Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 16.08.2021
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми май през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 5075 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 6788 от 09.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 35073 по описа
за 2018 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, Л.Б.И. бил осъден да
заплаща на своята дъщеря Е.Л.И. (непълнолетна към датата на завеждане на
исковата молба и пълнолетна към момента на постановяване на съдебното решение),
действала лично и със съгласието на своята майка П.С.Н., месечна издръжка в
размер на 210 лева, считано от 30.05.2018 г. до 18.12.2019 г., както в размер
на 150 лева месечно за периода 01.06.2017 г. до 30.05.2018, като отхвърлил
исковете в останалата им част до пълния предявен размер от 310 лева, като
неоснователни; осъдил Л.Б.И. да заплаща
на непълнолетната си дъщеря З.Л.И. (малолетна към датата на завеждане на
исковата молба), действала чрез своята майка и законен представител П.С.Н.,
месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от 30.05.2018 г. до настъпване
на причина за изменение или прекратяване на издръжката, , както и в размер на
150 лева месечно за периода 01.06.2017 г. до 30.05.2018 г., като отхвърлил
исковете в останалата им част до пълния предявен размер от 290 лева като
неоснователни; допуснал, при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частите му относно издръжката; осъдил Л.Б.И. да
заплати по сметка на СРС 568,80 лева държавна такса върху присъдената издръжка;
осъдил Л.Б.И. да заплати на ищците разноски, съразмерно уважената част на
исковете в размер на 533,33 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат
в производството.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът
в първоинстанционното производство Л.Б.И. (въззивник
в настоящето производство), който обжалва същото в частта относно размера на
присъдената в полза на дъщерите му издръжка над минималния предвиден от закона
размер по чл. 142, ал. 2 от СК до присъдения размер от 210, респективно 190
лева, както и всички суми за едногодишния период преди завеждане на исковата
молба. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тези му части, както и аргументи за сочените пороци на решението.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Първоинстанционният съд в обжалваните части, като отхвърли исковата претенция
по чл. 149 от СК изцяло, а тази по чл. 143, ал. 2 от СК над предвидения по
закон минимален размер.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си
жалба и пледира за уважаването й.
В срока по чл. 263 от ГПК пълнолетната ищца Е.Л.И.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата на ответника като
неоснователна, излага съображенията си за това и моли съда да постанови
решение, с което да остави същата без уважение.
В същия срок, непълнолетната ищца З.Л.И., действаща
лично и със съгласието на своята майка П.С.Н., депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения в подкрепа на заявеното
становище и моли съда да остави същата без уважение.
Подадените от ищците отговори практически са с напълно
идентично съдържание.
В съдебно заседание, въззивиемите
- пълнолетната Е.И. и непълнолетната З.И., редовно призовани, не се явяват и
представляват. Вместо тях се явява П.Н., в полза на която не е учредена
представителна власт от нито една от въззиваемите,
поради което същата не може валидно от тяхно име да изрази становище по делото.
Участието на П.Н. в производството в случая е ограничено до оказване на попечителско съдействие на непълнолетната въззиваема, при
чието неявяване, присъствието й в съдебно заседание е напълно безпредметно,
като изразените от последната становища не следва да бъдат зачетени и
коментирани изобщо.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с
подадената от ответника в първоинстанционно
производство въззивна жалба, въззивният съд констатира, че първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителните
му части, както и досежно осъждането на въззивника да участва в издръжката на
дъщерите си с минималния, предвиден по закон размер месечна издръжка,
понастоящем определена в размер на 162,5 лева.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявени от Е.Л.И., непълнолетна към датата на завеждане на исковата молба,
действаща със съгласието на своята майка П.С.Н. и от З.Л.И., малолетна към
датата на завеждане на исковата молба, действаща чрез своята майка и законен
представител П.С.Н. срещу Л.Б.И. обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 143, ал. 2 и чл.
149 от СК-за осъждане на ответника да му заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря
си Е. в размер на 310 лева и в размер на 290 лева за дъщеря си З., считано за
една година назад от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. В хода на
производството пред първоинстанционният съд ищцата Е.И.
навършила пълнолетие на 18.12.2019 г., а ищцата З.И. на 19.11.2018 г. станала
непълнолетна.
Ищците поддържали, че са дъщери на ответника, който не
им осигурявал издръжка доброволно. Молели съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплаща ежемесечна издръжка в размер на 310 лева за Е. и
290 лева за З., считано една година назад от датата на исковата молба – от
01.06.2017 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката.
В преклузивния едномесечен срок, ответникът подал
отговор на исковата молба, като оспорвал исковете по чл. 143, ал. 2 от СК по
размер, а тези по чл. 149 от СК изцяло като неоснователни.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа обстановка :
Ищците са деца на ответника, като за периода месец юли
– декември 2017 г. майка им получила брутен доход в размер на 12941,43 лева.
От доказателствата по делото се установявало, че за
периода месец януари-юли 2018 г. ответникът получил брутен доход в общ размер
от 3468,65 лева, като негов работодател бил „С.“ ЕООД; за периода месец
септември - декември 2018 г., като служител на „Л.“ ЕООД той получил брутен
доход в размер на 1976,53 лева, а за периода юни 2017 г. –юли 2019 г., като
консултант на „Орифлейм България“ ЕООД получил брутен
доход в размер на общо 755,08 лева. На 12.04.2019 г. същият продал свой
собствен недвижим имот за сумата от 76500 лева.
По делото била призована ДСП „Възраждане“, която в
приетия социален доклад изразила становище, че основни грижи за децата се
полагат от майката, с която те имали установена емоционална връзка.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетелките Ц.Р., майка на ответника, и Ц.Н., чиито показания
първоинстанционният съд преценил по реда на чл. 172 от ГПК, и кредитирал в
частите им, отразяващи лично възприети от свидетелките факти, попадащи в
предмета на доказване по делото.
С показанията си свидетелката Р.установила раздялата на
родителите на ищците, настъпила през 2011 г., достъпът на ответника до сметката
на фирмата й и тегленето на суми от него, както и за предоставяне на суми от
ответника на ищците в нейно присъствие, без да е в състояние кога е станало
това. В останалата си част показанията на тази свидетелка са ирелевантни,
доколкото касаят отношения между страните и родителите на ищците, които не са в
предмета на производството, респективно лишени от доказателствена стойност,
доколкото пресъздават предположенията на самата свидетелка за какво са ползвани
теглените от сина й суми и убежденията й относно неговото участие в издръжката
на внучките й, а не реално възприети от нея факти и обстоятелства.
На свой ред свидетелката Ц.Н. установила, че майката
полага непосредствените грижи за двете деца, както и финансовите й затруднения
във връзка с издръжката им, за заплащане на уроци, учебници и други необходими
за децата вещи, поради неплащане на издръжка от страна на ответника. Съдът
ценил показанията на тази свидетелка поради липсата на противоречия в тях и на
взаимно изключващи се твърдения, както и на доказателства, които ги
опровергават.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Въззивният съд също прецени показанията на
свидетелките Р.и Недялкова по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира същите в
частите им, обсъдени от първоинстанционният съд.
Във въззивното производство са представени писмени
доказателства, а именно – допълнително споразумение № 128 към трудов договор №
16/01.09.1999 г., сключено на 01.01.2020 г. между „Т.Е.Е.М.“ ООД и П.С.Н., както извлечение от сметка на „С.“ ЕООД
за периода 06.01.2017 г. 08.06.2017 г., както и 8 броя разписки за изпращане на
пари в брой чрез EasyPay. От анализа им се установява, че с посоченото
допълнително споразумение се променят условията на трудовото правоотношение,
договорени с трудов договор от 01.09.1999 г., като страните се договарят за
основно трудово възнаграждение в размер на 620 лева, изплащано еднократно всеки
месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6% за всяка година
трудов стаж при настоящия работодател или за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при други
работодатели, изплащано еднократно всеки месец; както и допълнително материално
стимулиране, изплащано всеки месец, съобразно вътрешни правила за организация
на работната заплата по КТ, като работникът преминавал на пълно работно време –
8 часа.
От представеното извлечение от сметка и разписки за
парични преводи се установява, че в посочения период 06.01.2017 г. 08.06.2017 г.
въззивникът теглел различни по размер суми от сметката на „С.“ ЕООД, а отделно
от това в периода 21.01.2016 г. 26.07.2017 г. свидетелката Р.му превеждала
различни по размер суми в брой чрез EasyPay.
Други доказателства за твърденията на страните не са
ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд в цялост споделя правните изводи,
изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този
начин част от своя съдебен акт.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
В голямата си част жалбата се основава на доводи,
касаещи твърдения на страните в производството, които не се подкрепят от други
доказателства или на показанията на свидетелката Р.в частите им, некредитирани
от съда поради ирелевантност към предмета на
доказване или поради това, че се явяват негодно доказателствено средство,
доколкото възпроизвеждат убеждения и предположенията на свидетеля или
споделеното му от страните. Предвид това, тези доводи, се явяват изолирани от
доказателствената съвкупност по делото, несъстоятелни са и представляват
произволен анализ на отделни доказателствени средства и процесуални действия
и/или неподкрепени с доказателства твърдения на въззивника. Ето защо същите
доводи, касаещи показанията на свидетелката Р.в частите им, не кредитирани от
съда, както и заявеното от въззиваемата Е.И. при
изслушването й не следва да бъдат обсъждани по-подробно. Все пак, следва да се
отбележи, че в случая първоинстанционният съд не е основал решението си на
проведеното изслушване на въззиваемата Е..
Последната, имала в първоинстанционното производство качеството на ищец, като
формата за излагане на нейните твърдения, извън участието й в съдебни
заседания, е писмена – в исковата молба и в подаваните от тази страна молби и
заявления до съда. В този смисъл, въззивният съд не намира основание за
проведеното на 28.06.2019 г. изслушване на обясненията тази страна, по реда на
чл. 176 от ГПК, но в присъствието на социален работник. Следва да се отбележи,
че към този момент същата е била непълнолетна, респективно не е разполагала с
дееспособност, която да позволи участието в такова процесуално действие, като
изслушването й е било допустимо единствено по реда на чл. 15 от Закона за
закрила на детето. Това с още по-голяма сила важи за непълнолетната З.И., чието
изслушване по посочения ред на чл. 176 от ГПК, в какъвто смисъл са оплакванията
в жалбата, би представлявало нередовно процесуално действие.
Все пак следва да се подчертае, че изложените от въззиваемата Е.И. при това изслушване твърдения са за
инцидентно предоставяни от баща и от баба й по бащина линия суми след
01.06.2017 г., с по-голяма интензивност
след завеждане на делото. Тя признава нерегулярното получаване на суми от
30-100 лева от баща си, които той й давал на 4-5 месеца, инцидентни контакти с
него, като едва от месец и половина той редовно давал пари в размер на около
100-150 лева, за последен път два дни преди изслушването й. Същевременно
впоследствие той им искал пари назаем, като искал от нея и от сестра й и по
този начин си вземал парите обратно. В този смисъл, дори да се приеме, че
въззивникът е давал суми на дъщерите си, то това е станало след завеждане на
исковата молба и не погасява задълженията му за издръжката им в релевантния
едногодишен период преди завеждане на исковата молба. В този смисъл, по делото
изцяло липсват доказателства, той да е участвал реално, с предоставени суми в
издръжката на дъщерите си в процесния период, за който се отнасят исковете по
чл. 149 от СК. Въззивният съд няма основание за формиране на различни изводи от
изложените, независимо от ангажираните в настоящето производство доказателства
за тегленето суми от сметката на „С.“ ЕООД от страна на възззивника
в посочения период, както и извършените към него от страна на майка му парични
преводи. В случая, изцяло липсват доказателства за използването на тези суми от
въззивника за издръжката на дъщерите му в периода 01.06.2017 г. – 20.05.2018 г.
Предоставяните от него суми на дъщерите му в този период, според споделеното от
въззиваемата Е.И., няма характера на даване на
издръжка, а на подаръци или на целеви суми за конкретна цел. Както правилно е
приел първоинстанционният съд даването на издръжка предполага периодични,
ежемесечни плащания, в размер достатъчен да обезпечи оптимални условия за
отглеждането им, каквито плащания въззивникът не е доказал да е правил
своевременно и по надлежния ред.
Несъстоятелни са оплакванията, касаещи липсата на материална
възможност на въззивника да участва в издръжката на дъщерите си, определена по
чл. 143, ал. 2 от СК с присъдените суми. В случая, съдът е обсъдил писмените
доказателства, представени от страните, касаещи доходите на родители, като е
установил доходите на всеки от тях. В процесния период реализираните от
въззивника брутни доходи са в размер надхвърлящ минималната за страната работна
заплата, при което положение липсва основание дължимата от този родител
издръжка да се определи в размера, предвиден с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Определения с посочената разпоредба минимален размер на издръжката се
възлага в тежест на родители без доходи или реализиращи такива в размер на
минималната работна заплата за страната, към които въззивникът не принадлежи.
Не е без значение, че същият е отчуждил недвижим имот на 12.04.2019 г. срещу
сумата от 76500 лева, което допълнително обосновава извода за наличието на
материална възможност на този родител да престира така присъдените издръжки. Допълнително
следва да се подчертае, че така определената издръжка за въззиваемата
Е.И. същият дължи за съвсем кратък период от време – от 30.05.2018 г. до
18.12.2019 г., когато тя навършила пълнолетие и това му задължение вече е
погасено, а определената издръжка в полза на непълнолетната въззиваема
З.И. от 190 лева надхвърля минималния размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК само с 27,50 лева.
С оглед изложеното жалбата, като неоснователна, следва
да се остави без уважение, а съдебния акт следва да се потвърди.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо. Съдът не констатира
противоречие на същото с материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, допуснати в производството пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените
фактически обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята
съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде оставено в сила и тази в обжалвана от въззивника част.
По разноските :
Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на
сторени деловодни разноски от страните и не дължи служебно произнасяне по този
въпрос.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение
първо от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 6788 от 09.01.2020
г., постановено по гражданско дело № 35073 по описа за 2018 г., на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, в обжалваните части над размера от 162,50 лева
до присъдените размери от 210, респективно 190 лева, дължим от бащата за
дъщерите му Е.И. и З.И., както и издръжката им в размер на по 150 лева месечно,
дължима за едногодишния период преди завеждане на исковата молба на 30.05.2018
г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………