М О Т И В И към ПРИСЪДА №8 от 23.02.2018година по НОХД №92/2018
година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по
Бързо производство №98/2018 година по описа на РУ - Свиленград, преписка с вх.№
220/2018г. по описа
на Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова –Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
Н.Н.Р.
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, с двойно гражданство българско и
турско, с ЕГН:**********, не женен, с начално образование, работи като стюард,
осъждан, за това, че: на 20.02.2018г.
на ГКПП"Капитан Андреево", общ.Свиленград, обл.Хасково управлява
моторно превозно средство-лек автомобил марка "Фиат Линда " с peг.№34ED3249
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.38 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство Дрегер 7510 ARDN с №0090 – престъпление по чл. 343б
,ал. 1 от НК.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките
на бързото производство писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението. В настоящия случай следвало
да се отчете обществената опасност на подсъдимия, предвид предходното осъждане
и налагани административни наказания съгласно приобщената справка за
нарушител/водач, които до момента не са оказали превантивната си и
превъзпитателна роля. Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и въпреки, че деянието не е с голяма степен на обществена
опасност, намира че наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.54 НК. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия, прокурорът застъпва
становище, че по така повдигнатото обвинение следва да бъде определено
наказание при условията на чл.54 , ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” в размер
отпределен от съда,което наказание да изтърпи ефективно ,тъй като според
представителя на прокуратурата ,подсъдимият не е реабилитиран по право,
доколкото имало образувано изпълнително производство срещу него,относно
наложеното наказание глоба по предходното осъждане. Предлага също да му бъде
наложена глоба ,също в размер определен от съда .
В съдебно
заседание подсъдимият Н.Н.Р. и
защитникът му адв.Д.З. заявяват,че подс.
Р. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на
Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не
се събират доказателства за тези факти.По същество се пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание Лишаване от свобода и глоба в минимален размер,първото
определено при предпоставките на чл.55 от НК,което наказание да бъде отложено
на основание чл.66 от НК с три години изпитателен срок като излага подробни
доводи в тази насока,както и в насока за настъпване на реабилитация по право
спрямо предходното осъждане на подсъдимия.
Гражданскоправни претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по
чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Н.Н.Р.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Н.Р. ***, но работел като стюард и
живеел приоритетно в Република Турция, като имал двойно гражданство-българско и
турско и не владее добре български език,
което обстоятелство съдът непосредствено възприе в съдебно заседание.На
20.02.2018г. подс. Н.Н.Р. изпил 5
бири в Република Турция и решил да дойде в гр.Свиленград и да отиде в някое от
казината в града.Така на 20.02.2018г., въпреки, че вече бил употребил алкохол,
подс. Р. се отправил с управлявания от него на лек автомобил марка
"Фиат Линда " с peг.№34ED3249 към ГКПП-Капитан Андреево
общ.Свиленград, като на същата около 21.30 часа се явил за влизане в страната
на трасето за леки коли и автобуси. Работещия в този момент на АРМ за паспортно
визов контрол служител –св.И.Н.И. извършил проверка на документите на лице и
автомобила и го пропуснал да продължи за извършване на митническа проверка. В
този момент на работа изпълняващ служебните си задължения бил митническия
служител С.И.З., който разпоредил на лицето управляващо лек автомобил марка
"Фиат Линда " с peг.№34ED3249, а именно подс. Р. да отбие в страни и да слезе
от автомобила. При това обаче, предвид поведението на водача Р., митническия служител се усъмнил, че
същия управлява автомобила след употреба на алкохол, като видимо бил повлиян от
него, заради което бил уведомен началник смяната и поискано съдействието на
органите на МВР предвид възникналите съмнения, че подс. Н.Н.Р. управлява МПС след употреба на алкохол. Малко след това на граничния
пункт пристигнали служители на ОД-МВР-Хасково.
За установяване по
надлежния ред наличието на алкохол в кръвта на подс. Р., последният бил
изпробван с техническо средство Дрегер
7510 ARDN № 0090, от свидетеля Т.Я.Я., при което уреда отчел 1,38 на хиляда
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия/ извадка от тестването приложена
по БП на л.41. Водачът на лекия автомобил – подсъдимия, се съгласил с
показанията на уреда и в този смисъл се отказал от правото си да даде кръвна
проба за химическо изследване, за което се подписал в талона за изследване от 20.02.2018 година. /л.31-34/.Наличието на алкохол в кръвта на
подс. Н.Н.Р. е установено по
надлежния ред, регламентиран в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Контролният орган-св.Я. съставил на нарушителя-
подс. Н.Н.Р. акт за установяване на административно нарушение
бл.№0300666/20.02.2018 година, в който е отразено констатираното нарушение на
чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от подсъдимия
без възражения.
Налично е по БП и
справка с рег.№328вр-46860 от
10.11.2017година относно представени средства за измерване-анализатори на
алкохол в дъха собственост на ОД на МВР Хасково,в лабораторията оправомощена да
извършва последващи проверки на
средствата за измерване,от която е видно ,че
11броя технически средства Дрегер
7510 са преминали преглед, включително и техническото средство с което е бил
тестван подсъдимия на дата 24.11.2017година,като последващата проверка е със
срок на валидност от 6 месеца.
Със Заповед за
задържане от 20.02.2018година,подсъдимият на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР е
бил задържан за срок от 24часа.
От приложеното по
делото справка за съдимост/л.47 от БП/ е
видно, че подс. Н.Н.Р. е осъждан с влязло в сила на 16.02.2012година
определение по НОХД №129/2012г. за извършено престъпление по чл.280,ал.2,т.3 от НК за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и
наказание „Глоба „ в размер на 1000лева,като наказанието ЛС е отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК за сроко от 3 години.
Съгласно
изготвената характеристична справка на подсъдимия се установява,че същият е
криминално проявен и е осъждан за престъпление от общ характер,като има
криминална регистрация за извършено престъпление по чл.280,ал.2,т.3 от НК. Няма
наложена забрана за напускане на страната,но е склонен към извършване на
протиообществени прояви и контактува с криминално проявени лица .
От
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
се установява,че същият е семеен и има една дъщеря ,също така работи и получава
доходи в размер на 1000лева месечно и не притежава движимо или недвижимо
имущество на свое име .
От
приобщената по делото справка за нарушител/водач/л.38-39/,касателно подсъдимия
се установява,че същият е неправоспособен водач и има съставени 6броя актове за
установяване на административно нарушение/включително и за настоящото/ и има
издадени 4броя наказателни постановления всички за извършени нарушения по ЗДвП.
Видно от приобщените по настоящото
производство писмо с вх.№2647/23.02.2017г. от ТД на НАП Хасково, в което се
посочва, че срещу подсъдимия е образувано изпълнително дело № 26140000885 на
01.04.2014г.. На лицето било изпратено съобщение за доброволно изпълнение на
основание на основание чл. 221 от ДОПК от 06.06.2014г. и спрямо него няма
предприети обезпечителни мерки по принудително изпълнение на задължението, като
към момента задължението не е погасено,а от писмо с вх. рег. № 2645 от
23.02.2018г. на РС – Свиленград е видно , че изпълнителния лист по отношение на
наложената глоба на Н.Н.Р. - подсъдим по НОХД № 129/2012г., е получен от ТД на
НАП на 21.02.2012г.
