Решение по дело №1280/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя С.Ж.К., чрез адв.В.К., против Ревизионен акт /РА/ № Р-***-091-001/07.03.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, в частта, с която на дружеството са установени: І. Задължения за ДДС общо в размер на 27408,66лв. и лихви **22,49лв., от които по периоди, както следва: за м.05.2022г. - 6833,33лв. и лихви 522,72лв.; за м.02.2022г. - 20575,33лв. и лихви 2099,77лв.; ІІ. Задължения за КД по ЗКПО за 2021г. в размер на 5125,67лв. и лихви 369,37лв.

В проведеното на 12.09.2023г. открито съдебно заседание, адв.К. изрично посочва, че не се обжалват установените с РА за 2021г. лихви върху авансови вноски.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт по съображения за неправилно приложение на материалния закон, подробно изложени в жалбата и в писмени бележки С.д. № 16**8/15.11.2023г.

Относно извършената корекция на финансовия резултат за 2021г. и установените допълнителни задължения за КД по ЗКПО твърди, че по отношение на фактури № ***/21.09.2021г., № ***/18.10.2021г. и № ***/09.12.2021г., органите по приходите не са доказали основания за приложението на чл.16, ал.1 ЗКПО и неправилно са увеличили финансовия резултат за 2021г. със сумата 51256,67лв., т.к. установената в хода на ревизията „пазарна цена“ не отговаря на изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006г. Твърди, че в ревизионното производство не е доказано пазарната цена да е определена по нормативно установения ред, неправилно за такава е приета застрахователната стойност на процесните автомобили, както и че не е ясно дали в тази стойност е включен ДДС. Твърди и че изводът на ревизиращите, че продажната стойност по процесните фактури е по-ниска от придобивната, е необоснован. По отношение на фактура № ***/21.09.2021г. и ***/18.10.2021г. в допълнение сочи, че органите по приходите не са определили надлежно контролираната сделка, т.к. не са съобразили, че към момента на издаването им автомобилите – съответно Ауди А8 и Мерцедес ГЛЕ 350, са все още собственост на „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД (Договор за финансов лизинг /ДФЛ/ № ***/30.05.2018г. и ДФЛ № ***/08.09.2017г.). Поради това не е фактурирано прехвърляне на право на собственост, а отстъпено право на закупуване, като признаването на лизинговия автомобил за актив не рефлектира върху правото на собственост. В контекста на твърденията в РА за отклонение от облагане сочи, че според застрахователните удостоверения автомобилите не са нови, което се потвърждава и от стойността, с която са заведени като дълготрайни активи в САП и ДАП. Автомобилите са отдавани под наем и от това дружеството е реализирало приходи. След изплащане на дължимите лизингови вноски и подписване на нарочно споразумение между лизингополучателя и лизингодателя, последният е прехвърлил лизинговите автомобили на посочени от жалбоподателя лица. Отстъпеното на тези лица право на изкупуване е остойностено и на купувачите са издадени фактури - с малка печалба, като стойностите по фактурите кореспондират с остатъчната амортизационна стойност на автомобилите съгласно САП и ДАП. Във връзка с извода на ревизиращите, че пазарната стойност на автомобилите се равнява на застрахователната им стойност сочи, че липсват данни, които да установяват, че при определяне на пазарните цени по смисъла на § 1, т.14 ДР на ЗКП, органите по приходите са приложили метода на съпоставимите неконтролирани цени, както се претендира в РА. Липсват данни, от които да следва, че е налице сходство в характеристиката на стоката или услугата – предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, което е нормативно изискуемо условие за прилагане на този метод. Твърди и че неправилно ответната страна се позовава на чл.64 от Наредба № Н-9/14.08.2006г., т.к. както в РА, така и в потвърждаващото го решение, липсва извършване на съпоставка между застрахователни стойности на контролираната и неконтролирани сделки от същия вид. По изложените съображения моли да се приеме, че в ревизионното производство не е доказана надлежно хипотезата на чл.16, ал.1 ЗКПО, поради което необосновано е увеличен финансовия резултат и е установен допълнителен корпоративен данък.

Относно начисления за м.05.2022г. ДДС в размер на 6833,33лв., оспорва констатацията, че продажната цена на автомобила е в размер на 43000,00лв. Твърди, че разписките от 03.05.2022г. и 05.05.2022г. - съответно за предадена и върната сума, са съставени между Е. Х. и С.К., и нямат отношение към дружеството. Отделно, към този момент автомобилът не е бил собственост на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР, а на БМ ЛИЗИНГ ЕАД (ДФЛ № ***/10.10.2017г.), като договорът за продажба е подписан между лизингодателя БМ ЛИЗИНГ ЕАД и Е. Х.. В тази връзка и издадената от „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ фактура № ***/09.06.2022г. е с основание „отказ от право на придобиване на л.а.“, а не прехвърляне право на собственост. Твърди и че дори да се приеме, че в отношенията с купувача К. е действал в качеството на управител на дружеството, то услугата по смисъла на чл.9, ал.2, т.2 ЗДДС все още не е извършена и следователно не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗДДС. Твърди, че не е приложима и разпоредбата на чл.25, ал.7 ЗДДС - относно изискуемостта на данъка при авансово плащане, т.к. не е изтекъл лимитирания в чл.113, ал.4 ЗДДС срок за издаване на данъчния документ по ал.1, поради което издадената фактура съответства на уговорената между страните стойност. Фактът, че автомобилът не е бил в добро техническо състояние се потвърждава от вписаната в договора за финансов лизинг застрахователна стойност, на която органите по приходите са се позовали за да обосноват корекцията на финансовия резултат за 2021г. Твърди, че показанията на св.Х. относно отстъпеното право на изкупуване на автомобила, кореспондират изцяло с писмените обяснения за сделката, дадени от управителя на дружеството – а именно, че след тестване на автомобила първоначално договорената цена е коригирана. Свидетелката е потвърдила подписите си под разписките от 03.05.2022г. и 05.05.2022г., поради което оспорването на тяхната автентичност не е доказано. Сочи и че в отговор на връченото й искане за представяне на документи, св.Х. е представила снимка само на първа страница от договора за покупко-продажба, сключен с БМ ЛИЗИНГ, като органите по приходите не са изпълнили задължението си по чл.37, ал.1 ДОПК да анализират обективно всички събрани доказателства.

Относно непризнатия данъчен кредит в размер на 20575,33лв. за м.02.2022г. във връзка с декларирано вътреобщностно придобиване на л.а. с доставчик, регистриран по ДДС в друга държава членка, твърди, че за доказване на придобиването в хода на ревизията са представени фактура с валиден ДДС номер на доставчика, доказателства за плащане на цената по банков път, както и удостоверение, издадено на доставчика, че автомобилът е доставен в Б., в гр.Варна, ***. Представени са и фактура и потвърждение за последващата доставка на К унд Б Перфект Ауто ДЕ – *** – Г.. Оспорва извода на ревизиращите, че процесният автомобил – Mercedes GLS 450 4Matic, не е транспортиран до страната. Твърди, че при събиране на данни от държавните учреждения неправилно е посочен регистрационния номер на автомобила - ***, т.к. с този номер е регистриран след доставката му в Г.. Транспортирането му до Б. е извършено под временен рег. № ******, валиден до 17.09.2022г. ТОЛ системата е регистрирала преминаване на автомобил с този рег.номер в гр.***на 29.03.2022г. Твърди, че събраните от органите по приходите доказателства – справки от АС „Граничен контрол“ и от Националното ТОЛ управление към АПИ, не могат да служат като пряко доказателство, че автомобили с рег. № *** и рег. № ****** не са се движили по пътищата на страната. Относно справката от Националното ТОЛ управление за рег. № ****** сочи, че посочената стационарна контролна точка се намира на Автомагистрала Хемус, но селищните улици в гр.*** и пътят *** – *** – *** – *** (VAR ***), не са част от републиканската пътна мрежа. Позовава се на представеното към жалбата свидетелство за регистрация № *** и твърди, че процесният автомобил е регистриран в Б. от *** на 15.03.2022г., т.е. автомобилът се е движил на територията на страната с временния си номер, получен в Г. на 08.03.2022г., което компрометира надеждността и пълнотата на съдържащата се в системата на „Граничен контрол“ информация. Твърди и че относно транспортирането на автомобила до Б. по делото са събрани гласни доказателства – показанията на св.Г., който подробно обяснява как е закупен и транспортиран автомобила до Б., с какви номера, как е транспортиран обратно до Г., а впоследствие обратно до Б., и какво е наложило това. В тази връзка сочи и че показанията на свидетеля се подкрепят от представения с жалбата официален документ – Свидетелство за регистрация на МПС, от който безспорно се установява, че на 15.03.2022г. автомобилът се е намирал на територията на Б.. По изложените съображения иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез юрк.И.Н., оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД е възложена със ЗВР № Р-***-020-001/16.08.2022г. за срок от три месеца от връчването й - 25.08.2022г., и е обхващала задълженията за КД по ЗКПО за периода 01.01.2021г. - 31.12.2021г., и за ДДС за периода 01.03.2021г. - 30.06.2022г. Със ЗВР № Р-***-020-002/24.11.2022г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 25.01.2023г. С Решение № Р-***-098-001/30.12.2022г., н-к Сектор при ТД на НАП-Варна, като взел предвид, че А. В.Д. - ръководителя на ревизиращия екип, е с прекратени правоотношения поради придобиване право на пенсия, на основание чл.7, ал.3 ДОПК иззел разглеждането и решаването на Р-*** и възложил правомощията по извършване на ревизията на С.А. Д. Решението за изземване е издадено от С. Й. Г., оправомощена за това със Заповед № Д-***/31.01.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна (към момента изпълняващ функциите съгласно Заповед № ***/29.10.2021г. на изпълнителния директор на НАП). Със ЗВР № Р-***-020-003/30.12.2022г. за ръководител на екипа е определена С.А. Д. С идентично съдържание е и Заповед № Р-***-020-004/20.01.2023г. Цитираните ЗВР са издадени от С. Й. Ганчева, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-150/01.02.2022г. на директора на ТД на НАП-Варна. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК за резултатите от ревизията бил съставен РД № Р-***-092-001/08.02.2023г., констатациите от който били потвърдени с РА № Р-***-091-001/07.03.2023г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, който с Решение № 77/23.05.2023г., връчено на 25.05.2023г., го потвърдил изцяло.

