РЕШЕНИЕ №101
гр.
Кюстендил, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря В. Бараклийска, като разгледа докладваното от младши
съдия Василев в. гр. д. №84/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№25495/18.11.2019г. от И.Ж.Л., чрез процесуалния му представител адв. А.Т.,
адрес: ***, против решение №915, постановено по гр. д. №813/2017г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с искане за отмяната му в следните части:
-
в частта, с
която е оставено без уважение искането на Л. за възлагане на самостоятелен
обект с адрес: гр. К., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, в сграда №*9*;
-
в частта, с
която е изнесен имотът на публична продан, при стойност от 23 910 лв., между
съделителите за И.Л. – ½ ид. ч. и
за М.Г. – ½ ид. ч.;
-
в частта, с
която Л. е осъден да заплати на Г. сума в размер на 475,77 лв. – обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот в размер на месечния наем – 39 лв. за
периода 09.05.2017г. – 15.05.2018г.
Иска се отмяна на атакувания акт в
цитираните части и вместо него да се постанови решение, с което процесният имот
да бъде възложен на Л., да не се изнася същия на публична продан и да бъде
отхвърлен искът на Г. срещу Л. за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на делбения имот. Молят за присъждане на разноски, сторени от
въззивника.
Съобщение с препис от въззивната жалба е
изпратена на въззиваемата М.Г., която в законоустановения 2-седмичен срок,
съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК, е представила писмен отговор на въззивната
жалба. С нея се иска да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на сторените разноски
по въззивното дело на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, с включено
ДДС. Акцентира се, че както било установено по първоинстанционното дело във
втората му фаза процесният имот бил неподеляем. Добавя се, че делото е било
спирано за шест месеца с оглед дадената на Л. възможност да заплати ½ от
стойността на имота на Г. и това не било сторено. Въззивникът се бил настанил в
имота и извършвал дейности за подобряване на лични битови условия. Изразява се
несъгласие с определената за имота стойност по съдебно-оценителната експертиза
пред Районен съд – Кюстендил.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. За М.Г. се явява
процесуалният й представител адв. С.. Същият представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК. В хода на устните състезания заявява, че иска постановяване на
решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният акт. Претендира
разноски.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото,
съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок,
от надлежни страни, процесуално допустими са, поради което съдът пристъпи към
разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Г. е предявила е иск за делба на недвижим имот с правно
основание чл.34 от Закона за собствеността, вр. с чл. 69 от Закона за
наследството, вр. с чл. 341 от ГПК. Предмет на делбата е апартамент №47,
находящ се в гр. Кюстендил – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№41112.500.1890.6.47. От събраните по делото в първа фаза на делбата писмени
доказателства – удостоверение №039659/10.07.1988г. и решение по гр.д.
№977/1998г. по описа на КРС, е видно, че страните по спора са включили граждански
брак на 10.07.1988г., който бил прекратен с цитираното решение на 06.10.1999г.
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 21.05.1991г. въззивникът Л. е закупил недвижим имот -
апартамент №47, находящ се в гр. Кюстендил – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №41112.500.1890.6.47. по време на брака е родено едно дете – Д.Л.,
родителските права спрямо когото, по решение на съда, цитирано по-горе, са
предоставени на майката Г..
С
решение №703/24.10.2017г., постановено по гр. д. №813/2017г. по описа на КРС
/първа фаза/ е допуснато извършването на съдебна делба на цитирания недвижим
имот между съделителите М.Г. и И.Л., при права по ½ ид. ч. за всеки от
двамата. В мотивната част на същото е посочено, че са приложими нормите на
Семейния кодекс /действащ от 1985-2009г./, т.е. и към момента на сключването на
брака между Г. и Л., и с него се уреждат материалните правоотношения между
страните по време на брака. Изводимо от нормата на чл. 26, ал. 1 от СК
съпружеската имуществена общност е прекратена с развода и съсобствеността се е
превърнала в обикновена съсобственост. Не е оборена презумпцията на чл. 19, ал.
3 от СК /отм./ за равен принос в имуществената собственост, както и тази по чл.
27 от СК за равенство на дяловете. Решението е влязло в сила на 28.03.2019г.