От така изложената
по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
С
оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : АУАН от 20.00.2018г. заповед за
задържане за срок от 24 часа , свидетелските показания на И.Н.И., С.И.З. и Т.Я.Я.,признаниетона
вина от страна на подсъдимия дадено в неговото обяснение, писмо с
вх.№2647/23.02.2017г. от ТД на НАП Хасково, писмо с вх. рег. № 2645 от
23.02.2018г. на РС – Свиленград, талон за кръвна проба, справка с рег.№328вр-46860 от 10.11.2017година
относно представени средства за измерване-анализатори на алкохол в дъха
собственост на ОД на МВР Хасково,в лабораторията оправомощена да извършва последващи проверки на средствата за
измерване, справка за нарушител/водач, справка съдимост , характеристика, ДСМПИС.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението/ по
чл.343б,ал.1 от НК/, както и авторството на подсъдимия. Показанията на всички
свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка,
такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира
изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени
обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно засадение изразява съжаление
за сторенето. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното
следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е
направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият е
осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона
е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието
на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му
отговорност, за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където
минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от
съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва
да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без
каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно
за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и в случая специалните правила са изцяло
съобразени.
По
делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт,
който последният сам е признал пред свидителя З. , като му е заявил, че е изпил две бири в Р.Турция
и е решил да играе в казино в гр.Свиленград,поради което е преприел пътуване с
автомобила си от Турция към Свиленград. Така
също се потвърждава недвусмислено и от отчетените стойностни параметри на
наличния алкохол в кръвта /1,38 на хиляда/
– с анализатор на алкохолното съдържание в кръвта, тип Алкотест 7510, с
фабричен № ARSM 0090, производство на фирма Дрегер, Германия, вписан в публичния регистър
на одобрените средства за измерване. Техническата изправност на посочения уред,
не е поставяна под съмнение от участващите в наказателното разследване
процесуални субекти – прокурорът или подсъдимия, чрез депозиране на възражения
и доказателствени искания ,като напротив от приобщената по БП справка с рег.№328вр-46860 от 10.11.2017година
относно представени средства за измерване-анализатори на алкохол в дъха
собственост на ОД на МВР Хасково,в лабораторията оправомощена да извършва последващи проверки на средствата за
измерване се установява,че техническото средство с което е тестват подсъдимия е
годно към датата на констатиране на извършеното престъпление от него. Не са оспорвани и фиксираните с "Алкотест
Дрегер" № 7510 - ARSM 0098, показатели, отразяващи
количествените измерения на наличния алкохол в кръвта. Издаден
е талон за кръвна проба, но подсъдимият е
отказал да даде кръвна проба,което обстоятелство надлежно е удостоворено с
положените за това подписи.Самият подсъдим не отрича,че е употребил алкохол- две бири по
негови сведения, пред свидетеля З.,поради
което съдът прие ,че не е спорно това обстоятелство.
Свидетелите З. и И. установяват, че около 21,30 часа на 20.02.2018г. подсъдимият се е явил на ГКПП
Капитан Андреево за влизане в страната на трасето за леки коли и автобуси с
управлявания от него на лек автомобил марка "Фиат Линда " с
peг.№34ED3249,въпреки,че преди това е бил употребил алкохол,а св. Я. установява ,че при извършената проверка за алкохол с техническо
средство „Дрегер 7410”, същият отчел положителна проба 1,38промила алкохол. Съдът кредитира показаниата на тримата свидетели, тъй като
са логически последователни, непротиворечиви, безпристрастни, подкрепящи се от
останалият доказателствен материал по делото.
Не са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, пречка за което е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Както
вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени
въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението,
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Н.Н.Р.
е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От
обективна страна – на 20.02.2018г. на ГКПП"Капитан Андреево",
общ.Свиленград, обл.Хасково управлява моторно превозно средство-лек автомобил
марка "Фиат Линда " с peг.№34ED3249 с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.38
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер 7510 ARDN с
№0090. По делото категорично
и безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС, осъществени
от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на
престъплението. Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите С.З. и И.И., които Съдът
кредитира изцяло с доверие за което се изложиха правни съображения в настоящите
мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и достоверност.
Конкретната величина на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия Н.Н.Р. – 1.38 промила е
доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона
средства – техническо средство „Дрегер 7410” с № АRSМ 0090.