В хода на ревизията е установено, че за 2021г. „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД е декларирало основна дейност - търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3,5т. с код на икономическа дейност ***. Във връзка с извършваната дейност стопанисва под наем търговски обект - Автокъща „Перфект Ауто“, находяща се в гр. Варна, ***.

I. След анализ на представените в хода на ревизията счетоводни документи и регистри, е прието, че са налице данни за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16 ЗКПО, по отношение на следните фактури:

фактура	автомобил	Посочено във фактурата основание	данъчна основа по фактурата	стойност, на която е придобит автомобила	застрахователна стойност
***/21.09.2021 /стр.492 гръб/	Audi A8; рама - ******; купувач - К. Г.	Отказ от право на придобиване на собственост върху лек автомобил	14583,33	69251,36	22800,00
***/18.10.2021 /стр.494/	Мерцедес ГЛЕ 350; рама - ******; купувач С. С.	Лек автомобил - употребяван	1666,67	111702,05	40740,00
***/09.12.2021 /стр.497/.	Audi A4; рама - ******; купувач В. Д.	Лек автомобил - употребяван	833,33	39597,20	4800,00

Прието е, че сделките по посочените фактури са сключени по цени, които се отличават от пазарните. В контекста на дефиницията за пазарна цена по § 1, т.8 ДР на ДОПК и на основание чл.64 от Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, ревизиращите са извели извод, че в случая пазарната цена на сделките се равнява на застрахователната стойност на автомобилите по смисъла на чл.400, ал.1 КЗ.

Отклонението от облагане е установено в размер, равняващ се на разликата между застрахователната стойност и данъчната основа по издадените фактури, общо в размер на 51256,67лв.

На основание чл.16, ал.1 ЗКПО е увеличен ФР за 2021г. с размера на неотчетените приходи от продажби - 51256,67лв., установена е печалба за облагане в размер на 128450,80лв., КД - 12845,08лв. и КД за довнасяне - 5125,67лв.

С Решение № 77/23.05.2023г. директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна е допълнил мотивите към РА в тази част. Във връзка фактури ***/21.09.2021г. и № ***/18.10.2021г. е приел, че автомобилите са били предмет на договори за финансов лизинг, при който с предоставянето на актива на наемателя се прехвърлят в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Прието е за безспорно, че в случая „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД е получило в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността на автомобилите, изплатило е изцяло тяхната стойност и е можело да придобие собствеността, но е отстъпило това право на трети лица. Обстоятелството, че предмет на сделките не е прехвърляне право на собственост, а отстъпено право на закупуване на автомобилите във връзка с лизинговите договори, не се отразява на облагането, т.к. чл.16, ал.1 ЗКПО намира приложение при сделки от всякакъв вид, а не само при продажби. Тъй като в случая прехвърлените права са пряко свързани с придобиване на собственост, което пък е свързано със заплащане на стойността на вещта, правилно застрахователната стойност е приета за действителна цена, на която може да се купи идентичен по вид и качество автомобил.

II. В частта по приложението на ЗДДС, относно декларирани ВОП, е установено, че „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ е декларирало вътреобщностно придобиване /ВОП/ на автомобил MERCEDES GLS 450 4MATIC с рама *** и последваща доставка към клиент с VAT ***. За доставката на автомобила е представена фактура № ***/24.02.2022г. с доставчик *** с ***. Автомобилът е придобит за сумата 102876,66лв. (равностойност на 5**00,00 евро).

С фактура № ***/01.03.2022г. /стр.519, 518/ е документирана продажба на посочения автомобил към клиент К унд Б Перфект Ауто Де-*** с VAT ***, като в дневника за продажби е декларирана вътреобщностна доставка /ВОД/ на стока.

С ИПДПОЗЛ № Р-***-040-002/09.01.2023г. са изискани обяснения и доказателства относно транспортиране на автомобила от Г. до Б., фактури за заплатени такси и гориво за придвижването му на собствен ход, кой го е шофирал, с какъв регистрационен номер, вкл. и при последващата му реализация в Г..

Представени са писмени обяснения, според които от Б. до Г. автомобилът е транспортиран на собствен ход от С.К.. Приложено е писмено потвърждение, според което датата на получаване е 04.03.2022г. в Е., Г..

Във връзка представения договор за покупката на автомобила е констатирано, че в същия няма вписан регистрационен номер. Представени са фактури на чужд език, според които рег.табели *** са закупени на 08.03.2022г. В представения договор за продажба на автомобила на К унд Б Перфект Ауто Де-***, е вписан рег. № ***.

Във връзка с постъпилите документи е изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-***-032-001/23.01.2023г. до ОДМВР - Т, с което е изискана информация относно регистрирани влизания и излизания на автомобил с рег. № ***, както и на лицето С.К. за периода 01.02.2022г. до 31.03.2022г. Постъпил е отговор, според който за посоченото превозно средство и за лицето С.К., няма регистрирани влизания/излизания от Република Б. през ГКПП.

От Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ са изискани всички записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик на Република Б.“, получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните, и мобилни контролни точки на Национално тол управление. Постъпил е отговор, според който за ППС с рег. № *** няма регистрирани преминавания за периода 01.02.2022г. до 31.03.2022г.

При извършена проверка в ИС Митници - Пътни такси и разрешителни, е установено, че превозно средство *** не е регистрирано през ГКПП на Р.Б. за посочения период.

Прието е, че от ревизираното лице не са представени доказателства, че стоката – лек автомобил, е пристигнала на територията на страната. След анализ на разпоредбите на чл.13, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.17, ал.2 ЗДДС, доколкото автомобилът е придобит под българския идентификационен номер на получателя и при съобразяване на тълкуването, дадено от СЕС в Решение съединени дела С-536/08 и С-539/08, на основание чл.62, ал.2 ЗДДС е прието, че за извършеното ВОП, дружеството дължи ДДС и няма право на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения на основание чл.62, ал.4, вр. ал.1 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 20575,33лв.

Във връзка с твърденията в жалбата по административен ред - че превозното средство се е движело с временни табели рег. № ******, в хода на производството пред решаващия орган е изискана информация от ОДМВР-Варна. В тази връзка с вх.№ 308-3/17.05.2023г. е постъпила информация от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, според която: Съгласно чл.30, ал.1 и ал.12 и ал.16 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на лице - търговец по смисъла на ТЗ, извършващо основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на МПС на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. За всеки комплект временни табели с регистрационен номер отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР издава разрешение за временно движение. Временните табели с регистрационен номер се ползват само за МПС, собственост на лицето по ал.1. След справка в АИС „Граничен контрол“ не са установени данни за влизане и/или напускане на Р Б. на превозни средства с временни табели с рег. № ****** за периода 01.02.2022г. - 31.03.2022г., както и за същия период не са установени данни за влизане и/или напускане на РБ на С.Ж..

Към доказателствения материал е приобщена и справка от системата на АПИ /стр.582 – 580/, според която на 29.03.2022г. в 13:12:12 - 13:12:34 часа, контролна точка 10082 е засякла движение на рег. № ****** в гр.***.

