Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 2. и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ... от ...2012 година по гр. д. № .../2012 година Районен съд – град В. Т. е приел за установено по отношение на Е.-П.П. – град В., че Д. А. Б. не дължи на Е.-П.П. сумата от 471.62 лева, представляваща начислената по партида с клиентски номер * корекция на основание чл. 38 ал. 7 и ал. 9 от ОУ на ДПЕЕ на стойността на потребена ел. енергия за периода от месец 08.2011 година до месец 02.2012 година, във връзка с която е издадена фактура № * от 27.02.2012 година. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото Е.-П.П. – град В., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че мотивите на Районния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемата Д. А. Б. заема становище, че жалбата на Е.-П.П. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски в производството пред въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Е.-П.П. – град В., е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Д. А. Б. против „Е. Б. П.” – град В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сумата в размер на 471.62 лева, представляваща начислената по партида с клиентски номер * корекция на основание чл. 38 ал. 7 и ал. 9 от ОУ на ДПЕЕ на стойността за доставена и потребена ел. енергия на адрес в село С., община В. Т., ул. „Р.” № 11, за периода от месец 08.2011 година до месец 02.2012 година, във връзка с която е издадена фактура № * от 27.02.2012 година. Между страните не се спори, че ищцата е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия. От представения по делото заверен препис от протокол за монтаж/демонтаж на директен електромер № ... от ...2012г. /л. 53 от първоинстанционното дело/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Е. Б. М” са извършили подмяна на средството за търговско измерване, находящо се в село С., община В. Т., ул. „Р.” № 11 с абонатен № *. Установява се още, че подмяната е извършена поради „повреда на средството за търговско измерване”. В протокола са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на подмяната, но не е посочено лице, което е присъствало при извършването й. Видно от приложеното по делото писмо от „Е. Б. М.” до Д. А. Б., изх. № ... от ...2012г. и справка за консумирана електроенергия /л. 17, 50-52 от първоинстанционното дело/ на ищцата по делото, сега въззиваема, е начислена за плащане, в резултат на корекция, извършена на основание чл. 38, ал. 7 ОУ на ДПЕЕЕМ, електроенергия на обща стойност 471.62 лева за периода 13.08.2011г. – 23.02.2012 година. За начислената сума е издадена фактура № * от 27.02.2012г. /л. 18-21 от първоинстанционното дело/. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената подмяна на СТИ законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В процесния случай не се спори между страните, че ищцата по делото, сега въззиваема, е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и на чл. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.” /ОУ на ДПЕЕ/; че е в договорни отношения с ответника по делото, сега въззивник, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От представените писмени доказателства по делото се установява, че „Е. Б. П.” е извършило корекция на сметката електрическа енергия на Д. Б. по реда на чл. 38, ал. 7 ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.” , последното изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период въз основа на представени от „Е. Б. М.” констативни протоколи и справки за начислена енергия. Чл. 13, т. 6 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б. М.” предвижда, че дружеството „може да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови или с други с по-добри характеристики при условията на чл. 61”. Изложеното налага извода, че при подмяна на СТИ поради повреда в същото „Е. Б. М.” има задължение за съставяне на протокол, който следва да бъде изготвен по реда и при условията на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б. М.” . Съгласно чл. 61, ал. 1 от тези ОУ в случаите, когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на „Е. Б. М.” и от ползвателя или от упълномощено от него лице. В ал. 2 на чл. 61 от ОУ също изчерпателно са посочени обстоятелствата, при наличието на които протоколът се подписва от свидетел, като в констативния протокол е задължително да бъде посочено по каква причина, същият се подписва от свидетел, а не от ползвателя. С подписа си свидетелят удостоверява както наличието на обстоятелствата, че „ползвателят” не присъства или отказва да подпише констативния протокол, така и обстоятелствата, за които се съставя последния. В случая по делото, при изготвянето на протокола за подмяна на СТИ от служителите на „Е. Б. М.” , не са спазени посочените изисквания, тъй като протокол № ... от ...2012г. не е подписан нито от ползвателя, нито от упълномощено от него лице. Неспазването на изискванията на чл. 61 от ОУ обосновава извод за „липсата” на обвързваща доказателствена сила на процесния протокол. Само чрез протокол, съставен при спазване на всички изисквания, визирани в посочените разпоредби на ОУ, се установява, че средството за търговско измерване е било ползвано от посочения в протокола абонат. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да не може да се направи извод за възникване на правото на ответника, сега въззиваем, едностранно да коригира сметката за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. Неспазването на разпоредбата на чл. 61 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б. М.” води до извод за недължимост на претендираното от „Е. Б. П.” вземане. В този смисъл са и изводите на Районен съд – град В. Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на ”Е. – П. П.” е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ”Е. – П. П.” – град В. следва да бъде осъдено да заплати на Д. А. Б. направените от нея по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ...2012 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № .../2012 година. ОСЪЖДА „Е. - П. П.” , със седалище и адрес на управление град В., бул. „Вл. В.” № 2., с ЕИК ... да заплати на Д. А. Б., с ЕГН * от село С., община В. Т., ул. „Р.” № 11 сумата в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляваща направените от нея по делото разноски за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |