№ 595
гр. Стара Загора, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501675 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на ГД „И.н.“ гр.С., чрез
юриск. С.Т. против определение № 261665 от 10.09.2021г., постановено по
гр.д. № 1649/2019г. по описа на РС – Стара Загора, с което се осъжда частния
жалбоподател да заплати на НБПП гр.С. разноски в размер на 106.67 лв. част
от адв. възнаграждение в размер на 200 лв., изплатено на адв. С.Ж. от СтАК
за предоставена правна помощ на ищеца М. Г. Х. по адм. д. № 512/2016г. по
описа на Старозагорски административен съд, като отхвърля искането за
присъждане на разноски над 106.67 лв. до претендираните 200 лв.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага
съображения, че РС – Стара Загора присъдил разноски по адм. дело №
512/2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като
недопустимо се произнесъл по незаявено искане. Счита, че не били налице
предпоставки за присъждане на разноски по административното дело, което
било прекратено и правната помощ била прекратена с определение от
15.05.2019г. в първото съдебно заседание по гр. дело. Сочи, че към
представеното решение на НБПП не били представени доказателства за
действително изплатено възнаграждение на адв. С., което било самостоятелно
основание за отхвърляне на искането. Сочи, че неправилно било възстановена
сумата, изплатена за адв. възнаграждение на НБПП, както и че не бил уважен
1
целия иск, а уважаването било само частично.
Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с
което да се остави без уважение направеното искане от НБПП гр.С. за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат, предоставил правна
помощ по гр.д.№ 1649/2019г. по описа на РС - Стара Загора.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното определение, районният съд е осъдил на основание, чл.
78, ал. 7, изр. първо от ГПК във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „И.н.“
гр. С., гр. С. да заплати на Национално бюро за правна помощ /НБПП/
разноски в размер на 106,67 лв., част от адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв., изплатено на адвокат С.Ж. С. от Старозагорска адвокатска колегия
за предоставена правна помощ на ищеца М. Г. Х. по адм.д. № 512/2016 г. по
описа на Старозагорски административен съд, като е отхвърл5ил искането на
Националното бюро за правна помощ, гр. С. за присъждане на разноски над
106,67 лв. до претендираните 200 лв.
Изложил е съображения, че производството по делото било образувано
по искова молба от М. Г. Х. против Главна дирекция „И.н.“ гр. С., с
предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр. В хода на производството
по адм.д. 512/2016 г. по описа на Старозагорски административен съд ищецът
бил представляван от адвокат, назначен по реда на Закона за правната помощ
с определение от 11.07.2017 г. и от 19.07.2017 г. Гражданското дело
приключило с решение № 1362/22.10.2019 г., с което на основание чл. 71, ал.
1, т. 1 ЗЗДискр. било признато за установено наличието на дискриминация
спрямо ищеца и на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Главна дирекция
„И.н.“ гр. С. била осъдена да заплати на М. Г. Х. сумата 600 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на негативни изживявания и унизено
човешко достойнство, като за разликата до 9000 лв. искът бил отхвърлен като
неоснователен. Решението влязло в сила на 13.07.2021 г.
С писмо от Националното бюро за правна помощ, било направено
искане на основание чл. 189 НПК, чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с
2
чл. 27а ЗПП, в полза на НБПП да бъдат присъдени разноските за
възнаграждението за адвоката, предоставил правна помощ по делото и в
полза на НБПП да бъде издаден изпълнителен лист. Към писмото било
представено решение № СЗ-2713-22434/2019 г. от 10.12.2019 г., съгласно
което за предоставената от адвокат С. С. правна помощ на М.Г. Х. било
определено възнаграждение в размер на 200 лв., като бил поставен печат, че
същото било платено.
Районния съд е приел, че за оказаната помощ Националното бюро за
правна помощ /НБПП/, съгласно чл. 39 от Закона за правната помощ ЗПП/
заплатило сумата от 200 лв. Приел е, че на ищеца било предоставена правна
помощ, като по първия от двата обективно съединени иска, по чл. 71, ал. 1, т.
1 ЗЗДискр. било признато за установено наличието на дискриминация спрямо
ищеца, т.е. установителният иск бил изцяло уважен, а втория осъдителен иск,
с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. бил частично е уважен за
сумата 600лв., а за разликата до 9 000 лв. искът бил отхвърлен като
неоснователен. Затова от изплатените на адвокат С. общо 200 лв. за
възнаграждение за предоставената на ищеца правна помощ, ответникът
Главна дирекция „И.н.“ гр. С., според районният съд, следва да заплати на
НБПП разноски в размер на 100 лв. по установителния иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., тъй като същият е изцяло уважен и
разноски в размер на 6,67 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Районният съд е приел също, че самият ищец не дължи възстановяване на
разноските, направени от НБПП за предоставената му правна помощ, която
безплатна и финансирана от държавата. Ответникът съобразно изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 7 изр. първо във вр. чл. 78, ал. 1 ГГЖ дължи
заплащане на изплатеното от НБПП адв. възнаграждение на адвоката
предоставил правна помощ на ищеца, изцяло за установителния иск и
съразмерно с уважената част от осъдителния иск или в общ размер на 106,67
лв.
Производството по дело 512/2016г. пред адм. съд е образувано по
искова молба от М. Г. Х. против Главна дирекция „И.н.“ гр. С., по предявени
искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр. В хода на производството по адм.д.
512/2016 г. по описа на Старозагорски административен съд ищецът е бил
представляван от адв. С.Ж. С., назначена по реда на Закона за правната
помощ с определение от 11.07.2017 г. и от 19.07.2017 г. С определение от
3
21.01.2019г. производството по адм. дело е прекратено и делото изпратено на
РС – Стара Загора по подсъдност. Гражданско дело № 1649/2019г. е
приключило с решение № 1362/22.10.2019 г., с което на основание чл. 71, ал.
1, т. 1 ЗЗДискр. е признато за установено наличието на дискриминация
спрямо ищеца и на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Главна дирекция
„И.н.“ гр. С. е осъдена да заплати на М. Г. Х. сумата 600 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на негативни изживявания и унизено
човешко достойнство, а за разликата до 9000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. Решението е влязло в сила на 13.07.2021 г.
С писмо от Националното бюро за правна помощ е направено искане на
основание чл. 189 НПК, чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а
ЗПП, в полза на НБПП да бъдат присъдени разноските за възнаграждението
за адвоката, предоставил правна помощ по делото и да бъде издаден
изпълнителен лист. Към писмото е представено решение № СЗ-2713-
22434/2019 г. от 10.12.2019 г., съгласно което за предоставената от адвокат С.
С. правна помощ на М.Г. Х. е определено възнаграждение в размер на 200 лв..
Удостоверено е, че същото е платено.
За оказаната помощ, Националното бюро за правна помощ /НБПП/,
съгласно чл. 39 от Закона за правната помощ ЗПП/ е заплатило сумата от 200
лв. Съгласно чл.38, ал. 2 във вр. с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява
и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага на
НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и
качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37.
Разпореудбата на чл.78 ал.7 ГПК, предвижда, че ако претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на НБПП. Това означава, че ответникът
дължи на НБПП направените разноски за адвоката, осъществил правната
помощ, съразмерно с уважената част от иска. С решението по гражзданското
дело по първия от двата обективно съединени иска по чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр. е признато за установено наличието на дискриминация спрямо
ищеца, а втория осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
е частично е уважен за сумата 600 лв., а за разликата до 9 000,00 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Ето защо, от изплатените на адвокат С. 200 лв.
за възнаграждение за предоставената на ищеца правна помощ, ответникът
Главна дирекция „И.н.“ гр. С. следва да заплати на НБПП разноски в размер
4
на 100 лв. по установителния иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр., тъй като същият е изцяло уважен и разноски в размер на 6,67 лв.,
съразмерно с уважената част от иска. Ответникът съобразно изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 7 изр. първо във вр. чл. 78, ал. 1 ГГЖ дължи
заплащане на изплатеното от НБПП адв. възнаграждение на адвоката
предоставил правна помощ на ищеца, изцяло за установителния иск и
съразмерно с уважената част от осъдителния иск или в общ размер на 106,67
лв., както правилно е определил районният съд.
Неоснователно е оплакването на ГД „И.н.“ С., че РС – Стара Загора
присъдил разноски по адм. дело № 512/2016г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, като недопустимо се произнесъл по незаявено искане,
както и че не били налице предпоставки за присъждане на разноски по
административното дело, което било прекратено и правната помощ била
прекратена с определение от 15.05.2019г. в първото съдебно заседание по гр.
дело. Гражданското дело на РС – Стара Загора е образувано след
прекратяване и изпращане на адм. дело по подсъдност, поради което е
продължение на същото и произнасянето на съда по направените разноски на
НБПП е допустимо и правилно.
Оплакването, че към представеното решение на НБПП не били
представени доказателства за действително изплатено възнаграждение на адв.
С., което било самостоятелно основание за отхвърляне на искането също е
неоснователно. Достатъчно е НБПП да удостовери заплащането на
разноските за оказаната правна помощ, не е нужно да представя доказателства
за определяне на размера им.
Неоснователно е и оплакването че неправилно било възстановена
сумата, изплатена за адв. възнаграждение на НБПП, както и че не бил уважен
целия иск, а уважаването било само частично, тъй като съдът е съобразил в
каква част са уважени обективно съединените искове и в каква част са
отхвърлени и правилно е определил възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ на ищеца Х..
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261665 от 10.09.2021г., постановено
по гр.д. № 1649/2019г. по описа на РС – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС - гр.С., при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6