№ 145
гр. Провадия , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130101198 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от Х.. С. С. срещу С. АС.
СТ., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че Х.. С. С. е собственик на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с рег. № *****, с рама № ***** и осъждането на ответника да предаде на
ищеца владението върху автомобила;
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение. Ангажират се доказателства.
В първоначалната искова молба ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил –
марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *****. Посочва, че автомобилът е бил даден за
ползване на сина му С. и приятелката му ***. Заявява, че впоследствие двойката е заминала
за чужбина, а превозното средство било оставено пред дома на ответника С. – баща на ***.
В тази връзка посочва, че автомобилът се ползва от него и последният отказва да го върне на
ищеца.
Ответникът по първоначалния иск С. твърди, че автомобилът е закупен със средства
на дъщеря му *** и сина на ищеца – А. – но бил записан на името на ищеца С.. През 2015 г.
ответникът С. предложил на *** и А. да закупи автомобила – те се съгласили, поради което
С. платил на А. сумата от 1200.00 лева. Ответникът помолил ищеца официално да
прехвърлят автомобила, но последният все бил зает, поради което сделката така и не се
осъществила. Прави възражение, че е придобил превозното средство на основание изтекла в
1
негова полза придобивна давност в продължение на 5 години за периода от 2015 г. до 2020
г., тъй като през този период е упражнявал владение върху нея със съзнанието, че е
собственик на автомобила.
Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е подадена насрещната искова молба от С. АС. СТ. срещу Х.. С. С., с
която са предявени следните обективно евентуално съединени искови претенции:
1. Главен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. АС. СТ. е собственик на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *****, с рама № ***** на основание придобивна
давност за периода от 05.03.2015 г. до 05.03.2020 г.
2. Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за осъждане на Х.. С.
С. да заплати на С. АС. СТ. сумата от 1200.00 лева, представляваща платена без
правно основание продажна цена на лек автомобил лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с рег. № *****, с рама № *****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещния иск – 18.02.2021 до окончателното изплащане на вземането, в
случай че главният иск бъде отхвърлен;
3. Евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на Х.еин С. С. да
заплати на С. АС. СТ. сумата от 2550.00 лева, представляващи сторени от С. АС. СТ.
разходи по автомобила, собственост на Х.. С. С., както следва: 500.00 лева за ремонт
на автомобила-смяна на съединител; 800.00 лева заплатен годишен данък на
автомобила в размер за периода от 2015 г. до 2020 г. вкл. (по160.00 лева годишно);
1000.00 лева заплатена застраховка „Гражданска отговорност“ за период от 5 години –
от 2015 г. до 2020 г. вкл. (по 200.00 лева годишно); 250.00 лева за заплащане на такси
за годишни технически прегледи за период от 5 годишно – 2015 г. до 2020 г. вкл. (по
50.00 лева годиш).
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ангажират се
доказателства.
Ищецът по насрещната искова молба твърди, че автомобилът е закупен със средства
на дъщеря му *** и сина на ищеца – А., които живеели на съпружески начала, като не знаел,
че превозното средство било записано на името на С.. През 2015 г. С. предложил на *** и А.
да закупи автомобила – те се съгласили, поради което С. платил на А. на 05.03.2015 г.
сумата от 1200.00 лева. А. предал ключовете на С., както и двата талона, като от този
момент управлява автомобила със съзнанието, че е негов, за което и поел всички разходи по
поддръжка, застраховки и данъци. Ответникът помолил ищеца официално да прехвърлят
автомобила, но последният все бил зает, поради което сделката така и не се осъществила.
Заявява, че е станал собственик на автомобила, поради изтекла в негова полза придобивна
давност за периода от 05.03.2015 г. до 05.03.2015 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Х.. С. С. на подадената
2
насрещна искова молба. Оспорва твърденията в насрещната искова молба. Твърди, че
автомобилът е закупен от него късната пролет на 2016 г., поради което нямало как на
05.03.2015 г. да е била платена цената от С. на сина му А.. Оспорва, че синът му е получавал
някаква сума за автомобила, тъй като същият не бил собственик на автомобила. Посочва
още, че с подаването на жалба до прокуратурата от С., е смутено владението на С. върху
процесния автомобил. Оспорва се и дължимостта на сумата от 3750.00 лева.
Моли се да бъдат отхвърлени предявените насрещни искове. Ангажира доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът по първоначалната искова молба поддържа
предявения иск по чл. 108 от ЗС. Моли за уважаването му. Ответникът по първоначалния
иск моли за отхвърлянето му. Ищецът по насрещните искове поддържа същите и пледира за
уважаването им. Ответникът по насрещните искове счита същите за неоснователни.
