№ 163
гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502301 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. С. С.
чрез адвокат И. Д. против решение № 3131 от 28.09.2023 г., постановено по
гр.д.№ 6485 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника като баща и законен
представител на детето К. М.ов С. ЕГН ********** иск срещу Е. М. К. за
изменение на постановеното решение № 190 от 26.01.2022 г. по гр.д.№
17865/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, като упражняването на
родителските права по отношение на детето К. да се предоставят на неговия
баща М. С. С., както и да бъде определен режим на лични отношения между
К. М.ов С. с неговата майка Е. М. К., включително Е. М. К. да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка в полза на К. М.ов С.; както и в частта, с която е
изменено решение № 190 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 17865/2021
г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, касателно дължимата издръжка
от М. С. С. в полза на К. М.ов С. ЕГН **********, като е увеличена същата от
180 лева на 300 лева, с падеж всяко 15-то число на съответния месец, за който
се дължи, по посочената в решението банкова сметка, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, като се сочи, че от
1
събраните по делото доказателства не е установена възможността на майката
да полага адекватни грижи за детето. Твърди се, че не е съобразен интереса на
детето, личностните характеристики на майката, както и обстоятелството на
наличие на заповед за въздържане от домашно насилие спрямо
жалбоподателя и детето. Първоинстанционният съд се е позовал само на
заключениета на вещите лица по приетите експертизи, без да анализира
многобройните доказателства, събрани в хода на процеса, че майката е
безработна, води фриволен начин на живот, има проблеми с родителите си, на
които оставя детето да го гледат. Излага се, че бащата е по-пригоден от
майката да отглежда и възпитава детето, като това становище се аргументира
подробно. Иска се отмяна на така постановеното решение и уважаване на
иска така, както е предявен.
Въззиваемата Е. М. К. чрез адвокат Б. Б. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки
един от пунктовете. Възразява против поисканото събиране на доказателства,
като заявява, в хода на първоинстанционното производство са събрани редица
писмени доказателства, поради което липсва необходимост от изискване на
конкретната жалба, а ако се допусне, то следва да се изиска цялата преписка
от ДСП – Варна; че разпичатката от Вайбър не е допустимо доказателство, а
ако същата бъде приета, то се оспорва съдържанието й; счита се, че не е ясно
съдържанието на флашките и дали то не е манипулирано, а ако това се
допусне, то следва да й бъде дадена възможност да представи и тя
видеоматериали, с които разполага. Заявява, че прилага актуален трудов
договор, какъвто липсва обаче. Желае се потвърждаване на решението в
обжалваните части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата си молба М. С. излага, че страните живели на съпружески
начала от десет години, като на 03.12.2021 г. се разделили. Детето им се
родило през 2019 г., но още по време на бременността започнали резки
промени в поведението на майката. Проблемът се задълбочил през месец
април 2021 г., като майката започнала да се държи неадекватно, да проявява
насилие, да удря ищеца, да крещи и да го напада без причина. Заплашвала го
със самоубийство, лъжела го за здравословното си състояние. Викани са били
органите на МВР при скандали. Майката категорично забранявала на ищеца
да взема и да вижда детето си. От 18.02.2022 г. до 25.04.2022 г. детето
останало да живее при ищеца. На въпроси какво се случва с майката ищецът
получавал отговор, че същата се лекува от психолог и психиатър, като през
този период майката нито веднъж не видяла детето си. На 26.04.2022 г., след
2
като майката взела детето, се обадила на ищеца и му заявила, че не може да се
грижи за него и да дойде да си го вземе. Сочи, че майката е незаинтересована
към детето, което е поставено в риск с оглед поведението на майката, която е
неуравновесена, непоследователна, неангажирана. Няма къде да живее, няма
доходи, няма родителски капацитет.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на
исковата молба ведно с насрещен иск. Излага, че предявеният иск е
неоснователен. Сочи се, че ищецът се променил, като станал по–агресивен,
крещял, избухвал. Излага, че след раждането на детето хемоглобинът й
спаднал, поради което била под лекарско наблюдение и именно поради това
губела съзнание. Изложени са множество случаи на скандали, при които
ищецът проявявал агресивно поведение спрямо нея, биел я, заплашвал я. От
всички мъчения, на които била подложена, получавала паник атаки, поради
което се свързала с психолог. Ответникът не полагал грижи за детето, а за
него се грижели неговите родители. Сочи се за отказ ответникът да позволи
на майката да вземе при себе си детето. Предявява насрещен иск за
изменение режима на лични отношения на бащата с детето, както и за
изменение на дължимата издръжка чрез увеличението й от 180 лева на 450
лева.
