М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 376/2019 г. по описа на
КРС
По
отношение на подсъдимия Я.В.К. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за това, че:
На
02.01.2019 г. в гр. К., обл. П., като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си е отнел чужди движими вещи – сумата от 190 лв. от владението на „Х.1.З.“
ЕООД *** без съгласието на ръководството на дружеството и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството
по делото е разгледано при условията на глава “Двадесет и седма”, “СЪКРАТЕНО
СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, - чл.370 и сл. от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението като счита, че подсъдимия следва да бъдат признат за
виновен в извършването на горепосоченото престъпление, като му се наложи
наказание Пробация в съвкупност от следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител и двете за срок от 6 месеца.
Подсъдимия
се признава за виновен. С помощта на служебния си защитник адв.П.
*** се е запознал с повдигнатото и предявено обвинение, а също и с реда и
условията за провеждане на съкратено съдебно следствие. При условията на
чл.371, т.2 от НПК подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заявява съгласие да не се събират доказателства по
тези факти. Моли за налагане на минимално наказание. Служебния защитник - адв.М. предлага наказание обществено порицание.
Родителят
- В.А.К. - баща на подсъдимия, редовно призован не се явява.
Съдът,
след като разгледа и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.14 и чл.18 от НПК и в хипотезата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият
Я.В.К. е роден на *** *** с ЕГН **********, „Х. ***, с настоящ адрес *** и
постоянен адрес ***.
Свидетелката
Т.Н.В.работила като продавач-консултант в магазин за хранителни стоки, намиращ се
в гр. Карлово на ул. „Васил Караиванов“ № 1, стопанисван от „Х.1.З.“ ЕООД *** с
управител Х.Н.З..
На
02.01.2019 г. св. В.а била на работа, когато малко преди 17.00 ч.
в търговския обект влезнал подс. Я.К. и си купил
една вафла за 15 ст. На св. В. и направило впечатление, че подс.
К. оглежда магазина и начина по който се отваря касата. След като си купил
вафла, подс. К. излязъл от магазина, но останал в
района на търговския обект като оглеждал периодично вътрешността му от улицата.
Около
17:30 ч. св. В.влязла в склада, намиращ се в непосредствена близост да
работното й място, за да извади маслини. Докато била в склада, подс. К. влязъл в магазина, отворил касата, взел находящите се в нея банкноти с номинал от по 10 лв. – общо
190 лв. и бързо напуснал магазина с взетите пари. Чувайки шум от търговската
част на магазина, който оприличила на звук от отваряне на входната врата, св. В.излязла
от склада и видяла, че касата е отворена и от нея липсва сумата от 190 лв.
Тогава тя се обадила на свой познат, полицай в РУП Карлово - св. П. И.А. и го
уведомила за случая. Св. П.А. бил на работа по това време и заедно със свой
колега – св.Г.А., посетили магазина и след като св. В.им разказала какво се е
случило извикали св. В.П.Б. – също полицай в РУП К., в чиито район попадал
търговският обет. Тъй като полицейските служители не успели да пуснат записа от
охранителната камера в търговския обект, св. Б. се обадил на лицето, поддържащо
камерите. Със съдействието на последния, полицейските служители успели да
изгледат записа от охранителната камера, на който ясно се виждал извършителят
на деянието – подс. К., който бил известен на
полицейските служители, тъй като бил извършител на множество противообществени
прояви.
След
като подс. К. бил установен, бил издирен и в
присъствието на баба си и пред полицейските служители признал, че той е взел
парите от магазина на ул. „***“ № * в гр.К., като с част
от тях си купил дрехи от магазин „П.“ – 1
бр. жълта тениска, 1 бр. сива тениска с надписи; 1 бр. сиво-зелени дънки, 1 бр. яке марка „Н&М“; 2 бр. сиви чорапи и 1 бр.
жълти чорапи. Всички вещи, както и остатъка от взетите пари - сумата от 45 лв.
(4 банкноти с номинал от 10 лв. и една банкнота от 5 лв.), били предадени с
протокол за доброволно предаване. Парите били върнати на св.Ванева, а дрехите
били приложени като ВД.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза за подс. Я.К. е, че същият не страда от психично заболяване и
не се води на учет към ЦПЗ П.. Той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи действията и постъпките си към момента на
извършване на деянието. Могъл е да възприема правилно и може да дава достоверни
обяснения по фактите, имащи значение по делото и да участва пълноценно във
всички стадии на наказателния процес. Не е извършил деянието поради увлечение
или лекомислие.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- обясненията на подс. К., показанията на свидетелите
В.П.Б., П.И.А., Г.А.А., Г.А.М. и Т.Н.В., приобщените по делото писмени доказателства–
характеристична справка, справка за съдимост,
протоколи за доброволно предаване и съдебно-психиатрична експертиза, както и
веществените доказателства.
Гласните доказателствени
средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна представа на
събитията от процесната дата. Същите са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на
подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателствени
средства описани по горе, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина.
Съдът
кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебоно-психиатрична експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област.
Приложената
характеристична справка за подсъдимия съдържа данни, че същият живее в семейство
с общо 8 деца, при недостатъчни родителски грижи и контрол, в криминогенна
семейна и приятелска среда. Престанал да посещава училище след 5-ти клас. Склонността
му към лъжа и противообществени прояви е висока и е регистриран вече в ДПС при
РУ на МВР К. за множество деяние. Води се на
отчет в ДПС при РУ на МВР К..
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на самопризнанията
на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен
материал.
Действайки
по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По
тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са движими вещи, в случая пари, като сумата
е посочена по горе и е в размер на 190 лв., собственост и във владение на „Х.1.З.“
ЕООД *** с управител Х.Н.З..
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от владението
на собственикът им. Подсъдимият е извършил престъплението, като е прекратил фактическата
власт върху вещите, упражнявана от З. и е установил своя. Категорично се
установи, че подсъдимия е действал без съгласието на собственика на вещите. Подсъдимия
е изнесъл вещите от обекта и по този начин е прекъснал владението упражнявано
върху тях от З. и установил свое такова, след което се разпоредил с част от тях.
Субект
на престъплението е подсъдимия.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като К. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено-опасните му последици и пряко е целял и желаел това. Съзнавал е,
че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Налице е и специалният субективен признак – намерението на дееца противозаконно
да присвои отнетите вещи.
Мотивите
за извършване на престъплението са користни, а причините са слаби
морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и неприкосновеността
на чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава
от законодателно определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.
По
отношение на подсъдимия съдът прие, че степента на обществена опасност не е
висока, доколкото към момента на извършване на деянието не е осъждан.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. за престъплението му по чл.194,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства- младата му възраст по време на
извършване на деянието - на 14 години, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина на досъдебното и съдебно производство, тежкото му семейно и социално
положение - липса на адекватни родителски грижи и контрол, изразеното съжаление
за извършеното и искреното разкаяние.
При
така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия и определената
правна квалификация на деянието – по чл.194, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което
следва да му бъде наложено, както и целите на същото, настоящият съдебен състав
е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е
наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство по
реда на което беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя наказание за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК е лишаване от свобода до 8 години. Тъй
като инкриминираното деянието е извършено от подсъдимия като непълнолетен, то императивно
приложение следва да намери разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно
която законова норма за непълнолетните, предвидените в особената част на
Наказателния кодекс наказания лишаване от свобода за повече от пет години се
заменят с лишаване от свобода до три години. Като се отчетоха наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, признание на
вината, изразено съжаление и критично отношение към извършеното, младата
възраст на подсъдимия, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че наказанието, което следва да
определи и наложи на подсъдимия е необходимо да бъде определено при условията
на чл.55 от НК при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което
приложение на чл.55 от НК се явява възможно съобразно нормата на чл.58а, ал.4
от НК и е по благоприятно за дееца от възможността за определяне на наказанието
само съобразно чл.58а, ал.1 от НК. Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1,
т.2, б. “Б” от НК, съдът го осъди на „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”. Необходимо е да се
посочи, че при определяне на вида и размера на наказанието на непълнолетния,
съдът следва да има предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която
наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат
превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Това означава, че
основната цел на наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание като
съзнателни и трудолюбиви членове на обществото. Според съда, за постигане целите
на наказанието най–подходящото по вид наказание от алтернативно предвидените в
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б, предл. 2-ро
от НК е наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”. Ето защо наложи на подсъдимия това
наказание, което да се изпълни чрез прочитане
на присъдата пред учителския и ученическия колектив на СПИ „Х. ***, както и
чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община – Карлово.
Така
наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното,
така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало
своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се
отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Я.В.К. с ЕГН ********** да
заплати в полза на ОД на МВР гр. П.сумата
от 100,80 лв. представляващи направени в досъдебното производство разноски за
експертизи.
Съдът
постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. жълта на цвят тениска; 1 бр. сива
на цвят тениска с надписи, 1 бр. сиво-зелени на цвят дънки,
1 бр. яке марка „Н&М”, 2 бр. сиви чорапи и 1 бр.жълти чорапи – находящи се при домакина на РУ на МВР гр.Карлово, на осн. чл. 53 ал. 2, б. „б“ от НК да се отнемат в полза на
Държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/Гюрай
Мурадов/
ПВ