Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260161, 23.12.2020
год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести
състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Янита Тончева,
като разгледа докладваното от Председателя
гр.д. № 2139 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 500 лв., ведно с лихва за
забава в размер на 463,23 лв., както и за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., частично от 60 000 лв.,
ведно с лихва за забава в размер на 463.23 лв., с правно основание чл.49
от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иска за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от неправомерни действия/бездействия на служители на
ответника, изразяващи се в неизпълнение на законово вменени
задължения на ответника по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканската пътна мрежа, както и осигуряване на условия за непрекъснато,
удобно и безопасно движение по същата през цялата години. Ищецът твърди в
исковата молба, че на
15.07.2019г. около 19.00 часа е
управлявал собственото си МПС, марка Тойота Авенсис 1.8 ВВТ-И“, с
ДК № В 4686 КН, в посока от гр.В. за
гр.Търговище по магистрала „Хемус”, около километър 383+200 на път А2 в посока
гр.Ш. на пътното платно внезапно пред
автомобила изскочило диво куче и се хвърлило върху колата, като при опит да
избегне удара с животното загубил контрол над автомобила, блъснал се вляво по
посока на движението, в предпазната мантинела, завъртял се и се блъснал и от
дясната страна, след което колата политнала в канавката. При настъпилото по
описания начин ПТП ищеца твърди, че е получил разкъсано контузии рани по
главата, охлузвания по теменната област на главата, масивни кръвонасядания по
вътрешната повърхност на лявата раменница, лява лакетна става и лява
предраменница, гърба и лявата поясна област, дълбоки охлузвания и оттоци по дясната
подколенница, като непосредствено след произшествието е имал и загуба на
съзнание, а при лекарски преглед извършен в деня след ПТП му била поставена
диагноза „Синдром на ротаторния маншон на рамото“. Освен получените травми
ищеца твърди, че търпи болки и страдания, вследствие на същите и към момента, а
освен това в следствие на преживяния стрес е изпаднал в тежко психическо и
емоционално напрежение, подсилвано от силните болки, които изпитвал и при
най-леките движения, от нуждата да му помагат в ежедневните му нужди, тъй като
не можел да движи лявата си ръка, изпитвал панически страх да управлява
автомобил, имал нарушения на съня и всичко това наложило да търси лекарска
помощ от специалист-психиатър, който предписал медикаментозно лечение. Твърди
се в молбата, че заради продължителното лечение на травмите и продължаващите
болки се наложило да напусне работа, като в периода 16.07.2019 год. –
17.09.2019 год. е бил в отпуск по болест. Предвид всичко изложено и считайки,
че претърпените вреди са в пряка връзка с неизпълнение на задълженията на
служители на ответника ищеца претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., частично от 60 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането
до подаване на молбата в размер на 604.22 лв. В молбата ищеца твърди, че освен
неимуществени вреди в следствие на ПТП е претърпял и имуществени такива, поради
това, че в следствие на удара автомобила бил изключително повреден, което
принудило ищеца да го продаде за сумата от 1000 лв., при застрахователна
стойност на същия 12 500 лв., поради което и претендира заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 500 лв. и законна лихва от
увреждането до подаване на иска в размер на 463.23 лв. Претендира разноски. В
съдебно заседание поддържа предявените искове, чрез процесуалния си
представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК
ответника е упражнил правото си на отговор.
В отговора ответника е оспорил предявения иск както по
основание, така и по размер. Ответника оспорва причинно следствената връзка
между заявените от ищеца вреди и поведението на служители на ответника, навел е
доводи и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. В отговора се
твърди, че ответника е изпълнил всички вменени по закон задължения по отношение
привеждане на участъка, в който е настъпило ПТП в състояние, което да осигури
условия за безопасност на движението, като е възложил на третото лице-помагач
именно тези функции, като през март 2017 год. е възложил на третото лице да изпълни дейности по доставка и монтаж на
нова оградна мрежа, подмяна на повредената такава на територията на магистрала
„Хемус“, включително и в участъка, където е настъпило ПТП. Твърди също, че ПТП
е настъпило поради излизане на животно на пътното платно, за което ответника не
следва да отговаря, доколкото за вредите от безстопанствени животни следвало да
отговаря съответната община, на която по силата на ЗЗЖ са вменени задълженията
по овладяване на популацията им, а и излизането на животно на пътя се явява
случайно деяние, което изключва отговорността на ответника. Ответника оспорва
размера на заявените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, считайки, че
същите са силно завишени и не съответстват на характера и степента на вредите.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач е представило отговор, в който оспорва иска и по основание и по
размер. Оспорва причинно следствената връзка между вредите и действията на
служители на ответника. За конкретния период в който е настъпило ПТП трето лице
е заявило, че ответника не му е възлагал задание – дейности по изграждане или
възстановяване на предпазната телена ограда на магистрала „Хемус“, поради което
и не се касае за неизпълнения на задължения от страна на третото лице по
договора с ответника за поддръжка на съответния участък от пътната мрежа. Моли
съдът да постанови решение с което да отхвърли иска. В съдебно заседание не
изпраща представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че на
15.07.2019 год. ищецът, управлявайки собствения си лек автомобил „Тойота
Авенсис“, модел 1.8 ВВТ-И, с рег. № В 4686 КН в посока от гр.В. към гр. Търговище по магистрала „Хемус“, около километър 383+200 на път А2 в посока гр.Ш. е претърпял ПТП, като от събраните гласни
доказателства и съдебно-техническата експертиза се установи, че механизма на
настъпване е следния – за да избегне удар с внезапно изскочило на платното
животно водача, предприемайки маневра за заобикаляне губи контрол над
автомобила, удря се в предпазната мантинела в ляво по посока на движението,
след което автомобила се завърта, удря се от дясната страна и преустановява
движението си в канавката отдясно по посока на движението. Безспорно е също
така, че ПТП е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗП, който по силата на чл.19, ал.1 от ЗП е предоставен
за управление на ответника. В следствие на ПТП, видно от Констативния протокол
за ПТП (л.12) ищеца е получил увреждания и са настъпили щети по управлявания от
него автомобил. От показанията на св.В.-полицейски служител, посетил
произшествието, св.А.и Петров- очевидци на инцидента се установи, че ищеца
въпреки опита да избегне удара е ударил животно, което е било намерено от
тях на около 100 метра, обратно на
посоката на движение на автомобила, като последните двама свидетели са
категорични, че животното е било чакал. От показанията на същите свидетели,
както и от снимковия материал, приложен към преписката на РУ Провадия се
установи категорично, че в участъка на магистралата, в който е настъпило ПТП е
липсвала предпазна оградна мрежа и е имало само поставени колове.
От приложеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение № 214/19.07.2019 год. се установява, че ищеца
в следствие на ПТП е получил разкъсно контузна рана на главата, охлузвания по
теменната област, масивни кръвонасядания по лявата ръка, гърба и лява поясна
област, дълбоко охлузване и оток по дясната подколенница, а от приложения болничен
лист (л.14) е видно, че на ищеца е предоставен болничен за периода 16.07.2019
год. – 29.07.2019 год., за лечение на получените травми. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че в следствие на ПТП ищеца е
получил и друга травма „синдром на ротаторния маншон на рамото“, установена от
ортопедична ЛКК на МЦ „Солигена“, бил му е издаден болничен лист за 30 дни от
30.07.2019 год., а в последствие втори такъв също за 30 дни , след преглед от
29.08.2019 год. Съгласно заключението на медицинската експертиза и изслушването
на вещото лице в съдебно заседание, при прегледа на ищеца, извършен на
16.11.2020 год. от вещото лице, то е установило ограничени и болезнени движения
в лявата раменна става във всички посоки, които се дължат именно на получения
при ПТП „синдром“, като в заключение същото заявява, че времето на
възстановяване след подобна травма е значителен и не може да се фиксира
времево. По отношение на останалите наранявания получени от ищеца вещото лице е
заявило, че възстановяването е около месец, като болките са силни в момента на
травмата и първоначалния период, след което постепенно отшумяват.
От показанията на
св.Александров, Петров и Русев се установи, че освен болките и страданията, от
физическите наранявания , получени в следствие на ПТП ищеца е преживял силен
стрес след катастрофата, имал е нарушения на съня, загуба на апетит, страхувал
се е да управлява и да се вози в автомобил, отказвал е да общува с приятели,
затворил се е в себе си. От показанията на св.Русев се установи, че тези
признаци на психически дискомфорт в ищеца са продължили доста време след ПТП и
едва след като е потърсил консултация с психиатър ищеца е започнал бавно да се
възстановява, но и към момента не е такъв какъвто е бил преди преживяното. От
приложения на л.17 амбулаторен лист от 12.11.2019 год. месеци след катастрофата
на ищеца е поставена диагноза „генерализирана тревожност“ от
специалист-психиатър и му е назначена медикаментозна терапия. От заключението
на психиатричната експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание
се установи, че ищеца непосредствено след ПТП и известно време след това не е
усетил признаци на стрес и напрежение, което според вещото лице е реакция на
силна нервна система и адреналин, поради което признаците на някакви психични
проблеми са се появили месеци след преживяното, като поставената диагноза е в
пряка връзка и последица от ПТП, като към момента на прегледа състоянието на
ищеца е добро, повлиял се е от назначената терапия и психичното му състояние е напълно
възстановено.
Съгласно
показанията на св. Демирева, служител в Агенция "Пътна
инфраструктура", същата отговаря за район Провадия, в който попада участъка, в който е настъпили ПТП, като
обход на участъка се правел през ден и при установени нередности и нарушения на
пътя, или съоръженията, каквато е предпазната мрежа се прави заявка към ПУ В. .
От показанията на същия свидетел се установи, че ремонт на този участък от
магистралата е правен последно през 2015 -2016 год.
Както беше посочено по-горе е
безспорно по делото, че процесният участък от пътя, на който е
настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа
от ответника. В
производството е представен и договор за възлагане на обществена поръчка за
извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републиканските
пътища на територията на ОПУ – В. , ОПУ – Ш. , стопанисвани от ответника, в това число и магистрала
„Хемус, сключен 2015 год. между ответника и третото
лице-помагач, както и допълнителни споразумения към него от 2019 год. Представени
са протоколи, ведно с подробни ведомости за
установяване количеството на завършените натурални видове СМР, видно от които
по договора са били възлагани и съответно са извършени дейности по ремонт и
възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа по магистрала „Хемус“.
При така установеното съдът прави следните
изводи: Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45
от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди противоправни действия, или
бездействия и има обезпечително-гаранционна функция, като този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на
тази работа. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД
е за чужди виновни противоправни действия. За непозволеното увреждане,
причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на възложителя, която е
безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието на вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД
е възложил изпълнението на работа.
Основателността на
иска по чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предпоставя установяването при условията на главно и пълно доказване на
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено противоправно деяние
(действие или бездействие) от лице, комуто е възложено работа или дейност;
причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна
връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 ЗЗД
е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В случая ищецът твърди, че
противоправното деяние на служителите на ответника, от което са му причинени съответни имуществени и неимуществени вреди, се изразява в
бездействие – неизпълнение на вменените му със Закона за пътищата
задължения да поддържа пътя в изправност, включително и пътните принадлежности
и по-конкретно – предпазната мрежа по магистралата в участъка, където е станало
пътнотранспортното произшествие.
Безспорно е по делото, че АМ
"Хемус" е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗП
републиканските пътища се управляват от ответника. Ал. 2 на цитираната
разпоредба предвижда, че управлението на пътищата включва освен проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата, така и организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. В чл. 19, ал. 2, т.
4 ЗП е посочено, че управлението на републиканските пътища включва и
организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя. Допълнителните разпоредби към ЗП, а именно
§ 1, т. 4 превдижда, че "Пътни принадлежности" са и предпазните
огради. В т. 14 от ДР на ЗП
е уредено, че "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От цитираните нормативни разпоредби се
налага извода, че именно ответникът е законово ангажиран с осигуряване
поддръжката на републиканския път, какъвто се явява процесната автомагистрала,
като задължението му по поддръжка включва и организиране и осъществяване на
защитата на пътната принадлежност, каквато се явява и предпазната ограда и
защитната мрежа. Затова и при установена липса на такава, както и при
констатирано нарушаване на целостта й, отговорността на ответника следва да
бъде ангажирана.
Съдът, при преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни
приема, че може да се направи обоснован извод, че на процесния участък от
пътя, километър 383+200, на АМ
"Хемус" в посока гр.Ш. , към датата на настъпване на ПТП
15.07.2019 год. предпазна ограда е била с
нарушена цялост, като защитната мрежа въобще е липсвала. Това
обстоятелство се установява предимно от снимковия материал,
приложен към преписката на РУ Провадия и показанията на полицейския служител,
посетил произшествието, след подаване на сигнал на тел.112 св.В.. Тези
изводи не могат да се променят и от представените констативни протоколи и отчети за извършени СМР към договора за възлагане, сключен между
ответника и третото лице-помагач, тъй като същите касаят възложени и извършени
дейности, включително ремонт на предпазна ограда към 2017 год., а не към
периода на процесното ПТП. В този смисъл дори третото лице-помагач
изрично в депозираното от него становище признава, че през процесния период за
този участък от пътя не са му възлагани дейности по изграждане или
възстановяване на предпазна телена ограда.
От
страна на ответника е направено възражение, че в близост до мястото на
инцидента е налице пътен възел и съоръжения,
където оградата се прекъсва съобразно техническите инструкции, поради което животното, което се е намирало на
пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такива места, поради което е без
значение дали в участъка е имало, или не предпазна мрежа към процесния период. Това
възражение обаче съдът приема за неоснователно. Действително, св. Демирева заяви, че участъка е близо до пътен възел и има характеристики
на трасето – селскостопански път и
премостващи препядствия но същите се намират на разстояние от мястото на
инцидента, като пътния възел е на 600 метра в посока В. , а от установения
механизъм на настъпване на ПТП животното е изкочило внезапно на пътното платно,
пред автомобила на ищеца, което може да се случи само, ако животното се появи
от терена заобикалящ платното и то точно в участъка където е настъпило ПТП.
Няма данни животното да е излязло на платното на друго място и да се и движило
по пътя, а и съдът счита, че в конкретния случай въпроса как се е появило
същото на платното не е от значение, доколкото самия факт, че на
високоскоростен път е възможно да излезе животно и то внезапно, при липса на
предпазна мрежа, говори единствено за това, че ответника не е изпълнил законово
вменени задължения по осигуряване безопасно и удобно движение по пътя, поверен
му за управление.
От
всичко изложено по-горе се налага извод, че ответникът не е изпълнил
задължения, вменени му нормативно по силата на чл. 19 ЗП
да осигурява поддръжка на републиканската пътна мрежа, в това число и на
пътните принадлежности, както и да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение. Неизпълнението на това задължение от
страна на длъжностните лица, на които ответникът е възложил това като работа,
ангажира обективната безвиновна гаранционна отговорност на ответника за
причинените вследствие на неизпълнението на нормативните му задължения вреди.
Именно
това противоправно бездействие от страна на служителите на ответника съдът
приема, че се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
посочената дата – 15.07.2019
г. пътнотранспортно произшествие и причинените на ищеца вреди /имуществени и неимуществени/.
По
отношение на обезщетението за имуществени вреди : Установи се
и от писмените и от гласните доказателства, че щетите върху автомобила на
ищеца, получени в следствие на ПТП са били значителни, като от заключението на
съдебно техническата експертиза се установи, че след ремонт на щетите
стойността на автомобила би била в близост до застрахователната му стойност,
като в съдебно заседание вещото лице заяви, че щетите са значителни по вид и обем,
възможно е било да бъдат отстранени, но би било икономически неоправдано, тъй
като биха наложили смяна на купе, което е изключително скъпо, като стойността
на ремонта може да надвиши стойността на автомобила. С огледа на това съдът
счита, че в конкретния случай е на лице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. От приложения по делото договор за продажба на МПС се установи, че на
05.08.2019 год. ищеца е продал процесния автомобил за сумата от 1000 лв., при
застрахователна стойност на автомобила, съгласно приложеното удостоверение в
размер на 12 500 лв.
