№ 15818
гр. София , 12.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110132518 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ЮЛ/ срещу Е. Н. И. за сумата 525,77 лева, представляваща
главница, съгласно договор за паричена заем № 3667428, скл. на 29.10.2019г. между
/ЮЛ/ и Е. Н. И., обезпечен с договор за поръчителство от 29.10.2019г., скл. между
/ЮЛ/ и Е. Н. И., която сума е платена от /ЮЛ/ на /ЮЛ/ вместо Е. Н. И., по силата на
посочения договор за поръчителство, което вземане е прехвърлено с договор за цесия,
скл. на 02.03.2020г., Приложение № 1/ 01.06.2020г., скл. между /ЮЛ/ и /ЮЛ/, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение[1]08.06.2021г., до окончателното плащане на сумата, сумата
43,43 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва от 04.11.2019г. до
23.03.2020г., сумата 48,47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
24.03.2020г. до 27.04.2021г., сумата 270,8 лева- възнаграждение по договор за
поръчителство и сумата 27 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Относно вземането за възнаграждение за поръчителство:
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата 270,8 лева- с
обективирана в договора за предоставяне на поръчителство от 29.10.2019г. клауза,
съгласно която поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията си по този договор.
Съдът намира така посочена клауза от договора за заем за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП за неравноправна поради следното:
Съгласно договора за кредит потребителят следва да формира избор дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция.
1
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени
като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и
обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът
за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е
налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с
уговорени акцесорни плащания, които следва да се разглеждат като едно цяло, а не
като отделни договори. Съдът намира, че целта на обособяването на кредитното
правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и забраната за уговаряне
на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите
по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 50%, видно
от твърденията, изложени в заявлението/ ще надвиши максимално допустимия размер,
регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Освен това плащането на тази такса е
уговорено като приоритетно- преди основното задължение по кредитното
правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да
има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в
случая с него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга. На практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали
ще се предостави, поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
ал.1, т.14 ЗЗП.
По отношение на претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране на
вземания:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
2
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя
с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел– потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част– относно таксите и разходите за извънсъдебно събиране
на вземането и възнаграждение за поръчителство следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 11162/ 08.6.2021г. на /ЮЛ/ срещу Е. Н. И. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за
сумата 270,80 лева- възнаграждение по договор за поръчителство и сумата 27 лева- разходи
и такси за извънсъдебно събиране, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3