РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Горна Оряховица, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200415 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. П. Г. обжалва Наказателно постановление № 35-
0001313/07.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на основание чл. 93в, ал.
15, т. 2, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е
нарушил чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Поддържа, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
При разглеждане на приобщеното АНД № 5/2022 г. по описа на РС –
Горна Оряховица са представени писмени бележки от защитника адв. Б. В. С.
от АК – Смолян, с които се поддържа жалбата. Претендира се присъждане на
разноски по делото.
1
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ (РДАА) – ПЛЕВЕН счита че атакуваното наказателно
постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 2 от
приобщеното АНД № 5/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2021 г. жалбоподателят В. П. Г. управлявал съчленено ПС –
влекач Даф ****** 480 /кат. N3/ с рег . № ****** и полуремарке /кат.О4/ с
рег. № *******. Посоченото съчленено превозно средство извършвало
международен амтомобилен превоз на товари /желязо/ от Румъния до
България, видно от CMR /международна товарителница/ от 24.11.2021 г.
Около 10:55 часа в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, на ПП I-5 Русе –
Велико Търново, км. 91+200, водачът бил спрян за проверка от служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен. В хода на
проверката инспекторите от РДАА – Плевен констатирали, че на 23.11.2021 г.
водачът Г. е извършил международен превоз на товари от България за
Румъния с МПС с рег. № *****, оборудвано с аналогов тахограф Kienzte
1324.510015680100/№ 02083818, в който е използвал тахографски лист и не е
въвел датата, където приключва използването му, видно от тахографски лист
на В. Г. от 23.11.2021 г.
За констатираното нарушение инспектор А. Д. М. в присъствието на
свидетеля В. А. М. съставил против В. Г. Акт за установяване на
административно нарушение № 296811, в който посочил, че с горното деяние
е нарушена разпоредбата на чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Актът е връчен на Г. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения срещу акта.
В законоустановения срок П.В.К. – Директор на РДАА – Плевен,
определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и
2
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН /л. 9/, издал против В. П. Г. обжалваното Наказателно
постановление № 35-0001313/07.12.2021 г., с което на основание чл. 93в, ал.
15, т. 2, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) му наложил
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е
нарушил чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
НП е връчено на Г. на 13.12.2021 г. Жалбата против наказателното
постановление е депозирана на 20.12.2021 г.
В хода на съдебното следствие актосъставителят А. М. и свидетелят В.
М. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите М. и М. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават
от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с Г., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган (чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗДвП) и е
предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне
и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 9 от приобщеното
АНД № 5/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица) преди изтичането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
3
Неоснователно е оплакването на защитника за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила поради непълно описание на
нарушението и неяснота относно датата и мястото на неговото извършване. В
АУАН и НП се съдържа пълно, ясно, точно и конкретно описание на
извършеното нарушение, на обстоятелствата, свързани с неговото
осъществяване, като е посочена и нарушената законна разпоредба.
Нарушението е индивидуализирано в максимална степен, с което по никакъв
начин не се накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Изискването за посочване на място на извършване на нарушението
касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е и във връзка с
чл. 48 от ЗАНН, който определя компетентния да разгледа
административнонаказателната преписка орган. В случая се касае за
извършване на транспорт без да се осигури нормативно установеното
съдържание на тахографския лист, липсата на което може да установи
нарочна проверка. Предвид спецификата на деянието не може да се определи
точно мястото на извършване на нарушението, която хипотеза изрично е
предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, поради което
неконкретизирането му в АУАН и НП не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере в какво го обвиняват. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, поради
което правилно административнонаказателното производство е било
образувано от служителите на РДАА - Плевен със съставяне на АУАН и
правилно административнонаказателната преписка е разгледана от директора
на РДАА - Плевен, респ. издаденото наказателно постановление изхожда от
компетентен орган и не е налице порок на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление във връзка с изискването за посочване на време и
място на извършване на нарушението.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 34, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
4
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт: „Всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов
тахограф, въвежда следните данни върху своя тахографски лист: … б) датата
и мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и
мястото, където приключва използването.“
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93в, ал.
15, т. 2, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП). Съгласно тази
разпоредба водач, който не е попълнил на тахографския лист датата на
започване и/или на приключване използването на тахографския лист, се
наказва с глоба 500 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че на 23.11.2021 г. жалбоподателят В. П. Г. като водач на МПС с
рег. № ******, оборудвано с аналогов тахограф Kienzte 1324.510015680100/№
02083818 е извършвал международен превоз на товари от България за
Румъния, като е използвал тахографски лист и не е въвел датата, където
приключва използването му, с което е нарушил чл. 34, § 6, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 93в, ал. 15, т. 2, пр. 2 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвП).
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на нарушителя се установяват по безспорен начин от показанията на
свидетелите А. М. и В. М. и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че извършеното нарушение от жалбоподателя осъществява
признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не
съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР
№ 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН
по своята същност представлява освобождаване от
административнонаказателна отговорност и следователно по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието
маловажен случай и критериите за определяне на дадено административно
нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9
5
от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на
административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от съответния вид.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, жалбоподателят да е
бил санкциониран за други нарушения по Закон за автомобилните превози
(ЗАвП). Освен това се касае за формално нарушение без загуба на данни или
други последици, изразяващо се в непопълване на дата на приключване на
използване на само един тахографски лист. При извършената проверка не са
констатирани други нарушения от жалбоподателя, като останалите реквизити
на тахографския лист и всички останали документи са били надлежно
попълнени от него. Тези обстоятелства са релевантни при преценката за
интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните
нарушения от този вид и преценени в своята съвкупност, обосновават по -
ниска обществена опасност на деянието и дееца спрямо други нарушения от
същия вид.
Не е спорно, че вмененото на санкционираното лице нарушение е
формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за
маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на
вредоносни последици. В случая изложените по – горе обстоятелства
представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по - ниска
степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на
конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на
конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение (отношение)
на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението
рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 93в, ал. 15, т.
2, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) отношения по начин,
непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая, с оглед
установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени
интереси и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл.
11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е по - ниска в сравнение със степента на
6
обществената опасност, която законодателят е възприел при
регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 93в, ал. 15,
т. 2, пр. 2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП). Освобождаването от
административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в
противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото
предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за случая
решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. на ВКС,
неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от
ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя
неговата отмяна. В този смисъл и Решение № 390 от 15.03.2017 г. по к.а.н.д.
№ 187/2017 г. на АдмС – Пловдив, Решение № 70 от 12.04.2017 г. по к.а.н.д.
№ 34/2017 г. на АдмС – Хасково, Решение от 23.11.2017 г. по к.а.н.д. №
380/2017 г. на АдмС – Стара Загора, Решение № 600 от 30.05.2018 г. по
к.а.н.д. № 301/2018 г. на АдмС – София област и др.
С оглед изложените съображения съдът следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и да отмени обжалваното
Наказателно постановление № 35-0001313/07.12.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.
Плевен, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.
Като съобрази разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Поради това
и с оглед разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (в структурата на
7
която е административния орган) да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 20.12.2021 г. (л. 29 от приобщеното АНД №
5/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица).
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001313/07.12.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Плевен, с което на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
*************, на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2, пр. 2 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 34, § 6, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
****************, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
****************, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8