РЕШЕНИЕ
гр.София,30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14036 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 25.07.2019 г. по гр.д. №79991/17 г., СРС, ГО, 65 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, че “Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********дължи на И.Й.В., ЕИК: **********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 563,89 лева - платена без основание сума по изпълнително дело № 20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я., въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 25282/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, обезсилен с определение от 12.04.2016 г., по гр.д. № 12100/2015 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата, от която искът се счита предявен — 18.04.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 30,86 лева - лихва за забава за периода 03.10.2016 г. - 17.04.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парична задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2017г. по ч.гр.д. № 24047/ 2017г. по описа на СРС, 65 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер на иска за главница от 3242, 58 лева, както и до пълния предявен размер на иска за лихва за забава от 180,00 лева.
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********да заплати на И.Й.В., ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 230,96 лева - разноски.
ОСЪЖДА И.Й.В., ЕИК: ********** да заплати на“Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 32,62 лева - разноски.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото. Във въззивната жалба на ищците се сочи, че
решението е неправилно.Въпреки
наличието на Определение №9015/12.04.2016г. по гр.д.№12100/2015г. по описа на
СГС, първоинстанционния съд, както и на Определение от 26.07.2017г. по
ч.гр.д.№8477/2017г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е постановил едно
неправилно решение. Първоинстанционният съд, въз основа на цитираното
Определение от 26.07.2017г. по ч.гр.д.№8477/2017г. по описа на СГС е приел, че
в настоящото производство не е приложима разпоредбата на чл.422, ал.З вр.с
чл.245, ал.З, изр.2 ГПК, тъй като има изричен характер, а се касае за предявен
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и въпреки това е направил прихващане на суми по
двете дела.Не се намираме
в приложното поле на разпоредбата на чл.245, ал.З изр.2 ГПК. Изпълнителното
производство не е спряно на основание чл.423, ал.З от ГПК, а е прекратено на
основание издаденото Определение №9015/12.04.2016г. по гр.д.№12100/2015г. по
описа на СГС.
До прекратяване на изп.д.№20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я. са правени удръжки от трудовото възнаграждение, факт приет за доказан в първоинстанционното производство. Поради това всички постъпили суми по изпълнителното дело подлежат на възстановяване.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в обжалваната
част и вместо това да
постанови друго, с което да се отмени първоинстанционото решение и да се уважи иска изцяло.
По въззивната жалба не е постъпил
отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,разгледана по същество е
основателна.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установява следната фактическа и правна обстановка към датата на подаване на исковата молба:
С Определение №9015/12.04.2016г. по гр.д.№12100/2015г. по описа на СГС е прогласена нищожността на акта, с който е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2012г., постановена по гр.д.№25282/2012г. по описа на CPC, 117 с-в и е обезсилил издадения изпълнителен лист, като е върнал делото за продължаване на производството с указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
На основание цитирания изпълнителен лист /който в последствие е обезсилен/ е образувано изп.д.№20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я. по което са правени редовни удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца.
Въз основа на влязло в сила Определение №9015/12.04.2016г. по гр.д.№12100/2015г. по описа на СГС е подадена молба за прекратяване на изпълнителното производство. С Постановление от 03.10.2016г. ЧСИ С.Я. е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№20158440402081.
Прекратяването на изпълнителното производство по изп.д.№20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я. е доказателство, че всички постъпили по него суми са събрани без наличие на валидно издаден акт - изпълнителен лист, поради което подлежат на възстановяване от страна на „Т.С.” ЕАД.
Тъй като с Определение №9015/12.04.2016г. по гр.д.№12100/2015г. по описа на СГС, съдът не е постановил спиране на изпълнителното производство, а е прогласил нищожността на акта, с който е разпоредено издаването на изпълнителния лист, поради липса на друга правна възможност за възстановяване на тези суми е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано и гр.д.№24047/2017г. по описа на CPC, II ГО, 65 с-в, настоящото исково производство.
Първоинстанционният
съд приема за безспорно установено /от приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, както и от писмените доказателства/, че по
изпълнително дело №20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я. от трудовото
възнаграждение на И.Й.В. са удържани 3 665,04 лева, от които сума в размер на 3
242,58 лева е преведена на „Т.С.” ЕАД, а разликата е удържана като разходи на
ЧСИ, като самите суми не се оспорват по размер от страните.
Въз основа на
Определение от 26.07.2017г. по ч.гр.д.№8477/2017г. по описа на СГС
първоинстанционният съд правилно е приел, че в настоящото производство не е
приложима разпоредбата на чл.422, ал.З вр.с чл.245, ал.З, изр.2 ГПК, тъй като
има изричен характер, а се касае за предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Направил
прихващане на суми по двете дела / по гр.д.№25282/12г. по описа на CPC, 117 с-в и настоящото
производство/.
В настоящото
производство не се намираме в приложното поле на разпоредбата на чл.245, ал.З
изр.2 ГПК. Изпълнителното производство не е спряно на основание чл.423, ал.З от ГПК, а е прекратено на основание издаденото Определение №9015/12.04.2016г. по
гр.д.№12100/2015г. по описа на СГС.
Ако се намирахме в
приложното поле на разпоредбата на чл.245, ал.З изр.2 ГПК при допуснато
предварително изпълнение, респ.въз основа на издаден изпълнителен лист по
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образуваното изпълнително
производство следваше да бъде спряно при прието възражение и да се изчака
постановяване на съдебно решение. Ако се намирахме в приложното поле на чл.245,
ал.З изр.2 ГПК нямаше да е необходимо да се подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение и съответно да се образува настоящото производство, тъй
като ще се ползва хипотезата на чл.422, ал.З във връзка с чл.245, ал.З,
изр.второ и да се иска издаване на обратен изпълнителен лист за събраните суми
в изпълнителното производство, включително и за направените такси и разноски в
него. В настоящият случай исковата молба е за възстановяване на получени суми
въз основа на отпаднало правно основание /поради обезсилване на изпълнителния
лист/ - чл.55 от ЗЗД. Въз основа на Определение от 26.07.2017г. на СГС по
ч.гр.д.№8477/2017г. на ГО ЧЖ, VI с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Видно от мотивите на цитираното определение на СГС настоящото производство
е самостоятелно и не зависи от изхода на гр.д.№25282/2012г. по описа на СРС,
117 с-в, поради което е правно допустимо и не следва да се съобразява с изхода
по цитираното дело, както и никъде не се говори за прихващане на дължими суми
по двете дела.
От гореизложеното е
видно, че на „Т.С.” ЕАД са преведени на отпаднало правно основание събраните от
И.Й.В. суми по изп.д.№20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я.. Първоинстанционният
съд не може да прави прихващане на суми без да има изрично искане за това от
страните по двете вземания.
Налице са твърдяните пороци на обжалваното
решение ,поради което то като неправилно следва да се отмени в обжалваната част и да се
признае за установено,че ответникът дължи процесните суми до пълния предявен
размер.
По разноските:В
заповедното производство ищецът е заплатил 68.45 лв.за д.т.,350 лв.за адвокат;в
исковото производство-118.05 лв. за д.т.,250 лв.за вещо лице,470 лв.за
адвокатски хонорар;във възивното производство -25 лв.за д.т.Сумите следва да
бъдат присъдени.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 25.07.2019 г. по гр.д. №79991/17 г., СРС, ГО, 65 с-в в частта,с
която се ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК, че “Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********дължи на И.Й.В.,
ЕИК: **********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД горницата над сумата 563,89
лева до сумата 3242.58 лв. - платена без основание сума по изпълнително
дело № 20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я., въз основа на изпълнителен лист по
гр.д. № 25282/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, обезсилен с определение от
12.04.2016 г., по гр.д. № 12100/2015 г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва от датата, от която искът се счита предявен — 18.04.2017 г. до плащането,
както и на основание чл. 86 ЗЗД горницата над сумата 30,86
лева до сумата 180 лв.- лихва за
забава за периода 03.10.2016 г. - 17.04.2017 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парична задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2017г. по
ч.гр.д. № 24047/ 2017г. по описа на СРС, 65 състав ;ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********да
заплати на И.Й.В., ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 230,96 лева – разноски ; ОСЪЖДА И.Й.В., ЕИК: ********** да заплати
на“Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
32,62 лева – разноски и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, че “Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********дължи
на И.Й.В., ЕИК: **********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД горницата над сумата 563,89
лева до сумата 3242.58 лв. - платена без основание сума по изпълнително
дело № 20158440402081 по описа на ЧСИ С.Я., въз основа на изпълнителен лист по
гр.д. № 25282/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, обезсилен с определение от
12.04.2016 г., по гр.д. № 12100/2015 г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва от датата, от която искът се счита предявен — 18.04.2017 г. до плащането,
както и на основание чл. 86 ЗЗД горницата над сумата 30,86
лева до сумата 180 лв.- лихва за
забава за периода 03.10.2016 г. - 17.04.2017 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парична задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2017г. по
ч.гр.д. № 24047/ 2017г. по описа на СРС, 65 състав ;
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********да
заплати на И.Й.В., ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 418.45 лева – разноски в заповедното производство,сумата 838.05 лв.разноски
в исковото производство;сумата 25 лв.разноски във възивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.