Ето защо съдът
приема, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 11 500 лв., представляващи разликата между стойността
на автомобила и сумата за която ищеца го е продал е доказан и основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на неимуществените вреди
: Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД,
като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във
всеки конкретен случай. Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства:
настъпилите увреждания на
здравето на ищеца, посочени по-горе,
ентенцитета на болките и страданията, които е търпял непосредствено след
инцидента и в периода на възстановяване, който съгласно медицинската експертиза
е бил около месец, като отчете, че и към момента повече от година след
инцидента ищеца продължава да търпи болки и страдания, които са в пряка връзка
с полученото при ПТП увреждане „синдром на
ротаторния маншон на рамото“, съответно отчитайки негативното отражение
на инцидента върху психиката и личния живот на ищеца – настъпило отчуждение към близки и приятели, отказ да излиза и общува дълго
време след инцидента, дългите болнични, които е ползвал и невъзможността да
упражнява професията си, нуждата да бъде подкрепян при задоволяване на
елементарни нужни в първия месец след инцидента и неудобството от това; факта, че инцидентът е причинил силен стрес на пострадалия, нарушен е бил съня и апетита, изпитвал е страх да шофира и да се вози в автомобил, в
резултат на което е развил генерализирана тревожност,
състояние, което е наложило лечение от специалист-психиатър, но и като отчете,
че към момента психическото състояние на ищеца е изцяло въстановено, предвид
заключението на вещото лице, съда приема, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен в размер на 20 000 лв., като тук следва да се отбележи, че претендирания от ищеца общ размер от
60 000 лв. е силно завишен според настоящия съдебен състав и не съответства
на вида и обема на вредите, явява се в нарушение принципа за справедливо
обезвъзмездяване и би довело до неоснователно обогатяване. Предвид всичко
изложено съдът счита, че следва да се уважи пълния размер на предявения
частичен иск от 15 000 лв., но частично от 20 000 лв., а не от
60 000 лв.
По акцесорните искове, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
длъжникът при непозволеното увреждане изпада в забава от датата на увреждането
и без покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 15.07.2019 г. и дължи на ищеца обезщетение в размер на 463.19 лв. за периода 15.07.2019 г. - 06.12.2019 г. върху определеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 500 лв. и обезщетение в размер 604.17
лв. за същия период върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв. чиито размери
съдът изчисли с помощта на Калкулатор.бг.
Ищецът претендира разноски в производството, като е представил списък на
същите, съгласно чл.80 от ГПК. Предвид изхода на спора ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2871.04
лв., заплатени държавни такси, разноски
за свидетели, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“
гр.София,представлявана от Председателя на Управителния съвет, действащ чрез пълномощник юрк.Л.Ч., със съдебен адрес *** да
заплати на Й.Т.Й., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.К.П. от
ТАК, със съдебен адрес *** сумата от 11 500 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 15.07.2019 г. на автомагистрала
"Хемус", около километър 383+200 на път
А2 в посока гр.Ш. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2019
год. до окончателното й изплащане, както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11 500 лв. за
периода 15.07.2019 год. – 06.12.2019 год. в размер на 463,19 лв., на осн. чл.49
от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“
гр.София,представлявана от Председателя на Управителния съвет, действащ чрез пълномощник юрк.Л.Ч., със съдебен адрес *** да
заплати на Й.Т.Й., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.К.П. от
ТАК, със съдебен адрес *** сумата от 15 000 лв., частично от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в
резултат на ПТП на 15.07.2019 г. на автомагистрала "Хемус", около километър 383+200 на път А2 в посока гр.Ш. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 06.12.2019 год. до окончателното й
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода 15.07.2019 год. – 06.12.2019
год. в размер на 604.17 лв., на осн.
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“
гр.София,представлявана от Председателя на Управителния съвет, действащ чрез пълномощник юрк.Л.Ч., със съдебен адрес *** да заплати
на Й.Т.Й., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.К.П. от ТАК, със
съдебен адрес *** направените по делото разноски в размер на 2871.04 лв., заплатени държавни такси, разноски за свидетели, възнаграждения за вещи лица и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Постановеното решение има установително действие в отношенията
на третото лице „Автомагистрали-Черно
море“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр.Ш. ,
ул.“Алеко Константинов“ № 8, представлявано от инж.Димо Х. Димов и Й.Т.Й., ЕГН ********** ***,
а мотивите са задължителни за третото лице „Автомагистрали-Черно
море“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр.Ш. ,
ул.“Алеко Константинов“ № 8, представлявано от инж.Димо Х. Димов в отношенията му с Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, представлявана от Председателя на Управителния съвет, на осн. чл.223 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: