№ 877
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501046 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 5522/24.03.2021 год депозирана от
В. Б. И. С ЕГН ********** срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело
№ 20218950400305 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895,
Район на действие ОС Варна изразяващи се в насочване на изпълнението върху банковите
му сметки и недвижимите имоти, тъй като те били несеквестируемо имущество; оплаква се,
че ЧСИ на давал ход на жалбата му от 08.03.2021г., като по този начин дирижирал
правомощията на съда по изпълнително дело № 20218950400305 по описа на Частен съдебен
изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, Район на действие ОС Варна . Обжалва действията
на съдебния изпълнител във връзка с предприетите действия по принудително изпълнение -
връчване на покана за доброволно изпълнение, извършен преждевременен запор върху
вземания и вписване на възбрана на 1/2 ид.част от недвижим имот- единствено семейно
жилище. Твърди, че извършените действия са неправилни, поради изтекла погасителна
давност на претендираните суми. Предвид гореизложеното моли на основание чл. 437 от
ГПК съдът да се произнесе с Решение, с което да отмени като неправилно и
незаконосъобразно Постановление за налагане на запор върху сметките поради наличие на
несеквестируемост на имуществения обект и да се отменят всички изпълнителни действия,
които нарушават .несеквестируемостта,
Моли да се обезсили изпълнителен № 54/02.02.2018г на ОС Варна, издаден по
гр.д.2341/2015г.по описа на ВОС,гр.д.№ 519/2016г. на Апелативен съд Варна и гр.д.№
1366/2017г. на ВКС, като издаден неоснователно.
На осн.чл.433, ал.1, т. 5 и т.8 от ГПК моли да се прекрати изпълнителното
производство.
На осн. чл.432 от ГПК моли да се спре производството
1
Приложени са мотиви на ЧСИ и фотокопие от изпълнителното дело.
Депозирано е възражение от взискателя,в който изразява становище за
недопустимост в условията на евентуалност – неоснователност на депозираната въззивна
жалба .
Настоящият въззивен състав,за да се произнесе взе предвид следното:
В нормата на чл. 435 от ПЖ са посочени кои точно действия на съдебния
изпълнител може да обжалва длъжникът. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може
да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както й в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК,
отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението.
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от страна в изпълнителното
производство и против предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК, като обжалваемо от тази страна
действие /насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за
несеквестируемо/.
По същество, оплакванията на жалбоподателя се основават на разпоредбата на чл.
444, т. 7 ГПК, според която изпълнението не може да бъде насочено върху трудово
възнаграждение, пенсия и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали
длъжникът живее в него.
Изп.дело №305/20121г. по описа на ЧСИ per.№895 е образувано на 08.02.2021г.
основание изп.лист издаден от ВОС по гр.д.№2341/2015г. с Взискател: Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Длъжник: В.
Б. И..
Присъединен взискател е НАП.
Взискателят е поискал да бъде проучено имуществото на длъжника, като е
възложил на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ да определя способ за изпълнение. Извършено е
проучване на имуществото. Наложени са запори върху банкови сметки в БДСК, като в
запорното съобщение изрично е записано, че запора не се отнася до постъпления
от пенсия, тр.възнаграждение и други несеквестируеми вземания. Няма постъпили суми в
резултат на наложения запор, има наложени предходни запори върху банковите сметки.
Наложена е възбрана върху следните имоти на длъжника:
1/2 идеална част от СГРАДА с идентификатор 10135.5506.182.1 по КК и КР, одобрени
със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК.,с адрес : гр.
Варна, район Аспарухово, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 87 . Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.182 и е със Застроена
площ: 107 кв. м. на един етаж,с преназначение : ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА;
2
1/2 идеална част от СГРАДА с идентификатор 10135.5506.182.2 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК,с
адрес: гр. Варна, район Аспарухово, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 87 . Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.182 . Застроена площ: 22
кв.м. Брой етажи: 1 /един/. Предназначение: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩОТО
ЗАСТРОЯВАНЕ /ГАРАЖ съгласно документ за собственост/.
ПДИ е връчена на длъжника на 22.02.2021г. лично в кантората на ЧСИ.
На 08.03.2021г. длъжникът е входирал молба с вх.№05734, като иска да бъде
вдигната възбраната, тъй като се касаело за негово единствено жилище, както и да се вдигне
запора върху банковата му сметка, тъй като бил инвалид и по този начин сме го лишавали от
средства за задоволяване на най-елементарните му потребности.
С разпореждане от 08.03.2021г. молбата е оставена без уважение, а отговора е
връчен лично.
На 24.03.2021г. длъжника депозира жалба във ВОС, която е препратена на ЧСИ
за администриране. На осн.чл.436, ал.4, вр.чл.261, вр.чл.262 от ГПК на длъжника са дадени
указания да изправи нередовностите по жалбата - да внесе държавна такса в полза на ВОС,
такси по ТТРЗЧСИ, да представи преписи от жалбата за взискателите.
Жалбата е неоснователна, по следните съображения, които изцяло съвпадат със
съображенията изложени от ЧСИ, а именно:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е
забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо,
тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника -налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава.
С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 132/23.07,2020 г. по гр.
д. № 3781 /2019 г. по описа на ВКС, FV г. о. е уеднаквена съдебната практика, като е прието,
че при налагането на възбраната, съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.
444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва
изпълнението и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване,
а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 от ТПК). Допустим е и
описът на несеквестируемо жилище, При него съдебният изпълнител установява жилищната
площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 от ГПК и Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, а може и да провери с кого живее длъжникът -
друго обстоятелство оТ значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 от
ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната
продан на жилището.
Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не са същински
изпълнителни действия, тъй като не водят до осребряване на имуществото, поради което и
не подлежат на отмяна .
В конкретния случай , видно от материалите по делото /справка в имотен
регистър, документ за собственост, дан.декларация/ е, че длъжника притежава в режим на
СИО жилищна сграда и гараж. Гаражът не е несеквестируем имот,тъй като не служи за
живеене. Освен това на този етап е наложена само възбрана върху имотите, което по
никакъв начин не засяга правата на длъжника.
3
По отношение на наложения запор върху паричните средства на длъжника, в
запорното съобщение до БДСК изрично е записано, че запорът не произвежда действие
върху несеквестируеми вземания в т.ч. пенсия в размер под минималната работна заплата.
Процесуалната норма на чл. 446, респ. 446а ГПК предвижда изрично
определени вземания на длъжника за несеквестируеми /пълна или частична
несеквестируемост/. Няма законова пречка да се наложи запор на банковите сметки на
длъжника. Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, запорното съобщение не поражда действие по
отношение на средствата по aл. 1 от същата разпоредба. Наложеният запор ще породи
действие и банката ще удържи суми, само доколкото по сметката постъпят приходи с други
източници, извън тези по чл. 446 и 446а от ГПК, или ако авоарите придобият качеството на
секвестируеми средства, като например спестявания./ Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков/
Неоснователно е искането и за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като
обезсилване на изпълнителния лист е предмет на друго производство , по друг ред.
Част от изложените от жалбоподателя съображения се базират на твърдяна
изтекла погасителна давност на вземането по изпълнителния лист. При обжалване на
действие по чл. 435, ал, 2, т, 2 ГПК- насочване на изпълнението върху определено
имущество на длъжника, съдът проверява законосъобразността му с оглед неговата
секвестируемост. В разглеждания случай, длъжникът не е изложил твърдения в тази насока,
а се позовава на изтекла погасителна давност на вземането. Подобно основание за отмяна на
действия по принудително изпълнение не е въведено в процесуалния закон. Възражението
за давност е допустимо да се разгледа само в състезателно исково производство и същото е
неоснователно.
Искането на жалбоподателят за прекратяване на изпълнителното производство,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 8 от ГПК е недопустимо и неоснователно. На обжалване
подлежи отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, по отправено до
него, а не към съда искане в тази насока. В случая, не са налице и предпоставките на т. 5 и т.
8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Спирането на изпълнението в хипотезата на чл. 438 от ГПК по правило служи за
обезпечаване на обжалването, като целта е да не се допусне увреждане интересите на
жалбоподателите. Преценката за основателността на молбата се свежда до едно
предварително обсъждане на въпроса за допустимостта и вероятната основателност на
жалбата, до чието разглеждане се настоява за спиране
Поради обстоятелството, че жалбата е неоснователна, следва да се отхвърли и
искането за спиране на изпълнителното производство
Водим от което , съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5522/24.03.2021 год депозирана от В. Б.
И. С ЕГН ********** срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20218950400305 по
описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895, Район на действие ОС
Варна изразяващи се в насочване на изпълнението върху банковите му сметки и
недвижимите имоти,срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство и
обезсилване на изпълнителния лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Б. И. С ЕГН ********** за спиране
на изп.д. № 20218950400305 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№
895, Район на действие ОС Варна
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5