III. В хода на ревизията е установен и неначислен ДДС за продажба на автомобил.

Прието е, че с фактура № ***/09.05.2022г. /стр.510/ е документирана продажба на л.а. Мерцедес ГЛА 200, рама *** на Е. Х.. Фактурата е издадена с основание „Отказ от право на придобиване на собственост върху лек автомобил“, с данъчна основа 1666,67лв. и ДДС 333,33лв.

В тази връзка с ИПДСПОТЛ № Р-***-041-023/23.11.2022г. от купувача са изискани заверени копия на документи и информация относно заплатена сума за покупката на автомобила, начин на плащане и данни за сключен предварителен договор. С вх. № 12155/05.12.2022г. е представен договор за прехвърляне на собственост върху МПС, както и разписка от 03.05.2022г., според която Е. Х. е предала на С.К. сума в размер на 43000,00лв.

От страна на ревизираното дружество са представени документи и обяснения, че автомобилът „е закупен“ с фактура № ***/12.10.2017г. от „БМ Лизинг“ ЕАД на стойност 465**,36лв. без ДДС и е заведен като дълготраен актив, като е амортизиран за 48 месеца. Към датата на продажбата е с балансова стойност 0,00лв. Първоначално договорената цена на автомобила за продажбата му на Е. Х. била 43000лв. Сумата била получена в уговорения ден за подписване на договора пред нотариус. При последвалия втори тест-драйв автомобилът дефектирал. Въпреки повредения двигател, клиентът пожелал да продължи сделката, но при променени условия - да извърши ремонта за своя сметка и да заплати за автомобила цена от 2000лв. Поради постигнато съгласие по тези условия, сумата 41000лв. била върната, за което била съставена разписка от 05.05.2022г., с която С.К. предал на Е. Х. сумата от 41000лв.

Органите по приходите са приели, че не са представени регистри на счетоводни сметки, от които да е видно счетоводно отразяване на получените и върнати по разписките суми, както и доказателства за установени дефекти по автомобила, които да налагат промяна на цената. По връченото на Х. искане, същата е представила само разписка от 03.05.2022г., с която е предала паричните средства на управителя на дружеството.

При така установените данни е прието, че дружеството не е начислило ДДС в размер на 6833,33лв. върху ДО 34166,67лв.

С решение №77/23.05.2023г. директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна частично е прецизирал мотивите на ревизиращите като е приел, че в случая предмет на сделката по фактура № ***/09.05.2022г. не е стока и прехвърляне на вещни права върху нея, а прехвърляне на субективно право с икономическа стойност, т.е. сделката попада в обхвата на чл.9, ал.1, вр.чл.8 ЗДДС - доставка на услуга. Услугата безспорно е извършена през м.05.2022г. и е настъпило данъчно събитие съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС, и изискуемост на данъка по чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС. Правилно „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД е издало фактура през м.05.2022г., но неправилно е определило данъчната основа в размер на 1666,67лв., поради което правилно с РА на основание чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.**, ал.2 ЗДДС е определен допълнително данък в размер на 6833,33лв. при основа 34166,67лв.

В проведеното на 12 септември 2023г. като свидетели са разпитани И.К.Г.и Е.Г.Х..

Св.Г. дава показания за това, че л.а. Мерцедес Бенц CLS 450 4М e закупен на 24 февруари от Автокъща ***в Г.. Автокъщата се намирала в гр.Р., близо до Н.. В деня преди продажбата, огледал и тествал автомобила и тъй като всичко било наред, предоставил актуално състояние на дружеството, изготвен бил договора и на 24-ти сутринта със С.К. взели колата. Автомобилът бил без регистрационни номера и затова му поставили актуалните за годината дилърските номера на фирмата. Това била обичайна практика, т.к. от началото на Корона-пандемията регистрациите в Г. се бавели. Дилърските номера се издавали от КАТ за срок от една година и можело да се поставят на всеки закупен от фирмата автомобил. След като пристигнали в Б. трябвало да се извърши сделка с автомобила, но същата пропаднала и в началото на м.март С.К. върнал автомобила в Г., в гр.Е., където се намирало представителството на фирмата, която имала клиент за автомобила. Там сделката също пропаднала и автомобилът отново бил прибран в Б. – около 8-ми, 9-ти март. По негов спомен тръгнали на 9-ти сутринта. В този период имали уговорен час за регистрация в Г. с транзитни номера, за експорт. Не помни номерата на табелите, но би трябвало да започват с NM – Н.. Автомобилът влязъл в Б. през ГКПП – Р с транзитните номера. След преминаване на границата, т.к. било късно, бензиностанциите, както и сайтът на АПИ не работели, нямало как да купят винетка, поради което сложили дилърските номера, т.к. за същите имало закупена винетка за целия срок, за който са валидни номерата. По пътя не се налагало да закупуват гориво.

Св.Х. дава показания за това, че в периода, в който си търсила автомобил, чула за С.К. и „Перфект ауто лукс“. Решила да ги посети и й показали Мерцедес GLA 200, бял – точно, какъвто търсела. Тествала автомобила във „В.“ и се съгласила на цената от 43000лв. К. държал цената да се заплати по банков път, но имала парите в брой, дала ги и оформили разписка. Тъй като се притеснявала и след съвети на приятели, поискала втори тест-драйв на автомобила, по време на който – на магистралата, автомобилът се повредил – появил се някакъв шум и не ускорявал. От сервиз в с.К. й казали колко ще струва ремонта и т.к. щял да излезе скъпо, се споразумели да закупи автомобила за цена от 2000лв., след което К. й върнал 41000лв. Ремонтът бил извършен в сервиз „Ауто финес“ в с.К., но не помни на каква стойност. При предявяване на процесните разписки от 03.05.2022г. и 05.05.2022г., св.Х. потвърждава, че документите са й познати и са съставени в офиса на „Перфект ауто“, както и че подписите, съответно на „предал“ и „приел“ са нейни. Когато получила искането от НАП се притеснила че изтича срока, затова изпратила само снимки на документите, които съхранявала в колата си и това е причината да не представи втората разписка.

В хода на съдебното производство е работила Съдебно-счетоводна експертиза, по която е прието заключение С.д. № 15347/30.10.2023г., изготвено от вещото лице А.В..

Относно счетоводните записвания при лизингодателя „БМ Лизинг“ ЕАД и при жалбоподателя, във връзка с договори за финансов лизинг № ***/08.09.2017г. за л.а. Мерцедес Бенц рег. № В***ВР и № ***/30.05.3018г. за л.а. Ауди А8 с рег. № В***ВТ, и допълнителните споразумения към тях, вещото лице е констатирало, че при сключване на лизингов договор, лизингодателят завежда вземането в частта за главницата в с/ка 229. Главницата по договора се фактурира в началото с издаването на две фактури – за началната вноска, с датата на сключване на договора и оставаща главница – при приемо-предаване на актива. След това месечно се издават фактури само за лихвата, като приходът от лихви се отразява по сметка 7201. Всички плащания от клиента се извършват по банков път и се отразяват по сметка 4100. При сключването на договор за финансов лизинг № ***/08.09.2017г. за л.а. Мерцедес Бенц рег. № В***ВР, жалбоподателят получава фактура за първоначалната вноска по договора за лизинг, ведно с разходи за външни услуги и при предаване на актива получава фактура за окончателната сума на главницата. В счетоводството на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ тези суми са отнЕ.и по дебита на с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи, след което е заприходен ДМА с натрупаната сума в дебита на с/ка 207/10 Мерцедес ГЛЕ 350 ***. Всеки месец БМ Лизинг ЕАД издава фактура със съответната сума за дължимата лихва, която е осчетоводена със следната контировка: Д-т 159/14 БМ Лизинг 14 / К-т 401/10 доставчици БМ Лизинг ЕАД – със сумата на лихвата. Признаването на разхода за лихва по лизингов договор е със следната контировка: Д-т 621/2 лихви по лизингов договор / К-т 652/14 Финансови разходи за бъдещи периоди БМ Лизинг 14 – със сумата на лихвата. С мемориален ордер ежемесечно се осчетоводява и главницата със следната контировка: Д-т 159/14 БМ Лизинг 14 / К-т 401/10 Доставчици БМ Лизинг – с част от главницата по лизинговия договор. Данък МПС е отнЕ. в сметка за други разходи 609/3. Допълнително споразумение от 18.10.2021г. към лизингов договор № ***/08.09.2017г. не поражда никакви счетоводни записвания в Перфект лукс кар.

Идентични счетоводни записвания вещото лице е установило и по отношение на № ***/30.05.3018г. за л.а. Ауди А8 с рег. № В***ВТ.

Относно договорите за прехвърляне на собственост, съответно от 18.10.2021г. сключен със С. С. и от 21.09.2021г., сключен с К.Г.Г., вещото лице посочва, че споразуменията към лизинговите договори не пораждат никакви записвания в БМ Лизинг.

