Р Е Ш Е Н И Е
№
/ ….2023 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IV
ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДЕНИЦА
КРЪСТЕВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 372 по описа за 2023година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба с вх. № 2357/15.02.2023г. от ТД на НАП Варна, чрез гл.
юриск. Х.А. срещу Решение № 1774/28.12.2022 г., постановено по АНД № 4829/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ-и състав, с което е отменено НП № ***
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с което на „Тием бийч“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище ---------- е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание
чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 4 от КСО.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при
неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.348,
ал.1 от НПК.
Твърди
се, че нарушението е безспорно установено и доказано, както от обективна, така
и от субективна страна. Моли решението
на ВРС да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди оспореното
НП. Претендира разноски. С
писмени бележки, депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя,
жалбата се поддържа и се отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение.
Ответникът
в касационното производство – „Тием Бийч“ ЕООД, представлявано от А.Й. не
изразява становище по жалбата.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от
събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките
на наведените от касатора основания, и предвид обхвата на касационната
проверка, посочен в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С
Наказателно Постановление № ***г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „Тием бийч“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище гр. Варна, ***е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин)лева, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4,
ал.3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 4 от КСО.
От
фактическа страна ВРС приема, че на 06.07.2022г. П. Д. Б., орган по приходите в ТД
на НАП, извършила проверка на търговски обект-ресторант „ЖАР“, с
местонахождение ***, стопанисван от „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД с ЕИК *****. В последствие
на 14.07.22г. в ТД на НАП гр. Варна, органът по приходите извършила и
документална проверка дружеството.
При
проверката било констатирано, че дружеството е осигурител по смисъла на чл.5,
ал.1 от КСО и като такова не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец № 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019
г. на МФ за месец май 2022г. за 18/осемнадесет/ наети лица по трудови
правоотношения, в законоустановения срок - до 25.06.2022г. включително.
Констатирано било още, че последният ден от срока е неприсъствен, поради което
същия не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден, а именно
27.06.2022г„ Проверяващата приела, че декларацията е подадена от жалбоподателя
с Протокол с вх.№03000223325630/06.07.2022г. за 18/осемнадесет/ наети лица по
трудови правоотношения.
На
21.07.22г. П. Д. Б. съставила срещу дружеството АУАН№ ***, за това, че субектът
в качеството си на Осигурител с ЕИК по БУЛСТАТ:***** не е изпълнил вмененото му
по закон задължение да подаде в ТД на НАП гр. Варна Декларация Обр.6 за
дължимите осигурителни вноски за месец Май 2022 в законоустановения срок. В
АУАН посочила, че декларация образец №6 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
- едновременно с подаване на декларация образец №1 - до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, в конкретния случай до
25.06.2022г. включително. Предвид факта, че последният ден от срока е
неприсъствен, то същият не се брои и срокът изтича в следващия след него
присъствен ден, а именно 27.06.2022г. Нарушението е квалифицирано по чл,4,
ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите вр. чл.5,
ал,4 от КСО. АУАН е съставен в присъствието на представляващ нарушителя, който
го подписал с отбелязване, че има възражения. Писмени възражения постъпили и в
срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО
приел, че липсват спорни обстоятелства, а възраженията на въззивника бланкетно
отхвърлил като несъстоятелни, поради
което и въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, на 12.08.2022 г. АНО
издава НП, предмет на настоящата въззивна проверка. НП е връчено на дружеството
на 09.11.22г., като на 18.11.22г. е депозирана жалба срещу НП.
За
да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че НП и АУАН страдат от
пороци, които ги правят незаконосъобразни. В тях не е посочена датата и мястото
на нарушението, което е съществен и задължителен реквизит на НП и АУАН. В АУАН
и НП е описано единствено, че задължението е до 25.06.2022п, респективно първия
присъствен ден след него 27.06.22г., но не е посочена датата на извършване на
нарушението в случая 28.06.2022г., както и мястото на нарушението - гр. Варна.
На
второ място, ВРС счита, че в случая дружеството в качеството си на осигурител е
следвало да подаде 18 броя декларации обр.6 в установените с Наредбата срокове
, поотделно за всяко лице наето в дружеството по трудово правоотношение, което
е и сторено, видно от протокола, с който са приети декларациите. С АУАН и
наказателното постановление обаче е повдигнато обвинение за неподаване в срок
на една декларация, като не е посочено за коя точно от неподадените декларации
/относно кое от 18-те лица/ е повдигнато обвинение и е издадено НП. Лицето не е
индивидуализирано чрез три имена и ЕГН. Според ВРС описаното в АУАН и НП
предполага наличие на състав на осемнадесет отделни нарушения. Правилно и
законосъобразно е - налагането на административно наказание за всяко отделно
нарушение, доколкото в административнонаказателното производство не се прилага
“продължаваното“ нарушение по аналогия с чл. 26 от НК.
С
тези мотиви първостепенният съд е отменил обжалваното наказателно
постановление.
Така
постановеното решение е неправилно.
Касационната
инстанция не споделя мотивите и извода на Районен съд – Варна за отмяна на НП.
Видно
от съдържанието на НП е посочено кога е последния ден на задължението за
подаване на декларация Обр.6 – 27.06.22г. След тази дата дружеството е в
забава, тъй като се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, поради
което определянето на датата му произтича от функцията на закона, а не от
волята на наказващия орган. Нарушенията, осъществени чрез бездействие възникват
след изтичане на законоустановения срок, в който задълженото лице е длъжно да
извърши предписано от закона действие – в случая да подаде Декларация обр. № 6
за съответния данъчен период- м. май 2022г.
В този смисъл извършената на 06.07.22г. проверка в търговски обект и
документалната проверката на 14.07.22г., само установяват извършеното чрез
бездействие нарушение. Посочено е и мястото на нарушението –гр. Варна, където е
извършена проверката на място и документалната проверка от органите по приходи.
На следващо място незаконосъобразен е извода
на съда, че трябва да бъдат подадени 18 броя декларации обр.6. и за 18
нарушения да бъдат наложени 18бр. имуществени санкции.
Съгласно
разпоредбата на чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ „Декларация
образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите:
1.
от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец
№ 1“
Според
разпоредбата на чл. 4. (1) Декларация образец № 1 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
1.
от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки
календарен месец:
а)
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е
предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за
същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Конкретното
нарушение е за неподадена Декларация обр.6 за дължими осигурителни вноски за
месец май 2022г. в законоустановения срок. Декларация обр.6 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и
вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ -
едновременно с подаване на декларация обр.1 - до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните за тях, в конкретния случай до 25.06.2022г.
включително.
Въззивната
инстанция е смесила функциите на декларация обр.6 и декларация обр.1 от Наредба
№Н-13/17.12.2019г. на МФ, като е приела, че с трябва да се подават 18 броя
декларации обр.6 за всяко лице. Месечната декларация обр.6 се подава от
работодателя, като я придружават 18 броя декларации обр. 1 за всяко наето лице
на което е платено или изплатено възнаграждение.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл.27е от Наредбата към ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал. 5 от ЗАНН в размер на 80 лв. за две съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК
вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1774/28.12.2022 г., постановено по АНД № 4829/2022г. по описа на Районен съд
– Варна, ХХVІІ-и състав
и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № *** г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Тием бийч“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище ---------- е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4,
ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 4 от КСО.
ОСЪЖДА „Тием бийч“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. ***,
представлявано от А.Й., да заплати на
НАП София сумата от 160/сто и шестдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.