Спазен е редът и начинът за това,
предвиден в специалния подзаконов нормативен акт - Наредба
№ 1. Изследването е
извършено по начин, предвиден в закона и не е било предмет на оспорване, поради
което и Съдът приема посочената в него алкохолна концентрация за несъмнено
доказана. Тази стойност на алкохолно съдържание надвишава предвидената – 1.2 промила в разпоредбата на чл. 343б от НК, за
съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния закон. Поради
което и Съдът прие, че е налице
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани
обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство.
От субективна страна подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не
управлява автомобил след употреба на алкохол, предвиждал е неизбежността от
настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е
съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно, подсъдимият е имал формирана
ясна представа в съзнание си, че управлява МПС след консумация на алкохол, със
съответната, следваща от нормалните жизнени функции на организма концентрация
на алкохолно съдържание в кръвта си.
Подсъдимият Н.Н.Р.
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, с двойно гражданство българско и
турско, с ЕГН:**********, не женен, с начално образование, работи като стюард,
осъждан .
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство - семейното
положение на подсъдимия/семеен с едно дете/ и редът по който протече съдебното
производство,а именно съкратено съдебно следствие, които процесуални действия в
съдебната практика се приемат за отговорно процесуално поведение,водещо до
облекчаване на съдебното производство, демонстрирането от него предпроцесуално поведение- да
не е правил опит да се укрива и фактически признал, деянието си пред
контролните органи, непосредствено след констатиране на извършеното престъпление, конкретната величина на алкохолната концентрация обаче е
относително невисока, при все да не надвишава особено значително
минимално установената, като близка до нея,както и че подсъдимият към датата на извършване на
настоящото престъпление не е
осъждан за престъпление от общ характер, като тук е мястото да
се отбележи,че съдът приема подсъдимият за неосъждан/който е и спорният по
делото момент/,тъй като приема ,че спрямо това предходно осъждане е настъпила
реабилитация по право на основание чл.86 от НК по следните съображения: Реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане,
освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.
Съгласно чл.86 от НК-Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:т.1
когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание и т.3 когато
е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от
права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило
друго престъпление от общ характер.Видно от приобщената по
делото справка за съдимост на подсъдимия се установява,че същият е осъждан, както следва : с влязло в сила на
16.02.2012година определение по НОХД №129/2012г. за извършено престъпление по
чл.280,ал.2,т.3 от НК за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година и наказание „Глоба „ в размер на 1000лева,като наказанието ЛС
е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.
За
наказанието ЛС изпитателния срок на условното осъждане е
изтекъл на 16.02.2015г., с която е изпълнена една от предпоставките за
реабилитация по реда на чл.86, ал.1, т.1 от НК, но доколкото наред
с наказанието „лишаване от свобода“ подсъдимият е осъден и на наказание
„глоба”, последното като различно по
вид следва същото да е изпълнено по смисъла на
закона /т.3/
и да е изтекъл срок в размер на една година от изпълнение на наказанието ,
като и за двете наказания кумулативно е предвидено лицето да не е
извършило друго престъпление от общ характер. В този
смисъл от изготвената за целите на настоящото производство справка
на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Хасково се установява,че
на 01.04.2014година е образувано производство
за принудително изпълнение на глобата/ изпълнително
дело № 26140000885 /.На лицето било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение на основание на основание чл. 221 от ДОПК от 06.06.2014г.
и спрямо него няма предприети обезпечителни мерки по принудително изпълнение на
задължението, като към момента задължението не е погасено,а от писмо с вх. рег.
№ 2645 от 23.02.2018г. на РС – Свиленград е видно , че изпълнителния лист по
отношение на наложената глоба на Н.Н.Р. - подсъдим по НОХД № 129/2012г., е
получен от ТД на НАП на 21.02.2012г. При това положение
нормата на чл. 82, ал.5 от НК не намира приложение. Това е така защото не
е било образувано изпълнително производство за събиране на наложената
"Глоба" в двугодишния срок предвиден в чл.82,ал.1,т.5 от НК, а
давността за изпълнение на това наказание,както се посочи е две години и е изтекла на 16.02.2014 година/почти
два месеца преди образуване на изпълнителното производство срещу подсъдимия на
01.04.2014г./,т.е.
в настоящият случай ,тъй като съгласно ал.2 на чл.82 от НК -Давността за
изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в
сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата
или определението по чл. 68,а в настоящият
случай е влязла в сила на 16.02.2012г.Според ал. 4 на чл.
82 НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1, който за наказанието глоба е две години. Това правило не се
прилага според указанието в ал. 5 на чл.
82 НК, ако за събирането на глобата е образувано изпълнително
производство. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 НК изключва само приложението на чл. 82, ал. 4 НК, т.е касае само абсолютния давностен срок, като е недопустимо
приложното поле да бъде интерпретирано
като обхващащо и случаите по предходните алинеи, сиреч да бъде разширявано.
Иначе казано, изпълнителската давност за наказанието глоба изтича в срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК – две години, без оглед на това дали е
образувано изпълнително производство. Двете години следва да предхождат или,
както е в настоящия случай, да делят отделните действия в хода на това
производство. След срок от две години наказанието става неизпълнимо, т.е.
изтърпяно по смисъла на чл. 86 НК.
След изтичане и на срока за реабилитиране по чл. 86, ал.1,
т.3 НК, настъпва заличаването на осъждането по право. Приложното
поле на чл. 82, ал. 5 от НК не може да бъде тълкувано разширително.
Тази разпоредба изключва само приложението на чл. 82, ал. 4
от НК относно абсолютната изпълнителска давност по НК, но не и на чл. 82, ал. 1
от НК относно обикновената изпълнителска давност. И при образувано
изпълнително производство за събиране на вземането, произтичащо от наложено
наказание глоба, предвидената в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК изпълнителска давност се прилага на
общо основание. С тази норма е предвидена специална правна уредба с
по-благоприятни за осъдения срокове (две години), поради което е релевантна
именно тя, а не регламентирания от чл. 171, ал.
1 от ДОПК период петгодишен период. Изтичането на изпълнителската
давност по правното си действие има погасителен ефект- погасява изпълнението на
наложеното наказание, прави го неизпълнимо. Ето защо реалното неплащане на
глобата не е пречка по чл. 86, ал.
1, т.3 от НК за постановяване на реабилитация по право, след като по
силата на закона държавата е загубила правото си да изпълни наложеното
наказание, а процедурата по изпълнението му е станала недопустима./така и Определение № 259 от 3.05.2017 г. на ПАС по
в. ч. н. д. № 38/2017 г.; Определение №
422 от 6.07.2016 г. на ПАС по в. ч. н. д. № 285/2016 г. Определение № 233 от 11.07.2014 г. на ОС -
Хасково по ч. н. д. № 206/2014 г./.По изложените по горе
доводи следва да се приеме,че както наказанието ЛС,така и що се отнася до
наказанието Глоба наложени на подсъдимия по НОХД№№129/ 2012г. по описа на РС
Свиленград към 16.02.2015год.подсъдимият е реабилитиран по право на основание
чл.86,ал.1,т.1 и т.3 от НК , за която реабилитация не
е необходим изричен съдебен акт и която съгласно разпоредбите на Наредба № 8 по
организацията и функциите на бюрата за съдимост се констатира и отразява в
съставените бюлетини на подсъдимия за осъжданието
му
от председателя или от упълномощено от него лице. Безспорно
е ,че от датата на осъждането му по НОХД №129/2012г. по описа на РС Свиленград
-16.02.2012г. до 16.02.2015г. подсъдимият
не
е извършил друго престъпление от общ характер,поради което не
са налице пречки за неговото реабилитиране на основание чл.86 от НК , поради което съдът прие,че е настъпила такава.
Като съответно отегчаващи
вината обстоятелства – налаганите му
множество административни наказания за нарушения на ЗДвП, които не са изиграли
своята превантивна и превъзпитаваща роля спрямо него, престъпната упоритост
изразяваща се в системно проявяваното грубо незачитане на правилата за
движение, евентуалните тежки последици, които биха могли да бъдат причинени от подсъдимия при
шофирането под въздействието на алкохол, характеристичните
данни описващи го като криминално проявена личност със склонност към извършване на противообществени деяния, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Извън обсъденото – последното, с правния ефект на
отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха факта на неправоспособността
на подсъдимия, който не притежава СУ на МПС.
Съгласно реда по което бе проведено съдебното следствие,а
именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид
законовото задължение , при провеждане на съкратеното съдебно следствие
по т.2 ,съдът да определи наказанието
при условията на чл.58а от НК във вр с чл.54 от НК,доколкото прие,че не са
налице предпоставките на чл.55 от НК ,съобразявайки се с чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по
ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по
благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От
друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че
така констатираните смегчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за
да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при
индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът
да определи наказанието съобразявайки принципите
на законоустановеност и индивидуализация.
Като анализира индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, коментирани по горе в мотивите на съда,с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и като взе впреди обществената
опасност на деянието която не е висока и обществената опасност на дееца,която
от своя страна е завишена/ впредвид наложените административни наказания по
ЗДвП, лошите характеристични данни на подсъдимия /съдът прие ,че за постигане
целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо наказание на подсъдимия следва да
бъде определено при условията на чл.54,ал. 1 от НК,а от тук, закономерно
обусловена и направената преценка, че наказание около минималното предвидено в
закона, съотнесено към извършеното от подсъдимия не би било несъразмерно тежко.
Поради това, Съдът прие, единствено паритет на
смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства и проведе
индивидуализацията на следващото се наказание при условията на чл. 54 от НК,
определяйки го в минимума на предвиденото материалната
наказателна норма. Мотивиран така и при съблюдаване приложимата
материалноправна норма на чл. 343б от НК,
доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от
свобода от 1 до 3 години и глоба в размер от 200лева до 1000лева и съобразно
разпоредбата чл.54 от НК,съдът определи наказание Лишаване от свобода в размер
на 12 месеца
,т.е. в минимума на установеното за този вид
престъпление и във връзка с чл. 39 от НК,
като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание-Лишаване
от Свобода с 1/3, а именно с 4 месеца ,и
го осъди на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца , което наказание прие, че следва да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години, доколкото
се установи едновременното наличие на формалните
предпоставки за това/по изложените по горе доводи относно настъпилата
реабилитация по право спрямо предходното му осъждане/ и липсата на необходимост
от ефективно изтърпяване.Съдът наложи на
подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в
размер на 200лева при условията на чл.54 от НК , съобразно горепосочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства и
ал.5
на чл.58а от НК,която гласи,че правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за
предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11
от НК.
Съдът прие, че в минималния размер
на глобата е справедлив , съобразен със
социалният статус на подсъдимия /не притежава движимо и недвижимо имущество, ценни книги, дялове в
дружества/, семейното му положение ,както и с
характера на извършеното от него .
Съгласно разпоредбата
на чл.343г от НК, на
подсъдимият следва да се наложи кумулативно и наказанието лишаване от право да
управлява МПС, но тъй като не може да бъде лишен от право, което не е придобил,
съдът не му наложи това наказание .
Определеното при
горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съдът
прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е
незачитането на правовия ред в страната.
По делото се
констатираха разноски за извършен превод,поради което и на основание
чл.189,ал.2 от НПК ,съдът постанови , разноски за преводач в размер на 15 лева да останат за сметка на органа
на досъдебното производство,а в размер на 20 лева да останат за
сметка на съда.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................
/ Добринка Кирева /
