РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 1094 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.Й. и М.Й. против Република България, представлявана
от М.на Ф., Н.с.на Република България и Районен съд – гр. Сливница, с която е
предявен иск с правно основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз.
Ищците твърдят, че на 18.07.2017 г.,
преминавайки през Митнически пункт К., не декларирали сумата от 200570 евро (с левова равностойност
на 392280,82 лева). Твърдят, че с Определение по НОХД № 535/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница е
одобрено споразумение от 19.07.2017 г., с което на М.Й. е наложено
наказание 5 месеца лишаване от свобода и
на М.Й. – 4 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 251,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 251, ал. 2 от НК недекларираната сума е
отнета в полза на държавата. Поддържа, че предявеният иск следва да бъде
разгледан по реда на ЗОДОВ, тъй като всяка държава членка на ЕС следва да
определи процесуален ред за разглеждане на искове по чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз и
този процесуален ред не трябва да бъде по-неблагоприятен
от този, определен за искове за вреди срещу държавата, настъпили в резултат на
други нарушения. В този смисъл, излага съображения относно приложимостта на
разпоредбите на ЗОДОВ. Обосновава, че ответник по делото следва да бъде
държавата, представлявана от министъра на Ф. с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ГПК. Поддържа, че солидарно следва да бъдат осъдени Народното събрание и
Районен съд – гр. Сливница. Посочва, че
Народното събрание носи отговорност, тъй като не е изменило националното законодателство така, че да не
противоречи на законодателството на ЕС, а Районен съд – Сливница – тъй като е
допуснал прилагането на разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от НК и не е приложил
чл. 9 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и Съвета относно контрола на парите в
брой, които се внасят и изнасят от Общността. Поддържа, че в причинно –
следствена връзка от нарушението, извършено от органи на държава членка за
ищците са настъпили вреди в размер на отнетата сума. Моли ответниците да бъдат
осъдени солидарно да заплатят сумата от 200570 евро (с левова равностойност на
392280,82 лева), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане (молба от 15.11.2019 г.).
Ответникът Н.с.поддържа, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като отговорността му не
може да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ, тъй като в предметния обхват на този
закон не е предвидена отговорност за Д.от вреди причинени от законодателен
орган в резултат от нарушение на правото на Европейския съюз. Поддържа, че ако
все пак съдът квалифицира предявения иск като такъв по ЗОДОВ, то гражданският
съд не е компетентен да го разгледа. Поддържа също така, че народното събрание
е орган на власт, като с изтичане на срока, за който са избрани депутатите се
прекратяват и правомощията му. Не било предвидено, че е налице правоприемство
между всяко избрано Н.С.. Доколкото разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК била
приета от 37-то Н.С., а е изменена от 43 -то Н.С.. Освен това, поддържа, че
компетентен да се произнесе по съответствието на законите с общопризнатите
норми на международното право и международните договори е Конституционният съд.
Оспорва твърдението на ищеца, че наказателната процедура за отстраняване на
противоречието на норма с правото на ЕС е основание за ангажиране на
отговорността на Народното събрание. Поддържа, че не е налице солидарност между
ответниците, тъй като твърдените вреди не са възникнали от съвместен акт на
ответниците. По същество оспорва предявения иск, тъй като не било налице
нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския
парламент и Съвета. Предвиденото в чл. 521, ал. 2 от НК наказание е съответно
на тежестта и характера на нарушението и има възпиращ характер. Посочва, че не
е спорно между страните, че ищците са извършили престъплението, за което им е
наложено наказание. Поддържа, че съгласно чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 г. на Европейския парламент и Съвета парите в брой могат да бъдат
задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията,
предвидени в националното законодателство.
Посочва, че съгласно чл. 9, пар. 1 всяка държава членка има право да
въведе санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране.