По
делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза, съгласно която
стойността на имота, предмет на делбата е 23 910 лв. Жилището е
неподеляемо. Във втората фаза на делбата ищцата Г. е предявила иск за възлагане
на процесния имот – правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, и такъв по чл.31,
ал.2 от Закона за собствеността – присъждане на обезщетение за лишаване от
възможността й да ползва имота. Ответникът /понастоящем въззивник/ иска също
възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК и присъждане на суми,
представляващи сторени разноски без съгласието на другата страна, необходими за
ползването на имота с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. В съдебно
заседание от 19.06.2018г. е поискано от страна на ищцата един свидетел за
установяване на обстоятелства, посочени в молбата й, а ответникът е искал
допускането на двама свидетели, също за установяване на обстоятелства в отговора
му. Съдът е уважил исканията за
допускане на свидетели. С определение от 25.06.2018г. е освободен Л. от
заплащането на такси и разноски в производството по делото. Назначена и приета
е оценителна експертиза, която е определила, че общата стойност на извършените
в жилището подобрения е 6405, 14 лв. с протоколно определение от 19.09.2018г.
по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК е спрял производството. С
определение от 01.04.2019г. делото е било възобновено. Свидетелят С. сочи, че живее
на семейни начала с ищцата Г.. Първоначално след развода с ответника същата
била живяла в процесния имот, а след това се преместила при партньора си в
Перник. Бившият й съпруг се нанесъл в делбения имот и възпрепятствал
посещенията на Г. в него. Жилището било обзаведено от Л. с нови мебели.
Свидетелката К. заявява в с.з., че е домоуправител в кооперацията, където се
намира процесния имот. Заявява, че след развода на двамата Г. е живяла известно
време в имота, докато Л. бил на квартира. Известно време след развода Г. живяла
в жилището, а след това го напуснала. Л. се нанесъл в жилището през 2014г.,
направил и належащ ремонт, тъй като имотът бил в лошо състояние. Свидетелката Б.
казва, че от 2014г. живее заедно с Л. в процесния имот. Последният извършил
ремонт в апартамента и описва промените в жилището. Преди да се нанесат в
апартамента живеели под наем. От назначена и приета по делото оценителна
експертиза е видно, че стойността на наема на процесния имот за периода
10.05.2017г. до 24.11.2017г. е на обща стойност 509, 14 лв., като месечният
наем е определен на стойност 78 лв.
С
решение №915/29.10.2019г., постановено по гр.д. №813/2017г. по описа на КРС са
оставени без уважение исканията на страните за възлагане на имота. Същият е
изнесен на публична продан, като стойността му е определена в размер на 23
910лв., като получената от проданта сума да се разпредели съобразно дяловете на
двамата в имота – по ½ ид. ч. Л. е осъден да заплати на Г. сума в размер
на 475,77 лв. – обезщетение за лишаване
от ползване на делбения имот за периода 09.05.2017г. – 15.05.2018г. (определен
е месечен дължим наем от 39 лв., представляващ половината, съобразно
притежавания дял, от определения в експертизата 78 лв.), като за разликата до
пълната претенция от 1950 лв. е отхвърлен. М.Г. е осъдена да плати на Л. сума в
размер на 1800 лв., представляваща
припадащата се ½ ид. ч. от стойността на подобренията в имота –
дограма и интериорни врати, извършени от въззивника в периода юни 2014 – юни
2017г., като за разликата от претенцията в размер на 6716 лв. и за подобренията
изразяващи се в поставените климатик, бойлер, хладилник, секционен шкаф и
пералня са оставени без уважение. Г. е осъдена още да плати държавна такса в
размер на 550, 20 лв.
От
правна страна съдът установи следното:
Въззивната жалба е частично основателна по следните
съображения:
По искането за възлагане на имота
– искът е с правно основание чл.349, ал.1 от ГПК. За да бъде възложен
процесният имот на въззивникът следва да са налице кумулативно следните
предпоставки - обектът да представлява
жилище, същото да е неподеляемо, същото да е представлява съпружеска
имуществена общност, прекратена /в
случая/ с развод и на бившият съпруг да са предоставени упражняването на
родителските права по отношение /на непълнолетно/ дете от брака и същият да
няма собствено /друго/ жилище, и да направено искане от бившият съпруг за
възлагане. Налице са всички посочени
обстоятелства с изключение на едно – процесният имот е жилище – апартамент,
същото е неподеляемо, съгласно назначената и приета по делото техническа и
оценителна експертиза /л-89-90/. Л. няма друго собствено жилище. Имотът е
съпружеска имуществена общност, прекратена с развода /л.6-7/, направил е искане
за възлагане на имота още с отговора на исковата молба. Но липсва условието да
му е предоставено упражняването на родителските права по отношение на деца от
брака. Действително от брака има родено едно дете – Д.И.Л.. С решение от
06.10.1995г., постановено по гр.д. №997/1998г. по описа на КРС родителските
права са предоставени на майката М.Г.. В тази насока е неоснователно искането
за възлагане на имота, тъй като не са изпълнени всички законовозакрепени в
нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК предпоставки. Въпреки, че не е предмет на
обсъждане, настоящата инстанция намира за правилен изводът на КРС в обжалвания
акт да не възложи имота и на майката с аргументи от т.5 на ТР №1/2004г.,
постановено по ТД №1/2004г. на ОСГК на ВКС, където е дадено задължителното за
съдилищата разрешение, че пълнолетието на детето не трябва да е настъпило към
момента на приключване на устните състезания пред съответната съдебна
инстанция, за да е изпълнено изискването – упражняване на родителски права по
отношение на децата от брака в хипотезата на чл. 349, ал. 1 от ГПК.
По оплакването за способа за извършване
на делбата, оценката и определените идеални части – на първо място следва
да се отбележи, че това кои са съделителите и при какви части да се извърши
делбата е определено с влязло в сила на 28.03.2019г. решение №703/24.10.2017г.,
постановено по гр.д. №813/2017г. по описа на КРС. То има сила на пресъдено нещо
и в неговите субективни и обективни предели не може да се пререшава
постановеното в него, че съделители са М.Г. и И.Л., като всеки от тях има по
½ ид. ч. от имота. Относно оценката на имота – съдът е назначил и приел
по делото експертиза, осъществена от в.л. Л. В.. В съдебно заседание от
15.05.2018г. процесуалните представители, включително и този на въззивника са
посочили да се приеме заключението. В по-късен етап страните са поискали
спиране на делото с изявление от въззивника, за да може да плати дела на
въззиваемата, в този смисъл евентуално оплакване от последния в насока
определяне на по-висока стойност на имота е против правния му интерес, а иначе
е процесуално преклудирана възможността за назначаване на нова експертиза за
определяне на стойност на имота. По отношение на избрания от съда способ за
извършване на делбата – чрез изнасяне на публична продан, регламентиран в
новелата на чл.348 от ГПК следва да се посочи, че следва да е налице
неподеляемост на имота, а такава вече е била установена с цитираната експертиза
и невъзразена от страните по спора. В този смисъл е било невъзможно да бъдат
образувани дялове в натура, съответстващи на броя на съделителите. Това обаче
не препятства възможността страните в делбата да участват при наддаването в
публичната продан. Константна е практиката на ВКС в насока, че делбата чрез
изнасяне на делбения имот на публична продан следва да бъде постановена след
като съдът се убеди, че останалите методи в конкретния случай са неприложими.
Вече беше посочено защо е невъзможно възлагането на имота на някого от
съделителите. Доколкото не е възможно обособяването на реални дялове от имота,
то е неприложимо изготвянето на разделителен протокол – чл.347 от ГПК и
съответно теглене на жребий – чл.352 от ГПК. Друг способ за извършване на
делбата е разпределянето на имоти – чл.353 от ГПК. При него е необходимо броят на имотите да е равен или по-голям от
броя на съделителите и да съществува възможност всеки съделител да получи
реален дял. Ако това е налице този
способ се предпочита пред тегленето на жребий и изготвянето на разделителен
протокол преди това. Вече се посочи защо не могат да се обособят реални дялове.
При това положение и след като КРС се е убедил, че не са останали други
възможни способи за делба е избрал това да стане чрез изнасяне на публична
продан. В този смисъл оплакването за прилагане на друг способ е неоснователно,
поради липса на друг възможен способ, предвиден от закона.
По оплакването за отмяна на решението в
частта, с която Л. е
осъден да заплати на Г. сума в размер на 475,77 лв. – обезщетение за лишаване
от ползване на делбения имот в размер на месечния наем – 39 лв. за периода
09.05.2017г. – 15.05.2018г. – Г. законосъобразно в първото заседание /проведено на
15.05.2018г./ след допускане на делбата в признатото й качество на съделител е
предявила срещу Л. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС – обезщетение за
лишаването й от възможността за ползване на процесния имот. Съдът е приел иска
с протоколно определение от заседанието на същата дата. За да е основателен този иск следва да се
налице едновременно следните обстоятелства – съсобствена вещ; ползване на вещта
от единия съсобственик; възпрепятстване от ползващия собственик на ползването
на вещта от другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение. В
случая са налице всички изброени предпоставки – вещта е съсобствена. Не се
спори, че Л. живее в процесния имот. Изнасят се твърдения дори, че той живее с
друго лице във фактическо съжителство в имота, има дете от тази връзка и е
ремонтирал апартамента. Същото се потвърждава и от разпита на свидетелите С.
/партньор на Г./, К. /домоуправител в кооперацията, където с е намира делбения
имот/ и Б. /във фактическо съжителство с Л./. От показанията им
безпротиворечиво се установява, че Л. живее в имота заедно с Б. и детето им. От
показанията на Сотиров се доказва, че е препятстван достъпа на Г. в жилището.
Изнасят се данни, че Г. е поискала да ползва една стая от жилището, но това й е
било отказано. При тези данни съдът намира, че Л. е създал препятствия за
ползване на съсобствения имот от Г..
Налице е писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаването й от
ползване на имота, за каквото се смята исковата молба. Настоящата съдебна
инстанция, обаче, намира, че началният момент на поканата, каквато е исковата
молба следва да бъде не моментът на депозиране на молбата в съда, респективно
изпращането й по пощата, а моментът в който молбата/поканата е достигнала до
ответника, който е и ползващият собственик. В конкретният случай това е станало
с връчването на препис от исковата молба
на Л.. Това е станало на 05.06.2017г., видно от отбелязването в съдебното
съобщение на л.20. Това от страна ще промени размера на дължимата претенция от Л.
в посока на намаляването й, доколкото се скъсява периода, за който се дължи.
Доколкото оценителната експертиза относно стойността на дължимата наемна цена е
определена на 78 лв. месечно /оценителна експертиза на л.149-151/ или 2,59 лв.
на ден /от която сума се дължи от Л. половината, тъй като той неправомерно
ползва само половината от имота/, то за периода на лишаване на Г. от
възможността за ползване на съсобствения имот, определен в рамките на
05.06.2017г. до 15.05.2018г., дължимата от л. на Г. сума е в размер на 443, 10
лв., вместо определената от КРС 475, 77 лв. Съдът намира, че доколкото се
обжалва изобщо присъденото обезщетение, то оплакването е и по неговия размер. В
този смисъл е и произнасянето.
В останалите
необжалвани части решението е влязло в сила.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще отмени частично обжалваното решение №915, постановено по гр. д.
№813/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил – в частта, с която е определен
размерът на дължимото от Л. на Г. обезщетение по иска с правно основание по чл.
31, ал. 2 от ЗС, а в останалите обжалвани части ще потвърди решението като
правилно.
По разноските:
С
въззивната жалба е поискано присъждане на разноски, но жалбоподателят не е
заплащал такива, тъй като с разпореждане на КРС е бил освободен от заплащане. В
хода на устните състезания също е посочено от процесуалния представител на
въззивника, че не се претендират разноски, тъй като ответникът не е сторил
такива. С обжалваното решение Л. не е осъден да плати разноски на ищеца. Поради
това на въззивника не следва да се присъждат разноски. С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78 от ГПК следва да се присъдят разноски на въззиваемата Г..
Представено е пълномощно, с което същата е упълномощила адв. С.. От него е видно, че внесената сума е
в размер на 840 лв. с ДДС. Макар Л. да е освободен от съда от такси и разноски
това не касае евентуалната дължимост на разноски по отношение на насрещната
страна. С въззивната жалба решението е обжалвано в три негови части – че не е
възложен имотът на Л., че имотът е
изнесен на публична продан и относно уважения срещу Л. иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС. Доколкото в договора за правна защита и съдействие, с
което е уговорено процесуалното представителство на адв. С. не е извършена
диференциация каква част от глобалния хонорар от 840 лв. е платена за всяка
претенция от въззивната жалба то съдът приема, че е платено по равно за всяка
от трите части или по 280 лв. за всяка. Съдът потвърждава изцяло две от
обжалваните претенции и отменя частично третата – за обезщетението по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, като вместо 475, 77 лв. осъжда Л. да плати 443, 10 лв. При този
резултат с настоящото решение за въззивната инстанция Л. ще бъде осъден да
плати на Г. сумата от 783, 83 лв. представляващи платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция от Г..
По
обжалваемостта:
Настоящото
решение подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС, на основание чл. 283 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страната при спазване на изискването на чл.
280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №915, постановено по гр. д.
№813/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил В ЧАСТТА, с която И.Ж.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***,
сума в размер над 443, 10 лв. до 475, 77
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имот с
идентификатор 41112.500.1890.6.47 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота гр. Кюстендил, ул. „Дрин“ №5, вх. „Б“, ет.7, ап.47,
както и в частта за периода от
09.05.2017г. до 04.06.2018г., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** срещу И.Ж.Л., ЕГН: **********,
с правно основание чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността, за заплащане на М.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, за сумата над 443, 10 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на имот с идентификатор 41112.500.1890.6.47 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
Кюстендил, ул. „Дрин“ №5, вх. „Б“, ет.7, ап.47, както и за периода от 09.05.2017г. до 04.06.2018г.
В останалите обжалвани части потвърждава решение №915, постановено по гр. д.
№813/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА
И.Ж.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.Б.Г., ЕГН:**********,
с адрес: ***, сума в размер на 783,83 лв.
В необжалваните части решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.