Решение по дело №172/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 214
Дата: 22 април 2021 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20217170700172
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 214

 

                                 гр. Плевен,   22  април  2021 година 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                           2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 172 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Д.П.Ж. *** ЕГН**********, подадена чрез защитника му адвокат Д. Д.  срещу Решение № 560 от 01.12.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по АНД № 1552 по описа на съда за 2020 г.

С обжалваното решение е  потвърдено НП № 19-0938-003336/01.07.2019 г., на н-к сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Ж. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Излагат се твърдения, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. Сочи се, че с издаденото НП административнонаказващият орган е приел, че на 25.04.2019 г. жалбоподателят управлявал л.а. Мерцедес с ДК №****** и при движението си в с. Българене, ул. „В. Левски” № 33 в посока гр. Бяла превишил разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., като се движил със скорост от 86 км/ч., установено и заснето с ATCC TFR1-M №585/1. Съдът от своя страна е счел, че извършеното от жалбоподателя нарушение е при условията на системност по чл. 182, ал. 5, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като по отношение на него има влезли в сила ел. фиш К№2390476/13.12.2018 г. и ел. фиш К№2472306/16.11.2018г. Посочва се, че в административната преписка са приложени издадените против жалбоподателя ел. фишове като от тях се установява, че са му наложени административни наказания за извършени нарушения по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 182, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП като при условията на системност е управлявал МПС в населено място със скорост над разрешената. Навеждат се доводи, че при формулиране на правните изводи относно извършеното нарушение съдът неправилно е приложи материално-правните разпоредби. Посочва се, че разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП установява по-високи по размер административни наказания, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т 4-6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, като в тези случаи водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Излагат се аргументи, че  "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение - /§ 6. т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП/. Отбелязва се, че в чл. 182, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП се съдържат три различни състава на административно нарушение, като първите два санкционират превишаване разрешената скорост на движение при управление на МПС в населено място и извън населено място, а третият санкционира превишаването на разрешената скорост при управление на МПС предназначено за обществен превоз или превоз на опасни товари. Сочи се, че издадените против жалбоподателя 2 броя ел. фишове са за нарушения по чл. 182, ал. 2, т. 5 и т. 3 от ЗДвП, т.е. извършените нарушения са за управление на МПС с превишаване на разрешената скорост извън населено място, а третото нарушение установено на 25.04.2019 г. е за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, т.е. за управление на МПС с превишаване на скоростта на движение над разрешената за населено място. Твърди се, че нарушението предмет на оспореното НП не е извършено при условията на системност, тъй като това нарушение е различно и не е съответно на нарушенията, за които има вече влезли в сила НП или ел. фишове, тъй като в случая влезлите в сила ел. фишове са издадени за друго по вид нарушение. Счита се, че е неправилен извода на съда за системност на нарушението, тъй като нормата на чл. 182, ал. 5 конкретно посочва кои нарушения посочени в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП могат да се считат за системни, като нарушението по ел. фиш К № 2472306/05.01.2019 г.не може да установи такава, тъй като нарушението е по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а то не попада в хипотезата за системност на чл. 182, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява  от адв. Д. Д. от АК-Плевен, който поддържа касационната жалба.

Моли да се отмени изцяло Решението на РС-Плевен и обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен възприема касационната   за жалба допустима, но неоснователна и моли  решението на РС  Плевен да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 560/01.12.2020 г. на РС – Плевен, постановено по АНД № 1552/2020 г., с което е потвърдено потвърдено НП № 19-0938-003336/01.07.2019 г., на н-к сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Ж. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/.

Въззивният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на чл. 42, и чл. 57 от ЗАНН и същите отговарят на условията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Издадени са в срока по чл. 34 от ЗАНН. Приел е, че нарушението на скоростта е заснето с техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-М № 585, надлежно калибрована и отговаряща на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно контролно нарушение. Според съда от дадените от жалбоподателя обяснения е видно, че той е положил собственоръчно подписа си в декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Отчетено е, че съгласно чл. 182 /Изм. и доп. ДВ бр. 43 от 2002 г., изм. бр. 85/2004 г., бр. 51/2007 г./ /5/ /Нова – ДВ бр. 10 от 2011 г./, когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното наушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С оглед цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти съдът е формирал извод, че е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че на 25.04.2019 г. около 13:53 часа в с. Българене, система за видеоконтрол TFR1-М № 585, заснела лек автомобил марка „Мерцедес С 200”, с рег. № ******, движещ се по път 1-3, км 48+ 200, с посока на движение към гр. Бяла. Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 86 км/ч. При измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача – 83 км/ч/, при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, като автомобилът бил управляван от жалбоподателя Ж., като до санкционирането му се стигнало след попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП. Участъкът е населено място и съдът е приел, че са важали общите правила за ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населено място. Надлежно е описано нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е наказан за системно нарушение по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С оглед редакцията на ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За превишаване на скоростта в населено място от 31-40 км е предвидено наказание глоба в размер на 400 лева. Санкцията в НП е определена като двойният размер е 800 лева и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. ЗДвП съдържа легална дефиниция за „системно нарушение” /т. 62 на параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно която „системно” е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид наршение. Цитирана е константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, съгласно която системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане наглоби с ел. фиш. Значимото е да са налице повече от три прояви на неспазване на изискването  по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от закона. Законодателят не е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение, такова извършено в условията на повторност /за разлика от чл. 174 от ЗДвП, чл. 175 от ЗДвП и др./, а изиска системност, т.е. наличие на известна устойчивост и трайност на поведението. Съдът е приел, че административно-наказващият орган се е мотивирал на база справката за нарушител, от която е видно, че само от началото на 2018 г. жалбоподателят е санкциониран 6 пъти на основание чл.182, ал. 2 от ЗДвП. Направил е извод, че жалбоподателят е системен нарушител по смисъла на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, тъй като от справката за нарушител е видно, че същият е системен нарушител за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, като глобите са били заплатени от страна на жалбоподателя. Счел е, че административно-наказващият орган правилно е определил вида и размера на административните наказания.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Касационният състав не споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на санкционния акт. При правилно и вярно установена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло с приетите писмени доказателства, съдът е извел неправилни изводи, че нарушението е извършено системно, в резултат на което и неправилно е потвърдил НП.

АНО е квалифицирал нарушението като системно по смисъла на §6т.62 като е посочил , че жалбоподателят е наказван с ел.фиш №2390476, влязъл в сила на 13.12.2018г. и ел. фиш №2472306, влязъл в сила на 05.03.2019г. §6, т.62 от ДР на ЗДвП определя, че системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая  доказателства за системност не са посочени от АНО в обжалваното наказателно постановление,  нито се съдържат в Справка за нарушител/водач, независимо от многобройните други нарушения на ЗДвП.  Това   по своята същност представлява процесуално нарушение, но то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба.

 

За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т. е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Т. е. касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато такива белези не са били посочени в наказателното постановление или електронния фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на нарушителя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидено в приложимата санкционна норма. Именно това е следвало да направи районния съд след като установи, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП водачът е превишил допустимата за движение в населено място скорост от 50 км/ч с 33 км/ч и съгласно правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, този съд е следвало да измени атакуваното пред него НП, като подведе и санкционира нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 1, т. 4. Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов обвинителен акт. Още-повече, че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354, ал. 2, т. 1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по административно-наказателни дела, при които действа правилото на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на основен състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за касационния състав е налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия, в случая  основен състав.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че касаторът е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, да избира определена скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

По тези съображения съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова извършено в условията на "системност" – чл. 182, ал. 5 от ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182, ал. 1, т. 4 от  ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., както е в случая, респективно размерът на наложеното наказание "глоба" да се измени от 800 лева на 400 лева.

      Основателно и своевременно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 300. 00 лева във вид на адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие,  като същите следва се възложат в тежест на ответника.

 Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд - Плевен,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 560 от 01.12.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по АНД № 1552 по описа на съда за 2020 г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-003336/01.07.2019 г., издадено от н-к сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, с което на Д.П.Ж. *** ЕГН********** на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест месеца/ за нарушение по ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му определя административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 (четиристотин) лева за същото нарушение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен, с адрес гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 да заплати в полза  на Д.П.Ж., ЕГН********** ***  сумата от 300,00/триста/ лева,    представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

ЧЛЕНОВЕ:1. /п/

 

                    2. /п/