и излага, че при издаване на АУАН и НП не са
изяснени всички въпроси, обуславящи административно наказателната му отговорност .
Сочи, че не е налице единство по отношение на визираните нарушения, нарушителя и
обстоятелствата, при които са извършени, както и по отношение на правната квалификация.
Отделно от това сочи, че са налице процесуални нарушения, които са съществени и са
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Оспорва и процедурата по съставяне
на АУАН, като счита, че в хода на производството са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които са сасегнали значително правото му на защита. Наред с
горното оспорва и по същество визираната в АУАН и НП фактическа обстановка, описаните
обстоятелства, при които са извършени твърдените нарушения, както и доказателствата,
които ги подкрепят. Излага и мотиви касаещи наличието на предпоставките на чл.28 от
ЗАНН и моли в условията на евентуалност съдът да приеме, че се касае за маловажен
случай. Моли да бъдат присъдени в полза на доверителят му и направените по делото
разноски за адвокатски хонорар.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез адв. С. от САК, не се
явява. Не се явява и адв. С. от САК.
Ответникът – РУ на МВР гр. Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.01.2007 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№31 /бл. №549516 / от св. Д.К.Д. в присъствието на св. И.К. И., срещу Н. И. Т., ЕГН
********** от гр. София, за това, че на 07.01.2007 г. около 19.47 часа по ПП 1-4 км. 65 с
посока на движение гр. София управлява л.а. ***** с рег. № ***** със скорост 105 км.ч. при
ограничение 60 км.ч. Нарушението установено с TR – 4 №215, с дата и скорост на засичане
и показана на водача. Изтекъл срок на акт, с което е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.157,
ал.6 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – Акт сер. У №376056 от 06.09.2006 г. В
акта в графа възражения е вписано „Няма възражения”. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът като съобрази, че срокът за обжалване на наказателното постановление е
седемдневен и тече от връчването на акта на нарушителя, а съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН,
когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая представения по делото заверен препис на процесното НП не
съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото АНО не ангажира
доказателства от които да е видно, че жалбоподателят е търсен на адреса му, но не е бил
установен, както и на кои дата са били извършени тези посещения. При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма.
По делото не са налични писмени доказателства, в това число изготвени докладни записки
от които да е видно на коя дата/респ. дати е посетен адреса на жалбоподателят и същият не е
бил открит на него, което е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН
именно от тази дата /която трябва да бъде отбелязана върху НП/ следва НП да се счита за
връчено на нарушителят. Именно от тази дата започва да тече 7 - дневния срок за
обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано
от нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила само ако е било редовно връчено и
необжалвано в срок, а по делото липсват доказателства от които да е видно, че процесното
НП е било редовно връчено на жалбоподателят, както и че изобщо са били предприети
действия за неговото връчване. Нещо повече съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в НП следва да
има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият
му адрес е неизвестен. В процесното НП липсва такова отбелязване. Посочената правна
норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от
него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за
да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е налице първата
предпоставка – тъй като с лицето жалбоподател няма данни някой да се е свързвал и да го е
уведомявал за процесното НП. По отношение на втората съдът констатира, че тя не е налице
– административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса
на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон
способи за връчване на НП, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че
лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на НП по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира по изложените съображения, че НП не е връчено редовно /по разписан
в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателят и до момента,
поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена. С оглед на гореизложеното
съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, и по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен
при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и съдържа изискваните в
чл.42 от ЗАНН реквизити. В акта, пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото
на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби,
които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП и по чл.157, е прецизна и
в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.
Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото
отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за
нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Съдът намира обаче, че при издаването на НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, които правят същото незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, е посочено, че жалбоподателят
е „извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.157, ал.1 от ЗДвП.” докато в АУАН
за нарушени са посочени разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Посочването на различни правни квалификации на нарушението в акта и НП създава
неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. На
следващо място в обжалваното НП е налице противоречие между словесното описание на
нарушенията и дадената от АНО правна квалификация, която не съответства на направеното
словесно описание на нарушенията, които се твърди, че е извършил жалбоподателят. По
този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво
точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Нарушаването на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение. Посоченото по - горе нарушение е
съществено и не може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Освен това, с оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че в
случая жалбоподателят е санкциониран за две нарушения на правилата за движение по
пътищата, които се твърди, че са извършени на 07.01.2007 г. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е
давността. Чл.80 и 81 от НК уреждат института на абсолютната преследвателна давност за
извършено престъпление. Извършителят на административно нарушение не може да бъде
поставян в по - неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, поради което
и законодателят е създал специален административен ред за налагане на административно
наказание, а именно ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 във вр. с чл.2 от НК,
деяния за които се предвижда административно наказание глоба/имуществена санкция се
погасяват с абсолютна давност три години. Видно от обжалваното НП нарушенията са
извършени на 07.01.2007 г., абсолютната давност за административно наказателно
производство се явява изтекла на 07.01.2010 год. и от този момент нататък административно
наказателното производство се явява незаконосъобразно, като е без значение дали
административно наказателното производство е започнало и приключило в сроковете по
ЗАНН.
Съдът намира, че в случая, към настоящия момент, както е посочено по - горе, е
изтекъл предвиденият в закона давностен срок, който е три години. С неговото изтичане се
изключва административно - наказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административно - наказателен процес срещу дееца и да му наложи
административно наказание. Доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия
процес, НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло
3
отменено като незаконосъобразно.
Съдът намира, че в случая следва да се уважи направеното от процесуалният
представител на жалбоподателят искане като следва на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да
бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр. Ловеч за заплати на жалбоподателят
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 , т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №31/07/22.01.2007 год. на
Красимир Славейков Калев, Началник на РПУ Ловеч, упълномощен с МЗ № І – 17 т.11 от
07.02.2002 год., с което са наложени на Н. И. Т., ЕГН ********** от гр. София, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 30.00 лева и
на основание чл.185, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и на чл.157, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, да заплати на Н. И. Т., ЕГН ********** от гр. София,
сумата от 300.00 лв. /триста/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4