Постъпил е отговор по насрещния иск, с който същият се оспорва.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява конкретно
становище по спора, а в социалния доклад визира, че и двамата родители се
справят със задълженията и отговорностите спрямо детето.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че Е. М. К. и М. С. С. са родители на детето К., родено на 12.09.2019 г.;
2/ Че с решение № 190 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№
17865/2021 г. по описа на Районен съд – Варна – девети състав, родителските
права по отношение на детето К. са предоставени на майката; определено е
местоживеенето при нея; определен е режим на лично отношения на бащата с
детето; както и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на
детето в размер на 180 лева.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.
Решението на съда относно предоставяне упражняването на родителските
права не се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание член 59, алинея
9 от СК при промяна на обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен
първоначалният режим относно родителските права, съдът по молба на
единия родител, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или
служебно може да постанови изменение на определените по-рано мерки
3
относно упражняване на родителските права и да определи нови.
Основателността на изменението на постановените по-рано мерки е
предпоставено от факта на изменение на обстоятелствата, при които те
първоначално са определени. Под "изменение на обстоятелствата" се
разбират нови обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки. За да се постанови изменение на постановените по-
рано мерки следва също така да е налице промяна на обстоятелствата, която
да е съществена и трайна. Съдебната практика приема, че промяната на
обстоятелства, които са взети предвид при определяне на първоначалните
мерки, може да има различни проявни форми: влошаване условията при
родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на
живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само
жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите
обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да
упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от
свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на
родителски авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с
лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе
положително. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност,
спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото
дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се
оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките. Съществува и особена група от изменени
обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на
родителите по повод задължителното спазване на мерките, като: отчуждаване
на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или
обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на
личните отношения с другия родител; невръщане на детето след
осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по
различни начини режима на детето; неизпълнение на мерките и
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Във всички случаи
това са обстоятелства, които засягат положението на детето, както и следва да
се анализира дали новите обстоятелства се отразяват на положението на
детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, съгласно вече
постановения съдебен акт.
В исковата молба се сочи, че след постановяване на решението, чието
изменение се иска, майката е изпаднала в състояние, което е наложило
лечението й при психиатър и психолог, същата е неуравновесена,
непоследователна, неангажирана, няма къде да живее, няма доходи, няма
4
родителски капацитет, като това поставя в риск детето.
По делото е установено по категоричен начин посредством събраните
доказателства, включително и с огледа по член 203 от ГПК на видео- и
аудиозаписите пред въззивната инстанция, че диалог между родителите
липсва, те са в тежък конфликт, понякога водят разговори, касаещи детето, но
това неминуемо води до нови конфликти, доколкото същите отправят един
към друг тежки обиди на личностна основа без конкретика, псуват се, а в
същото време детето плаче, без никой от родителите да се интересува от
неговото състояние и да му обръща внимание. Това отношение на родителите
един към друг обаче не е възникнало след раздялата им, а е съществувало и
при съвместното им съжителство, за което има наведени твърдения в
исковата молба, а и признание от ищеца в съдебно заседание. И двамата
родители се „борят“ за детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за
детето" нито един от тях не разбира предприемане на действия и готовност за
компромиси в името на неговото добруване, а по–скоро означава надделяване
над другия в резултат на влошените им взаимоотношения. Всеки от
родителите преследва цел, която по никакъв начин не е свързана с грижите и
добруването на детето. Противоречието между думи и дела прави голословно
патетично заявеното, че това се прави в името на детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че няма данни за
значимо отклонение от границите на психологичната норма на някой от
родителите; ответницата има поставена диагноза „други смесени тревожни
разстройства“ през 2022 г., като е имала изписана терапия за 3–4 месеца
заедно с психотерапия, като адекватната специализирана помощ е довела до
съществено овладяване на клиничната симптоматика; към момента на
изготвяне на експертизата ответницата не приема медикаменти, но поддържа
контакт с психотерапевт; психични разстройства не се диагностицират; и
двамата родители показват положително отношение и приемане на детето,
разпознават индивидуалните му характеристики и нужди, стараят се да ги
удовлетворяват; имат съхранен родителски капацитет, поради което и всеки
от родителите е способен да полага адекватна грижа за детето, както и да
взема адекватни решения за отглеждането и възпитанието му; родителите са
силно привързани към К., обичат го, говорят му топло и подкрепящо, а то от
своя страна показва доверие и обич и към двамата; липсват данни за рисково
поведение на майката или бащата спрямо детето; продължаващите конфликти
между родителите са оказали негативно въздействие върху емоционалното
състояние на детето, но не са налице данни за психически или
психологически дефицити по отношение на детето, свързани с общуването с
всеки от родителите. И двамата родители признават, че детето е ставало
свидетел на осъществявано взаимно домашно насилие, но няма данни за
пряко насилие върху детето. Детето е с тревожна привързаност и към двамата
родители. От психологична гледна точка между детето и майката има
изградена и съхранена близка и положителна емоционална връзка, в нейно
присъствие се наблюдава доверие и спокойствие. Наблюдението над
5
поведението и взаимоотношенията между детето и майката очертават
ответницата като фигура на силна привързаност. Детето припознава майка си
като фигура на значим родител, от когото получава обич и подкрепа. В
психологичен план, при актуалната възраст на детето и степен на личностно и
емоционално развитие, детето все още има нужда от приоритетно
задоволяване на тези потребности. Между бащата и детето има изградена и
съхранена емоционална връзка. Бащата е в полето на близкото обкръжение на
детето и е значима фигура в живота му. Припознава го като авторитетна
фигура, осигуряваща защита и спокойствие. Поради това следва да бъде
прието, че не е доказана твърдяната от ищеца промяна в психическото
състояние на майката, което да води до риск за детето.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че не са се влошили условията за детето при отглеждащия родител /майката
живее при своите родители, които й оказват помощ, при добри битови
условия, работи/, нито са се подобрили условията на живот при бащата; чрез
съществуващия режим на лични отношения между бащата и детето се
осъществява пълноценна връзка между тях, като майката не е прекъснала или
ограничила контактите им. В конкретния случай детето е на такава възраст
/четири години/, че все още е необходимо като приоритет да се задоволи
съхраняване на връзката му с неговата майка, което се потвърждава и от
вещото лице по СПЕ.
По отношение на направеното възражение от страна на въззивника, че
съдът не е стигнал до извод, че разпитаната като свидетел Д. К. – майка на Е.
К. – не казва истината: пред първата инстанция са разпитани като свидетели
майката и бащата на ищеца, както и майката и брата на ответницата. При това
положение и на основание член 172 от ГПК свидетелските показания,
изходящи от лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, като се
отчита дали свидетелят е лично ангажиран от даването на подобни показания.
При преценката дали свидетелските показания да бъдат кредитирани, съдът
следва да отчита съществуват ли противоречия с останалите доказателства по
делото и дали са обективни и вътрешно непротиворечиви. Разпоредбата на
член 172 от ГПК не поставя забрана за съда да се позовава на показанията на
заинтересовани свидетели, а акцентира върху необходимостта от
извършването на задълбочена преценка относно тяхната достоверност. В
практиката си Върховният касационен съд последователно приема, че съдът
не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право
показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен
да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и
показанията на лицата по член 172 от ГПК и само близката родствена връзка
със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане
достоверността на изнесеното от тези лица – решение № 118 от 11.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 665/2020 г., ВКС - II ГО; решение № 131 от 12.04.2013
6
г., постановено по гр.д.№ 1/2013 г., ВКС - IV ГО; решение № 207 от
17.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 165/2020 г., ВКС - IV ГО; определение
№ 4265 от 22.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2227/2023 г., ВКС – ІІІ ГО; и
други. Само обстоятелството, че свидетелите на ответницата твърдят
противното на това, което казват свидетелите на ищеца по отношение на
относими към спорното право факти, като и двете групи свидетели се
намират в близка родствена връзка със страната, посочила ги за свидетели, не
е достатъчно, за да се отрече достоверността на казаното. В случаите, когато
се касае за отношения в семейството е логично близките на всяка от страните
да възприемат обективните факти твърде субективно. Всъщност всички
свидетели потвърждават установеното, че страните са в изключително
конфликтни взаимоотношения, както и обстоятелството, че и двамата
проявяват агресия един спрямо друг. Различията в показанията им се свеждат
до това защо майката през месец април 2022 г. е извикала бащата и му е
предала К. да го гледа. Според ищеца и неговите свидетели това е станало,
защото тя не е можела да се грижи за детето и няма къде да живее, а според
ответницата и нейните свидетели, защото тя е била подложена на голям стрес.
Установено е по делото, че в този период майката е страдала от тревожно
разстройство и се е подложила на лечение. При това положение настоящият
състав на съда намира, че напълно естествено е да остави детето при неговия
баща, докато се справи със състоянието си, което е и сторила. Тези нейни
действия показват достатъчна критичност към собственото си положение,
както и зрялост, за да предприеме адекватни мерки за преодоляване на
диагностицираното тревожно разстройство, което е сторено. В тази връзка не
може да бъде прието, че майката на Е. К. като свидетел е дала неверни
показания, доколкото последната е интерпретирала възприетото в
зависимост от собствената си призма. Дори и майката да е заявила на бащата,
че не може да се грижи за детето и няма къде да живее, то това изявление е
възможно да е в резултат на тревожното разстройство и склонността на Е. К.
за украсяване на истината, за повишена чувствителност и остри изблици на
раздразнителност /според съдебно-психиатричната експертиза/, а също би
могло да бъде възприето и интерпретирано от ищеца твърде субективно.
Ищецът е изложил, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание,
че е налице заповед за защита спрямо бащата и детето, а според новите
постановки на ЗЗДН в сила от 01.01.2024 г. съдът следва да измени
привременните мерки в полза на въззивника. С решение № 2533 от 07.08.2022
г., постановено по гр.д.№ 9425/2022 г. на Районен съд – Варна, двадесет и
четвърти състав, е задължена Е. К. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М. С. С. и К. М.ов С. на основание член 5, алинея 1, точка 1
от ЗЗДН, като няма данни решението да е обжалвано.
Съгласно член 15, алинея 9 от ЗЗДН в случаите на висящ съдебен спор
между родителите относно упражняване на родителските права, определяне
местоживеенето на детето или режима на личните отношения, препис от
заповедта за незабавна защита и/или заповедта за защита, съдържаща мярка
7
по член 5, алинея 1, точка 5 от ЗЗДН, се изпраща на съответния съд, който в
едноседмичен срок от постъпване на преписа на заповедта се произнася с
определение относно необходимостта от служебно постановяване на
привременни мерки или изменение на вече определени привременни мерки в
рамките на висящия спор. В конкретния случай на първо място следва да се
отбележи, че с цитираното в предходния абзац решение не е наложена мярка
по член 5, алинея 1, точка 5 от ЗЗДН, поради което и не може да се приложи
член 15, алинея 9 от ЗЗДН; на второ място – в хода на производството няма
направено такова искане, а това е сторено едва с писмените бележки; а на
трето – не е налице такава задължителна обвързаност на съда, който
разглежда спора относно упражняване на родителските права, определяне
местоживеенето на детето или режима на личните отношения, с
постановеното решение по ЗЗДН, каквато се твърди.