По предявения от Х.С. първоначален иск за собственост с правно основание чл.
108 от ЗС:
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за доказано пълно и
главно, че Х.. С. С. е собственик на процесния автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с
рег. № H2914ВМ по силата на договор за покупко-продажба от 25.05.2016 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. №7171/25.05.2016 г. по описа на нотариус Валентин Въков, рег.
№ 018 в регистъра на НК, с район на действие РС-Шумен. Собствеността се доказва пряко
от представените по делото свидетелство за регистрация част I и част II, a видът на
придобивното основание – от служебната бележка, издадена от нотариалния орган (л. 62), от
която е видно вида на изповяданата сделка. Този документ, макар и да има косвен характер,
се подкрепя от събраните в тази връзка гласни доказателства от разпита на свидетеля Т. С. –
син на Х.С. – които заявява, че колата е закупена през май месец 2016 г. Ето защо,
издаденият от нотариуса документ, ценен наред с изслушаните показания, водят до правния
извод, че Х.. С. С. е собственик на процесния автомобил на основание договор за покупко-
продажба. Между страните няма спор, че автомобилът съществува и към момента е във
фактическата власт на ответника С.. В тази връзка направеното от ответника възражение, че
движимата вещ е придобита от него чрез упражнявано давностно владение за периода от
05.03.2015 г. до 05.03.2020 г., е неоснователно. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС движима вещ се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В случая,
автомобилът се закупува от ищеца С. на 25.05.2016 г., от което следва логичния фактически
и правен извод, че ответникът може обективно да упражнява спрямо ищеца давностно
владение едва след 25.05.2016 г., тъй като до този момент ищецът не е собственик. Ако се
приеме, че ответникът упражнява фактическа власт с намерение за своене от първия
възможен момент – 25.05.2016 г. – давността изтича съответно на 25.05.2021 г., но в случая
предявения от ищеца ревандикационен иск на 08.12.2020 г. прекъсва течащата погасителна
давност. Поради тези причини ищецът С. продължава да е собственик на процесния
автомобил. Ответникът следва да бъде осъден да върне вещта на ищеца.
3
Горните изводи на съда водят директно до неоснователност на предявения от С.С.
насрещен главен иск за собственост на основание давностно владение за периода от
03.05.2015 г. до 05.03.2020 г. Искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат разгледани
предявените насрещни искове при условията на евентуалност.
По предявения от С.С. насрещен евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1
предл. 1 от ЗЗД:
От разпита на свидетелите Н. А. и С. С.а – съпруга на С. се установява, че С. С.
изявява желание да закупи автомобила, поради което заплаща на сина на Х.С. – С., сумата от
1200.00 лева в брой, като се уговарят, когато имат възможност да изповядат сделката пред
нотариус. Този юридически факт не се осъществява. В случая е нА.це нищожен договор за
покупко-продажба на лек автомобил, който не се сключва в изискуемата от закона форма за
действителност, на основание чл. 26 от ЗЗД. От това следва, че заплащането на сумата от
1200.00 лева е без правно основание и подлежи на връщане, но от лицето, което я получава,
а именно синът на Х.еин – С.. Искът срещу Х.С. подлежи на отхвърляне, тъй като не е нА.це
неоснователно обогатяване от негова страна. По делото няма данни при получаване на
парите С. да действа като представител на Х.С., в качеството му на собственик на
автомобила.
По насрещния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
От представените платежни документи се установява, че докато ползва автомобила
С. поема разходите за заплащане на данък и задължителна застраховка гражданска
отговорност. С. заплаща първа и втора вноска по сключена застраховка ГО за периода от
14.07.2020 г. до 14.07.2021 г. в размер на 112.97 лева. Заплаща, също така, втора вноска от
начисления данък върху автомобила за 2016 г. в размер на 72.63 лева, както и данъците за
2017 г. в размер на 105.67 лева, за 2018 г. – 102.00 лева, за 2019 г. – 159.34 лева, както и
частично за 2020 г.-80.19 лева.
Х.С., в качеството му на собственик на лекия автомобил, носи отговорност по закон
за заплащане на годишен данък и застраховка гражданска отговорност. Той се обогатява с
това, че спестява разходи за заплащането на тези задължения за сметка на С.С., който от
своя страна обеднява с факта на извършването им, доколкото тези плащания не почиват на
законово задължение или в изпълнение на някаква договорка помежду страните.
Предвид това, Х.С. следва да възстанови на С.С. платените първа и втора вноска на
застраховка ГО за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2021 г. в размер на 112.97 лева, както и
данъците за автомобила в общ размер на 414, 16 лева, както следва: втора вноска за 2016 г.,
за цялата 2017 г., 2018 г. и 2019 г., частично за 2020 г.
Исковете за заплащане на разликата до претендирания размер от 1000.00 лева за
заплатена застраховка ГО за 2015, 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., както и за данъци до
претендирания размер от 800.00 лева за данъчните 2015 г., 2016 г.-първа вноска и 2020 г.-
4
втора вноска, подлежат на отхвърляне, тъй като не са представени писмени доказателства,
че такива разноски са реА.зирани. Свидетелските показания не доказват пълно и главно този
спорен юридически факт. По същите съображения остават недоказани и твърденията за
извършени разходи за ремонт на автомобила в размер на 500.00 лева и за годишни
технически прегледи за 2015 г. до 2020 г. на стойност 250.00 лева.
По разноските:
Страните си дължат взаимно заплащане на направените от тях разноски, съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част, както на първоначалния, така и на насрещните
искове.
Х.С. представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 900.00
лева. Предявеният от него иск по чл. 108 от ЗС е уважен изцяло. Същевременно
процесуалният представител защитава правата и законните интереси на С. по предявените
срещу него насрещни осъдителни искове. Поради това, съдът намира, че на ищеца се дължи
присъждане на адвокатски хонорар, както за уважения иск по чл. 108 от ГПК, така и за
отхвърлената част от насрещните парични искове. Същевременно е нА.це и възражение за
прекомерност от процесуалния представител на ответника. За предявения иск по чл. 108 от
ЗС съдът взема предвид застрахователната оценка на процесния лек автомобил (700.00 лева)
и счита, че на ищеца се дължи възстановяване на 300.00 лева от заплатения адвокатски
хонорар, съгласно минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. По отношение на осъществената защита по насрещните искове,
дължимият минимален хонорар за отхвърлената част от исковете е 515.65 лева. Така, С.
следва да бъде осъден да заплати на С. сумата от 815.65 лева адвокатско възнаграждение.
Ищецът заплаща държавна такса в размер на 50.00 лева за образуване и разглеждане на
делото по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Тъй като искът е основателен
държавната такса следва да бъде възстановена в пълен размер от ответника.
На С. се дължат разноски съразмерно на уважената част от предявените насрещни
парични искове на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото се представя от процесуалния
предстaвител списък с разноски в размер на 400.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Следва да бъдат заплатени от С. 56.22 лева, съразмерно на уважената част
от насрещни искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Х.. С. С., ЕГН:******* за собственик спрямо С. АС. СТ.,
ЕГН:********** на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *****, с рама №
*****, на основание договор за покупко-продажба от 25.05.2016 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. №7171/25.05.2016 г. по описа на нотариус Валентин Въков, рег. № 018 в
5
регистъра на НК, с район на действие РС-Шумен и ОСЪЖДА С. АС. СТ., ЕГН:**********
ДА ПРЕДАДЕ на Х.. С. С., ЕГН:******* владението върху лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с рег. № *****, с рама № *****, на основание чл. 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. АС. СТ., ЕГН:********** срещу Х.. С. С.,
ЕГН:******* насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124 от ГПК върху лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *****, с рама №
*****, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. АС. СТ., ЕГН:********** срещу Х.. С. С.,
ЕГН:******* насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ГПК за
заплащане на сумата от 1200.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.. С. С. ЕГН:******* ДА ЗАПЛАТИ на С. АС. СТ. ЕГН:**********,
направените от С. АС. СТ. разходи за заплащане на данъци и застрахователни премии по
застраховка „гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
рег. № *****, с рама № *****, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както следва:
1. сумата от 112.97 лева за заплатена първа и втора вноска от дължима
застрахователна премия по застраховка „гражданска отговорност“ за периода от 14.07.2020
г. до 14.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 1000.00
лева за заплатени премии по застраховки „гражданска отговорност“ за 2015 г., 2016 г., 2017
г., 2018 г. и 2019 г.
2. сумата от 414.16 лева за заплатени данъци – втора вноска за 2016 г., за 2017 г., 2018
г. и 2019 г., частично за 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания
размер от 800.00 лева за заплатен данък за 2015 г., първа вноска за 2016 г., втора вноска за
2020 г.
ОСЪЖДА С. АС. СТ., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.. С. С., ЕГН:*******
сумата от 815.65 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лева за
заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.. С. С., ЕГН:******* ДА ЗАПЛАТИ на С. АС. СТ., ЕГН:**********
сумата от 56.22 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6