Била предоставена възможност на държавите членки да се създаде национална
система за контрол , съоблазно специфичните условия в съответната държава –
членка и то при движение на пари в брой на територията на ЕС. Поддържа, че в
изпълнение на препоръки за хармонизиране с европейското законодателство са
направени изменения в разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК. Моли производството
по делото да бъде прекратено по отношение на ответника Н.с.или да бъде отхвърлен
предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба
ответникът Районен съд – гр. Сливница поддържа, че предявеният иск не следва да
се разглежда по реда на ЗОДОВ, тъй като не попада в нито една от предвидените в
този закон хипотези. Поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като в
исковата молба не е проведено разграничение между административно-наказателната
отговорност по Валутния закон и наказателната отговорност по чл. 251, ал. 2 от НК. Отнемането на недекларираната сума представлява законова последица от
осъществяване на престъпния състав на престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК за
неизпълнение на задължение за недеклариране на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях и пренасяни през граница та
страната, която е външна за Европейския съюз, когато стойността им е в особено
големи размери. Отнемането на недекларираните средства е извършено в
съответствие със закона като ищците са подписали споразумение, с което са се
признали за виновни за извършено престъпление по чл. 251, ал.1 от НК. Поддържа,
че без правно значение е дали средствата са били законно придобити. Съдът не е
имал задължение да извършва подобна проверка. Такова правомощие е възложено на
митническите органи, а не на съда. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът Д.чрез Министъра на Ф. оспорва
предявения иск. Поддържа, че Д.не е пасивно легитимирана да отговоря чрез
Министъра на Ф., тъй като ответник е органът, чиито длъжностни лица с виновното
си противоправно поведение или бездействие са причинили вреди на граждани. В
този смисъл, моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на Д.чрез
Министъра на Ф.. На следващо място, твърди, че не е налице нарушение на
общностното право, което да обосновава отговорността на държавата. Поддържа, че
Д.е изпълнила задълженията си произтичащи от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и Съвета като е предвидила ефективни, съразмерни и
възпиращи санкции за пари в брой, които се внасят или изнасят от Общността.
Заявява, че фактическият състав на отговорността на Д.предвижда нарушението да
е достатъчно сериозно, като сериозността зависи и от това в каква степен националният
орган има право на преценка, която зависи от политическия и икономически избор
но поведение и е проява на държавен суверенитет. Поддържа, че в конкретния
случай, дори да се приеме, че Народното събрание е извършило нарушение, то то
не е достатъчно сериозно, за да обоснове ангажиране на отговорността на
държавата. Въвежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат като
поддържа, че ищците умишлено не са декларирали пренасяната сума в брой. Оспорва
твърдението, че Д.е възложител на работата на народните представители,
респективно на Народното събрание. Поддържа, че Д.и Народното събрание са
различни правни субекти. Същите съображения са развити и за Районен съд – гр.
Сливница. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Определение от 19.07.2017 г. по
нохд № 535/2017 г. по описа на Районен съд гр. Сливница е одобрено
споразумение, по силата на което М.Й. за виновен в това, че на 18.07.2017
г. около 17.40 часа на трасе „Входящи
леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт К. като извършител в съучастие
с М.Й. при влизане в Република България от Република Сърбия не изпълнил
задължението си да декларира парични средства, пренасяни през границата на
страната, която е външна граница на Европейския съюз и стойността на предмета
на престъплението е в особено големи размери – 200570 евро с левова
равностойност на 392 280,82 лева и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3
години. Със същото определение е одобрено и споразумение, с което М.Й. е призната
за виновна за същото престъпление и й е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. На
основание чл. 251, ал. 2 от НК е постановено отнемане в полза на Д.на сумата от
200 570 евро, намиращи се на съхранение в сейф в Митница Столична.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
В чл. 4, §3 от Договора за създаване
на Европейския съюз (ДЕС) е предвидено общо задължение за държавите членки да
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнение
на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на
съюза. Принципът за извъндоговорна отговорност на
държавите членки (чл. 340, ал. 2 от ДЕС)- е възприет като присъщ на правната
система на ЕС за пръв път по делото Frankovich,
като е прието, че тя се реализира от националните съдилища. Възможността да бъде
ангажирана отговорността на държава - членка за вреди, причинени на
частноправни субекти за нарушение на правото на ЕС е последователно установена
в практиката на СЕС (Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales,
C 118/08, EU:C:2010:39, по дело Francovich и др., C 6/90 и C 9/90, Решение по
дело Brasserie du pêcheur и Factortame, C 46/93 и C 48/93 и Решение по
дело Danske Slagterier, C 445/06).
