№ 22908
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110115446 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена е молба от Р. С. В., ЕГН **********, лично и за защита на децата С. С. Т.,
ЕГН **********, и Д. В. В., ЕГН **********, уточнена с молба от 21.03.2024 г., срещу Ю. Б.
В., ЕГН **********, и В. Л. В., ЕГН **********, за осъществени на 15.03.2024 г. актове на
домашно насилие спрямо молителката, в присъствието на децата. Претендират разноски.
Ответниците оспорват изцяло молбата. Предявяват насрещна молба за защита,
уточнена с молба от 29.04.2024 г., в която твърдят, че молителката Р. В. е тази, която на
15.03.2024 г. е осъществила спрямо тях актове на домашно насилие. Претендират разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответното лице - ответник
по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице - молителят в производството
по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място -
наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3
ЗЗДН.
1
Не се спори по делото, че молителката и ответниците попадат сред кръга от лица,
посочени в чл. 3 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения на страните обстоятелствата, че първата молителка по първоначалната молба е
снаха на ответниците, Д. В. е внук на ответниците по първоначалната молба, С. е дъщеря на
първата молителка от друг баща на детето, с когото е живяла във фактическо съжителство,
както и че на 15.03.2024 г. между 19:15 и 19:45 часа страните са се намирали в село Балша,
ул. Чавдар войвода № 9, в коридора на къщата, на първия етаж, както и че детето Д. е с
диагноза „инсулинозависим захарен диабет тип 1“ (л. 71 от делото).
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответниците
по първоначалната молба, респ. от ответника по насрещната, т.е. да е установена първата от
кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за защита.
Вярно е, че към всяка от молбите са приложени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които
обаче не следва да се ползват с формалната доказателствена стойност, придадена им от чл.
13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като същите не се явяват годно доказателствено средство за
изложените в тях обстоятелства, доколкото декларациите, изхождащи от лицата, търсещи
защита, не индивидуализират твърдените актове на домашно насилие по време, начин и
място на извършване (л. 3, л. 28 и л. 29 от делото). Същите са непълни, поради което и съдът
не ги цени. Отделно от това, следва да се има предвид, че е налице противоречие относно
случилото се на процесната дата между описаното в декларацията, изхождаща от В. В., и
твърденията, изложени от него в молбата му за защита и уточнителната такава.
Предвид това, разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната
хипотеза. Доколкото декларацията, представена от всеки от пълнолетните лица, търсещи
защита, се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, то
същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а
именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото от домашно насилие лице. Горното налага като единствено възможен извода,
че твърденията на молителите по първоначалната и насрещната молба за защита за
осъществяването на актове на домашно насилие са недоказани. Недоказаният факт е
неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите
правни последици.
Горният извод на съда се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства на
разпитаните свидетели Любомир В., чийто показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК,
Илия Костурков и Б. М., от които се установява, че същите не са били свидетели очевидци на
твърдения акт на домашно насилие, но описват конфликтни отношения между страните,
като св. М. посочва, че на процесната дата нито е видяла, нито е чула нещо, като не е видяла
молителката Р. В. да има следи от кръв по лицето или по дрехите си (л. 122 и л. 134 от
делото). Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и обективни.
2
Настоящият съдебен състав не цени показанията на св. Цветелина Вълкова, тъй като в
една част същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а в друга -
същите са опосредени – свидетелката възпроизвежда факти и обстоятелства, които са й
споделени от молителката Р. В. (л. 123 от делото).
По делото е представено СМУ (л. 4 от делото), в което се съдържат констатации
относно травматични увреждания при молителката Р. В.. На основание чл. 13, ал. 2, т. 1, пр.
последно ЗЗДН, доказателствени средства в производството по ЗЗДН могат да бъдат освен
допустимите по ГПК доказателствени средства, също и становища на психолози,
консултирали пострадалото лице. Следва да бъде отбелязано обаче, че доказателствените
средства, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, могат да послужат за доказването само
на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и
на неговото авторство (Решение № 9239 от 21.12.2016 г. по гр. д. № 4325/2016 г. на СГС, II
въззивен брачен състав). Ето защо представеното СМУ не е годно да докаже извършване на
твърдения акт на насилие от страна на ответниците. По горните съображения съдът не цени
и представения по делото социален доклад от ДСП-Сердика, който съдържа единствено
преразказ на твърденията на майката и децата относно случилото се (л. 46-л.48 от делото).
Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт детето С. е заявило първоначално, че не е
присъствала на случка, в която В. и Ю. да се карат с майка й, а след това заявява, че е
присъствала на случка, когато те и двамата биели майка й. Посочва, че това се е случило
миналата година, след което твърди случилото се да е „може би края на зимата и беше в
началото на тази година“ (л. 121 от делото). Съдът не цени заявеното от детето, тъй като са
налице съществени разминавания в разказа му, но и предвид това, че споделеното от детето
има характера на твърдения на страна в производството, поради което и няма
доказателствена стойност.
По делото е приета преписка с УРИ № 226000-5276/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР по
подаден от молителката Ю. Яасилева сигнал, като с Постановление от 18.04.2024 г. е
отказано да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер и е
прекратена пр.пр. № 16986/2024 г. по описа на СРП (л. 99 – л. 120 от делото).
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите по
първоначалната молба и насрещната такава с тежестта на доказване в производството и да
остави молбата им без уважение, като неоснователна и да откаже издаването на заповед за
защита.
Относно разноските за делото
3
Претенция за присъждане на разноски има и от двете страните. С оглед изхода на
делото молителите дължат на ответниците разноски в размер на 1000,00 лева (л. 21 от
делото). Молителите по насрещната молба дължат на ответницата по насрещната молба,
съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН разноски в общ размер на 830,00 лева, от които 800,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 30,00 лева депозит за свидетел (л. 51, л.79 и л. 133 от делото).
При този изход на делото пълнолетните молители по първоначалната и насрещната
молба за защита Р. С. В., Ю. Б. В., и В. Л. В. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева всеки от тях, в какъвто размер на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като
молителите С. С. Т., ЕГН **********, и Д. В. В., ЕГН ********** са освободени от внасяне
на такава (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
-ри
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. В., ЕГН **********, С. С. Т., ЕГН
**********, и Д. В. В., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Ю.
Б. В., ЕГН **********, и В. Л. В., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответниците по първоначалната молба да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. Б. В., ЕГН **********, и В. Л. В., ЕГН
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Р. С. В., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответницата по насрещната молба да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд,
сумата в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН **********, С. С. Т., ЕГН **********, и Д. В. В., ЕГН
**********, да заплатят на Ю. Б. В., ЕГН ********** и В. Л. В., ЕГН **********, разноски
в общ размер на 1000,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Ю. Б. В., ЕГН ********** и В. Л. В., ЕГН ********** да заплатят на Р. С.
В., ЕГН **********, С. С. Т., ЕГН **********, и Д. В. В., ЕГН **********, разноски в общ
размер на 830,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и депозит за
свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
4
Препис от решението да се изпрати незабавно на РУ-СДВР по местоживеене на
страните, за сведение, че издадената по делото заповед за незабавна защита № 98 от
29.03.2024 г. няма действие (арг. чл. 19, ал. 2 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5