Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. Плевен, 22 април 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно
дело № 172 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.Ж. *** ЕГН**********,
подадена чрез защитника му адвокат Д. Д. срещу Решение № 560 от 01.12.2020 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по АНД № 1552 по описа на съда за 2020 г.
С обжалваното решение е потвърдено НП № 19-0938-003336/01.07.2019 г.,
на н-к сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Ж. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800.00 лв. /осемстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/.
В касационната жалба са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Излагат се твърдения,
че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил
материалния закон. Сочи
се, че с издаденото НП административнонаказващият орган е приел, че на 25.04.2019 г. жалбоподателят управлявал л.а. Мерцедес с ДК №****** и при движението
си в с. Българене, ул. „В. Левски” № 33 в посока гр. Бяла превишил разрешената скорост за
движение в населено място от 50 км/ч., като се движил със скорост от 86 км/ч., установено
и заснето с ATCC TFR1-M №585/1. Съдът от своя страна е
счел, че извършеното от жалбоподателя нарушение е при условията на системност
по чл. 182, ал. 5, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като по отношение
на него има влезли в сила ел. фиш К№2390476/13.12.2018 г. и ел. фиш К№2472306/16.11.2018г.
Посочва се, че в административната преписка са приложени издадените против
жалбоподателя ел. фишове като от тях се установява, че са му наложени
административни наказания за извършени нарушения по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно и незаконосъобразно е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение
по чл. 182, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП като при условията на
системност е управлявал МПС в населено място със скорост над разрешената. Навеждат
се доводи, че при формулиране на правните изводи относно извършеното нарушение съдът неправилно е приложи
материално-правните разпоредби. Посочва се, че разпоредбата на чл. 182, ал. 5
от ЗДвП установява по-високи по размер административни наказания, когато
нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т 4-6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, като
в тези случаи водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 6 месеца. Излагат се аргументи, че "системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за същото по вид нарушение - /§ 6. т. 62 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП/. Отбелязва се, че в чл. 182, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП се съдържат три различни състава на административно нарушение, като
първите два санкционират превишаване разрешената скорост на движение при управление
на МПС в населено място и извън населено място, а третият санкционира
превишаването на разрешената скорост при управление на МПС предназначено за
обществен превоз или превоз на опасни товари. Сочи се, че издадените против
жалбоподателя 2 броя ел. фишове са за нарушения по чл. 182, ал. 2, т. 5 и т. 3
от ЗДвП, т.е. извършените нарушения са за управление на МПС с превишаване на
разрешената скорост извън населено място, а третото нарушение установено на
25.04.2019 г. е за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, т.е. за
управление на МПС с превишаване на скоростта на движение над разрешената за
населено място. Твърди се, че нарушението предмет на оспореното НП не е
извършено при условията на системност, тъй като това нарушение е различно и не
е съответно на нарушенията, за които има вече влезли в сила НП или ел. фишове,
тъй като в случая влезлите в сила ел. фишове са издадени за друго по вид
нарушение. Счита се, че е неправилен извода на съда за системност на
нарушението, тъй като нормата на чл. 182, ал. 5 конкретно посочва кои нарушения
посочени в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП могат да се считат за системни, като
нарушението по ел. фиш К № 2472306/05.01.2019 г.не може да установи такава, тъй
като нарушението е по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а то не попада в хипотезата
за системност на чл. 182, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП. Отправено е искане към
касационната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Д. Д. от АК-Плевен, който
поддържа касационната жалба.
Моли да се отмени
изцяло Решението на РС-Плевен и обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация, редовно призован, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен възприема касационната за жалба допустима, но неоснователна и моли решението на РС Плевен да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна
проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Предмет на касационна проверка е Решение № 560/01.12.2020
г. на РС – Плевен, постановено по АНД № 1552/2020 г., с което е потвърдено
потвърдено НП № 19-0938-003336/01.07.2019 г., на н-к сектор „ПП” при ОД на МВР
- Плевен, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Ж. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800.00 лв. /осемстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/.
Въззивният
съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е приел, че
при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията
на чл. 42, и чл. 57 от ЗАНН и същите отговарят на условията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Издадени са
в срока по чл. 34 от ЗАНН. Приел е, че нарушението на скоростта е
заснето с техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП.
Нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-М №
585, надлежно
калибрована и отговаряща на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно контролно
нарушение. Според
съда от дадените от жалбоподателя обяснения е видно, че той е положил
собственоръчно подписа си в декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Отчетено е, че
съгласно чл. 182 /Изм. и доп. ДВ бр. 43 от 2002 г., изм. бр. 85/2004 г., бр.
51/2007 г./ /5/ /Нова – ДВ бр. 10 от 2011 г./, когато нарушението по ал. 1, т.
4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното наушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. С оглед цитираната нормативна уредба и
предвид установените по делото факти съдът е формирал извод, че е нарушена
забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че на 25.04.2019 г. около 13:53 часа в с.
Българене, система за видеоконтрол TFR1-М № 585, заснела лек автомобил марка
„Мерцедес С 200”, с рег. № ******, движещ се по път 1-3, км 48+ 200, с посока
на движение към гр. Бяла. Съгласно изготвената с посочената система
снимка-клип, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 86 км/ч.
При измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от
стойността на фиксираната скорост в полза на водача – 83 км/ч/, при разрешена
скорост за движение в населено място до 50 км/ч, като автомобилът бил
управляван от жалбоподателя Ж., като до санкционирането му се стигнало след
попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП. Участъкът е населено място и съдът
е приел, че са важали общите правила за ограничение на скоростта до 50 км/ч. за
населено място. Надлежно е описано нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е наказан за
системно нарушение по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С
оглед редакцията на ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и
ал. 3, т. 4-6 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. За превишаване на скоростта в населено място от 31-40 км е предвидено
наказание глоба в размер на 400 лева. Санкцията в НП е определена като двойният
размер е 800 лева и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. ЗДвП съдържа легална дефиниция за „системно нарушение” /т. 62 на
параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно която „системно” е нарушението, извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид наршение. Цитирана е константната практика на ВКС и
ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/,
съгласно която системност е налице при три или повече нарушения с оглед на
общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите
трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна
устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на
правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице
след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или
чрез налагане наглоби с ел. фиш. Значимото е да са налице повече от три прояви
на неспазване на изискването по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от закона.
Законодателят не е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение, такова
извършено в условията на повторност /за разлика от чл. 174 от ЗДвП, чл. 175 от ЗДвП и др./, а изиска системност, т.е. наличие на известна устойчивост и
трайност на поведението. Съдът е приел, че административно-наказващият орган се
е мотивирал на база справката за нарушител, от която е видно, че само от
началото на 2018 г. жалбоподателят е санкциониран 6 пъти на основание чл.182,
ал. 2 от ЗДвП. Направил е извод, че жалбоподателят е системен нарушител по
смисъла на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, тъй като от справката за нарушител е видно,
че същият е системен нарушител за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, като глобите са
били заплатени от страна на жалбоподателя. Счел е, че
административно-наказващият орган правилно е определил вида и размера на
административните наказания.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Касационният състав не споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване
на санкционния акт. При правилно и вярно установена фактическа обстановка,
кореспондираща изцяло с приетите писмени доказателства, съдът е извел
неправилни изводи, че нарушението е извършено системно, в резултат на което и
неправилно е потвърдил НП.
АНО е квалифицирал
нарушението като системно по смисъла на
§6т.62 като е посочил , че жалбоподателят е наказван с ел.фиш №2390476, влязъл
в сила на 13.12.2018г. и ел. фиш №2472306, влязъл в сила на 05.03.2019г. §6,
т.62 от ДР на ЗДвП определя, че системно е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. В случая
доказателства за системност не са посочени от АНО в обжалваното
наказателно постановление, нито се
съдържат в Справка за нарушител/водач, независимо от многобройните други
нарушения на ЗДвП. Това по
своята същност представлява процесуално нарушение, но то не е съществено и може
успешно да бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна
норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената
глоба.
За разлика от наказателния процес в
административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на
административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни
разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е
елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната
страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за
допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези,
според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато такива
белези не са били посочени в наказателното постановление или електронния фиш,
както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но в
случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на
нарушителя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното
наказание, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя
аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидено в приложимата
санкционна норма. Именно това е следвало да направи районния съд след като
установи, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП водачът е превишил допустимата за движение в населено място скорост от 50 км/ч с
33 км/ч и съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, този съд е следвало да измени атакуваното
пред него НП, като подведе и санкционира нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 1, т. 4. Съгласно
дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на
ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът
не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия
орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави
аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията
на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост
на някои обстоятелства или за внасяне на нов обвинителен акт. Още-повече, че и в
наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба
или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може
на основание чл. 354, ал. 2, т. 1-4 от НПК да
измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали
наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо
престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва
да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по
административно-наказателни дела, при които действа правилото на чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в този закон
няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат
разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН към глава ХII
АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство
пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка
както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция
при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН
правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш,
при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва
да измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за
санкциониране по привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените
санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран състав на административно нарушение, ако се
установят предпоставките за приложимост на основен състав, да преквалифицира
деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
При наличието на тази задължителна съдебна практика, за касационния състав е
налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и санкционира
нарушението по по-леко наказуемия, в случая основен състав.
От субективна страна, съдът приема, че се
касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че касаторът
е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието
със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, да избира определена скорост при управление на ППС,
които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
По тези съображения съдът счита, че деянието следва се
преквалифицира от такова извършено в условията на "системност" – чл.
182, ал. 5 от ЗДвП – в такова по основания състав - чл.
182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП, регламентиращ
наказание при превишаване на максимална скорост в населено място от 31
до 40 км/ч., както е в случая, респективно размерът на наложеното наказание
"глоба" да се измени от 800 лева на 400 лева.
Основателно
и своевременно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски за настоящата инстанция в размер на 300. 00 лева във вид на адвокатско възнаграждение по
представен договор за правна защита и съдействие, като същите следва се възложат в тежест на
ответника.
Водим от
горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд - Плевен,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 560 от 01.12.2020
г. на Районен съд – Плевен, постановено по АНД № 1552 по описа на съда за 2020
г.
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0938-003336/01.07.2019 г., издадено от н-к сектор „ПП” при ОД на МВР -
Плевен, с което на Д.П.Ж. *** ЕГН********** на основание чл.
182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800, 00 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/ за нарушение по ЗДвП, като на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му определя административно наказание "глоба"
в размер на 400, 00 (четиристотин) лева за същото нарушение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен, с адрес гр.Плевен, ул.
„Сан Стефано“ №3 да заплати в полза на Д.П.Ж., ЕГН********** *** сумата от
300,00/триста/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2. /п/