Разпоредбата на чл. 19, §1 от ДЕС
предвижда, че държавите членки установяват правните средства, необходими за
осигуряването на ефективна правна защита в области, обхванати от правото на ЕС,
което означава, че споровете, които произтичат от приложението на правото на ЕС
се разрешават от националните съдилища. От този текст практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС) е извела специално задължение на Д.да отстрани
неправомерните последици от извършено нарушение на правото на ЕС. Отговорността
на Д.следва да се реализира при същите условия, както и отговорността на ЕС за
вреди по чл. 340 от Договорът за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) –
Решение на СЕС С-352/98. В този смисъл отговорността на Д.се основава пряко на
общностното право и правната квалификация не следва да се определя съобразно
националното право, ако такива норми не са изрично предвидени. Задължението на Д.членка
включва и задължението на националните съдилища да разгледат всеки иск за
обезщетение, основан на твърдения за нарушено общностно право, независимо от
това дали има създаден специален процесуален ред за това.
С ЗИДЗОДОВ, обрн. ДВ, бр.
94/29.11.2019 г. в Закона за отговорността на Д.и общините за вреди е създаден
нов текст – чл. 2в, съгласно който когато вредите са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат от съдилищата по реда АПК за вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а в
останалите случаи по реда на ГПК, като ответникът по делата се определя по реда
на чл. 7 от ЗОДОВ. С оглед разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (бр. ДВ
94/2019 г.) е предвидено, че разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а
неприключитите производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи,
включително при последвало въззивно и касационно обжалване.
Настоящата искова молба е подадена
на 24.01.2019 г., т.е. преди влизане в сила на чл. 2в от ЗОДОВ и следователно
разглеждането й следва да се основава на съществуващите към този момент
процесуални норми и при спазване на установените от практиката на СЕС принципи,
като бъде осигурена възможност за ефективни правни средства за защита - принцип
на равностойност – т.е. реализирането на съответното субективно право,
предоставено от правото на ЕС, да не бъде по-неблагоприятно в сравнение с
правилата, по които се реализира подобна претенция, основана на вътрешното
право, принцип на ефективност – реализирането на субективните права, не
трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно. Следователно по отношение на
разглеждането на предявения иск следва да бъдат приложени правилата относно
исковете за обезщетение на вреди, причинени от действия и бездействия на
държавни и общински органи. Това приложение, обаче, не може да бъде направено
по аналогия, каквато е недопустима при процесуалните норми, а следва да бъде в
съответствие с принципа на равностойност
и ефективност, т.е. да се създадат същите условия, при които се разглеждат
исковете за вреди по вътрешното право и за тези за вреди причинени от нарушение
на правото на Европейския съюз.
С оглед наведените твърдения в
исковата молба и при действието на разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК в
редакцията й към ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. приложимият
процесуален закон е ГПК, като с оглед прилагане на принципа на равностойност и
ефективност дължимата държавна такса следва да бъде определена при спазване на
правилата, предвидени в ЗОДОВ относно дължимата държавна такса и разноски (в
този смисъл Определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 1867/2015 г. ВКС III
ГО).
Пасивната процесуална легитимация
на ответниците следва да бъде определена при спазване на правилата, предвидени
в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, както и чл. 31, ал. 1 от ГПК. Твърденията,
изложени в исковата молба, свързани с нарушение на правото на Европейския съюз
са в няколко насоки – държавата, чрез Народното събрание не е съобразила националното законодателство така, че да не
противоречи на законодателството на ЕС, както и че Районен съд – Сливница е
допуснал прилагането на разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от НК и не е приложил
чл. 9 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и Съвета относно контрола на парите в
брой, които се внасят и изнасят от Общността. Претендира се солидарно осъждане
на ответниците, като се обосновава прилагането на чл. 7 от ЗОДОВ относно
пасивната процесуална легитимация.
По иск за обезщетение за вреди от
нарушение на правото на ЕС материално-правно легитимирана да отговаря е Д.–
членка, извършила нарушението. Отговорността на Д.не зависи от това кой е
органът, който е извършил нарушението. То може да бъде извършено от административен,
правораздавателен или законодателен орган. Този принцип се прилага и когато
националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на задължение
(решение Brasserie du pêcheur и Factortame, C 46/93 и C 48/93).
Настоящият съдебен състав намира,
обаче, че ЗОДОВ, съответно неговия чл. 7, не може да бъде прилаган по отношение
на предявения иск, т.е. Д.не може да отговаря чрез Народното събрание или
Районен съд – гр. Сливница в качеството им на процесуални субституенти. Това е
така, тъй като с измененията на закона със ЗИДЗОДОВ ДВ, бр. 94/2019 г. изрично
се посочва, че този закон се прилага към исковете, предявени след влизането му
в сила. Следователно процесуалната легитимация на ответниците следва да бъде
определена съобразно приложимите правила, предвидени в ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОДОВ се предвижда, че Д.се представлява от
министъра на Ф., когато в закон не е предвидено друго. В конкретния случай,
ЗОДОВ не може да се прилага по аналогия, тъй като чл. 7 е процесуална норма,
която посочва кои органи отговарят по този закон в качеството им на процесуални
субституенти на държавата. При липсата на изрична законова регламентация на
процесуална субституция Д.се представлява от министъра на Ф., съобразно
правилото на чл. 31, ал. 1 от ГПК. Законовото представителство на Д.изключва
възможността тя да бъде представлявана и от процесуален субституент, каквито
биха се явили Народното събрание и Районен съд – гр. Сливница. Предявеният иск
не може да бъде разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението
– Д.и по отношение на неговите процесуални субституенти – законодателен орган
или правораздавателен орган, извършил нарушението. (в този смисъл Решение №
71/06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО). Предвид на изложеното,
процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове е Д.чрез министъра
на Ф., а предявените искове по отношение на Народното събрание и Районен съд –
Сливница следва да бъдат върнати на основание чл. 130 от ГПК и производството
по тях да бъде прекратено.
Основателността на предявения иск за
обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз е
предпоставена от наличието на няколко предпоставки – целта на нарушената правна
норма е да предостави права на частноправни субекти, нарушението да е
достатъчно съществено и да съществува причинна връзка между нарушението на
задължението на Д.и вредата, претърпяна от увреденото лице (Делото Frankovich срещу Република Италия). Съдът следва също така
при преценка на дължимостта на претендираното обезщетение да прецени дали
нарушението на явно, а то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна
разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно не е съобразена
установената съдебна практика на СЕС (С-168/15)
Не е спорно между страните, а и се
установява, че към 18.07.2017 г., когато ищците са преминали границата на
Република България като не са изпълнили задължението си да декларират парична
сума над определен размер, е действала нормата на чл. 251, ал. 2 от
Наказателния кодекс, според която предметът на престъплението се отнема в полза
на държавата, а ако той липсва или е отчужден неговата равностойност. Посочената
разпоредба е в противоречие с разпоредбата на чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005
на Европейския парламент и на Съвета, в която е посочено, че всяка
държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението
за деклариране на пари в брой на стойност 10000 евро или повече при влизане или
излизане от Общността (чл. 3). Посочено е, че тези санкции трябва да са
ефективни, съразмерни и възпиращи. Във връзка с установяване на несъответствието
на нормата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс и разпоредбата на чл. 9 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. е постановено определение по преюдициално
запитване до СЕС по дела С-335/18 и С-336/18, че разпоредбите на чл. 4, §2 и
чл. 9, §1 следва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат националната правна уредба като разглежданата в главните
производства (сходни с настоящия казус) като санкция освен лишаване от свобода или
глоба в размер на 1/5 от недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в
полза на Д.и недекларираната сума. СЕС приема, че посочената мярка – отнемане в
полза на Д.на недекларираната сума не изглежда съразмерна предвид естеството на
съответното нарушение и надхвърля границите на необходимото, за да гарантира
изпълнението на посоченото задължение и да осигури осъществяването на
преследваните от регламента цели, поради което надхвърля и границите на
необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране. СЕС
приема, че отнемането в полза на Д.на недекларираната сума не може да се
разглежда и като мярка за задържане по смисъла на чл. 4, §2 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 г. Тълкуването, направено от СЕС е задължително за всички национални
съдилища, включително и за настоящия съдебен състав. Следователно установява
се, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс противоречи на
общностното право.
