№ 66
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100901116 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. СТ. АТ.,
ЕГН **********, с адрес ****, СН. СТ. АНД., ЕГН **********, с адрес ****,
С. СТ. АТ., ЕГН **********, с адрес ****, ХР. СТ. АТ., ЕГН **********, с
адрес ****, Д.Н. С., ЕГН **********, с адрес ****, действащ със съгласието
на родителя М. ЯС. СТ., ЕМР. ЮЛ. С., ЕГН **********, с адрес ****, и ЯС.
С. С., ЕГН **********, с адрес ****, действащ чрез законния си представител
С. Й. СТ., всички чрез процесуалния си представител – адв. в. н., срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. Позитано №5, кумулативно обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 40 000 лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на Я. С. А. в резултат на ПТП,
настъпило на 21.07.2017г. по вина на водача на л.а. „Фиат Дукато“ с рег. №
***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди,че в резултат на гореописаното ПТП, по
1
вина на водача Н. АС. М., била причинена смъртта на Я. С. А.. Излага се, че
на 21.07.2017г. в с. Гроздьово, около 01:19ч., Н.М. управлявал л.а. „Фиат
Дукато“ с рег. № *** по бул. Г. Д.. В района на адм. номер 7 нарушил
правилата за движение и ударил пресичащия пътното платно пешеходец Я.
А., след което Н.М. напуснал местопроизшествието. По случая било
образувано ДП №3144/2017г. по описа на IV РПУ – Варна, което е спряно,
тъй като не са събрани достатъчно доказателства, които да сочат по безспорен
начин, че Н.М. е водач на процесния автомобил. Я. А. починал на 26.07.2017г.
Твърди се, че за процесния автомобил е налице застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество със срок на валидност 09.06.2017г. до
08.06.2018г. Излага се, че С.А. и С.А. са сестри, а С.А. и Х.А. – братя на
починалия, Д.С. и Е.С. са внуци на Я. А.. Я.С. е син на С.Й. С. и внук на
починалия. Сочи се, че С.С. е биологичен син на Я. А., но не е припознат.
Твърди се, че всички ищци са поддържали с починалия при ПТП
изключително близки и топли отношения ежедневно, а скръбта им е
неутешима. Излагат се подробни съображения за критериите, които следва да
бъдат съобразени при определяне размера на обезщетенията. Сочи се и че със
заявление от 16.03.2020г. ищците са заявили претенциите си за изплащане на
обезщетения пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и са представили
необходимите доказателства, но по образуваната щета ответникът изразил
становище, че няма основание за изплащане на обезщетение. Моли се за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
по основание и размер. Моли исковата молба да бъде оставена без движение
за изпълнение на задължението по чл.127, ал.4 ГПК. Прави възражение за
местна неподсъдност на спора, както и искане за спиране на осн. чл.229, ал.1,
т.4 и т.5 ГПК. Оспорва настъпването на застрахователно събитие – ПТП на
посочената дата, наличието на застрахователно правоотношение,
съдържанието на констативния протокол за ПТП. Ответникът счита, че Я. А.
не е ударен от л.а. „Фиат Дукато“ с рег. № ***, а с оглед голямото
количество алкохол, което е установено в кръвта му, поддържа, че е
възможно сам да се е ударил в спрялото превозно средство. Оспорват се и
механизмът на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача Н. АС. М., както и видът и характерът на
2
уврежданията във връзка с ПТП и причинно-следствената връзка между
деликта и неимуществените вреди. Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия с правна квалификация
чл.51, ал.2 ЗЗД, с твърдение, че същият е бил силно опиянен и се е движил по
платното в нарушение на ЗДвП и задълженията му по чл.108, 113 и 114 ЗДвП
и че е изскочил внезапно на пътното платно тичайки. Възразява се и срещу
размера на претендираните обезщетения, като се поддържа, че не са
съобразени с критерия за справедливост, както и че обезщетението не може
да бъде по-голямо от 5000лв. съобразно пар.96, ал.2 КЗ. Твърди се и че
ищците не са правоимащи да получат обезщетение и в тази връзка се
оспорват твърденията в исковата молба за изключителна близост. Възразява
се за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД по отношение на
претенциите за лихви, като се оспорва и дължимостта на лихви. Моли се за
отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна
искова молба, в която се изразява становище за неоснователност на
възражението за местна неподсъдност на спора, като се обосновава
приложението на чл.115, ал.2 ГПК. Оспорва се като неоснователно и искането
за спиране на производството, като се обръща внимание, че наказателното
производство е спряно поради това, че извършителят на престъплението не е
разкри, както и че отговорността на застрахователя следва да бъде
ангажирана независимо от това дали по случая е налице произнасяне на
наказателния съд досежно личността на делинквента, която се явява
ирелевантна. Поддържат се всички доводи, изложени в първоначалната
искова молба. Настоява се, че ПТП е настъпило единствено по вина на водача
на л.а. „Фиат Дукато“. Оспорва се като неоснователно възражението за
съпричиняване. Поддържа се, че всички ищци попадат в кръга на
правоимащите да бъдат обезщетени от смъртта на Я. А.. Излагат се подробни
съображения, че разпоредбите на КЗ, въвеждащи лимит за отговорността на
застрахователите от 5000лв. при обезщетяване на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ
са несправедливи и противоречат на европейското и българското
законодателство, както и на основни принципи на правото.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, с който поддържа направените възражения в
първоначалния отговор.
3
Третото лице – помагач, чрез процесуалния си представител, твърди че
няма нищо общо с настъпилото ПТП.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
и възражения и претендират разноски.
Уведомена по реда на чл.15, ал.6 ЗЗакрДет, Дирекция „Социално
подпомагане” – Долни Чифлик, депозира социални доклади по делото по
отношение на непълнолетните ищци Д.Н. С. и ЯС. С. С..
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
Приобщен по делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1816 от 21.07.2017г. около 01:19ч. в с. Гроздьово, по бул. Г. Д., до номер 7,
съставен от Св. Р. М.. Като участник 1 е посочено ППС с рег. номер **, марка
„Фиат“, модел „Дукато“, собственост на Н. АС. М., а за водач на ППС е
посочено, че е неустановен. Описаният участник 2 и пострадал е пешеходец
Я. С. А.. Протоколът съдържа и схема на ПТП.
На л.32-67 от делото е приета медицинска документация за пострадалия
Я. С. А., съставена в периода 21.07.2017г. до 26.07.2017г.
Съобразно препис – извлечение от акт за смърт №1391/27.07.2017г.
/л.68/, Я. С. А. е починал на 26.07.2017г. Приети са и удостоверение за
наследници на починалия, удостоверения за родствени връзки на
низходящите му и удостоверение за сключен граждански брак между Я. С. А.
и Й. П.а С. /л.69-75/. Приобщени са и удостоверения за раждане на ищците
Д.Н. С. и Е.С. Юлиянов /л.93/.
Прието е за безспорно в настоящото производство обстоятелството, че
за л.а.„Фиат Дукато“ с рег. № ** е действала застраховка „Гражданска
отговорност“ към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в периода от
09.06.2017 г. до 08.06.2018г.
Приобщено по делото е копие на материалите по ДП №3144/2017г. по
описа на IV РУП – Варна /л.207-333/.
Дирекция „Социално подпомагане” – Долни Чифлик е депозирала
социални доклади по делото /л.181 и 182/ по отношение на Д.Н. С. и ЯС. С.
С.. За ЯС. С. С. е посочено, че е роден от съвместното съжителство на С. и Р.
4
и семейството живее в къщата на Й. А. – баба по бащина линия. Детето
поддържа добри взаимоотношения с разширения семеен кръг. По отношение
на Д.Н. С. е посочено, че детето е родено от съвместното съжителство на М. и
Н., които са разделени, а детето живее в къщата на баща си с него и брат си
С.. Детето има добри взаимоотношения с близки и роднини, често гостува в
семейството на майка си в с. Гроздьово.
Съобразно извършените справки в Национална база данни, ищците
имат адресни регистрации, както следва: С. СТ. АТ. има постоянен и настоящ
адрес от 2005г. в гр. Долни Чифлик; СН. СТ. АНД. в с. Крива река, община Н.
Козлево, област Шумен от 2015г.; С. СТ. АТ. в гр. Смядово, област Шумен от
2005г.; ХР. СТ. АТ. в с. Съединение, община Сунгурларе, област Бургас, от
2018г.; Д.Н. С. в с. Дъбравино, община Аврен от 2007г.; ЕМР. ЮЛ. С. в с.
Бозвелийско, община Провадия от 2005г.; ЯС. С. С. в гр. Девня от 2011г.
От ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Й. П.а А., А.М.Б. и А.А. А..
Първата свидетелка – съпруга на починалото лице, твърди че С. и С. са
сестри на мъжа й. Свидетелката и семейството й живеят в с. Гроздьово. На
20.07.2017г. били на сватба на комшии. Свидетелката си тръгнала, а дъщеря й
с децата и мъжа й останали. По едно време й звъннал телефона и синът й
дошъл вкъщи, дъщеря й намерила баща си на пътя. Повикала брат си като
казала, че баща им „е бит“. Синът на свидетелката намерил баща си блъснат,
свидетелката бягала след него и намерила мъжа си на място. Мислели, че е
бит, но казали, че е ударен от буса. Имало счупено огледало на микробуса.
Дошла полицията и питала дали познава Н.. Обадили се на линейка и
полицията я изпратила да го приемат в болница. Свидетелката твърди, че Н.
пред нея изпил две шишета уиски на сватбата. Бусът бил на Н. и свидетелката
не е виждала друг да го кара. Оставил буса и започнал да вика „Убих
магарешка каруца“ и се скрил. Я. бил добър и работлив, разбирал се със С.,
С., Х., С.. Даже на смъртта дошъл брат му и полудял. Те не живеят в
Гроздьово. Виждали се с Я. като имало сватба, говорели си по телефона, на
един месец, два, се събирали, примерно за рожден ден. Я. има 5 внука. Д.
живее в Дъбрава, Е. в Бозвели, Я. и А. и синът на свидетелката – при нея,
живеели при тях откак са се родили. Я. имал много добри отношения с
внуците, много ги обичал, без тях не можел. Тези, които не били при тях, на
5
две-три седмици идвали. Откак е починал Я., говорят с внуците за него. Те
търсят дядо си, не го забравят, често го споменават. И братята и сестрите му
им е жално, ходят на гробища. Преди да почине Я., Д. на един месец идвал,
оставал два-три дни и заминавал при баща си. Я. живее със свидетелката, той
е дете на сина й С.. Свидетелката има две деца от Я. С. А. – М.С. и С.С..
Свидетелката А. Б. излага, че след катастрофата семейството били
полудели, дори единият брат на Я. – С., станал „психически“ и все още е
такъв. Х. живеел в къщата на Я., постоянно били заедно – на работа отивали и
от работа се връщали заедно. Внукът Я. много плаче за дядо си, носи цветя на
гроба. Лятото Я. събирал братята и сестрите си, защото били от отделно село.
Имал двама внука още на дъщеря си, но тези деца живеят при баща си. Но пак
идват. На сина му децата са в тази къща. Много близки били с братята и
сестрите, идвали лятото за билки, много се уважавали. Сега семейството се
променило, нямат нищо да се радват, а преди имало много радост в тази
къща. Всички тъгуват, плачат.
Свидетелката А. А. излага, че докато бил жив Я., синът му живеел там,
но не може да се сети за имената на сина му. Братята му идвали, събирали се.
Брат му повече стоял там понеже нямал жена и все около тях се въртял,
отивали за билки. Откакто е починал, внуците му винаги плачат. Я. се казва
внукът, а другите двама внуци живеят при бащите си и там живеели и докато
Я. бил жив. Много добре били отношенията между Я. с неговите сестри, братя
и внуци. Идвали като бил жив, събирали се, заедно били. Като починал
всички били там, някой припадал, някой ревял. Внуците много страдат, до
гробищата отиват. Свидетелката не знае българските имена на братята и
сестрите на пострадалия.
По инициатива на ответното дружество е разпитан свидетелят Св. Р. М.
– съставител на протокола за процесното ПТП, който потвърждава, че е
съставил протокола, но няма спомен за обстоятелствата около съставянето му.
По искане на подпомагащата страна е разпитана свидетелката А. И. С.,
която излага, че Н. й е комшия. Преди четири години отишла да търси мъжа
си на сватбата, нямало го. Видяла Н. и тръгнали към къщи към 22:30-23ч.
пеша. Вървели около половин час, говорили, той не бил пиян. Първо той се
прибрал и затворил вратата. Пред къщата нямало кола.
Прието по делото е заключение по първоначална комплексна съдебна-
6
автотехническа и медицинска експертиза /л.366-384/. Вещите лица описват
механизма на ПТП, което се е случило на 21.07.2017г. в с. Гроздьово, към
01:19ч. Ударът е бил между пешеходеца Я. А. и л.а. „Фиат Дукато“ с рег. №
***, собственост на Н. АС. М.. По т.2 от заключението са описани
уврежданията, които е получил пострадалият, като е дадено заключение, че
причината за смъртта е пряка последица на травмите, получени при
инцидента. Към момента на удара, пешеходецът се е намирал в лентата за
движение на автомобила, спрямо ширината на пешеходната пътека на около
1.6-1.7м. от началото на стъпване на пътното платно. На мястото на ПТП има
затревени тротоари, непредвидени и урбанизирани за движение на
пешеходци, като последното не е ясно регулирано посредством пътни знаци и
маркировка. Съприкосновението е настъпило спрямо предна дясна крайна
част на автомобила. Контактът е бил спрямо предна броня, десен фар, десен
калник, панорамно стъкло и дясно странично огледало. Пътното платно,
обект на ПТП, е предлагало отлична взаимна видимост по права линия,
ограничена единствено от светлинното петно на автомобила. Извършвайки
изчисления по методиката на Аппел, вещото лице изчислява скоростта на
движение на автомобила на 50.4 км/ч. С оглед преминаването на
сигнализирана пешеходна пътека с оказана максимална скорост на движение
от 30 км/ч, процесният автомобил при движение с изследваната скорост от
около 50км/ч, се е движил с по-висока от разрешената за района на ПТП
скорост. Задвижващата сила на ПТП се явява поведението на водача на
автомобила, който се е движил със скорост над допустимата за района и не е
пропуснал пешеходец, предприел пресичане на пешеходна пътека.
Пешеходецът при отсъствие на дълбоко алкохолно опиянение, е имал
възможност да оцени вероятната скорост на движение на автомобила. Вещото
лице прави извод, че дори и при липса на улично осветление, пешеходецът и
сигнализираната пешеходна пътека са били извън опасната зона на
автомобила, описана от осветеното петно пред автомобила. По делото няма
данни за аварийно спиране от напусналия местороизшествието водач.
Установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия към момента
на постъпването му в лечебното заведение, е определена на 2.76%, което е в
границите на тежка степен на алкохолно опиване. Травмите при Я. А. са
получени в резултат на силни директни удари и значителна инерционна сила,
която няма как да се получи при самостоятелно падане и/или блъскане в
7
околни повърхности и предмети.
Прието по делото е заключение и по повторна комплексна съдебна-
автотехническа и медицинска експертиза /л.417-444/. Съобразно
медицинската част от експертизата, причината за смъртта на Я. А. е тежката
травма в областта на главния мозък – тежка контузия на мозъка, разрушаване
на мозъчното вещество, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни
обвивки. Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход е
имала и тежката гръдна травма. Между установените тежки травматични
увреждания в областта на главата и настъпилия смъртен изход е налице пряка
причинно-следствена връзка. Установената концентрация на етилов алкохол
в кръвта на пешеходеца /2.76%/ съответства на тежка степен на алкохолно
повлияване, при която са налице значителни нарушения в равновесието,
координацията на движението, рефлексите, адекватното възприемане на
околната среда. Съгласно автотехническата част на експертизата, в момента
на сблъсъка пешеходецът е бил разположен с лява страна към
приближаващия автомобил. Вещите лица описват местоположението на
тялото в момента на удара, както и механизмът и мястото на произшествието
– в рамките на населеното място, на пътното платно на бул. Г. Д.. Описват и
намерените веществени доказателства, от местоположението на които
формират изводите си. Заключават, че автомобилът Фиат Дукато е блъснал
пешеходеца с предна дясна част. Извършвайки изчисления, експертите сочат,
че сблъсъкът е реализиран преди задействане на спирачната система на
автомобила. Пешеходецът попада в опасната зона за спиране и водачът не е
имал възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Изчисляват на
21.37км/ч скоростта, при която водачът би могъл да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране. Сочат, че скоростта на движение на автомобила Фиат
Дукато в момента на възникване на опасността и в момента на сблъсъка с
пешеходеца, възлиза на 54.62 км/ч по метода на Аппел, а дължината на
опасната зона – 43.36м. Вещите лица са изготвили и скица на ПТП като
приложение към експертизата. В открито съдебно заседание вещите лица
поясняват, че ако водачът на МПС е предприел маневра заобикаляне и е
възприел пешеходецът навреме, е било възможно да предотврати сблъсъка.
Излагат, че нямат обективни данни, че пешеходецът внезапно е навлязъл на
платното. Няма данни как се е движил пешеходецът преди
съприкосновението с автомобила. Сочат, че няма как да се получат тези
8
травми, ако пешеходецът се блъсне в спряло превозно средство.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Безспорно е по делото, че за л.а.„Фиат Дукато“ с рег. № ** е действала
застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД в периода от 09.06.2017 г. до 08.06.2018г., т.е. и към датата на
твърдяното в исковата молба ПТП.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, материалите по ДП
№3144/2017г. по описа на IV РУП – Варна, напълно кореспондиращи си
заключения по две експертизи, по Я. и безпротиворечив начин се установи, че
твърдяното в исковата молба ПТП е настъпило на 21.07.2017г. вечерта в с.
Гроздьово, при участие на ППС с рег. номер **, марка „Фиат“, модел
„Дукато“, собственост на Н. АС. М., и пешеходец Я. С. А.. Съдът изцяло
кредитира описаните по-горе във фактическата обстановка подкрепящите се в
тази част заключения на вещите лица по първоначалната и повторната
петчленна експертизи като обективни и компетентно дадени, които по
категоричен начин установяват както механизма на ПТП, така и че пряк
резултат от получените при произшествието травми, е смъртта на Я. С. А., за
която няма друга непосредствена причина.
Съгласно чл.477, ал.2 КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението
или ползването на моторното превозно средство. В процесния случай, както
беше посочено по-горе, се достига до категоричен извод, че леталният изход
за пострадалия Я. А. е настъпил след съприкосновение с л.а.„Фиат Дукато“ с
рег. № **, собственост към момента на ПТП на третото лице – помагач Н.
АС. М.. Макар персоналното участие в ПТП и вина на Н.М. да не могат да се
установят към настоящия момент по категоричен начин, липсват данни по
делото автомобилът да е бил противозаконно отнеман от собственика му към
9
момента на ПТП. В светлината на изложеното, съдът приема, че автомобилът
е бил управляван от лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ.
Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинени
от него вреди е покрита от задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" по сключения застрахователен договор.
От експертните заключения се доказа и че непосредствено преди
съприкосновението с пешеходеца л.а.„Фиат Дукато“ с рег. № ** е бил
управляван със скорост превишаваща позволената в населено място, с което
водачът е нарушил правилата за движение на чл.21 ЗДвП. Вещите лица
заключават и за липса на спирачен път, както и че задвижващата сила на ПТП
се явява именно поведението на водача на автомобила, като вещото лице по
първоначалната експертиза сочи и че пешеходецът е предприел пресичане на
платното на пешеходна пътека, което сочи на нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП
от страна на водача на МПС и съдът кредитира в тази част заключението,
базирано на сателитна картография, тъй като вещото лице в съдебно
заседание сочи, че снимките са били изготвени в непосредствена близост
спрямо ПТП. А съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига до
извод, че пътно-транспортното произшествие, като пряк резултат от което е
настъпила смъртта на Я. С. А., е виновно и противоправно причинено от
лице, което е управлявало л.а.„Фиат Дукато“ с рег. № ** на законно
основание. Респективно, в случай на наличие и на останалите предпоставки,
би могла да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
От ответното застрахователно дружество не се оспорва твърдяната в
исковата молба родствена връзка на всеки от ищците с пострадалия Я. С. А..
Съгласно т.1 от ТР 1/21.06.2018г. по т.д. 1/2016г. ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
10
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана
само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и
от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от
втора степен. Тълкувателният акт е основан на Директива 2012/29/ЕС, като в
мотивите му е разяснено, че наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
В светлината на цитирания тълкувателен акт и събраните по делото
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че гореописаните
предпоставки не се установиха за нито един от ищците по делото. За да
достигне до този извод, съдът съобразява, че от ангажираните от ищците
гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, се установи в
действителност наличието на традиционно добрите отношения в семейството
на Я. А. преди неговата смърт, характеризиращи се с обичайните
разбирателство, подкрепа, споделяне на празници. Но не се доказва по Я. и
категоричен начин връзката между починалия и всеки един от ищците, да е
била изключително дълбока и емоционална до степен, надхвърляща
границите на обичайните добри отношения в един разширен семеен кръг.
Братята и сестрите на Я. А. живеят в различни населени места от това, в което
е живял починалият. Свидетелката Й. А. /съпруга на починалия/ излага
описани по-горе факти, сочещи именно на обичайната близост с внуците,
както и на тяхната обяснима мъка след смъртта на дядо им, която изразяват
споменавайки го и посещавайки гробища. Сочи, че Д. и Е. живеят в други
населени места, само Я. е живял при тях, а другите са идвали на две-три
11
седмици. Но Я. е живял при тях с баща си, т.е. не е бил отглеждан само от
дядо си и баба си. По отношение на братята и сестрите сочи, че се виждали
като има сватба и на рожден ден и си говорели по телефона, а сега като
струват годишнина идват. Свидетелката А. Б. твърди, че братът Х. е живял в
къщата на Я., но съдът не кредитира показанията в тази им част, тъй като не
се потвърждават от изложеното от съпругата на починалия – свидетелката Й.
А., която е споделяла един дом с починалия. Тя също сочи, че внукът Я. плаче
за дядо си и отива на гроба му. Излага, че братът С. има психически проблеми
след смъртта на брат си, но няма категорични данни дори това да е факт, той
да е следствие от преживяването на смъртта на Я. А.. Излага и че братята и
сестрите на Я. са идвали през лятото. Показанията на свидетелката А. А. също
не сочат на необичайно дълбока емоционална връзка между пострадалия и
неговите братя и сестри и внуци, като свидетелката дори не знае българските
имена на ищците, не знае и имената на сина на Я. А.. Всички описани от
свидетелите обстоятелства попадат в кръга на обичайната връзка между братя
и сестри и дядо – внуци и не разкриват изключителност на отношенията.
Ведно с горното, съдът намира, че липсват и данни за интензивни
морални болки и страдания, надхвърлящи общовъзприеманата за обичайна
мъка при загуба на брат, сестра, или дядо. А тълкувателният акт изисква на
тези лица да се присъжда обезщетение само в изключителни случаи, каквито
настоящият съдебен състав намира, че процесните не са.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявените в
настоящото производство искове за изплащане на застрахователни
обезщетения и акцесорните претенции за обезщетения за забава следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
При извода за неоснователност на предявените искове, не следва да
бъдат обсъждани направените от ответника възражения за намаляване на
обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД и за изтекла погасителна давност по
отношение на исковете за обезщетения за забава.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане,
представените доказателства и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените по делото разноски в
общ размер от 2400лв., от които 1920лв. депозити за експертизи, 30лв.
12
депозит за свидетел и 450лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
В полза на третото лице-помагач не се следват разноски на осн. чл.78,
ал.10 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес
****, СН. СТ. АНД., ЕГН **********, с адрес ****, С. СТ. АТ. , ЕГН
**********, с адрес ****, ХР. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес ****, Д.Н.
С., ЕГН **********, с адрес ****, действащ със съгласието на родителя М.
ЯС. СТ., ЕМР. ЮЛ. С. , ЕГН **********, с адрес ****, и ЯС. С. С., ЕГН
**********, с адрес с адрес ****, действащ чрез законния си представител С.
Й. СТ., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано №5, искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на всеки
от ищците на сумата от по 40 000 лв., представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на Я. С. А. в резултат на ПТП, настъпило на 21.07.2017г. в с.
Гроздьово, община Долни Чифлик, област Варна, по вина на водача на л.а.
„Фиат Дукато“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2017г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Н. АС.
М., ЕГН **********, с адрес ****, на страната на ответника ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА С. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес ****, СН. СТ. АНД.,
ЕГН **********, с адрес ****, С. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес ****,
ХР. СТ. АТ. , ЕГН **********, с адрес ****, Д.Н. С., ЕГН **********, с
адрес ****, действащ със съгласието на родителя М. ЯС. СТ., ЕМР. ЮЛ. С. ,
ЕГН **********, с адрес ****, и ЯС. С. С., ЕГН **********, с адрес с адрес
****, действащ чрез законния си представител С. Й. СТ., да заплатят на ЗАД
13
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. Позитано №5, сумата от 2400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14