Решение по дело №4920/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260411
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330204920
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер     260411                             25.03.2021 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На седемнадесети ноември                                                      2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Величка Илиева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 4920 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-013193 от 03.06.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на М.С.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на М.С.М., ЕГН **********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление 19-1030-013193 от 03.06.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на М.С.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М.С.М. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения. Редовно призован, явява се в съдебно заседание и както лично, така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност в насока недоказаност и несъставомерност на деянието, както и наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против М.С.М., за това, че на 10.12.2019г. около 14.40ч., в гр.Пловдив, на бул.”Марица” – № 86, като водач на лек автомобил – Шкода Октавия с рег.№ …, собственост на МВП АВТО ООД с Булстат *********, като: 1. Управлява МПС с временна валидност, която е изтекла видно от разрешение за временно движение до 17.11.2019г., е извършил:

1.     Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С това виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 10.12.2019г., съставен от М.С.С. – с.п. при Сектор ПП към ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

          Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по делото доказателства – свидетелски и писмени такива, като обективни, логични, достоверни и непротиворечиви. При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на изследваното административното нарушение. В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на деянието от субективна страна поради липса на умисъл, понеже същият нямал знанието, че управлява автомобил, чиято временна регистрация е изтекла. За жалбоподателят като водач на МПС съществува задължението да знае дали са изпълнени всички законови изисквания досежно управляваното от него МПС, независимо от неговата собственост. Неоснователно е и възражението за приложението на чл.28а от ЗАНН, като настоящият казус не може да се преценява като маловажен случай, понеже с нищо не се отличава от обичайните случаи на изследваното нарушение. 

          При така установеното нарушение, резонно за наказващия орган е възникнало задължението за санкциониране на деянието по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като АНО е наложил наказанията „глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ в законоустановените минимални стойности на размер и срок.

Въпреки това, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно, понеже както при издаването му, така и при съставянето на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, понеже и в двата акта липсва посочване на надлежния ред, по който е следвало процесното превозно средство да бъде регистрирано. Тоест не са изложени в достатъчна степен обстоятелства досежно съставомерните признаци на деянието, от които, както на съда, така и на нарушителя, да стане ясно кой е нарушения ред и какви точно е следва да бъдат изискуемите действия на жалбоподателя, което неминуемо рефлектира на преценката за съставомерността на деянието. В АУАН липсва описание на нарушението. Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано общо под разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдържаща различни хипотези на деянието, още повече, че в обстоятелствената част на акта и постановлението са изложени фактически положения напълно некореспондиращи с обективните признаци на фактическия състав на нарушението. Допълнително, в АУАН е допусната поправка на нарушената норма, без същата да е надлежно заверена, която заверка ясно да сочи от кого и кога е извършена корекцията, какво е действителното съдържание на текста и дали същото е станало известно на нарушителя своевременно.

В случая се касае за нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.6 от ЗАНН, досежно НП, изискващи пълно, ясно и точно посочване на описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, което в случая не е изпълнено.

Визираните по-горе процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем, понеже го поставя в невъзможност категорично и недвусмислено да узнае какво е вмененото му във вина деяние, при какви обстоятелства е осъществено нарушението и които да оборва, както и кой е нарушеният закон. Коментираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата и са основание за отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 19-1030-013193 от 03.06.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на М.С.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски.  В тази връзка е направеното изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По горните  мотиви съдът постанови решението си.

             

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.