На първо място, нарушение е
извършено от законодателния орган на Република България чрез бездействие – не е
отменена нормата, противоречаща на разпоредбите на чл. 9, §1 от Регламент (ЕО)
№ 1889/2005 г. и при определяне на подходящите санкции и мерки по смисъла на
приложимия регламент не е приела такива,
които са съобразени с принципа на ефективност и съразмерност. Нарушението е
продължило до отмяната на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, обн. ДВ, бр.
83/2019 г. Извършеното нарушение на законодателния орган може да бъде предмет
на иск за обезщетение за вреди, причинени на частноправни субекти (Решение по
дело Brasserie du pecheur и Factortame С-46/93 и С-48/93 EU:C:1996:79). В
посоченото решение се посочва, че при ангажиране на отговорността за вреди Д.се
разглежда като единен субект, независимо дали нарушението е осъществено от
орган на изпълнителната, законодателната или съдебната власт.
На следващо място, нарушение е
извършено и от правораздавателен орган, действащ като окончателна инстанция –
Районен съд – Сливница. Нарушението се изразява в неприлагане на общностна
норма с предимство пред нормата на чл. 251, ал. 2 от НК, както и в това, че не
е отправено прюдициално запитване до СЕС, при изпълнение на задължение по чл.
267 §3 от ДФЕС или несъобразяване на практиката на СЕС (Решение по дело
Chmielewski C-255/2014 EU:C2015:475).
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че с Определение от 19.07.2017
г. по нохд № 535/2017 г.по описа на Районен съд – гр. Сливница на основание
251, ал. 2 от НК (отм.) от ищците М.Й. и М.Й. е отнета сумата от 200570 евро с
левова равностойност на 392280,82 лева. Това е и размерът на вредата, която им
е причинена. Налице е и причинна връзка между бездействието на законодателния и
правораздавателния орган и вредата в установения размер.
Предвид на изложеното, предявеният
иск срещу Д.чрез министъра на Ф. се явява основателен за претендираната сума.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
4, §3 от Договор за Европейския съюз РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА Ф.,
гр. София, ул. „******да заплати на М.Й., роден на *** г. и М.Й.,
родена на *** г. с адрес *** сумата от 392 280,82 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в неотмяна на разпоредбата от чл.
251, ал. 2 от Наказателния кодекс към 18.07.2017 г. от законодателния орган – Н.с.и
неприлагане от Районен съд – гр. Сливница на чл. 9, §1 и чл. 4, §2 от Регламент
(ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по
нохд № 535/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019 г. до окончателното
й плащане.
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК
предявения от М.Й., роден на *** г. и М.Й., родена на *** г. с
адрес *** против Н.С., гр. София, пл. Н.с.№ 2 и РАЙОНЕН СЪД – гр.
СЛИВНИЦА, гр. Сливница, пл. Съединение № 1 иск с правно основание чл. 4, §3
от Договор за Европейски съюз с искане да бъдат осъдени солидарно с Република
България чрез министъра на Ф. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 392 280,82 лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз,
изразяващо се в неотмяна на разпоредбата от чл. 251, ал. 2 от Наказателния
кодекс към 18.07.2017 г. от законодателния орган – Н.с.и неприлагане от Районен
съд – гр. Сливница на чл. 9, §1 и чл. 4, §2 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
ЕП и ЕС при постановяване на окончателен съдебен акт по нохд № 535/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. Сливница и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок, а в прекратителната част в едноседмичен срок с
частна жалба, от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: