О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца, 17.04.2019г.
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа
докладваното от мл. съдия И.Никифорски ВЧГД
№ 190 /2019г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК.
Врачанският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба
вх. № 2788 от 22.03.2019 година, подадена от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв. М.Г.,
като е посочено, че същата е подадена срещу присъдените разноски в тежест на ЗД
„Бул Инс” АД с решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр.
Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г. За прецизност следва да се отбележи,
че така цитираното решение е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, в частта за
разноските, като със свое определение от № 457 от 20.02.2019 г., постановено гр.
д. № 4534/2018 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното
искане за изменение на решението в частта за разноските.Поради тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че с подадената частна жалба
се атакува именно горепосоченото определение, с което районен съд е отказал да
измени решението си в частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че Районен съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответника по делото - Община Враца,
въпреки признанието на иска е дал повод за завеждане на делото и следва да
понесе всички сторени в производството по делото разноски. Аргументира тезата
си с обстоятелството, че ответника е бил надлежно уведомен за дължимата на ЗД
„Бул Инс” АД сума от 159,07 лева, с регресна покана с изх. №
РГ-01598/05.08.2014 г., но тъй като е отказал да изплати същата, което е видно
от отговор на регресна покана, с писмо рег индекс 2600-250311/15.08.2014 г. е
било образувано гр. дело гр. д. №
4534/2018 г. по описа на РС - гр. Враца.
Моли окръжният съд да отмени атакуваното определение.
Претендират се и направените разноски.
В срок е депозиран отговор на частната жалба вх. №
4314 от 20.03.2019 година от Община - гр. Враца.В същия се излагат съображения за неоснователност на
частната жалба, като се твърди, че разноските правилно са възложени в тежест на
ищцовото застрахователно дружество, поради наличието на двете кумулативни
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 78. ал. 2 от ГПК, а именно: 1).
налице е признание на иска от страна на ответника и 2). ответникът не е дал
повод за завеждане на делото. Предлага се окръжният съд да остави жалбата без
уважение.
Отправя се
също така искане за присъждане в полза
на Община Враца направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37. ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 25. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 300 лв.
Врачанският
окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба, възраженията в
отговора и след проверка на атакуваното определение за изменение постановеното
решение в частта относно присъдените разноски, счита че въззивната частна жалба
е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, съдът я намира за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
С решение № 14
от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр. Враца, VII състав по гр. д. №
4534/2018 г., при признание на иска от страна на Община - гр. Враца е уважен
предявеният от ЗД „Бул Инс” АД против Община Враца иск с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ / отм./ В
решението е прието, че са налице предпоставките на чл. 78. ал. 2 от ГПК, а
именно ответника - Община Враца е признал иска и не е дал повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да останат в тежест на ищеца.
По повод
постъпила молба от ищцовото дружество ЗД „Бул Инс” АД за изменение на постановеното решение в частта
за присъдените разноски по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с Определение № 457 от
20.02.2019 година, постановено по горепосоченото дело, съдът е оставил без уважение направеното искане за
изменение на решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр.
Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г., в частта за разноските , който съдебен акт е
предмет на въззивната частна жалба. Районният
съд е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като
регресната покана, която е изпратена от ищцовото дружество не е достатъчно
условие за безспорно установяване дължимостта на претендираните суми, а е
необходимо същата да бъде съпроводена с доказателства, от които да се установи,
че действително е възникнало вземане на застрахователното дружество към
ответника.
При така установеното от фактическа страна,
неоснователно е оплакването в частната жалба, че неправилно първостепенният съд
е приел, че са налице предпоставките на чл. 78. ал. 2 от ГПК и разноските по
делото са присъдени в тежест на ищеца .
Съгласно
нормата на чл. 78. ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.Следователно, нормата изисква да са налице наличието на две кумулативни
предпоставки – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Установява се, че още с отговора на исковата молба,
депозиран по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е направил изявление, че признава
подадената от ищцовото дружество искова молба, като поддържа своето признание
на иска и в откритото съдебно заседание, поради което е налице втората визирана
в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка.
Що се касае до
първата посочена в чл. 78, ал. 2 ГПК, то преценката се извършва с оглед
поведението на ответника – дали същия е дал повод за завеждане на делото, като
тази преценка е конкретна и се извършва във всеки отделен случай, с оглед
фактите по делото.
Видно е от представената по делото регресна покана
изх. № РГ-01598/05.08.2014 г., че ищцовото дружество преди образуване на
настоящото производство е изпратило покана до Община - гр.Враца с искане за
заплащане на сума в размер на 219,07 лева. В поканата е описано единствено
настъпилото ПТП, като е посочена изплатената на застрахованото лице
сума.Доказателства в тази насока обаче не са представени.
Установява се
от приложения по делото отговор на регресната покана, изпратен с писмо рег.
индекс 2600-250311/15.08.2014 г., че Община - гр. Враца е уведомила ЗД „Бул Инс”
АД, че отказва да изплати претендираната сума.Отказът е базиран на
обстоятелството, че дружеството с регресната покана не е представило годни
доказателства, от които да може да бъде установено настъпването и размера на
вредите, липсата на документи, описващи щетата и нейния размер, както и на
документ, удостоверяващ изплащането на сумата на застрахованото лице.Следователно,
Община Враца е отказала изплащането на претендираната сума не защото оспорва по
същество нейната дължимост, а поради обстоятелството, че застрахователното
дружество не е представило никакви доказателства, от които Община Враца да се
увери, че действително дължи изплащането
на тази сума.След получаването на отговора, ищцовото дружество не предприема
никакви действия за представяне в Общината на годни доказателства за установяването
на възникналото му вземане спрямо нея,а предявява иск в съда.
При така установеното, в конкретния случай при
некомплектована преписка и липса на съдействие от страна на ЗД „Бул Инс” АД за
изясняване на случая и удостоверяване основателността на претендираното
вземане, не може да бъде възприета тезата, че Община Враца е дала повод за
завеждане на делото.Вярно е, че е отказала заплащането на сумата по регресната
покана, но това не се дължи на някакво недобросъвестно поведение от страна на
служителите в Община Враца, а на обстоятелството, че именно ищцовото дружество
не е представило в Общината окомплектована преписка, с която да установи
възникналото си регресно вземане спрямо същата.
Следователно,
с оглед изложените съображения, Районен съд - гр. Враца правилно е оставил без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, поради
което ще следва атакуваното определение да бъде потвърдено.
По
разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. следва да бъде осъден
да заплати на Община - гр. Враца, ЕИК *** направените в настоящата инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съдебният състав намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, справедливото възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във
вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 150.00 лв. / сто и петдесет лева /.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 457 от 20.02.2019 година, постановено гр. д. № 4534/2018 г. по
описа на Врачански районен съд, с което е оставено без уважение искането по
реда на 248 ГПК за изменение в частта за
разноските на решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр.
Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Община
- гр. Враца, ЕИК ***, направените в хода на настоящото производство разноски
в размер от 150.00 лв.( Сто и петдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........