Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 19.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 09.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова като разгледа
докладваното от съдията а.н.д. №
115 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на община Долна баня подадена чрез кмета срещу Наказателно постановление
№ НЯСС-9/20.01.2020 г. на зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на
председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ – неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на община Долна
баня, представлявана от кмета на общината, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е основателна, но не по изложените съображения.
От фактическа
страна:
На 29.07.2019
г. в отсъствието на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН свидетелят В.А., в
качеството си на старши инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България в главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, съставил Акт за
установяване на административно нарушение № 02-026/29.07.2019 г., за това, че
на 31.10.2018 г. община Долна баня не е изпълнила даденото с Констативен
протокол № 02-02-83/30.08.2018 г. предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ –
„Да се довърши премахването на храстовидната растителност от водния откос и
въздушния откос на язовирната стена“ със срок за изпълнение до 30.10.2018 г.
Въз основа на АУАН при
идентична фактическа обстановка е издадено обжалваното Наказателно
постановление № НЯСС-9/20.01.2020 г. на зам.-председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018
г. на председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ – неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на община Долна
баня, представлявана от кмета на общината, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В случая
с оглед възприетата дата на извършване на нарушението с издаване на
наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като административнонаказващият орган не е съобразил преклузивния 3-месечен
срок от откриване на нарушителя. С изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността и се прилага служебно от
административнонаказващите органи. Тя е свързана с идеята, че продължителното
бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава
неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Доколкото
срокът за изпълнение на задължителното предписание по делото е изтекъл на 30.10.2018
г., то тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, хип. 2 от ЗАНН е започнал да тече от
на следващия ден – 31.10.2018 г. и същият е изтекъл на 31.01.2019 г. Тъй като
АУАН № 02-026/29.07.2019 г. е съставен на 29.07.2019 г., същият е съставен в
нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН. Това е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В съдебната
практика трайно и непротиворечиво е възприето, че в хипотезите на неизпълнено предписание
нарушението е извършено с изтичане срока на предписанието и неговото
неизпълнение, като нарушителят е известен още в този момент. Следователно 3-месечният
срок за съставяне на АУАН започва да тече от момента на изтичане на срока за
изпълнение задължителното предписание – в случая 31.10.2018 г., поради което до
31.01.2019 г. е съществувала възможност за законосъобразно образуване на
административнонаказателно производство. Противното би означавало да се даде
възможност на АНО без основание да бави реализирането на административно
наказателната отговорност на нарушителя (вж. в този с смисъл Решение № 392 от
8.05.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 195/2012 г., Решение № 365
от 5.04.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 165/2013 г., Решение №
399 от 10.05.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 255/2012 г.,
Решение № 480 от 14.06.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 282/2012
г., Решение № 1233 от 7.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
731/2018 г., Решение № 1232 от 7.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н.
д. № 730/2018 г., Решение № 987 от 24.10.2013 г. на АдмС - София-област по ч.
к. а. д. № 851/2013 г., Решение № 276 от 20.12.2019 г. на АдмС - Ловеч по к. а.
н. д. № 279/2019 г., Решение № 275 от 20.12.2019 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н.
д. № 278/2019 г., Решение № 189 от 9.10.2018 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д.
№ 219/2018 г.).
Настоящият
състав намира за необходимо да отбележи за пълнота следното. Неизпълнението на
конкретното указание е осъществено чрез бездействие – неизпълнени на
предписанието да се довърши премахването на храстовидната растителност от
водния откос и въздушния откос на язовирната стена. На първо място е въпрос на
вътрешна организация на административнонаказващия орган да извърши проверка
дали е изпълнено в срок даденото задължително предписание. Недопустимо е
органът да бездейства продължителен период от време, като всички негативни
последици от това бездействие да бъдат прехвърлени върху проверяваните. На
второ място, нарушението е продължено - с него се създава едно трайно състояние
на административно нарушение, което продължава до неговото прекратяване, т.е.
изпълнение на указанията. При това положение въпрос на фактология и юридическа
техника на актосъставителя и АНО е посочването на момента на извършване на
нарушението, за какъвто може да бъде приет както първия ден на неизпълнение на
указанията, така и датата на извършената проверка, към която състоянието на
административно нарушение продължава, в случая 29.07.2019 г.. Ако бъде възприет
последният преклузивният срок по чл. 34,
ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН не би бил изтекъл.
С
оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на делото и ангажираните доказателства, обективирани в приложения на л.
78 договор за правна защита и съдействие искането на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-9/20.01.2020 г. на
зам.-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР,
ЕИК……….., да заплати на ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ, БУЛСТАТ ………., сторените в
производството разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: