№ 351
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260017/15.06.2021г. на РС-Ч.бряг , постановено по гр.
дело № 541/2020 г. по описа на същия съд ,е признато за установено на
осн.чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415,ал.1 от ГПК по отношение на С. ЦВ. ИВ.,
ЕГН**********,с.***,Пл.обл. и М. ИВ. ИВ., ЕГН**********,с.с.,че
вземането на „***“ ООД , ЕИК***, гр. София, за което е издадена Заповед
№191/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№308/2018г. по описа на РС-Ч.бряг по реда на чл.417 от ГПК, за сумата до
размера от 2 216,69 евро към дата 11.04.2018г. ,съществува.
РС-Ч.бряг е осъдил на осн.чл.78,ал.1 от ГПК С. ЦВ. ИВ.,
ЕГН**********,с.***,Пл.обл. и М. ИВ. ИВ., ЕГН**********, с.с., да заплатят
солидарно на „***“ ООД ,направените от дружеството деловодни разноски
общо в размер на 1528,83лв.
Постъпили са въззивни жалби от С. ЦВ. ИВ.,
ЕГН**********,с.***,Пл.обл. и М. ИВ. ИВ., ЕГН**********, с.с. чрез
1
пълномощниците им адв.М.М. и адв.Р.М. от АК -Ловеч против
горепосоченото решение на РС-Ч.бряг. В жалбите се излагат идентични
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение.Твърди се,че РС не е обсъдил направените от ответниците в
първоинстанционното производство възражения в първоначалния отговор на
ИМ при първоначалното разглеждане на делото от РС-Ч.бряг ,както и в хода
на двете развили се производства пред РС-Ч.бряг,а именно,че не е настъпила
предсрочна изискуемост на претендираното вземане, възраженията,че
определени клаузи в договора за заем са нищожни поради противоречието им
с добрите нрави и неравноправност,като съдът следва и служебно да се
произнася по тези въпроси.Сключеният договор за заем противоречи на ЗПК.
Въззивниците молят окръжния съд да отмени решението на РС-Ч.бряг,
постановено по гр. дело №541/2020 г. по описа на същия съд като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение,с което да
отхвърли предявения иск с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК,като неоснователен и недоказан.Моли до бъдат отхвърлени като
недоказани и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове
с пр.осн.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД1със законните от това
последици.Претендират се разноски.
Не е постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „***“ ООД ,
ЕИК***, гр. София по подадените жалби.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства и
не са направени доказателствени искания.
Страните или техни представители не са се явили в съдебно заседание
пред окръжния съд.Постъпили са и са докладвани писмени становища от
въззивниците,в които се излагат доводи по съществото на правния спор.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните жалби са неоснователни.
Решението на Районен съд-Ч.бряг е правилно и законосъобразно.
Пред РС-Ч.бряг е постъпила ИМ от „***“ ООД , ЕИК***, гр. София
против С. ЦВ. ИВ., ЕГН**********,с.***,Община Ч.бряг,Пл.обл. и М. ИВ.
2
ИВ., ЕГН**********,с.с.,с която са предявени субективно и обективно при
условията на евентуалност ,искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК ,с цена 4 335,47лв.,за признаване за установено по
отношение на ответниците,съществуването на вземане на ищцовото
дружество в общ размер от 4 335,47лв./от които главница в размер на
1088,05лв.,остатък от трета погасителна вноска съм датата на подаване на
заявлението пред РС от 147,82лв.,остатък от начислена неустойка по чл.19 от
договор за заем в размер на 3099,60лв./,която сума представлява частично
вземане по Запис на заповед от 12.01.2018г.,обезпечаващ договор за заем
№FF14376/12.01.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 11.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата,за която е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от 12.04.2018г. по ч.гр.д. №308/2018г.
по описа на РС-Ч.бряг,ведно със заплащане на разноските в хода на
заповедното производство,както и евентуално/при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК/ да бъдат осъдени
ответниците да заплатят солидарно на кредитора „***“ ООД ,гр.София на
осн.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумите по падежиралите вноски по договор
за заем от 12.01.2018г.,както и остатъка от главницата общо в размер на
2 108,19лв./разпределена по пера/.Образувано е гр.д.№979/2018г. по описа на
ЧРС.
Допустимостта на предявените искове произтича от развило се
заповедно производство пред ЧРС по ч.гр.д.№308/2018г. по описа на същия
съд.Подадено е заявление по реда на чл.417 от ГПК от „***“ ООД , ЕИК***,
гр. София против С. ЦВ. ИВ., ЕГН**********,с.***,Община Ч.бряг,Пл.обл. и
М. ИВ. ИВ., ЕГН**********,с.с., за издаване на Заповед за изпълнение въз
основа на документ-Запис на заповед от 12.01.2018г., предявен на
27.01.2018г. за вземане в размер на 2 649,80 евро,ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Постановено е решение №410/19.11.2019г. от ЧРС,с което е признато за
установено по отношение на ответниците С. ЦВ. ИВ.,
ЕГН**********,с.***,Община Ч.бряг,Пл.обл. и М. ИВ. ИВ.,
ЕГН**********,с.с.,че вземането на „***“ ООД ,ЕИК***, гр. София,за което
е издадена Заповед за изпълнение №191/12.04.2018г. по ч.гр.д.
№308/2018г./погрешно в решението е изписана 2019г./по описа на
ЧРС,съществува.
3
По реда на въззивното обжалване е образувано в.гр.д.№105/2020г. по
описа на Пл.ОС по подадени от С.И. и М.И. въззивни жалби.
С решение №442/10.07.2020г. Пл.ОС е обезсилено решение № 410/
19.11.2019г. на ЧРС,постановено по гр.д. № 979/2019г. по описа на същия съд
изцяло като недопустимо и делото е върнато за произнасяне по предявените
искове от друг състав на първоинстанционния съд.В мотивите към
постановеното въззивно решение е посочено,че ЧРС се е произнесъл за
установяване спрямо ответниците, че вземането на ищцовото ООД по Заповед
за изпълнение № 191/12.04.2018г. съществува ,без да посочи сума в
диспозитива на решението.Също така при постановяването му е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
разглеждане на нередовна ИМ на предявени при условията на съединяване на
главен с евентуален искове, които не съответстват на проведеното заповедно
производство и издадената Заповед за изпълнение – хипотезата на чл.270 ал.3,
предл.3 ГПК. Приел е,че ищцовото дружество не може да предяви
установителен и евентуално съединен осъдителен иск за вземания по
Договора за потребителски кредит след като заповедното производство е
водено за вземане по ценна книга – Запис на заповед, издаден в евро.
При новото разглеждане на делото ЧРС е оставил без движение ИМ с
разпореждане №753/27.07.2020г. и е дал указания за ищеца за отстраняване
на нередовностите по ИМ в едноседмичен срок от уведомлението,които
нередовности са посочени в обстоятелствената част на разпореждането и в
отменителното решение на Пл.ОС.
Подадена е уточняваща ИМ от „***“ ООД ,ЕИК***, гр. София,чрез
адв.Н.,в която е посочено,че се предявява иск с пр.основание чл.422,ал.1 от
ГПК вр.чл.415 от ГПК,с цена 2 216,69 евро/с левова равностойност
4 335,47лв./разбита по пера/,представляваща частично вземане по Запис на
заповед от 12.01.2018г., обезпечаващ Договор за потребителски кредит
№FF14376/12.01.2018г.,ведно със законната лихва,считано от
11.04.2018г./датата на подаване на заявлението пред ЧРС/ до окончателното
изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 1603,65лв.,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от
12.04.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№308/2018г. по описа на ЧРС.При
условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове против
4
ответниците с пр.осн.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за заплащане на сумата
в общ размер от 2 108,19лв./разпределена по пера/-падежирали вноски по
договора за заем и остатък от главницата.
При повторното разглеждане на делото от ЧРС е постановено обжалваното
пред настоящата инстанция решение №260017/15.06.2021г.,с което е уважен
предявеният положителен установителен иск с пр.основание чл.422,ал.1 от
ГПК вр.чл.415 от ГПК,за сумата в размер на 2 216,69 евро към дата
11.04.2018г.,за която е издадена Запис на заповед №191/12.04.2018г. по ч.гр.д.
№308/2018г. по описа на ЧРС,ведно със законната лихва,считано от
11.04.2018г./датата на подаване на заявлението пред ЧРС/ до окончателното
изплащане на вземането.
Пл.ОС намира,че обжалваното решение на ЧРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При новото разглеждане на делото РС се е съобразил с дадените от
въззивната инстанция указания,като е оставил без движени ИМ на ищцовото
дружество,дал е съответните указания .С подадената уточняваща ИМ ищецът
е отстранил нередовностите по ИМ,а именно по отношение на предявения
положителен установителен иск изрично е посочено,че се предявява иск с
пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,с цена 2 216,69 евро/с
левова равностойност 4 335,47лв./разбита по пера/,представляваща частично
вземане по Запис на заповед от 12.01.2018г., обезпечаващ Договор за заем
№FF14376/12.01.2018г.,ведно със законната лихва,считано от
11.04.2018г./датата на подаване на заявлението пред ЧРС/ до окончателното
изплащане на вземането.
Видно от приложеното ч.гр. дело № 308/2018г.по описа на ЧРС ,“ ***“
ООД , ЕИК***, гр. София е подало на 11.04.2018г. заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против двамата ответници за сумата от
2 649,80 евро ,ведно със законната лихва от 11.04.2018г., 1 500лв. адв.
хонорар и платената д.т., като е поискало Заповедта да бъде издадена въз
основа на документ – Запис на заповед от 12.01.2018г. в гр.Варна, платим на
предявяване в срок до 12.01.2020г., предявен на двамата длъжници на
27.01.2018г. По приложеното дело е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК за сумата от 2 649,80 евро и разноски на заповедното
производство, издаден е изпънителен лист № 293 и е образувано и.д. №
5
1698/2018г. по описа на ЧСИ Т. К..И двамата длъжници са подали възражение
в срока по чл.414 от ГПК.
Видно от приложения към ч.гр.д.№308/2018г. на ЧРС в оригинал на
Запис на заповед от 12.01.2018г., ответниците са се задължили,заедно и
поотделно, неотменимо и безусловно при представяне на записа на заповед
да платят без разноски и протест на “ ***“ ООД , ЕИК***, гр. София, сумата
от 2 649,80евро в гр.София,като записът на заповед трябва да се предяви за
плащане в срок до 12.01.2020г.Записът на заповед е предявен на 27.01.2018г.
на ответниците и е джиросан за обезпечение на 30.01.2018г. По делото не се
спори ,че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на вземане
по каузално правоотношение между същите страни,произтичащо от Договор
за потребителски кредит №FF14376/12.01.2018г.-чл.19,ал.8 от договора.
Съгласно ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС при
предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по
запис на заповед,въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по
чл.417,т.9 от ГПК,каузалното правоотношение подлежи на изследване, като
съдът разпределя доказателствената тежест съобразно нормата на чл.154 от
ГПК,възлагайки на всяка от страните доказването на фактите,на които са
основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право-за съществуването, респ.несъществуването на
вземането по записа на заповед.Предметът на делото по чл.422 от ГПК се
определя от правното твърдение на ищеца в ИМ за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена и заповедта за
изпълнение.В хипотезата на чл.417,т.9 от ГПК предмет е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект.Записът на заповед е ценна
книга,материализираща права и доказателство за вземането.
В настоящия случай ответниците не са оспорили редовността на записа
на заповед, същият е редовен от външна страна.Същите възразяват относно
валидността на отделни клаузи в сключения договор за кредит , относно
настъпилата „предсрочна изискуемост“ на претендираното вземане,правят
възражения,че определени клаузи в договора за заем са нищожни поради
противоречието им с добрите нрави и неравноправност,като съдът следва и
служебно да се произнася по тези въпроси.Тези доводи и възражения биха
били релеванти,ако основанието на издадената Заповед за изпълнение в хода
6
на развилото се заповедно производство пред ЧРС ,не е въз основа на
издадения запис на заповед,а въз основа на договора за потребителски кредит
№FF14376/12.01.2018г
Действително в тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение,но доколкото
възраженията на длъжниците биха имали за последица погасяването на
вземането по записа на заповед.
Такива доказателства не са представени от ответниците и въззивници в
настоящата инстанция.От представените писмени доказателства,както и от
заключението по назначената в хода на съдебното дирене при
първоначалното разглеждане на делото през ЧРС СИЕ се установява,че
сумата по договора за потребителски кредит от 613,55евро/1200лв./ е
изплатена на ръка на ответницата С.И. на 12.01.2018г. с РКА.По договора за
кредит е извършено плащане в размер на 500лв. на 09.03..2018г.,която сума е
разпределена съгласно погасителния план по договора към вноски за
12.02.2018г.,12.03.2018г. и остатък от 68,12лв. отнесен към вноска за
12.04.2018г.Вещото лице е изчислило размера на задължението към
12.09.2018г.,разпределено по главница,договорна лихва и неустойки-
4 469,78лв.Вещото лице изрично е посочило,че към 278.01.0281г.-датата на
предявяване на записа на заповед няма изплатени суми като главница,лихви и
неустойка по чл.19,ал.4 по процесния договор за кредит от ответниците.Към
12.09.2018г. са изплатени лихви в размер на 63,03лв. и неустойка в размер на
363,32лв.
Предвид изложеното съдът намира,че не е доказано изпълнение от
страна на ответниците по каузалното правоотношение,за чието обезпечение е
издаден и Запис на заповед от 12.01.2018г.,поради което предявеният иск с
пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,с цена 2 216,69 евро/с
левова равностойност 4 335,47лв./,представляваща частично вземане по Запис
на заповед от 12.01.2018г., обезпечаващ Договор за потребителски кредит
№FF14376/12.01.2018г.,ведно със законната лихва,считано от
11.04.2018г./датата на подаване на заявлението пред ЧРС/ до окончателното
изплащане на вземането,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК №191/12.04.2018г. по ч.гр.д.№308/2018г. по описа на ЧРС,се
явява основателен и доказан и правилно е уважен от първоинстанционния
7
съд.Няма пречка с иска по чл.422 ,ал.1 от ГПК да се претендира от заявителя
частично вземането по Запис на заповед от 12.01.2018г., обезпечаващ
Договора за потребителски кредит №FF14376/12.01.2018г.С оглед
уважаването на иска по чл.422,ал.1 от ГПК,правилно РС не се е произнесъл по
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение
на ЧРС №260017/15.06.2021г.,постановено по гр.д.№541/2020г. по описа на
същия съд.
При извършената проверка от въззивната инстанция се констатира,че с
решението на ЧРС не са присъдени направените от ищеца деловодни
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от иска.Този
пропуск не може да бъде отстранен от въззивната инстанция,а е следвало да
се бъде поправен по реда на чл.248 от ГПК.
При този изход на делото не следва да бъдат присъждани деловодни
разноски в полза на въззивниците по представените от тях Списъци по чл.80
от ГПК. Въззиваемата страна не е претендирала разноски за настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №
260017/15.06.2021г. на РС-Ч.бряг , постановено по гр. дело № 541/2020 г. по
описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9