Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
гр.Бургас,23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при
участието на секретаря *, като
разгледа НАХД № 4759 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А.Д.П. с ЕГН: **********, без
посочен адрес, против Наказателно постановление № */04.09.2019г., издадено от
Началник група към Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
по чл. 6, т.1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр.
с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателката е
наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото
наказателно постановление. Фактическата обстановка не се оспорва, но се
навеждат доводи за влошено здравословно състояние на жалбоподателката.
Изразява се съжаление за настъпилото ПТП, като се моли за отмяна на НП, поради
прекомерност на наложеното наказание.
В откритото съдебно жалбоподателката,
редовно призована, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован, не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено
искане за разпит на актосъставителя. Други
доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателката лично на 11.10.2019г., а жалбата е
депозирана на 18.10.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 07.08.2019г.,
около 09.21 часа жалбоподателката управлявала
собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *, в гр. Бургас по ул. „*“.
Когато достигнала до „Т“-образното кръстовище с бул. „*“ жалбоподателката
не се съобразила с поставения пътен знак „Б-2“ (Стоп), не спряла, за да
пропусне движещите се по бул. „*“, а навляза в кръстовището, при което
допуснала ПТП с правомерно движещия се по бул. „*“, от ляво на дясно по посока
нейното движение, товарен автомобил „Ивеко“ с рег. №
*. В следствие на ПТП настъпили материални щети и по двата автомобила, а самата
жалбоподателката била откарана в МБАЛ-Бургас, но не
били констатирани наранявания и тя не останала за лечение. На мястото на
инцидента бил изпратен св. Х.К. – мл. автоконтрольор
към Сектор „ПП“-Бургас, който възприел фактическата обстановка и съставил
констативен протокол (л.8-9), в който описал горните факти, включително и чрез
изготвянето на скица (л.9 гръб). Св. К. преценил, че с поведението си жалбоподателката е осъществила състава на административното
нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, поради което й съставил АУАН с бл. №
*/07.08.2019г. Актът бил предявен на жалбоподателката,
която го подписала и получила препис от същия, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени
възражения също не били депозирани.
Въз
основа на АУАН на 04.09.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл.
179, ал.1, т.5 наложил на П., административно наказание – „Глоба” в размер на
200 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви
и които съдът кредитира изцяло. Самата жалбоподателка
не оспорва фактическите констатации по НП, а тъкмо напротив – заявява, че
разбира и признава вината си.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова
– Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата
04.09.2018г. е била оправомощена да издава НП, видно
от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по този закон. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Като цяло в жалбата
не се съдържат никакви конкретни доводи за отмяна на наказателното
постановление. Декларативно се посочва, че жалбоподателката
е била с влошено здравословно състояние, дължащо се на предишно ПТП, но не се
прилагат никакви доказателства в тази посока. Нещо повече – дори действително
здравословното състояние на жалбоподателката да е
било влошено, то тя е следвало да съобрази този факт и да не шофира, а не да се
опитва да извини поведението си с това. Не следва да се подминава и че видно от
докладната записка на актосъставителя (л.7) – след
инцидента П. ***, но не са били констатирани наранявани или други травми, а
самата тя е отказала хоспитализация – т.е. очевидно жалбоподателката
не е била толкова зле, че да се налага да постъпва в болница, поради което и
настоящият състав намира, че здравословното й състояние не може да оправдае
извършеното.
Не може да доведе до
отпадане на отговорността й и обстоятелството, че е материално затруднена.
Отново доказателства в тази насока не се сочат, но дори това да е факт, няма
как само на това основание НП да бъде отменено. По дефиниция всяко едно
наказание, включително и административното, налага негативни правни последици
за своя адресат, в частност – заплащане на определена сума. В случая жалбоподателката е в млада възраст, трудоспособна, а и
видно от изложеното в жалбата – полага труд като детски учител, респективно –
получава доходи, поради което и съдът не споделя доводите й за невъзможност да
заплати наложеното наказание.
По същество следва да
се посочи следното.
Няма
спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателката
е управлявала лек автомобил, както и че при преминаване през регулирано
кръстовище е преминала без да спре на знак „Б2“ (СТОП), като не пропуснала
движещия се по път с предимство товарен автомобил, при което между двата
автомобила настъпило ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ППЗДвП
– пътен знак Б2 означава – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Именно това си задължение не е
изпълнила жалбоподателката, поради което и съдът
счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си тя е нарушила нормата на
чл. 6, т.1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил
всички фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно нормата на
чл. 6, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП по отношение на това, че не са спазени пътните знаци. При
определяне на наказанието за нарушението, наказващият орган законосъобразно е
наложил наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДП- глоба от 200 лв., който е
размер е фиксиран и не може допълнително да се намалява от съда (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е
отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува
възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона
размер).
В заключение –
конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деянието не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Отделно от това от справката за водач (л. 10-11) е видно, че
до дата на деянието, въпреки сравнително малкия си шофьорски стаж, П. вече е
била санкционирана за нарушения по ЗДвП с общо – 3 НП и 1 фиш, и спрямо нея са
били прилагани ППАМ, което сочи че процесното
нарушение не е инцидентна проява в живота й и допълнително завишава
обществената й опасност, правейки евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН -
незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че нарушението за което е била санкционирана жалбоподателката е безспорно доказано, в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на производствените
правила, материалният закон е бил приложен правилно, а наказанието е
законосъобразно индивидуализирано, поради което и жалбата срещу наказателното
постановление следва да се остави без уважение.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК,
който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */04.09.2019г., издадено от Началник група към
Сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП
и на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал.1,
т.5 от ЗДвП на А.Д.П. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер
на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН БАЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.