№ 574 / 8.10.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, Т. граждански състав, в открито съдебно заседание на 25.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1561 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.237 от ГПК.
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД
,. и. К. –. Б., със седалище и. адрес на управление: гр.. у. С., представлявано от Управителя инж.. И. е предявил срещу Б.Е.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Т. М. в. а. обективно съединени установителни искове, за заплащане на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 №681/19.04.2019г. по ч.гр.д.№1096/2019г. по описа на РС-Монтана суми, за ползвана и. незаплатена от ответника питейна вода за периода от 04.04.2016г. до 14.03.2019г., както следва: 1123,40лв. главница и. 133,88лв. мораторна лихва, за периода от 05.05.2016г. до 16.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК отв.Б. е възразил против така издадената Заповед, се развива настоящото исково съдопроизводство.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от отв. Б. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който не оспорва исковете, като твърди, че е започнал плащане на дължимите суми, за което представя вносни бележки. Единствено моли съда задължението му да бъде разсрочено, тъй като е с трайно намалена работоспособност и. ниски доходи.
Съдът, като взе предвид исканията и. доводите на страните, събраните по делото доказателства и. съобрази разпоредбите на закона, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и. да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и. в съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените по делото писмени доказателства, както и. прието заключение на вещо лице по назначена ССчЕ, съдът намира, че направеното признание на иска от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства. Съдът намира, че ответникът има право да се разпорежда с признатото право, както и. че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.3 от ГПК.
Съгласно приетото заключение по назначената от съда ССЧЕ, остатъчното към момента задължение на ответника е както следва: 1056,28лв. главница за консумирани 403,44м3 питейна вода и. 121,67лв. мораторни лихви.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съдът, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, взема предвид и. настъпилите след предявяване на иска обстоятелства от значение за спорното право, а именно настъпилите погашения на част от исковите суми, за което са представени от ответника вносни бележки/ от 10.09.02019г. и. 19.09.2019г./, на обща стойност от 50,00лв. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД, съдът счита, че отв.Б. е погасил част от дължимата мораторна лихва върху главницата. Дължимата остатъчна лихва за забава е 71,67лв..
Ответникът е направил искане по чл. 241, ал.1 ГПК, поради затрудненото му финансово положение и. тежкото му здравословно състояние, съдът да разсрочи изпълнението на решението. Съдът намира искането за основателно с оглед данните по делото, като изпълнението следва да се разсрочи за срок от една година, считано от влизане на решението в законна сила.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца.
Водим от горното, на основание чл.235, ал.2 ГПК, чл. 237, ал.1 от ГПК вр. с чл. 241, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,. и. К. –. Б., със седалище и. адрес на управление: гр.. у. С., представлявано от Управителя инж.. И. КЪМ Б.Е.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Т. М. в. а., за ползвана и. незаплатена от ответника питейна вода за периода от 04.04.2016г. до 14.03.2019г. за имот с адрес:гр.. бул.,,Т. М. в. а., както следва: 1056,28лв. главница и. 71,67лв. мораторна лихва, за периода от 05.05.2016г. до 16.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете до разликата на предявените размери като неоснователни поради частично погасяване на вземанията в хода на делото.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Б.Е.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Т. М. в. а. ДА ЗАПЛАТИ на,. и. К. –. Б., със седалище и. адрес на управление: гр.. у. С., представлявано от Управителя инж.. И. сумата от 326,85лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1561/2019г. по описа на РС-Монтана, както и. 25,15лв. разноски по ч.гр.д.№1096/2019г. по описа на РС-Монтана.
РАЗСРОЧВА изпълнението на настоящото решение на осн. чл.241, ал.1 ГПК, на дванадесет равни месечни вноски, платими от Б.Е.Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx,,Т. М. в. а. на 30-то число на съответния месец, считано от датата на влизане на Решението в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: