Решение по дело №2949/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1987
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20191100502949
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. София, 11.03.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                      Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

         

  като разгледа докладваното от мл. съдия МИХАЙЛОВА,  ч. гр. дело № 2949 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436 и сл.  от ГПК.

          Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД - длъжник по изп.дело № 20148380410887 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.Б., рег.№ 838 срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016 год. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 по изп.дело № 20148380410887,  с което в резултат на проведена през периода 28.12.2015 г. – 28.01.2016 г. публична продан на К.С.Д.е възложен апартамент на втория надпартерен етаж в жилищна сграда на ул. „******в гр. София, ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което същата е построена. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление по съображения, изложени в жалбата. Навеждат се аргументи за нарушаване на процедурата по наддаване, тъй като съставеният протокол по чл. 492 ГПК не съдържал законоустановените реквизити. Моли се съдът да отмени  обжалваното постановление, като неправилно и незаканосъобразно.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- „Р./България/“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощника си, в депозирано по делото писмено възражение излага доводи за процесуална недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност на същата.

Наддавачът, комуто е възложен продаваемият имот – К.С.Д., оспорва жалбата, като излага доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на същата.

Длъжникът по изпълнението – „Е.Б.“ ЕООД и ипотекарният длъжник „Т.С.“ ЕООД /н./ - чрез синдик Л.К., изразяват становище за основателност на жалбата.

Длъжникът по изпълнението „Б.С.“ ЕООД /н./ не изразява становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител М.Б. е депозирал подробни мотиви по чл.463, ал.3 от ГПК. Излага аргументи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

От приложеното изпълнително дело № 20148380410887 се установява, че е образувано по молба на взискателя „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД срещу длъжниците „Б.С.“ ЕООД, „Е.Б.“ ЕООД и „И.“ ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист, като принудителното изпълнение е насочено срещу недвижимо имущество, собственост на длъжниците. Видно от данните по изпълнителното дело през периода 28.12.2015 г. – 28.01.2016 г. публична продан с извършена публична продан на имот, представляващ апартамент, собственост на „Интербетони“ ЕООД, находящ се на втори надпартерен етаж на жилищната сграда в гр. София, ул. „**********. Съставен е протокол за обявяване на купувач по чл. 492 от ГПК. Видно от съдържанието на протокола в резултат от проведеното устно наддаване достигнатата най-висока цена е равна на сбора от най-високата предложена цена от тайните наддавателни предложения в размер на 62 155 лв. и устно наддадените 3 задатъка, като най-високата предложена цена е била в размер на 80 717.50 лева, предложена от К.С.Д., което е констатирано и обективирано на стр. 1334 от протокола. На стр. 1332-1333 съдебният изпълнител е посочил от кого изхожда най-високото устно наддавателно предложение, а наддавачът, предложил най-висока цена е подписал протокола на стр. 1334 и е посочил фамилията си. С обжалваното възлагателно постановление от 04.02.2016 г. имотът е възложен на К.С.Д..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 3 ГПК, съдържа твърдения, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно и имотът не е възложен на най високата предложена цена и с оглед указанията, съдържащи се в постановеното от САС определение по делото следва да се приеме, че е подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оглед разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК изрично е предвидена възможност за длъжника да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. За разлика от предишната уредба по ГПК (отм.) за обжалване на всички действията на съдебния изпълнител, включително и атакуване на отделните елементи от динамичния фактически състав на публичната продажба на недвижим имот, като опис, оценка на същия, евентуално действия по обявление и разгласяване на продажбата, при сега приложимата разпоредба на чл.435, ал.3 от ГПК, съдебният контрол е ограничен само до финалния акт - постановлението за възлагане и с оглед на правилата за самата продан, осигуряващи в много по-голяма степен прозрачност и достъпност за осъществяване на публичната продан. В случая контролът на съда е ограничен от проверка на това дали са спазени правилата по чл.489 и чл.492 от ГПК или съответно дали за купувач е обявен наддавачът, предложил най-висока крайна цена.

В конкретния случай съдът намира, че от приложеното изпълнително дело се установява, че публичната продан, е проведена при спазване на законовите разпоредби - чл.487 -  чл.496 от ГПК. Неоснователен е доводът в частната жалба, че при провеждане на процесната публична продан наддаването не е извършено надлежно. В закона не се съдържа легално определение на термина наддаване, но от разпоредбите на чл.474, чл.481, чл.489 и чл.492 от ГПК е видно, че под такова се разбира само процедурата по определяне на най-високата предложена цена и определянето въз основа на нея на купувач на имота.  Наддаването няма да е извършено надлежно, ако не са спазени разпоредбите на чл.474, чл.481, чл.489 и чл.492 от ГПК, мястото на извършване на проданта, времето или периода на извършването й, както и ако в нея са участвали лица, които нямат право да наддават съгласно разпоредбата на чл.490 от ГПК, който препраща и към чл.185 ЗЗД - относно лицата, които са легитимирани да ги извършат. В частната жалба, с която е сезиран съда, не се съдържат твърдения в тази насока, както и от данните по делото не се установяват пречки за участие на наддавачите в публичната продан. В конкретния случай насрочената публична продан е редовна разгласена, за което е съставен протокол по чл.487, ал.3 от ГПК – разлепени са обявления на посочените в чл.487, ал.2 от ГПК места. Проданта е продължила един месец през периода 28.12.2015 г. – 28.01.2016 г., с което е спазено изискването на чл.488, ал.1 от ГПК. При съставяне на протокола за обявяване на наддавателни предложения не са допуснати от ЧСИ нарушения на чл.492 ГПК, като за купувач е обявен наддавачът, предложил най-високата цена, която надвишава първоначалната цена, от която е следвало да започне наддаването, с което е спазено изискването на чл.489, ал.6 от ГПК. Не може да бъде споделен доводът в частната жалба, че съставеният от частния съдебен изпълнител протокол по чл. 492 от ГПК поради липсата на посочени от жалбоподателя реквизити обуславя извод за ненадлежно извършено наддаване и невъзможност за съда да провери дали недвижимият имот е възложен на най-високата предложена цена, тъй като съдържанието на протокола е напълно съобразено с установените в закона изисквания.

Настоящият състав намира, че в протокола са надлежно вписани и индивидуализирани явилите се физически и юридическо лице - наддавачи, като юридическото лице е индивидуализирано с изписване на фирмата му и ЕИК, а протоколът е подписан от физическото лице, представляващо търговското дружество, с посочване на неговата фамилия, поради което доводите в жалбата за ненадлежно вписване на явилите се наддавачи е неоснователно.

Неоснователно се явява и съдържащото се в жалбата възражение, че липсата на входящ номер и дата на наддаването по отношение на наддавателните предложения не позволява достатъчната им индивидуализация и е създало предпоставки за опорочаване на процедурата. Видно от разпоредбата на чл. 492, ал. 1 от ГПК законът предвижда наддавателните предложения да бъдат вписвани по реда на тяхното отваряне, а не по реда на входирането им. Законът не предвижда изискване в протокола по чл.492 от ГПК да бъдат вписани датата и входящият номер на наддавателните предложения.

От съставеният протокол по чл. 492 ГПК се установява, че процедурата по явното надддаване е еизвършена законосъобраазно. Всеки участник се е подписал срещу отразеното в протокола направено от него наддавателно предложение. Саморъчният подпис на наддавача при устно наддаване е гаранция за действителност на устното наддавателно предложение. Името не е задължителен реквизит при удостоверяване на устните наддавателни предложения, поради което са неоснователни изложените в тази насока доводи на жалбоподателя. Най-високата предложена цена е била в размер на 80 717.50 лева, предложена от К.С.Д., което е констатирано и обективирано на стр. 1334 от протокола. Изписана е фамилията на наддавача, направил най-високото наддавателно предложение и същият се е подписал срещу него. От изложеното следва извод, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 492, ал. 2 от ГПК.

Неоснователно е и възражението, свързано с отразяването в протокола на предвиденото в закона изискване за трикратно запитване на участниците в наддаването от съдебния изпълнител дали има желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък, тъй като отказите са обективирани в протокала чрез саморъчният подпис на участниите и посочване на фамилно име на отказалите се наддавачи, което обуславя извод за категоричност на техния отказ, а в протокола съдебният изпълнител е посочил изрично, че е запитал три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена.

От изложеното следва, че съставеният на 29.01.2016 г. протокол по чл. 492, ал. 1 от ГПК съдържа изискуемите от закона реквизити за постъпилите наддавателни предложения и обявяването на купувач. От обективираната в него правна информация се обосновава извод, че наддаването е извършено надлежно. След осъществена проверка на наддавателните предложения е установено, че същите са действителни по смисъла на чл. 489, ал. 6 ГПК. При  констатираното наличие на абсолютните процесуални предпоставки за купувач е обявена К.С.Д., като имотът е възложен на най-високата предложена цена.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че от доказателствата по изпълнителното дело не се установява порок в процедурата по провеждането на публичната продан на процесния недвижим имот, т.е. публичната продан да не е била извършена надлежно или недвижимия имот да не е бил "възложен по най- високата предложена цена”. Спазена е цялата нормативно предписана процедура по ГПК за обявяване на купувач, който е предложил следващата най-висока цена, спазени са всички изисквания на закона и е не са увредени интересите на нито един участник в изпълнителното производство. В тази връзка и при осъществения от съда контрол по реда на чл.435 от ГПК досежно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, намира, че постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016 год. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 по изп.дело № 20148380410887, с което в резултат на проведена през периода 28.12.2015 г. – 28.01.2016 г. публична продан на К.С.Д.е възложен апартамент на втория надпартерен етаж в жилищна сграда на ул. „******в гр. София, ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което същата е построена, е правилно и законосъобразно. Жалбата е неоснователна на наведените в тях основания и като такива следва да се остави без уважение.

 

          Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „И.“ ЕООД - длъжник по изп.дело № 20148380410887 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.Б., рег.№ 838 срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016 год. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 по изп.дело № 20148380410887, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.

      

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :        

 

                                                ЧЛЕНОВЕ :  1./      

    

                                                                      2./