Мотиви
към присъда № 33/ 25. 05.
2018г. по НЧХД № 902 по описа на Д.кия
районен съд за 2016г.
На 05.07.2016г.
в региструратана РС Д. е постъпила частна тъжба от К.А.Х., по която на същата
дата е било образувано производство пред първа инстанция-НЧХД №902/2016г., срещу
П.А. *** с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление от частен характер,
наказуемо по чл. 148 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НК.
В частната тъжба е посочено, че със своя жалба
№4897-02-537/10.03.2015г. до Министъра на вътрешните работи подс.П.А.Б. го е
оклеветил,че подържа близки контакти с криминално проявени лица от гр.Д.,на
които дава служебна информация,станала му достъпна при и по повод изпълнение на
служебните му задължения в ОД МВР Д.,че К. Х. подържа близки отношения с лицето
С. Николов П.-по прякор „К.”,че е предупредил лицето А. А. с прякор „З.” за
предстоящо негово задържане.В с. от 02.09.2016г. процесуалният представителна
частния обвинител прави уточнение,че датата на жалбата е 10.03.2016г.,а не
2015г. както е посочено в жалбата.
В диспозитива на частната си жалбата тъжителят счита,че с неверните твърдения по
отношение на личността му,изложени в посочената жалба,подсъдимият е осъществил
изпълнителното Д.ие и състава на чл.148 ал.2 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НК.
В с.з.
процесуалният представител на тъжителя пледира за признаване на подс.П.Б.
за виновен и налагане на справедливо наказание.
В съдебно заседание от 25.05.2018г. подсъдимият дава обяснения по
повдигнатото му обвинение,не се признава за виновен.отвърждава,че той е подал
сигнала до Министъра на вътрешните работи.Това е направено от него след като е
имало провалени специализирани полицейски акции по задължанета на определени
лица,както и предишни негови съмнения относно изтичане на информация по
конкретни сучаи.Сигналът е написан, след като е докладвал за тези свой съмнения
относно причините за провалените специализирани полицейски операции със свои
преки началници,но мотивът за написването на сигнала е да „изпълни гражданското
си право и да сигнализира относносъмненията си като полицай”
Защитникът
му пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
След преценка на ангажираните в
хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият П.А.Б. е роден на ***г. в гр.Д.,неосъждан.До 19.05.2017г. е бил служител
в ОД МВР Д..
Тъжителят К.А.Х. също е бил
служител на ОД МВР Д.,а понастящем служител в ОД МВР В..К. Х. е бил ръководен
служител ОД МВР Д. и като такъв пряк
началник на П. Б..
Като
оперативен работник П. Б. е участвал в работата по
доказване и документиране на престъпления свързани с разпространение на
наркотици,тъй като след 2010г. е работил по тази линия.
П. Б.
установил,че лицата обект на оперативен интерес от страна на служителите имали
изпреварваща информация.Във връзка с това написал сведение до Министъра на
вътрешните работи,заведено в регистратурата на ВВР с вх.№
489702-537/10.03.2016г. във връзка с това сведение и друг сигнал до МВР относно
корупция на служител на МВР със заповед на
министъра на вътрешните работи е извършена проверка от комисия назначена от Министъра на вътрешните
работи.
В изпълнение на МЗ
№8121з-303/05.04.2016г. в ОД МВР Д. е извършена проверка,резултатите от която
са обективирани в изготвена справка,приета с протоколно определение на съда
като доказателство по делото.След проведени беседи с редица лица и проверка на
документи в раздел Изводи т.2 комисията установява,че „Комисар Х. подържа
нереглементирани отношения с криминално проявения А. П. от Д..”Съставът на
комисията предлага по отношение на комисар Х. да се извърши проверка,предид
новооткритите факти и
обстоятелства,които поставят под съмнение надеждността на служителя за работа с
документи съдържащи класифицирана информация.Следва да се отбележи и че К. Х. е
имал и гражданско-правни отношения с лицето,изразяващи се в покупко-продажба на
недвижим имот,видноот приложения и приет като доказателство по делото
нотариален акт.
Независимо,че
според установеното от проверката на комисията останалата част от сигналите,в
т.ч. и анонимни не се потвърждават,то установеното от комисията дава основание
да се твърди,че подс.П. Б. законосъобразно е упражнил конституционно гарантираното в чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България право на всеки гражданин сводно да се
изразява и разпространява мнение.
Горната фактическа обстановка съдът приема въз
основа на следните доказателства:заверено копие от преписка № 958700-44/30.10.2017г.,
заверено копие от материалите по преписка № 6831/2017г. по описа на Окръжна
прокуратура Варна – 1 папка, съдържаща общо 327 листа, от които материали от
извършена проверка от ОД на МВР Д., окомплектовани в два тома, както следва:
том 1 – от л.1 до л.235 и том 2 – от л.236 до л.281; наблюдателни материали на
Окръжна прокуратура Варна от л.282 до л.327, заверени копия от Заповед № ..........на
МВР, становище относно анонимен сигнал за неправомерни действия на ръководен
служител от ОДМВР Д., сигнал за корупция на служител на МВР, сведение от
ст.инспектор П.А.Б., сигнал за корупция на служител на МВР, заповед №.........
на МВР,докладна записка от Дирекция инспекторат за отмяна на запховед
запроверка в ОДМВР Д., Заповед №.........., план нза извърш5ване на проверка от
ОДМВР Плевен, в изпълнение на МЗ 8121з-303/05.04.2016г., материали по сигнал с
вх. № ..........сигнал за ОПГ, сигнал до Министъра на вътрешните работи,
сведение от П.С.П., Сведение от ст.комисар В. Н. К., сведение от Н. С. Д.,
сведение от П. А. П., сведение от П.А.Б., сведение от И.А. Вътков, сведение от
Красимир Милчев Манолов, сведение от Николай К. М., сведение от К. Г. К.,
Сведение от Д. П. П. сведение от П.С.П., сведение от С.Г.Б., сведение от Ц.И.П.,
сведение от ст.комисар В. Н. К., сведение от К.А.Х., сведение от ст.комисар В.
Н. К. протокол от проверка от Дирекция „Инспекторат” допълнително сведение от С.
Г. Т., сведение от Д. С. Х., сведение от П.Г. М., допълнително сведение от К. И.
К., повторно сведение от К. И. К., сведение на Д.Д.Р., сведение от С. Г. Т. обяснение от Д. М. М., сведение от Р. Ж. О.,
справка от извършена проверка, докладна записка относно посетен адрес по сигнал
на тел.112, протокол за предупреждение на лицето П.А.Б., сведение от ВПД Н-к
група „КП” при РУА. П. А. Б., справа от служба по вписванията, справка относно
проведена СПО в дискотека „Звезда” Д., справка относно провеждане на СПО на
територията на гр. Д. на 21.11.2015г., заявление-съгласие за заличаване на
законна ипотека, декларация по чл. 160 ог З на МВР за имуществото и доходите на
държавен служител от МВР К. А.Х., декларация по чл.160 за обстоятелствата по
чл. 153, ал.1 и 3 от ЗМВР на К. А.Х., декларация по чл.12, т.2 и чл.14 от
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на К.А.Х.,
декларация по чл. 160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител К.А.Х.,
декларация по чл. 160 за обстоятелствата по чл. 153, ал.1 и 3 от ЗМВР,
декларация по чл.12, т.2 и чл.14 от ЗМВР на К.А.Х., данни за лицето А. П. П.,
кадрова справка на комисар К.А.Х., договор за покупко-продажба на МПС,
нотариално заверена, справка за собственост на МПС, справка за А. Ф.М.,
извлечение от сметка, предварителен договор за продажба на недвижим имот,
договор за продажба, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №............
договор за продажба на недвижим имот, договор за продажба на имот, фактура №..........
бордеро, заверено пълномощно от ЕД „..........
от търговски финанси, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ........
за данъчна оценка, договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот №.. ... за учредяване на залог върху
вземания, справка относно ОИМ по ДП № 06/2007г. по описа на БОП, план относно
провеждане на ОИМ по спряно ДП 06/2007г. по описа на С”БОП” ОДМВР Д., жалба от
ЧС/И Николай Желев до Министъра на вътрешните работи, справка по сигнал на ЧСИ
Николай Желев, писмо от ДОП до Директора на дирекция „Инспекторат” при МВР,
писмо до ст.инспектор П.Б. от дирекция „Координация и административно
обслужване”, приложените 4 броя копия на документи, съдържащи класифицирана и
явна информация, както и приложените по съдебното производство и изискани в
хода на производството писмени доказателства - характеристични данни на П.А.Б.,
постановление на ДОП за отказ от образуване на наказателно производство,
кадрова справка на К.А.Х. от 12.10.2016г., справка от Теленор България ЕАД
относно запитване за собственика на телефонен номер, справка от БТК ЕАД
дирекция „Сигурност”, справка от Мобилтел ЕАД, кадрова справка на П.А.Б..
Доказателствата са гласни:разпити на свидетелите С.Г.Б.,Ц.И.П.,К.С.Р.,П.С.П.,Д.
Р.,Д. С. Х.-съпруга на частния тъжител,К. Д. Д.,Т. Б. Т.ов.
Св.Д. Х. потвърждава,че
са закупили къща,която впоследствие са продали.Отрича да е ползвала телефон с
номер установен от П. Б. в конкретната му оперативна работа използван за връзка
между разработваните лица,но доколкото това тогава е установено
документално показанията в тази им част
не следва да се взимат предвид от съда.
Св. К. Д.
заявява пред съда/с.з. 10.02.2017г. л.64/ ,че само е чувал ,че се коментирало
от служители за проверка срещу к. Х.,но не се е запознавал с материали от проверката-т.е. той няма преки
впечатления и възприятия,които са от значение за изясняване на
обективнатаистина.
Св.
Т. Б. Т.ов е криминален психолог,към който К. Х. се е обърнал за психологическа
помощ.Заявява свои лични впечатления за влошено психологично състояние на К. Х.
вследствие проблеми в работата му,но паказанията му не се отнасят до
твърденията на П. Б. инкриминирани в частната тъжба на К. Х..
Св. С.Б. да пестеливи обяснение,като на въпроса на защитата дали е чувал за
отношения на К. Х. за по-близки извънслужебни отношения с „Т. З.” и „Д. О.” се
въздържа от отговор.Сочи,че Х. е имал връзки с лицата,но не може да коментира
от какъв характер.Заявява,че е запознат с разпечатката на телефонни разговори,
изготвена по повод задържането на А. А.,известен му е резултатът/лицетоне е
задържано/,съдържащите се данни в разпечатката са направили впечатление на
свидетеля и той е докладвал на Началника на РУ за това.Сочи,че е имало отразен
телефонен разговор от близък на Х.:”...дали беше от съпругата му или някой
негов близък,нещо такова беше.....сещам се,че имаше някаква връзка с неговото
семейство”/л.70/.Потвърждава,че е имало съмнения за изтичане на информация,но
не може да твърди от кого.От изисканата с протоколно определение на съда и
предоставена от „Теленор България”ЕАД/л.82/ е видно,че телефон +....времето от
16.02.2013г. до 08.05.2014г. е бил регистриран на Д. С. Х.-съпруга на К. Х..Представеният
и приет като доказателство документ опровергава казаното от св.Д. Х. в с.з. от
10.02.2017г./л.60/:”Както казах,повече от десет години ползвам телефон,който е
на съпруга ми-............На въпрос на защитата дали е ползвала друг телефон
през този период св.Х. отговаря”Категорично не.Повече от десет години съм само
с този телефон.”
ПоР.
явното противоречие на показанията на свидетелката със събраните писмени
доказателства,съдът не кредитира показанията на свидетелката,още повече,че като
съпруга на частния тъжител я разглежда като силно и пряко заинтересована от
изхода на делото.
Св.
Ц.П./л.103-108/ потвърждава,че при задържането на А. „З.” първоначално е имало
спънки и е имало съмнения за изтичане на информация.Потвърждава,че в изготвение
разпечатки на телефонни разговори на лица близки до А. е имало номер на
телефон,който се е водел на името на съпругата на К. Х..Потвърждава,че е имало
и други провалени операции,при които той лично е имал съмнения за изтичане на
информация.
Св. К.Р./л.108-114/ също сочи за провалени операции по
задържанито на криминално проявени лица.Твърди,че е имал запаметен в телефонния
си указател номер, който К. Х. е ползвал и от който му се е обаждал и това е
номерът,който фигурира в изготвената разпечатка.
Св. Д.Р./л.114-117/
сочи,че е имал случай в парктиката си,когато е докладвал определена информация
относно конкретно лице/без да го споменава” единствено на К. Харитовкато негов
пряк началник и впоследствие операцията се е провалила.
Св. П.С.П./л.117-120/
дава пестеливи и общи показания.Твърди,че в качеството му на Началник РУ му е
обърнато внимание от служители,че в разпечаткана телефонните разговори на „А. З.”
е имало номер на телефон,който се е водил на съпругата на К. Х..
Съдът
кредитира показанията на изброените свидетели,с изключение тези на св.Д. Х. по
посочени по-горе причини.
От
изложената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Фактът,че подс.П. Б.
е написал и подал сигнал но Министъра на вътрешните работи, сам по себе си не
може да се разглежда като Д.ие осъществяващо съставомерните признаци на
клеветата.Сигналът е подаден по надлежния ред,по него,аи по други анонимни такива, е назначена и извършена проверка,която
установява и истинността начаст от изнесеното в него.
За да е осъществен състава на вмененото на подсъдимия
престъпление следва изразите да бъдат доказани по своето смислово съдържание,по
време,място и по лице,да бъдат насочени конкретно срещу жалбоподателя,да бъдат
характеристика на неговата личност и да е налице съзнанието у подсъдимия,че
разпространява неверни обстоятелства с цел да промени отрицателно обществената
оценка за личността на пострадалия.Настоящият състав на съда счита,че тези
обстоятелства не са налице,а следователно не е осъществено от обективна и
субективна страна вмененото на подсъдимия Д.ие.
В съдебната практика се приема,че „позорни
обстоятелства” са такива конкретни факти и обстоятелства,чието разгласяване е
опасно за доброто име на човека и които могат да се отнасят до миналото и настоящото
му поведение,до служебни или обществени прояви или такива от личния му
живот,както и отрицателни качества на личността,които я характеризиратв
негативен аспект.
По своята
смислова същност изнесените от подсъдимия обстоятелства изразяват мнение на П. Б.
относно сочените обстоятелства,собствена оценка и виждане на подсъдимия,на
които той има право,макар тя да е негативна.Настоящият състав на съда счита,че
с изявлението си подсъдимият не е разгласил конкретни позорящи факти.За да
бъдат клеветнически изразите трябва да бъдат обективно съобщени,а не да се
извеждат чрез предположения,асоциации или интерпретации,както твърди
повереникът на частния тъжител в заключителната си пледоария.Законът не
предвижда възможност Д.ието да се осъществи чрез внушение.ПоР. това съдът
счита,че посочените в жалбата изрази не обективират клевета под формата на
неистински позорни обстоятелства.
Като ръководен служител в ОД МВР Д., частният тъжител е публична личност и спрямо него
допустимата критика,която може да отправи всеки един-не само служител в ОД МВР,е в значително по-широк обхват отколкото по отношение
на което и да било частно лице.Публичните личности с назначението си приемат да бъдат както по-внимателно наблюдавани в
служебното си и ежедневното си поведение,така и по-обстойно коментирани от
всеки един гражданин в общаството.И това произтича от конституционно
гарантираното в чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България право на
всеки гражданин сводно да се изразява и разпространява мнение. В Решение №7 от 04.06.1996г. по к.д.№1/1996г.
на КС на РБ се сочи,че :”Конституцията гарантира и защитава свободата да се
отстоява мнение и то да е достояние на останалите както като лично мнение,така
и като социален процес,независимо от съдържанието на мнението.Правото свободно
да се изразява мнение обхваща всички средства,които „пренасят” или
разпространяват мнения,идеи или информация,независимо от съдържанието или
способа за „пренасяне”.В случая съдът разглежда изнесеното от П. Б. всигнала до
Министъра на МВР като реализация от негова страна именно на това му право ,още
повече в качеството му на полицейски служител при констатирани нередности или
нарушения в конкретната полицейска или оперативна работа.
Съдът счита,че в конкретния
случай не е нарушен принципът на
пропорционалност между правото на изразяване на подсъдимия,обществения интерес
и доброто име на тъжителя.Съдът не приема твърдяното в тъжбата,че с изреченото
от подсъдимия се навеждат конкретни позорящи тъжителя факти.Изразеното изразява
съмнение и нужда от съответен йерахичен контрол
върху дейността на тъжителя. Изразите инкриминирани от частното обвинение не
изпълняват състава на клеветата във вида,който се изисква от закона.Според
правната теория и практика тя представлява съзнателно разпространение на
информация за определено лице-каквото в случая липсва и не е посочено,в два
аспекта:позорни обстоятелства,които са неверни или приписване на
престъпление,което не е извършено.Съдът счита,че написаното от подсъдимия е критика към констатирани смущаващи
нередности при изпълнение на конкретната му възложена работа.
Съдът счете предявения граждански иск за
неоснователен. Съгласно материята на непозволеното увреждане, уредена в чл. 45 и сл.
от ЗЗД, поначало отговорността за непозволено увреждане е отговорност за
виновно противоправно поведение и се поражда от фактически състав, включващ 4
елемента: вина, противоправно поведение - действие или бездействие, щета
(вреда) и причинна връзка, при това, поначало отговорността е лична, т. е.
отговаря правният субект, причинил вредите, със собственото си виновно
противоправно поведение. Безспорно
е по делото, че подсъдимият не е реализирал едно противоправно поведение и е
признат от съда за невиновен в извършване на вмененото му престъпление. При
така установеното, съдът счете, че не са налице основанията на чл. 45 ЗЗД,
предявеният иск се явява неоснователен и не го уважи .
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Съдия:
/
Р.Симеонов/