В хода на производството не е доказано с допустими доказателствени
средства, че майката Е. К. употребява алкохол или упойващи вещества, а
напротив – точно обратното е установено посредством заключенията на
вещите лица по съдебно-психиатричната и съдебно-психологичната
експертизи. Поисканото приемане на разпечатка от Вайбър кореспонденция
между страните, приложено към въззивната жалба, е оставено без уважение,
тъй като насрещната страна е оспорила автентичността на същата, а
въззивникът не е предприел никакви процесуални действия във връзка с
оспорването.
Недоказаната невъзможност майката пълноценно да отглежда и
възпитава детето, състоянието на отношенията между двамата родители и
отражението на техните конфликти върху крехката детска психика,
включително и с установените неблагоприятни последици /повишена
тревожност/ и възможни рискове за детето водят до извод за отхвърляне на
предявеният иск от страна на ищеца за изменение на вече постановеното
решение в частта относно предоставяне упражняването на родителските
права, следователно и в частта досежно режима на лични отношения между
майката и детето и дължимата издръжка, доколкото тези два иска са
обусловени от уважаването на първия. В тази връзка следва да се посочи, че
раздялата между родителите не означава раздяла на детето с някой от
двамата. Възстановяването на уважението и взаимодействието между майката
и бащата е важно за емоционалната сигурност на техния син и за
възможността да запази пълноценни отношения с всеки от родителите си.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. К. мотивира искането си за
увелечение на присъдената издръжка за детето с твърдения за увеличение на
нуждите му, респективно разходите за задоволяването им, като едновременно
с това се е променила и социално-икономическата обстановка.
Решението, с което е определен размер на издръжката от 180 лева
месечно, е влязло в сила на 16.02.2022 г. Макар от момента на присъждане на
дължимата досега издръжка да не е изминал твърде продължителен период от
8
време, е общоизвестно, че са настъпили промени в обществено-
икономическите условия в страната, довели до нарастване на разходите за
храна, дрехи, транспорт и други. Още повече, че към настоящия момент
определената издръжка в размер на 180 лева е под нормативно установения
минимум съгласно член 142, алинея 2 от СК, тъй като с Постановление на
Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г. /обнародвано в „Държавен
вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен размер на минималната
работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на 933 лева, което
обстоятелство на основание член 235, алинея 3 от ГПК следва да бъде
съобразено от съда.
И двамата родители са трудово ангажирани. Детето К. е на
четиригодишна възраст и посещава детска градина. Няма нито въведени
твърдения, нито събрани доказателства детето да има специфични нужди, да
боледува или да посещава занимания, които да изискват допълнително
финансово осигуряване.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че месечната издръжка за
детето К. следва да бъде в размер на 450 лева, от които родителят, който не
упражнява родителските права, да заплаща 300 лева месечно.
Поради изложеното решението в обжалваните му части следва да
бъде потвърдено.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3131 от 28.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 6485 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения от М. С. С. като баща и законен представител
9
на детето К. М.ов С. ЕГН ********** иск срещу Е. М. К. за изменение на
постановеното решение № 190 от 26.01.2022 г. по гр.д.№ 17865/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, като упражняването на родителските права по
отношение на детето К. да се предоставят на неговия баща М. С. С., както и да
бъде определен режим на лични отношения между К. М.ов С. с неговата
майка Е. М. К., включително Е. М. К. да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка в полза на К. М.ов С.; както и в частта, с която е изменено решение
№ 190 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 17865/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, в частта, касателно дължимата издръжка от М. С. С. в
полза на К. М.ов С. ЕГН **********, като е увеличена същата от 180 лева на
300 лева, с падеж всяко 15-то число на съответния месец, за който се дължи,
по посочената в решението банкова сметка, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване.
В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10