Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр.Кюстендил, 11.05.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла
Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 55 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Началникът
на група МПСВАНД в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кюстендил обжалва
решение № 19 от 17.01.2023г. на Районен
съд – Кюстендил по АНД № 1246/2022г., с което е отменено НП № 21-1139-001565/19.11.2021г. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с доказано нарушение, извършено при непредпазлива форма на вината. Прави
се искане за отмяна на решението и за потвърждаване
на НП.
В
съдебното заседание, гл. юрк Б. Л. като пълномощник на жалбоподателя, поддържа
доводите и исканията в жалбата, като претендира присъждане на деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.
Ответникът
Б.С.Б. ***, чрез процесуалния си представител адв. А. В., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира деловодни разноски за
касационното производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Административен съд
- Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото,
на касационните основания и на доводите на страните,
както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на
осн. чл.218, ал.2 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 21-1139-001565/19.11.2021г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Кюстендил, с което на Б.С.Б., за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100лв.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 04.11.2021г., в 11.05
часа в с. Копиловци, „като родител - настойник и упълномощено лице на колесен
трактор“ /цитат/, го предоставя за управление на малолетния си син К. Б. Б.,
който е неправоспособен водач. При горните факти, е предявено обвинение срещу Б.
за това, че като водач, собственик,
упълномощен ползвател или длъжностно лице предоставя управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.102, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
За деянието е
съставен АУАН № GА488527/04.11.2021г., а във въззивното
производство са разпитани полицейските служители, които сочат, че към датата и
часа, както и на мястото на нарушението, процесното МПС е управлявано от
малолетно дете, а пристигналият по-късно негов баща – нарушителят Б.С.Б., е признал, че е предоставил МПС на сина да го
закара на ремонт.
При така установената фактическа
обстановка съдът е формирал правен извод за недоказано деяние. Прието е, че
липсват доказателства, че изпълнителното
деяние – предоставяне на МПС на неправоспособен водач е извършено на посочените
в НП място, дата и час, тъй като последните са относими към момента на
установяване на нарушението, а не към момента на извършването му, който е обективно
го предхожда. По посочените правни
доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно като краен резултат, но по различни
от изложените съображения, а именно:
Процесното
НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните от въззивния съд изводи в обратен смисъл са неправилни.
От анализа на съдържанието на АУАН и НП е видно, че фактите касаят установено
от контролните органи предоставяне на МПС от нарушителя
„като родител - настойник и упълномощено лице на колесен трактор“
/цитат/ за управление от сина му, който е малолетен и неправоспособен. От
друга страна, срещу нарушителя е предявено обвинение за същото изпълнително деяние „предоставяне“
на МПС на неправоспособен водач, но извършено в качеството му на водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице. Съпоставката на
описаните фактически обстоятелства и на
административнонаказателното обвинение, обосновава категорични изводи за
неяснота на последното във връзка със субекта на отговорността. Налице е
изброяване на субектите на забраната по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, към които е
добавено и длъжностното лице, което пък е възможен субект на отговорността по
санкционния състав на чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Липсва обаче яснота в
какво качеството следва да отговаря нарушителя в случая. Допуснато е съществено нарушение на
правилата за ясно обвинение, което е
причинило нарушаване на правото на защита на дееца и е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното НП.
Отделно
от горното, касационният състав установява несъставомерност на поведението на
дееца по повдигнатото обвинение от обективна страна. Санкционната норма на
чл.177, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП във вр. със забраната по чл.102, ал.1 т.1 от ЗДвП предполага адресат, имащ качеството на собственик на МПС, упълномощен
ползвател, длъжностно лице или водач, който предоставя управлението на
неправоспособен водач. От събраните пред районният съд доказателства не се
установява нито едно от изброените качества за нарушителя по време на деянието.
Освен, че писмени доказателствени средства за горното не са представени, но такива
данни не се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели. Изводът на въззивния съд в обратен смисъл, а именно за
безспорна установеност на факта, че
нарушителят е упълномощен ползвател на процесното МПС и като такъв е
предоставил управлението му на неправоспособен водач, е необоснован. Недоказаното
съставомерно деяние води до незаконосъобразност на издаденото НП, с оглед на
което оспореното решение за отмяна на същото е правилно като краен резултат.
За
пълнота на настоящите мотиви и във връзка с решаващите изводи на въззивния съд
за отмяна на НП, които касационната инстанция счита за неправилни, е необходимо
да се посочи, че мястото и времето на нарушението съответстват на мястото и времето на
установеното управление на МПС, като същите са посочени ясно в АУАН и НП.
Независимо от изложеното, като е достигнал до краен извод за
незаконосъобразност на НП, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да се остави в сила.
Предвид
изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.
На осн.
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът присъжда в полза
на ответника по касация деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00лв., което е под минималния размер, предвиден в чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед на което не подлежи на намаляване във
връзка с възражението по чл.63д, ал.2 от ЗАНН
на касатора.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 19 от 17.01.2023г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по АНД № 1246/2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на Б.С.Б.
***, ЕГН **********, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00лв.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.