Р Е Ш Е Н И Е
№ 2288 30.09.2019 г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и седми септември
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Ж.
С.
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.дело №1899 по описа на
БРС за 2019 г.
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в ................,
представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С., подадена чрез пълномощник – юк.Д., против А.Б.Б.,
ЕГН ********** и Е.К.К., ЕГН **********,***, с която се иска от съда да признае
с решение дължимостта от страна на ответницити, при условията на солидарност, в
полза на ищеца на следните суми: 4126,32 лева, представляваща главница по 58
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.07.2014 г. – 14.04.2019
г. и сумата от 67,96 лева, представляваща договорна лихва за периода 14.09.2014
г. – 20.06.2017 г. и 510,67 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 14.07.2014 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които има издадена по
ч.гр.д.№7909/2018 г. по описа на БРС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
При
условията на евентуалност от съда се иска да постанови осъдително решение срещу
ответниците за същите суми.
В
исковата молба се твърди, че вземането по издадената заповед произтича от
одобрен на 06.04.2012 г. и подписан на 09.04.2012 г. Договор за потребителски
паричен кредит №................. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А.Б.Б.,
по който ответникът Б. има качеството на кредитополучател, а ответникът К. има
качеството на поръчител. Твърди се, че договорът е сключен при ОУ и по силата
му е предоставен кредит с главница от 8446,56 лева, която включва чиста
стойност на кредита в размер на 7500 лева, преведена на 09.04.2016 г. по
банкова сметка ***, комисионни в размер на 225,00 лева и еднократна
застрахователна премия в размер на 721,56 лева. Според обстоятелствената част
на исковата молба кредитът е следвало да бъде върнат на 84 броя анютетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 167,80 лева в срок до 14.04.2019
г. при договорен между страните годишен лихвен процент в размер на 16,01 %.
Твърди се още, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем, погасената до момента сума е в размер на 4738,63 лева и включва
възнаградителна лихва в размер на 2230,89 лева, главница в размер на 2463,63
лева и лихва за забава в размер на 44,11 лева. Според твърденията в исковата
молба кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжниците са
уведомени, както и за извършената цесия, по силата на която вземанията на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД против ответниците са прехвърлени на ищеца
в производството.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски от
исковото и заповедно производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба,
вх.№41940/26.09.2019 г., в която е обективирано искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответниците – редовно уведомени, не са се възползвали
от правото да депозират отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ответниците А.Б. и Е.Б., редовно уведомени по реда на чл.41
от ГПК, не се явяват и представляват.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
В
условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и
осъдителни искове с правно основание чл.79, вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В
случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с акта на съда по чл.131 от ГПК и с
призовката за съдебно заседание, на ответниците са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание. Ответниците са редовно уведомени и не са представили в законовия
едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не са ангажирали
доказателства и не се представляват в първото по делото съдебно заседание, за
което също са редовно уведомени, като не са направили искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие при изрично указани им последици от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наред
с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК –
вероятна основателност на иска.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства – Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от
09.04.2012 г., ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит от Уникредит
кънсюмър файненсинг АД, погасителен план към договора за кредит от 09.04.2012
г., сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс” №841470 от 09.04.2012
г., искане за рефинансиране на съществуващ дълг, Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г., потвърждение за извършена цесия на
парични вземания, Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2016 г., пълномощно, Уведомление, Уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/,
изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ-С/841470, декларация за съгласие за обработка на лични
данни, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно
основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване
на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск за сумата от 4126,32
лева, представляваща главница по 58 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода 14.07.2014 г. – 14.04.2019 г. и сумата от 67,96 лева, представляваща
договорна лихва за периода 14.09.2014 г. – 20.06.2017 г. и 510,67 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 14.07.2014 г. до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумите, за които суми има издадена по ч.гр.д.№7909/2018 г. по описа на БРС
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на предявените искове и постановяване на
неприсъствено решение, без съдебният акт да се мотивира по същество, съгласно
чл.239, ал.2 от ГПК, а именно, че са налице условията на основание чл.239, ал.1
вр.чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да
приеме за установено, че ответниците, дължат солидарно на ищеца сумата от 4126,32 лева, представляваща главница
по 58 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.07.2014 г. –
14.04.2019 г. и сумата от 67,96 лева, представляваща договорна лихва за периода
14.09.2014 г. – 20.06.2017 г. и 510,67 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 14.07.2014 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които има издадена по
ч.гр.д.№7909/2018 г. по описа на БРС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, още повече че няма данни да са
погасени от ответните страни.
С оглед уважаване на предявения установителен иск, не
се е сбъднало условието за разглеждане на предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове, поради което и съдът не следва да се произнася
по тях.
Основателността на иска налага уважаване молбата на
ищеца с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 471,40
лева, от които 171,40 лева е платената държавна такса и 300,00 лева е
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът
съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и
за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 144,10
лева.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на ответниците А.Б.Б.,
ЕГН ********** и Е.К.К., ЕГН **********,***, че при условията на солидарност
дължат на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК .................,
седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от М.Д.Д.
и Н.Т.С., следните суми: 4126,32 лева, представляваща главница по 58 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.07.2014 г. – 14.04.2019 г. и
сумата от 67,96 лева, представляваща договорна лихва за периода 14.09.2014 г. –
20.06.2017 г. и 510,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
14.07.2014 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които има издадена по ч.гр.д.№7909/2018
г. по описа на БРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН ********** и Е.К.К., ЕГН **********,***,
да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ..................,
седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от М.Д.
Д. и Н.Т.С., сума в размер на 471,40
лева (четиристотин седемдесет и един лева и четиридесет стотинки),
представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН ********** и Е.К.К., ЕГН **********,***,
да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ...............,
седалище и адрес на управление в ........................, представлявано от М.Д.Д.
и Н.Т.С., сума в размер на 144,10 лева (сто
четиридесет и четири лева и десет стотинки), представляваща направени
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.