№ 68
гр. Габрово , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Красимира А. Николова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100564 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от Х. В. Ч. против Г. А. Т..
В молбата се твърди, че ответникът е зет на молителката. На 15.03.2021 г.
ответникът сменил патрона на входните врати на дома, в който живеела молителката и
нейната майка, като по този начин я лишил от достъп до него. На 16.03.2021 г.
ответникът задърпал чантата на молителката на улицата и я блъснал силно. Заплашил
я, че ще я изгони и от дома й на ул. "*********" №6.
Поради изложеното молителката моли съда да издаде ограничителна заповед,
като наложи мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН.
В с.з. молителката не се явява. Депозира допълнителна молба, в която заявява, че
поддържа искането си и посочва, че на 31.03.2021 г. ответникът отново я заплашил с
думите "Ей, откачалко, ще те настигна, ще те натикам вътре и ще ти напукам главата!".
Ответникът се явява лично в с.з. Обясни, че действително между него и
молителката е имало конфликтни ситуации. Първата от тях произлязла от нежеланието
на него, съпругата му и нейната баба молителката да обитава недвижим имот на ул.
"******" № 2 в гр. Габрово. Втората случка била свързана с автомобила на ответника,
който молителката обикаляла и той се усъмнил, че ще наръси с урина. Моли съда да
1
отхвърли молбата, като счита, че не е осъществил актове на домашно насилие спрямо
молителката.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а се установява и от извършените справки
за родствени връзки в НБД "Население", че ответникът е съпруг на дъщерята на
молителката - Г.Е.Т..
Молителката е представила две саморъчно изготвени от нея декларации, в които е
записала, че обстоятелствата, описани в молбата й за ограничителна заповед, отговарят
на истината.
Ответникът ангажира писмени и гласни доказателства. От представения
нотариален акт № 57, т. ІІ, рег.№ 4902, д. №235/08.12.2020 г. на нотариус Невена
Матева се установява, че Б.Х.Ч. и В.С.Ч. са продали на Г.Е.Ч. собствения си недвижим
имот, представляващ жилище, находящо се на адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 2.
По искане на ищеца бяха разпитани и водените от него в с.з. свидетели Б.Х.Ч. и
Г.Е.Т..
Свидетелката Б. Ч. е майка на молителката. Пред съда тя обясни, че дъщеря й
идвала в дома й на ул. "*********" № 2 в гр. Габрово, като използвала тока и водата,
но не й помагала. Свидетелката и починалият й съпруг прехвърлили собствеността
върху къщата си на внучката си Г.. Свидетелката накарала ответника да смени патрона
на външната и вътрешна брава защото молителката не искала да напусне къщата.
Дъщеря й имала къща на ул. "*********" № 6 и сега живеела там. Свидетелката заяви,
че двете с молителката не можели да се разбират, като последната й правела чести
забележки. Според нея ответникът и молителката никога не са се карали, като самата
свидетелка присъствала на смяната на патроните на бравите в горепосочения имот. В
момента свидетелката живеела при ответника и внучката си в с. Милковци, общ.
Габрово.
Свидетелката Г. Т. е дъщеря на молителката и съпруга на ответника. Пред съда тя
обясни, че баба й живяла в жилището на ул. "*********" № 2 в гр. Габрово. През м.
март свидетелката била поставена под карантина. В същото време майка й посещавала
баба й, но не й помагала в домакинската работа, за плащането на покупките и битовите
сметки. Въпросният имот е собственост на свидетелката и тя категорично не желаела
молителката да го посещава. Съпругът й показал на молителката нотариалния акт и й
казал, че двамата не желаят тя да посещава имота без тяхно позволение. Дал й време да
2
събере личните си вещи от жилището. Молителката имала свой дом на същата улица.
Впоследствие свидетелката и съпругът й взели баба й Б. Ч. в дома си в с. Милковци,
общ. Габрово, за да си помагат взаимно.
По отношение на втората описана в молбата случка свидетелката обясни, че майка
й имала обичай да пръска с урина различни вещи и имоти. Тъй като видял, че се
намира в близост до автомобила му и за да предотврати такова действие, съпругът й
отишъл при нея и я отстранил от превозното средство. Свидетелката е категорична, че
съпругът й не е упражнил никакъв акт на домашно насилие спрямо майка й.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Законът предвижда няколко кумулативни предпоставки, при наличието на които
могат да бъдат постановени предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно
насилие, а именно – извършен акт на насилие от лице, което се намира с пострадалия в
някоя от връзките, посочени в чл. 3 от ЗЗДН, с цел да се въздейства върху физиката или
психиката на пострадалия по начин, поставящ го в подчинено положение. В настоящия
случай тези предпоставки не са налице.
Безспорно се установява, че молителката и ответникът се намират в родствена
връзка на сватовство от първа степен, тъй като ответникът е съпруг на дъщерята на
молителката. С оглед на това молителката е легитимирана да търси защита от твърдян
акт на домашно насилие, съгласно чл. 3 т. 7 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно разпоредбите на чл. 13 и пар. 1 от ЗР на ЗЗДН във вр. с чл. 154 ал. 1 от
ГПК, в тежест на страната, която търси защита от домашно насилие е да докаже факта
на извършено такова от ответника по молбата.
Анализирайки събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът намира,
че не е установено по безспорен и непротиворечив начин осъществяването на
изложените в молбата актове на домашно насилие.
От една страна, представените от молителката декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
не са годни да послужат като доказателство за твърдяните актове на домашно насилие
3
спрямо нея от страна на ответника. В декларациите молителката се е ограничила
единствено до това да заяви, че изложените в молбите й обстоятелства отговарят на
истината. Налице е обаче съществена разлика между молбата, с която се търси защита
от домашно насилие и декларацията по чл. 9 ал. 3 от закона. В молбата се излагат
твърдения, които подлежат на доказване, а декларацията представлява средство за
доказване на определени обстоятелства и затова тя има свое самостоятелно значение.
За да може съдът и другите участници в процеса да приемат за осъществени
обстоятелствата, удостоверени в декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, те трябва
да са подробно описани по време, място и начин на осъществяване, като се посочат и
лицата, които са извършили и спрямо които са извършени съответните действия на
домашно насилие. При липсата на такива конкретни данни декларацията не може да
бъде източник на доказателства по смисъла на закона и съдът не може да основе
решението си върху нея. С оглед на изложеното съдът, счита, че с представените
декларации молителката не проведе пълно и главно доказване на твърдените от нея
факти в молбата й за извършено домашно насилие от ответника.
От друга страна, съдът съобразява, че ангажираните от ответника писмени и
гласни доказателства установяват влошени отношения между молителката и нейните
роднини по права линия /майка и дъщеря/, в които Г.Т. е ангажиран като съпруг на
дъщерята на молителката Г. Т.. Установи се, че той е сменил патроните на входната
врата на имота, находящ се в гр. Габрово, ул. "*********" № 2, по молба на своята
съпруга, която е и собственик на този имот. Установи се, че ответникът и съпругата му
полагат грижи за майката на молителката и същата не е застрашена от тях, както се
твърди в молбата, а напротив - това се случва въз основа на тяхно общо решение.
Поради всичко изложено дотук съдът намира, че молбата за издаване на ограничителна
заповед вероятно е продиктувана от влошените взаимоотношения между молителката
и нейните близки роднини. Освен, че не се установиха извършени от ответника актове
на домашно насилие спрямо молителката, по делото се констатира, че Г.Т. не живее в
гр. Габрово, където живее самата молителка, а в друго населено място - с. Милковци.
Затова съдът намира, че не са налице основания за постановяване на предвидените в чл.
5 от ЗЗДН мерки за защита, а молбата на Х.Ч. следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и съгласно разпоредбите на чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН и чл. 16
ТДТГПК молителката следва да бъде осъдена за заплати по сметка на РС – Габрово
държавна такса в размер на 25,00 лв, както и 5,00 лв. – в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Х. В. Ч., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
"*********" № 6, против Г. А. Т., ЕГН:**********, с адрес с. Милковци, общ. Габрово,
молба с правно основание чл. 8 т. 1 пр. 1 от ЗЗДН за защита от домашно насилие,
осъществено на 15.03.2021 г., 16.03.2021 г. и 31.03.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с
която по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. В. Ч., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 6, да
заплати по сметка на Районен съд Габрово държавна такса в размер на 25,00 /двадесет
и пет/ лева, както и 5,00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН и чл. 16 ТДТГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5