От представения в ревизионното производство Счетоводен амортизационен план към м.12.2021г., вещото лице е установило, че процесните превозни средства са заведени като дълготрайни материални активи: с инв.№ 10 е заведен Мерцедес ГЛЕ 350 *** на 14.09.2017г. на стойност 111702,05лв., отписан през м.10.2021г. с остатъчна стойност 1336,87лв.; с инв. № 33 е заведен Ауди А8 *** на 04.06.2018г. на стойност 69251,36лв., отписан през м.09.2021г. с остатъчна стойност 14427,42лв.

Относно начина на осчетоводяване на процесните фактури - № ***/18.10.2021г., № ***/21.09.2021г. и № ***/09.12.2021г., ССЕ е установила следното:

Фактура № ***/21.09.2021г. е издадена с основание „Отказ от право на придобиване на собственост върху л.а. [марка, модел, номер на рама] на обща стойност 17500,00лв., от които данъчна основа 14583,33лв. и ДДС 2916/67лв. Взети са следните записвания: Дт 411/137 Клиенти банка / Кт 705 приходи от продажба на дълготрайни активи – 14583,33лв.; Дт 411/137 Клиенти банка / Кт 453/2 ДДС продажби – 2916,67лв. Автомобилът е закупен от БМ Лизинг ЕАД с договор *** и е заприходен в счетоводството на жалбоподателя на 04.06.2018г. в сметка 207/30 на стойност 69251,36лв. под инв.№ 33 Ауди А8 – Дт 207/30 Ауди А8 *** / Кт 613 Разходи за придобиване на ДМА – 69251,36лв. От м.юли 2018г. – месеца, следващ покупката на автомобила, до м.август 2021г. – месеца преди продажбата му, всеки месец на автомобила са начислявани амортизации в размер на 1442,73лв., или общо 54823,94лв. – Дт 603 Разходи за амортизация / Кт 241/7/30 – Амортизация Ауди А8 ***. При продажбата на актива се изписват начислените до момента на продажбата амортизации и получената остатъчна стойност се отписва – Дт 241/7/30 Амортизации Ауди А8 *** / Кт 207/30 Ауди А8 – 54823,94лв. – сумата на начислената амортизация; Дт 705 Приходи от продажба на ДМА / Кт 207/30 Ауди А8 *** – 14427,42лв. – остатъчната стойност на автомобила към датата на продажбата. При така отразените счетоводни данни, ССЕ е дала заключение, че от продажбата на Ауди А8 *** е реализирана печалба в размер на 155,91лв. – разликата между кредитния и дебитния оборот.

Идентични счетоводни записвания вещото лице е установило и по отношение на фактура ***/18.10.2021г. и фактура № ***/09.12.2021г. – със съответните стойности, като е дадено заключение, че от продажбата на Мерцедес ГЛЕ 35 *** е реализирана печалба, в размер на 329,80лв., а от продажбата на Ауди А4 *** – печалба 833,33лв.

Л.а. Ауди А4 е заведен като актив с инв. № 11 на 10.10.2017г- със стойност 39597,20лв. и е отписан през м.12.2021г. с остатъчна стойност 0,00лв.

По отношение на л.а. Ауди А8 с рег. № В***ВТ, л.а. Мерцедес GLE 350 с рег. № В***ВР, л.а. Ауди А4 с рег. № В****ВР и л.а. Мерцедес GLE 200 с рег. № В***ВР, ССЕ е установила, че през периода на действие на лизинговите договори, жалбоподателят е отчитал приходи от наем.

Относно фактура № ***/09.05.2022г. издадена на Е. Х., ССЕ е установила, че същата е с основание „Отказ от право на придобиване на собственост върху л.а. – употребяван, Мерцедес ГЛА 200, [рама] на обща стойност 2000лв., от които данъчна основа 1666,67лв. и ДДС 333,33лв. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя със следните записвания: Дт 411/1 Клиенти в брой / Кт 453/2 ДДС продажби – 333,33лв. Автомобилът е закупен от БМ Лизинг ЕАД с договор *** и е заприходен на 12.10.2017г. в сметка 207/12 на стойност 465**,36лв. под инв. № 12 – Дт 207/12 Мерцедес Бенц ГЛА 200 **** / Кт 613 Разходи за придобиване на ДМА 465**,36лв. От месец ноември 2017г. – месеца, следващ покупката на автомобила, всеки месец на автомобила са начислявани амортизации в размер на 969,29лв. или общо 465**,36лв. и към 31.10.2021г. е напълно амортизиран. За начислената амортизация всеки месец е вземана контировка – Дт 603 Разходи за амортизация / Кт 241/7/12 Амортизация Мерцедес Бенц ГЛА 200 ****. При продажбата на актива се отписват начислените до момента амортизации и получената остатъчна стойност се отписва – Дт 241/77/12 Амортизация Мерцедес Бенц ГЛА 200 **** / Кт 207/12 – 465**,36лв. – сумата на начислената амортизация; Дт 705 Приходи от продажба на ДМА / Кт 207/12 – 0,00лв. – остатъчната стойност на автомобила към датата на продажба. При тези констатации вещото лице е дало заключение, че от продажбата на автомобила е реализирана печалба в размер на 1666,67лв. Разписките за получените и върнатите суми от Е. Х., не са отразени в счетоводството на дружеството.

По делото по реда на чл.192 ГПК е постъпила информация от трети лица, както следва:

Със С.д. № 11641/08.08.2023г. нотариус К.К. представя Удостоверение № ****/15.10.2021г., издадено от „ЗАД ****“ АД на „БМ Лизинг“ ЕАД - клон Варна за л.а. Мерцедес ГЛЕ 350 Д, рег.№ В***ВР, според което застрахователната стойност на автомобила е 40740лв. Описани са „съществуващи неотстранени повреди, невъзстановени щети и липси по МПС“ - скоростна кутия за подмяна. Удостоверението е представено от страните при удостоверяване на подписите върху договор за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на лизингов договор № ****/18.10.2021г.

Със С.д. № 11737/10.08.2023г. нотариус Л.Г. представя Удостоверение № ***/08.12.2021г., издадено от „ЗАД ****“ АД на „Перфект Лукс Кар“ ООД за л.а. Ауди А4, рег. № В****ВР, според което застрахователната стойност на автомобила е 4800,00лв. Описани са „съществуващи неотстранени повреди, невъзстановени щети и липси по МПС“ - скоростна кутия за подмяна. Удостоверението е приложено към договор за покупко-продажба от 09.12.2021г., сключен между „Перфект Лукс Кар“ ООД и В.Д.Д..

Със С.д. № 11977/17.08.2023г. нотариус А.М. представя Удостоверение № ***/21.09.2021г. издадено от „ЗАД ****“ АД на „БМ Лизинг“ ЕАД - клон Варна за л.а. Ауди А8, рег. № В***ВТ, според което застрахователната стойност на автомобила е 22800,00лв. Описани са „съществуващи неотстранени повреди, невъзстановени щети и липси по МПС“ - хидравлика и спирачна система за подмяна. Удостоверението е представено към договор за прехвърляне собственост на МПС между „БМ Лизинг“ ЕАД - клон Варна и С. К. П., със заверка на подписите рег. № ****/21.09.2021г.

Със С.д. № 13439/25.09.2023г. нотариус Л.Г. представя Удостоверение № 5***17/05.05.2022г. издадено от „ЗАД ****“ АД на „БМ Лизинг“ ЕАД - клон Варна за л.а. Мерцедес ГЛА 200 ЦДИ с рег. № В***ВР, според което застрахователната стойност на автомобила е 8400лв. Описани са „съществуващи неотстранени повреди, невъзстановени щети и липси по МПС“ - скоростна кутия за подмяна. Удостоверението е представено при заверка подписите по договор за продажба между „БМ Лизинг“ ЕАД и Е.Г.Х..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В съдебното заседание, проведено на 12.09.2023г., представените на оптичен носител електронни документи – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. В същото съдебно заседание, са приети и служебно изготвени разпечатки от прикачените към всеки един от електронните документи (ЗВР, ЗВР за изменение, РД и РА): Signature Properties (свойства на подписа), удостоверение, издадено от доставчика на услугата „Информационно обслужване“ АД – че подписът е квалифициран, както и разпечатки от Системата за Електронно валидиране на Държавна агенция „Електронно управление“ за валидиране на електронен документ.

От същите се установява, че документите са подписани с квалифициран електронен подпис на съответното длъжностно лице, в срока на валидност на сертификата, след полагане на подписите, документите не са променяни, подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа, както и че сертификатите на подписите не са отменяни.

При така установеното следва извод, че съставените в хода на ревизията електронни документи - заповед за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт, са подписани от органите по приходите, посочени като техен издател, с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЕДЕП и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, издаден от „Информационно обслужване“ АД, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, в срока на валидност на удостоверението по чл.24, пар.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

I. По отношение извършеното увеличение на финансовия резултат за 2021г. на основание чл.16, ал.1 ЗКПО и установеното в тази връзка задължение за КД по ЗКПО.

В тази част жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

В конкретния случай за да приемат, че сделките по фактури № ***/21.09.2021г., № ***/18.10.2021г. и № ***/09.12.2021г. са сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, органите по приходите са приели, че продажните цени на автомобилите се отклоняват от пазарните цени.

В контекста на дефиницията за „пазарна цена“ по § 1, т.8 ДР ДОПК и на реда и начините за определяне на пазарни цени, регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006г., органите по приходите са приели, че на основание чл.64 от Наредбата и във вр. чл.400, ал.1 от Кодекса за застраховането, пазарната цена в случая се явява равна на застрахователната оценка на автомобилите, определена с удостоверенията на застрахователите при подписване на договорите за прехвърляне на правото на собственост между БМ ЛИЗИНГ ЕАД и физическите лица.

В тежест на органите по приходите е да обосноват отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 ЗКПО, в т.ч. пазарната стойност на сделките, за които е прието, че са сключени в отклонение от данъчно облагане.

В тази връзка в проведеното на 12.09.2023г. открито съдебно заседание, съдът е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да сочи доказателства във връзка с констатациите в РА, че по отношение сделките по фактури № ***/21.09.2021г., № ***/18.10.2021г. и № ***8/09.12.2021г. са налице основания за приложението на чл.16, ал.1 ЗКПО - че сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане и конкретно във връзка с твърденията, че пазарната стойност на прехвърлените с процесните фактури права, към датата на издаването им, се равнява на застрахователната стойност на автомобилите, удостоверена от съответния застраховател.

Ответната страна не е ангажирала събирането на доказателства във връзка с дадените указания и поддържа становището, застъпено в РА и потвърждаващото го решение, че пазарната цена на процесните автомобили се равнява на определената за тях застрахователна стойност.

По отношение фактура № ***/21.09.2021г. - за л.а. Ауди А8 и фактура № ***/18.10.2021г. - за Мерцедес ГЛЕ 350, съдът съобрази следното:

Не се спори, че л.а. Ауди А8 с рама ****** e придобит от „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ по силата на лизингов договор № ***/30.05.2018г., сключен с „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД, а л.а. Мерцедес ГЛЕ 350 с рама ****** - по силата на лизингов договор ***/08.09.2017г., също сключен с „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД.

От заключението по ССЕ безспорно се установява, че при сключване на договорите, БМ ЛИЗИНГ завежда вземането в частта за главницата по с/ка 229. Главницата се фактурира в началото с издаването на две фактури - за началната вноска, с датата на сключване на договора и за оставащата главница - при приемо-предаването на актива. Месечно се издават фактури само за лихвата. В счетоводството на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ така издадените фактури за главницата, ведно с разходи за външни услуги, са осчетоводени по Дт с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА, след което автомобилите са заприходени като ДМА в с/ка 207. Ежемесечно получените фактури за лихвите са осчетоводени по Дт с/ка 159/14/ Кт 401/10 Доставчици БМ ЛИЗИНГ, а признаването на разхода става с отразяване Дт с/ка 621/2 / Кт 652/14. Ежемесечно съответната част от главницата се осчетоводява с мемориален ордер - Дт с/ка 159/14 БМ ЛИЗИНГ / Кт 401/10 Доставчици БМ Лизинг.

От представения Счетоводен амортизационен план към м.12.2021г. вещото лице е установило, че процесните превозни средства са заведени като дълготрайни материални активи, както следва:

1/ на 14.09.2017г. с инв. № 10 е заведен л.а. Мерцедес ГЛЕ 350 *** (последните 4 цифри от рамата) на стойност 111702,05лв.

- от м.октомври 2017г. (месеца, следващ покупката) до м.август 2020г., всеки месец за автомобила са начислявани амортизации в размер на 2288,93лв., а от м.09.2020г. - след увеличение на балансовата му стойност, до м.09.2021г. (месеца преди продажбата му), са начислявани аморнизации в размер на 2327,12лв., или общо 110***,18лв.

- При продажбата на актива се изписват начислените до момента амортизации и активът е отписан през м.10.2021г. с остатъчна стойност 1336,42лв.

2/ на 04.06.2018г. с инв. № 33 е заведен л.а. Ауди А 8 *** на стойност 69251,36лв.

- от м.07.2018г. (месеца, следващ покупката) до м.08.2021г. (месеца, преди продажбата), всеки месец за автомобила са начислявани амортизации в размер на 1444,73лв. или общо 54823,94лв.

- При продажбата на актива се изписват начислените до момента амортизации и активът е отписан през м.09.2021г. с остатъчна стойност 14427,42лв.

Видно от допълнително споразумение от 18.10.2021г. към ДФЛ № ***/08.09.2017г. (за Мерцедес ГЛЕ 350d 4M, рама ******), сключено между БМ ЛИЗИНГ и ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР, лизингополучателят е погасил всички свои задължения по лизинговия договор и е направил изрично писмено изявление, че желае собствеността на МПС-то да бъде прехвърлена на посочено от него трето лице. Така, по нареждане на лизингополучателя, лизингодателят се е задължил да прехвърли собствеността на лизинговия актив на С.И.С.. Съгласно договор за прехвърляне на собственост от 18.10.2021г. между БМ ЛИЗИНГ ЕАД и С. С., дружеството прехвърля собствеността на автомобила, като С. поема единствено задължението да заплати разноските по прехвърляне на собствеността. Според договора, застрахователната стойност на автомобила е 40740,00лв.

Идентични уговорки са направени и в допълнително споразумение към ДФЛ № ***/30.05.2018г. за л.а Ауди А 8, рама ******, като с договор от 21.09.2021г. БМ ЛИЗИНГ ЕАД е прехвърлило собствеността върху автомобила на К.Г.Г., като последният е поел единствено задължението да заплати разноските по прехвърляне на автомобила. Според договора, застрахователната стойност на автомобила е 22800,00лв.

Съобразно уговорките в допълнителните споразумения към лизинговите договори между БМ ЛИЗИНГ ЕАД и ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР, както и тези в договорите за прехвърляне на собственост между БМ ЛИЗИНГ и третите лица, и в контекста на извършените от лизиногодателя и лизингополучателя счетоводни записвания във връзка с лизинговите договори, съдът намира, че процесните автомобили - Мерцедес ГЛЕ 350d 4M, рама ****** и Ауди А 8, рама ******, са били предмет на договори за финансов лизинг по смисъла на т.3.3, буква а) от СС - 17 - Лизинг, във варианта, в който собствеността се прехвърля от наемодателя на наемателя в края на срока на лизинговия договор. Това е така защото от една страна извършените от жалбоподателя (наемател по лизинговия договор), счетоводни записвания, изцяло кореспондират с изискванията на т.4.3 от СС-17. От друга страна, към датата на прехвърляне на собствеността лизингодателят е признал (в допълнителните споразумения към ДФЛ), че лизингополучателят е погасил всички задължения по лизинговите договори и при прехвърляне на собствеността върху автомобилите, третите лица са поели единствено разходите по прехвърляне и не заплащат цена.

След като се касае за договори за финансов лизинг, жалбоподателят е придобил в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху автомобилите и е завел същите като дълготрайни активи, счетоводно същите се третират като собствени (т.е. придобива се икономическа собственост), без значение, че получателят по лизинговите договори все още няма качеството на юридически собственик. В този смисъл и доколкото не противоречат на СС-17, по отношение на тези активи следва да намерят приложение и правилата на СС-16 - Дълготрайни материални активи.

Съгласно т.11.1 от СС-16, ДМА се отписват при продажба или когато не се очакват никакви други икономически изгоди.

В хипотеза като процесната - когато лизингополучателят се отказва от правото по лизинговите договори да придобие собствеността върху автомобилите в полза на трети лица, и собствеността е прехвърлена от лизингодателя на същите тези лица, очевидно няма как лизингополучателя занапред да очаква икономическа изгода от активите, поради което за „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ е възникнало задължение да ги отпише. В случая това е сторено, като процесните автомобили са отписани и съгласно чл.66, ал.1 ЗКПО от операцията по отписване на активите е отчетен приход, равняващ се на тяхната остатъчна стойност.

Тъй като остатъчната стойност е по-малка от стойността по фактури № ***/21.09.2021г. и № ***/18.10.2021г., ССЕ е дала заключение, че от операцията е формирана печалба, съответно в размер на 155,91лв. и 329,80лв.

Следва обаче да се има предвид, че от гледна точка на ЗКПО при формиране на печалбата от отписване на ДМА в хипотеза като процесната - когато активът се отписва поради отказ на лизингополучателя да придобие юридическата собственост върху актива, разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО също намира приложение.

По същността си отказът от правото да се придобие собствеността върху лизинговата вещ, представлява извършването на услуга в полза на третото лице, която има своето стойностно изражение, което трябва да бъде определено в такъв размер, че да не води от отклонение от данъчно облагане.

Отклонението от данъчно облагане може да се изразява в различни способи, чрез които данъчно задълженото лице се опитва да представи реализираните от него печалби или доходи като необлагаеми, респ. – намали техният размер, или да насочи печалбата или дохода към друго лице, което поради една или друга причина не дължи данък.

В случая, както следва от допълнителните споразумения към ДФЛ, към момента на сключването им и към момента на прехвърляне на собствеността на третите лица, отношенията между лизингодателя и лизингополучателя по повод лизинговите автомобили са изцяло уредени. Видно от договорите за прехвърляне на собственост, третите лица са поели единствено разходите по прехвърляне на автомобилите и не са заплащали цена. В този смисъл и вещото лице по ССЕ е посочило, че допълнителните споразумения и договорите за прехвърляне на собственост не пораждат при лизингодателя никакви счетоводни записвания.

Както е приел и решаващият орган, без съмнение прехвърлените права са свързани с придобиването на собственост от страна на третите лица, като в случая на практика третите лица са придобили автомобилите на цена, равна на стойността на процесните фактури, която значително се различава - най-малко от тяхната застрахователна стойност, и явно - от придобивната им стойност.

В същото време след продажбата на автомобилите и тяхното отписване като активи, лизингополучателят се лишава от тяхното притежание, чието стойностно изражение - за да не води до отклонение от облагане, следва да бъде определено на пазарен принцип.

В този смисъл и цената на услугата - отказ от право на придобиване на собственост върху лизинговата вещ, не следва да бъде определяна произволно или по отчетна (балансова) стойност, а аналогично на изискването на т.11.2 от СС - 16 - т.е. да кореспондира със справедливата (продажна) цена.

Разликата между така остойностеното по пазарни цени притежание и остатъчната стойност на актива, формира резултата от икономическата операция - печалбата или загубата от отписване на актива.

Аналогично тълкуване съдът дава и на сделката за л.а. Ауди А 4 по фактура № ***/09.12.2021г., която е издадена от жалбоподателя в качеството му на собственик. След като е извършено разпореждане със собствен актив, съгласно т.11.2, буква а) от СС-16, печалбата или загубата при отписването му поради продажба, се равнява на разликата между нетния приход (справедливата продажна цена) и балансовата стойност на актива.

Неправилно обаче по отношение на трите фактури, органите по приходите са приели, че в случая отклонението от данъчно облагане е доказано, т.к. стойността по процесните фактури е по-ниска от застрахователната стойност на автомобилите, определена от застрахователите в удостоверенията, представени при подписване на договорите за прехвърляне на правото на собственост.

Съгласно чл.400, ал.1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Идентична е и дефиницията за „застрахователна стойност“ в § 1, т.19 от ДР на ЗМДТ.

За да е доказано обаче отклонението от данъчно облагане, както изисква разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗКПО, съпоставката следва да бъде извършена по пазарни цени, а в случая органите по приходите не са установили такива по надлежния ред.

Съгласно § 1, т.8 от ДР на ДОПК, „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Съгласно § 1, т.10 от ДР на ДОПК, „методи за определяне на пазарните цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.

В случая това е Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Съгласно чл.4 от Наредбата, прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия.

Съгласно чл.5 от Наредбата, методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролираната и съпоставима неконкролирана сделка.

Изрично в разпоредбата на чл.7 от Наредбата е посочено, че за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност.

Доколкото застрахователните оценки, изготвяни от застрахователите, не покриват тези критерии, същите не могат автоматично да се приемат и прилагат като пазарни такива за целите на чл.16, ал.1 ЗКПО.

Неоснователно ответната страна се позовава на разпоредбата на чл.64 от наредба № Н-9/14.08.2006г., според която при прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира (и анализира) допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане.

Разпоредбата само регламентира правомощие на органите по приходите да определят пазарната цена, но в случая спорът не се свежда до това, дали органите по приходите разполагат с такива правомощия, а дали същите са надлежно упражнени в рамките на ревизионното производство - така в Решение на ВАС № 14379/22.11.2018г. по адм.д. № 8906/2018г.

В хода на ревизията органите по приходите не са извършили никакви процесуални действия, насочени към определяне на пазарните цени на автомобилите, към датата на издаване на процесните фактури по някой от изрично регламентираните методи. Липсва извършен анализ и съпоставка с конкретни неконтролирани сделки за целите на прилагане на някой от регламентираните методи за пазарно остойностяване, такава на основание чл.65 от Наредбата, не е възлагана и на вещо лице.

В тежест на органите по приходите е да установят приложението на чл.16, ал.1 ЗКПО и конкретно, че пазарната стойност на фактурираните услуги/ прехвърлени права - стойността на отписаните активи, се явява тяхната застрахователна стойност. Доказателства, в т.ч. в изпълнение на указанията от с.з. на 12.09.2023г. не са ангажирани, поради което изводът, че процесните сделки са сключени в отклонение от данъчно облагане е недоказан. В резултат, извършената корекция на финансовия резултат за 2021г. се явява незаконосъобразна, респ. установения КД за внасяне – недължим.

По така изложените съображения, РА в тази част се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

II. По отношение отказаното право на данъчен кредит за м.02.2022г. в размер на 20575,33лв., във връзка с ВОП на л.а. MERCEDES GLS 450 4MATIC, с рама ***.

В тази част жалбата е неоснователна.

Не се спори, че през м.02.2022г., във връзка с фактура № ***/24.02.2022г., издадена от *** с VAT ***, на стойност 102876,66лв. (равностойност на 5**00,00 евро), „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ е декларирало ВОП на автомобил MERCEDES GLS 450 4MATIC с рама ***. Във връзка с придобиването е съставен Протокол по чл.117, ал.1, т.1, вр.чл.84 ЗДДС с № 301/24.02.2022г. /стр.511/, като едновременно е начислен и приспаднат ДДС в размер на 20575,33лв. Не се спори и че през следващия данъчен период – м.03.2022г., за същия автомобил е издадена фактура № ***/01.03.2022г. за продажбата му на К унд Б Перфект Ауто Де-*** с VAT ***, отчетена като ВОД.

Спорът между страните е формиран по въпроса дали за жалбоподателя е възникнало правото да приспадне начисления във връзка с ВОП ДДС, като за разрешаването му съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗДДС, вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Според ал.2 на с.р., място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е мостонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Съгласно чл.62, ал.1 ЗДДС, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигнат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо от ал.1, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната – чл.62, ал.2. Правилото по чл.62, ал.2 ЗДДС не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

Цитираните разпоредби транспонират съответно, разпоредбите на чл.20 и чл.33 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Както следва от Решение на СЕС от 27 септември 2007г. по дело Teleos и др., C-409/04, точки 21, 22 и 36, и от Решение на СЕС от 18 ноември 2010г. по дело Х, С-84/09, точки 22, 23, 27 и 28, приложимият за търговията в рамките на Общността преходен режим на ДДС, установен с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 година относно допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО с оглед премахването на фискалните граници, е основан върху установяването на ново данъчно събитие, а именно вътреобщностното придобиване на стоки, като така позволява прехвърлянето на данъчния приход в държавата членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки.

Механизмът, състоящ се, от една страна, в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностното изпращане или превоз, от облагане в държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките, съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава членка доставки ДДС, и от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките, цели да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки – така и в Решение на СЕС от 6 април 2006г. по дело EMAG ***, C-245/04, ***, стр. I-3227, точка 40).

Така вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на лицето, придобиващо стоките, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката – Решение от 27 септември 2007г. по дело ***, C-184/05, Сборник, стр.I7897, точка 23.

Както е прието в Решение на СЕС от 22 април 2010г. по обединени дела Х, С-536/08 и С-539/08, точка 40, приспадането на ДДС, начислено върху придобити от данъчнозадълженото лице междинни стоки и услуги, именно в рамките на вътреобщностните придобивания, е поставено в зависимост от условието, че така придобитите стоки и услуги ще се използват за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице.

В конкретния случай не се установява закупеният от *** с VAT *** автомобил да е достигал до територията на Р Б. преди последващата му продажба в Г..

Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства правилно органите по приходите са приели, че от страна на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ не са доказани предпоставките за приспадане на ДДС по процесното ВОП, т.к. липсват доказателства лекият автомобил да е бил транспортиран до Р Б. преди последващата му продажба – отново в Г..

Твърденията на жалбоподателя, поддържани и в показанията на св.Г., са, че автомобилът е транспортиран до Б. на собствен ход, но същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Не се спори, че процесният автомобил е придобит без регистрационен номер – такъв няма посочен в документите, с които е придобит от ***. Отделно, този факт се признава както с жалбата, така и в показанията на св.Г.. Едва при последващата продажба на К унд Б Перфект Ауто-Лукс с фактура № ***/01.03.2022г. е посочен рег. номер ***, за който са представени доказателства, че е закупен на 08.03.2022г. /стр.527/, който регистрационен номер не е засичан от тол системата на АПИ в период, към който се твърди, че е осъществено ВОП и автомобилът е транспортиран в Б.. Не са установени и регистрирани излизания/влизания от и на територията на РБ на управителя на дружеството.

Доказателствата по делото не потвърждават и твърденията, че при първоначалното транспортиране на автомобила до Б., същият се е движел с временен рег. № ******. Действително тол системата - контролна точка 10082, е засякла движение на такъв рег.номер в гр.***, но на дата 29.03.2022г. – т.е. след продажбата на автомобила с фактура № ***/01.03.2022г. и след закупуването на рег. № *** на 08.03.2022г., поради това регистрираното на движение с този временен номер не може да се отнесе нито към процесния автомобил, нито към придобиването му през м.02.2022г.

Отделно, съдът намира, че транспортирането на превозното средство от Г. до Б. не би могло да се извърши с временните регистрационни табели, т.к. съгласно чл.30, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, временните номера се издават за територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение.

Видно от приложеното с жалбата до директора на Дирекция „ОДОП“ Разрешение (обр.КАТ 27) за временно движение на превозни средства сер.В 07482210 за рег.№ ******, валидно до 17.09.2022г., разрешението е издадено на „Перфект Лукс Кар“ ООД - за автомобили, за придвижване, пробни пътувания от клиенти и регистрация из страната, което опровергава защитната теза на дружеството, че от Г. до Б. автомобилът се е движил с табели с този номер. Отделно, не са представени и изискуемите от чл.30, ал.13 от Наредбата дневник за завеждане на табелите и пътна книжка – заверени от съответния отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР, в които съгласно ал.14 от същата разпоредба, следва да се вписват идентифициращи данни – марка, модел, цвят и номер на рама, на автомобилите, на които са поставени временните номера, поради което не може да се удостовери поставянето на рег.№ ****** на процесния автомобил в периода, към който се твърди ВОП.

По изложените съображения съдът не кредитира показанията на св.Г., в частта, в която заявява, че процесният автомобил, след закупуването му от *** с фактура № ***/24.02.2022г., е транспортиран до Р Б. на собствен ход, с табели с временен номер ******. Не са ангажирани и никакви доказателства за твърдяните „пропаднали сделки“, с които се обосновава неколкократното движение на автомобила между Г. и Б. в периода между декларираните ВОП и ВОД. Отделно, в тази част показанията на св.Г. не кореспондират с доказателствата по делото, т.к. още на 01.03.2023г. е издадена фактурата за продажба на автомобила на К унд Б Перфект Ауто Де - ***, Г..

Неоснователно жалбоподателят се позовава и на приложеното към жалбата Свидетелство за регистрация № ***/15.03.2022г. В свидетелството като притежател (с.1.1) е вписано „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, клон Варна, а като ползвател (с.3.1) „Перфект Рентал Кар“ ЕООД. Това доказателство за пръв път се представя с жалбата до съда и не може да се интерпретира като удостоверяващо изпълнено ВОП на територията на страната. Безспорно свидетелството за регистрация удостоверява с обвързваща сила факта, че на 15.03.2022г. автомобил с рама *** - процесният, се е намирал на територията на страната, но този факт не може да се обвърже с изпълнение на процесното вътреобщностно придобиване, т.к. са налице доказателства, а и признание от страна на жалбоподателя, че след закупуването на автомобила от *** на 24.02.2022г., на 01.03.2022г. е продаден на друго дружество в Г. - К унд Б Перфект Ауто-Лукс, в която връзка е декларирана ВОД. Липсват доказателства, че вътреобщностната доставка е развалена.

При тези факти, релевантно за признаване на правото на данъчен кредит по процесното ВОП е дали автомобилът е транспортиран до територията на Б. в периода 24.02.2022г. - 01.03.2022г., а не изобщо. Липсват доказателства и за възникване на правоотношения по повод автомобила между „Перфект Лукс Кар“ ООД и „Порше лизинг БГ“ ЕООД. В този смисъл фактът, че на 15.03.2022г. автомобилът е регистриран в страната не може да се обвърже с процесното ВОП.

Предвид липсата на доказателства процесният автомобил да е влязъл на територията на страната в периода 24.02.2022г. - 01.03.2022г., не може да се приеме, че процесната сделка е с място на изпълнение територията на страната и е породила за получателя право на приспадане. Правилно органите по приходите са приели, че е приложимо правилото на чл.62, ал.2 ЗДДС и чл.17, ал.2 ЗДДС, и за „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ – доколкото е придобило автомобила под българския си идентификационен номер по ДДС – възниква задължение за начисляване на ДДС, но не е възникнало право на данъчен кредит по ВОП.

Да се приеме обратното би означавало да се застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление - Решение на СЕС от 22 април 2010г. по обединени дела Х, С-536/08 и С-539/08, точки 42 и 44.

III. По отношение допълнително начисления ДДС за м.05.2022г. в размер на 6833,33лв., по фактура № ***/09.05.2022г.

В тази част жалбата е неоснователна.

Изводът на органите по приходите, че данъчната основа на доставката по посочената фактура е неправилно определена и следва да се доначисли ДДС върху основа 34166,67лв. (43000лв. /1,2 - 1666,67лв.), се подкрепя от събраните по делото доказателства и се преценява от съда като правилен.

Не се спори, че през м.05.2022г. „Перфект Лукс Кар“ ООД е издало на Е. Х. фактура № ***/09.05.2022г. /стр.510/ на обща стойност 2000,00лв., от които основа 1666,67лв. и ДДС 333,33лв. Фактурата е с основание „Отказ от право на придобиване на собственост върху лек автомобил - употребяван, марка „Мерцедес“, модел ГЛА 200, номер на рама ***“.

В хода на ревизията до получателя на фактурата е изготвено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-***-041-020/23.11.2022г., с което от Е. Х., на основание чл.37, ал.5 ДОПК, са изискани документи и обяснения във връзка с посочения автомобил: каква сума е заплатена за покупката на автомобила; сключван ли е предварителен договор за продажба; начин на плащане - в брой или по банков път, като се приложат доказателства за плащането.

Според издаденото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 23.11.2022г., е активирана на 23.11.2022г. от IP 109.120.221.19, като документът е изтеглен от e-mail **** /стр.433-435/. Във връзка с искането са представени: ел.изображение на първа страница от договор от 09.05.2022г. за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на задължението по лизингов договор и разписка от 03.05.2022г., според която на посочената дата С.Ж.К. е получил от Е. Х. 43000лв. за покупка на лек автомобил - употребяван, марка „Мерцедес“, модел ГЛА 200, номер на рама ***.

Според писмени обяснения на С.К. от 03.02.2023г. /стр.429/, автомобилът е закупен с фактура № ***/12.10.2017г. от БМ ЛИЗИНГ ЕАД на стойност 465**,36лв. без ДДС, заведен е като дълготраен актив, амортизиран е за 48 месеца и към момента на продажбата е с балансова стойност 0,00лв. Продажбата на автомобила на Е. Х. с фактура № ***/09.05.2022г. е свързана с настъпила промяна на цената в хода на сделката. Първоначално била договорена цена от 43000,00лв., но при последвалия тест-драйв автомобилът дефектирал. Въпреки дефектиралия двигател, клиентът пожелал да продължи сделката при променени условия - да заплати ремонта за своя сметка и да плати 2000,00лв. за покупка на колата. Разликата от 41000,00лв. е върната на купувача, за което е представена разписка от 05.05.2022г. - стр.417.

Във връзка с фактурата са представени също допълнително споразумение от 09.05.2022г. към договор за финансов лизинг № ***/10.10.2017г. и договор от 09.05.2022г. за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на задължения по лизингов договор /стр.508-510/.

Според допълнителното споразумение от 09.05.2022г. между „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД и „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД, лизингополучателят е погасил всички свои задължения по лизинговия договор и е направил изрично писмено изявление, че желае собствеността на автомобила да бъде прехвърлена на Е. Х.. Според договора за прехвърляне на собственост от 09.05.2022г. между „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД и Е. Х., последната се е задължила да поеме единствено разноските по прехвърлянето. При изповядване на сделката е представено Удостоверение № ***05.05.2022г., издадено от ЗАД „**** АД, според което скоростната кутия на автомобила е за подмяна и същият е със застрахователна стойност 8400,00лв.

При така представените доказателства е безспорно, че към момента на издаване на фактура № ***/09.05.2022г. жалбоподателят е имал качеството на лизингополучател по договор за лизинг № ***, сключен БМ ЛИЗИНГ ЕАД и не е юридически собственик на автомобила. Аналогично като при фактури № ***/21.09.2021г. и № ***/18.10.2021г., ССЕ е установила счетоводни записвания, кореспондиращи с договор за финансов лизинг, като автомобилът е заведен като актив, за същия са начислявани амортизации и към момента на отписването му (след прехвърлянето му от БМ ЛИЗИНГ на Е. Х.) е бил напълно амортизиран - с балансова стойност 0,00лв.

Следва да се има предвид, че в случаите, когато лизингополучателят отказва да придобие правото на собственост върху лизингова вещ и прехвърля (продава) правото си да придобие собствеността на трето лице, в отношенията между лизингодателя, лизингополучателя и третото лице се извършват две доставки - доставка на стока между лизингодателя и третото лице, и доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.2 ЗДДС (поемане на задължение за неупражняване на права) между лизингополучателя и третото лице. Ирелевантно е обстоятелството, че за счетоводни цели активът се третира като собствен, а финансовият лизинг в отношенията между лизингодателя и лизингополучателя се приравнява на доставка на стока по чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС.

В този смисъл основателно жалбоподателят твърди, че процесната сделка е неправилно квалифицирана с РА като доставка на стока, но това тълкуване е изоставено в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна - със същото доставката е квалифицирана като доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 ЗДДС. Отделно, неправилното определяне с РА на доставката като такава на стока, не рефлектира върху законосъобразността на крайния извод - че данъчната основа на процесната доставка е определена неправилно и за същата следва да се доначисли ДДС.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че т.к. към момента на издаване на процесната фактура дружеството не е собственик на автомобила, данъчното събитие не е настъпило по смисъла на чл.25, ал.2 ЗДДС и не е приложима разпоредбата на чл.25, ал.7 ЗДДС относно изискуемостта на данъка при авансово плащане.

Както бе посочено по-горе, в отношенията между лизингополучателя и третото лице, в чиято полза се прехвърля правото да се придобие лизинговата вещ, е налице доставка на услуга, а не на стока. Съгласно чл.25, ал.2 ЗДДС, данъчното събитие за услугите възниква на датата, на която услугата е извършена. В случая услугата безспорно е извършена на 09.05.2022г., на която дата лизингодателят и лизингополучателят са подписали допълнителното споразумение към договора за финансов лизинг и на която с договор между лизингодателя и Е. Х., е прехвърлена собствеността върху автомобила.

Доставчикът на услугата е данъчнозадължено лице, същата е възмездна и облагаема, поради което обосновано в хода на ревизията е изследван въпроса, дали правилно е определена нейната данъчна основа, респ. начислен ли е изцяло дължимия за доставката ДДС.

Съгласно чл.**, ал.1 ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Според ал.2 на с.р., данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или друго лице.

В случая според фактура № ***/09.05.2022г., процесната услуга е остойностена на 1666,67лв. Основателно обаче органите по приходите са приели, че всъщност действителната цена на доставката е 43000,00лв., колкото е посочено в разписката от 03.05.2022г., съдържаща изрично изявление (признание) на С.К., че е получил сумата от Е. Х. за покупката на процесния автомобил. Св.Х. при разпита си в с.з. изрично посочва, че се е съгласила на цена 43000,00лв.

Неоснователно жалбоподателят оспорва връзката на документираните с разписката изявления и действия на К. с представляваното от него дружество. Разписката е изготвена на фирмена бланка, подпечатана е с печат на „Перфект Лукс Кар“ ООД и според св.Х. е съставена в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя. Отделно от показанията на свидетелката недвусмислено следва, че е водила преговорите за придобиване на автомобила с К., именно в качеството му на представляващ дружеството. Автомобилът, за който К. е приел плащането, безспорно към 03.05.2022г. е бил актив на дружеството - придобит по силата на договор за лизинг и заведен като ДМА. Липсват както данни, така и твърдения за това, в период, предхождащ издаването на процесната фактура, К., в качеството му на физическо лице, да е придобил правото да закупи автомобила и да е действал в това качество при договарянето с Е. Х.. Всъщност, според дадените в хода на ревизията писмени обяснения, К. не оспорва факта, че в отношенията с Е. Х. по повод прехвърляне на автомобила е действал като представляващ дружеството. Единствено е навел твърдения за възникнали обстоятелства, които са наложили промяна в цената в хода на сделката и в тази връзка е върнал част от получената сума в размер на 41000,00лв.

Тези твърдения са недоказани.

Разписките са частни диспозитивни документ, които нямат обвързваща доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, поради което достоверността им следва да се провери в контекста на всички събрани доказателства. При липсата на счетоводни записвания по повод съставените разписки и липсата на банкови разплащания (сумите по двете разписки безспорно попадат в ограниченията по чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой), единствено разписката от 03.05.2022г. удостоверява факта на получено от К. плащане в размер на 43000,00лв., т.к. съдържа признание на неизгоден факт. Разписката от 05.05.2022г. не може да се интерпретира като доказателство за връщане на 41000лв., т.к. няма достоверна дата и не кореспондира с останалите доказателства.

В тази връзка следва да се съобрази, че разписката от 05.05.2022г. за връщане на сумата от 41000,00лв., не е представена от Е. Х. във връзка с връченото й искане. От лицето са представени само договора за прехвърляне на собственост (първа страница) и разписката от 03.05.2022г. за платени от нея 43000,00лв. При разпита в с.з. на 12.09.2023г. свидетелката не дава логично обяснение защо е представила само първата разписка. Показанията й - че е отворила имейла с искането в последния ден преди да изтече срока, притеснила се и изпратила каквито документи е имала в колата, не се подкрепят от писмените доказателства по делото, т.к. искането е изготвено на 23.11.2022г. и е връчено на същия ден. Тоест, лицето е имало на разположение 14-дневен срок да представи изисканите документи, а не само един ден - както твърди в показанията си. Независимо че потвърждава подписа си на разписката от 05.05.2022г., същата не е представена в срока по искането и основателно възниква съмнение в автентичността на съдържанието на тази разписка.

При разпита в с.з. св.Х. дава противоречиви показания относно начина на разплащане - първоначално заявява, че е платила по банков път и едновременно съставили разписка, впоследствие, че е имала парите в себе си и платила в брой. Нелогични като цяло са показанията на свидетелката относно обстоятелствата по сключване на сделката, тестването на автомобила, не помни в какво конкретно се е изразявал ремонта на автомобила и колко е струвал.

Действително в представеното от нот.Г. удостоверение за застрахователна стойност /л.110/, е отразено, че скоростната кутия на автомобила е за смяна, но същият застраховател е описал идентични повреди и в удостоверенията за л.а. Мерцедес ГЛЕ 350 Д, рег. № В***ВР /л.59/ и Ауди А4, рег. № В****ВР /л.61/. Отделно, в писмените си обяснения К. е посочил, че е възникнала повреда в двигателя на автомобила, а не в скоростната му кутия, което поставя под обосновано съмнение достоверността на отразената в застрахователното удостоверение повреда. При липсата на безспорни доказателства за конкретните повреди по автомобила и за стойността, на която са отстранени, не може да се приеме за безспорно доказано удостовереното от застрахователя обстоятелство.

По изложените съображения обосновано от събраните доказателства органите по приходите са приели, че за процесната доставка следва да се начисли допълнително ДДС.

Данъчната основа е правилно определена, като при формирането й коректно е прието, че дължимия ДДС е включен в платената цена от 43000,00лв. - каквото е изискването на чл.67, ал.2 ЗДДС.

При този изход на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от жалбата.

При общо обжалван материален интерес от 355**,19лв., жалбата се явява основателна за 5495,04лв. и неоснователна за 30031,20лв.

От страна на жалбоподателя са доказани и се претендират разноски общо в размер на 4597,00лв., от които 50,00лв. държавна такса, 655,00лв. депозит за вещо лице и 3892,00лв. адвокатско възнаграждение, изплатено изцяло по банков път съгласно фактура № **/11.09.2023г. и платежно нареждане от същата дата. Съобразно уважената част от жалбата за 5495,04лв., на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на: 5495,04 х 4597 / 355**,19 = 711,04лв.

Съобразно отхвърлената част от жалбата - за 30031,20лв., на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 3052,50лв. По компенсация, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, в размер на 2341,46лв. (две хиляди триста четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя С.Ж.К., Ревизионен акт № Р-***-091-001/07.03.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, в частта, с която на дружеството са установени задължения за КД по ЗКПО за 2021г. в размер на 5125,67лв. и лихви 369,37лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя С.Ж.К., против Ревизионен акт № Р-***-091-001/07.03.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 77/23.05.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, в частта, с която: за м.02.2022г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 20575,33лв. и лихви 2099,77лв.; за м.05.2022г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 6833,33лв. и лихви 522,72лв.

ОСЪЖДА „ПЕРФЕКТ ЛУКС КАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя С.Ж.К., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, разноски за производството, в размер на 2341,46лв. (две хиляди триста четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: