НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№262057/25.6.2021г.
Гр. Варна, 25.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 14354 по описа
на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищцовото дружество „В.и к.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В.- Управител чрез
пълномощник юрисконсулт В. Я. против ответника
Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***.Исковата
молба по която е образувано настоящото исково производство гр.д. заведена във
ВРС на 6.11.2020 г. с цена на иска 722,06 лв.главница и 78,48 лв. лихва за
забава.
Ищцовото дружество
основава исковата си молба на следните фактически твърдения: В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че „В.и к.“ ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.
2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл. изм.) предоставяло В и К услуги на Р.А.К. ЕГН **********, за имот находящ
се на адрес: ***, която в качеството
си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В и К
услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер 1275313чийто титуляр бил Р.К.. Съгласно чл. 5,
т. 6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът (сега ответник), ищцовото дружество твърди, че
не бил направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.
Твърди се, че на дата 12.06.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Варненски районен съд срещу длъжника
–сега ответник, въз основа на което било образувано ЧГД № 6310/2020 г. по описа
на ВРС, ГК-ХLII-ри състав.
На 15.06.2020 г. съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на К. да заплати на
кредитора (сега ищец) сумата от 722,06 лв. представляваща стойност на ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 8.3.2017 г. до 11.3.2020 г., сумата от
78,48 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
14.04.2018 г. до 12.03.2020г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 12.06.2020 г. и до окончателното
плащане , както и сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. за платена държавна такса
и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. На 07.10.2020 .заявителят /ищец в
исковото производство, сочи че бил уведомен
затова, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си. Претенидирание
от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури ищцовата
страна е посочила на страница втора от исковата молба в табличен вид а именно:
Фактура/Дата/Главница/Отчетен
период/Лихва Период на забава/
**********/14.03.18
- 28,78лв., 08.03.17-13.03.18, 5.63 лв., 13.04.18-12.03.20
**********/10.04.18
- 29.74лв., 13.03. 18-04.04.18, 5.60лв., 10.05.18-12.03.20
**********/13.06.18
- 59.47лв., 04.04.18-07.06.18, 10.18лв., 13.07.18-12.03.20
**********/14.08.18
- 59.47лв., 07.06.18-08.08.18, 9.16лв., 13.09.18-12.03.20
**********/09.10.18
- 98.12лв.,08.08.18-05.10.18, 13.52лв., 08.11.18-12.03.20
**********/09.11.18
- 50.58лв., 05.10.18-08.11.18, 6.52лв., 09.12.18-12.03.20
**********/07.12.18
- 51.74лв., 08.11.18-06.12.18, 6.28лв., 06.01.19-12.03.20
**********/15.01.19
- 66.60лв., 06.12.18-09.01.19, 7.40лв., 14.02.19-12.03.20
**********/11.
02.19 - 33.98лв.,09.01.19-07.02. 19,
3.46лв., 13.03.19-12.03.20
**********/18.03.19
- 15.48лв., 12.03.19-12.03.19, 1.45лв., 17.04.19-12.03.20
**********/08.04.19
- 15.48лв., 12.03.19-04.04.19, 1.36лв., 08.05.19-12.03.20
**********/10.05.19
- 15.48лв., 04.04.19-08.05.19, 1.22лв., 09.06.19-12.03.20
**********/11.06.19
- 11.12лв., 08. 05.19-05.06.19, 0.77лв., 11.07.19-12.03.20
**********/10.07.19-35.22лв., 05.06.19-09.07.19, 2.13лв., 09.08.19-12.03.20
**********/12.08.19-28.99лв., 09.07.19-08.08.19, 1.52лв., 11.09.19-12.03.20
**********/11.09.19,
16. 22лв.,
08.08.19-05.09.19, 0.74лв.,
11.10.19-12.03.20
**********/10.10.19,
17.18лв., 05.09.19-09.10.19, 0.61лв., 09.11.19-12.03.20
**********/14.11.19,
16,87лв., 09.10.19-11.11.19, 0.45лв.,14.12.19-12.03.20
**********/09.12.19,
15.48лв., 11.11.19-05.12.19,0.30лв.,08.01.20-12.03.20
**********/14.01.20,
18.00лв., 05.12.19-13.01.20, 0.18лв.13.02.20-12.03.20
**********/12.02.20,
18.42лв., 13.01.20-11.02.20,0.00лв.,13.03.20-12.03.20
**********/16.03.20,19,64лв., 11.02.20-11.03.20,0.00лв.,15.04.20-12.03.20
/общо
сбор от главници 722,06 лв. и общо сбор от лихви 78,48лв./
Твърди се още, че претендиранта сума за главница за
аб.номер *представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за
имота находящ се на посочения по-горе адрес във Варна.
Поради изложеното по-горе , ищцовата страна е обосновала
правния си интерес от водене на исковото производство като е отправила искането
да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че Р.А.К. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *дължи на „В.и к.“ ООД СУМА в общ размер на 722,06 лв.
(седемстотин двадесет и два лева и шест стотинки), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 08.03.2017
г. до 11.03.2020 г. ,на адрес *, СУМА
в общ размер на 78,48 лв.
(седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) – представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода 14.04.2018 г. - 12.03.2020 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.06.2020 г . до окончателното им плащане, за които суми е
издадена Заповед от 15.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6310/2020г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД. Обективирано
е и искане ВРС да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните
разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса от 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00лв.Всички суми-предмет на настоящото производство, ищцовата страна
съгласно нормата на чл. 127 ГГПК е посочила ,че могат да бъдат платени по
сметка на „В.и к.“ ООД в „*“
АД, IBAN ***; BIC ***.
Изрично е било обективирано по исковото производство да
бъде присъединено като доказателство ЧГД № 6310/2020г. по описа на ВРС, ГК-42
състав.Обективирано е и искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която след като се запознае с документите по делото и намиращата
се в Дружеството-ищец документация, да даде заключение като отговори на
поставените въпроси от 1 до 4 /л. 3, 4 от делото/.Желае се и да бъдат присъдени
в полза на ВиК Варна ООД съдебно-деловодни разноски по настоящото производство а призовките и съобщенията по настоящото дело,
адресирани до „В.и к.“ ООД, да бъдат изпращани по електронна поща: *.В
подкрепа на твърденията и искането си на последно място ищцовата страна е
представила и желае по делото да бъдат приобщени и писмени
доказателства,представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия на документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. К. не е
депозирала отговор на исковата молба.
В
проведеното по делото първо открито
съдебно съдебно заседание от дата
28.05.2021 г. процесуалният представител на ищцовото дружество юрисконсулт С.
С.е направил искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
Решение по реда на чл.238 ГПК.По същество процесуалният представител на ” *
„ ООД желае
съдът да уважи исковата молба като претендира заплащане на сторените от
ищцовата страна съдебно - деловодни разноски и в исковото и в заповедното
производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.По отношение на
обективираното искане от процесуалния представител на ищеца, видно от протокола
от проведеното о.с.з. 28.05.2021 г. и от второто о.с.з. от 18.06.2021 г.
Настоящият
съдебен състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за
основателно.Произнасянето по искането сторено след изслушване на допуснатата
ССчЕ във второто открито съдебно заседание.
Съдът
е уважил искането на процесуалния представител на „ В и К Варна„ ООД за
постановяване на неприсъствено решение, т.к. съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал.
1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено,а съдебното
дирене прекратено.
При
изложеното по-горе, при наличието на всички предпоставки визирани в нормата на
чл.238 ГПК ,СЪДЪТ уважава изцяло предявената искова молба като присъжда на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищцовото дружество сторените по
делото съдебно - деловодни разноски.
Съгласно
списъка за разноски по чл.86 ГПК, приложен на л.47 –ми от делото, юрисконсулт Симеонов
точно и хронологично е посочил сторените от „ВиК Варна” ООД разноски а именно :
сумата от общо 75 лв. съдебно
деловодни разноски в заповедното производство, сумата от 75 лева допълнителна
държавна такса в исковото производство, сумата от 150 лева депозит за ССчЕ ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева . / общо разноски в исковото производство
75 +150+50 =275 лева.
Размера
на разноските сторени от ищцовото дружество в исковото производство и
заповедното е доказан и по основание и по размер, като при определяне на
дължимото се юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК в
заповедното производство исковия съд отчита факта, че това възнаграждение е
определено, а в заповедното присъжда посочения от самия процесуален
представител на „*“
ООД минимален размер.С оглед горното,съдът присъжда разноски в полза на
ищцовото дружество в размер на общо 75 лева по заповедното производство и общо
275 лева по исковото.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество „В. И. К. В.- ООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. В. чрез юрисконсулт В. Я. и ответника Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че Р.А.К. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД СУМА в общ размер на 722,06 лв.
(седемстотин двадесет и два лева и шест стотинки), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 08.03.2017
г. до 11.03.2020 г. ,на адрес *, СУМА
в общ размер на 78,48 лв.
(седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) – представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода 14.04.2018 г. - 12.03.2020 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.06.2020 г . до окончателното им плащане, за които суми е
издадена Заповед от 15.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6310/2020г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество„В. И. К. В.-
ООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В. В.СУМАТА от общо 75,00 лева (седемдесет
и пет лева )
сторените от ищцовото дружество в качеството му на заявител съдебно - деловодни разноски в
заповедното производство – ч.гр.д. №
6310/2020г. по описа на ВРС ХLII
–ри състав, както и СУМАТА от общо 275,00 лева (двеста
седемдесет и пет лева) сторените по делото от ищцовото дружество съдебно - деловодни разноски в исковото
производство, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :