Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми
октомври две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ДОЙЧО ТАРЕВ
При секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 643/2022г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на П.Д.П.
*** срещу Решение № 107/03.12.2021г. на Районен съд – Левски, постановено по
а.н.д. № 281/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Електронен фиш за
налагане глоба, серия К, №5179672 на ОД на МВР - Плевен, с който на П.Д.П. *** на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, затова че на 07.08.2021г. в 11:47 часа, в населено място с. Българене,
ул. „Васил Левски“ (път 1-3, Бяла - Ботевград км. 48+500), с посока на движение
гр. Бяла с лек автомобил „Мини купър“ с peг. № Р 6866 ВС извършва нарушение на скорост като при разрешена
стойност на скоростта от 50 км/ч е установена скорост от 79км/ч – превишението
е с 29 км/ч, като нарушението установено с ATCC TFR1 - М 585 при приспаднат
толеранс от - 3 км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.
Счита, че съдът неправилно е приел за законосъобразен издадения ЕФ, тъй
като след констатиране на нарушението е следвало да ѝ бъде съставен АУАН
и издадено НП, тъй като посочената в обжалвания ел.фиш разпоредба касае
случаите, в които нарушенията са установени със стационарни камери в отсъствие
на контролни органи, а настоящият случай не попада в тази хипотеза. Навежда
доводи, че потвърждавайки обжалвания ел. фиш, съдът е нарушил закона като е
приел, че същият съдържа всички реквизити, тъй като в ЕФ липсва отбелязване
относно техническата изправност на устройството, с което е направено
заснемането, както и информация за началото и края на работа на измервателното
техническо средство. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да
бъде отменен ЕФ.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на МВР – гр. Плевен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна и предлага на съда да потвърди първоинстанционния съдебен
акт.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът е обсъдил приобщените по делото
писмени доказателства и е извел правилни и аргументирани изводи за безспорна
доказаност на визираното нарушение и законосъобразност на наложения вид и
размер на наказанието.
Изложените от първоинстанционния съд
съображения в тази насока са правилни и се споделят от настоящия касационен
състав, без да е необходимо да се преповтарят. При постановяване на решението
си съдът е изложил мотиви относно всички факти и обстоятелства от значение за
конкретното нарушение и правилно е приложил относимите разпоредби.
Правилен е изводът, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно одобрения образец и отговаря на законовите изисквания. Затова
неприложими са изискванията за съдържание на АУАН и НП, респективно в ЕФ не се
съдържа дата на издаване/съставяне и орган, който го издава, а само съответната
структура на МВР, в района на която е регистрирано нарушението и датата на
извършването му. Затова неприложими се явяват и давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. А спрямо датата на извършване на
нарушението 07.08.2021г. не е изтекла и абсолютната погасителна давност.
Правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по
административно-наказателната преписка соченото нарушение, за което
жалбоподателката обосновано е наказана в
качеството й на собственик на посочения автомобил, което обстоятелство не е
спорно, като тя не е декларирала писмено да е предоставила управлението на
друго лице и затова според оборимата законовата презумпция на чл. 188 ал.1 ЗДвП
следва да се счита за извършител на нарушението. Установено е с автоматизирано
техническо средство – TFR1-M 585, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените
протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на
нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ
датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила,
измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на
нарушението - с автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него,
включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ. Приложен е и
протокол за използване на конкретното АТС на процесната дата, в който е
отразено мястото на поставянето му на пътя и ограничението на скоростта – 50
км/ч в населено място, началото и края на работния процес и обслужващия го
служител, към който протокол е приложена и снимка на разположението му на
процесния участък от пътя. Приложената административна преписка съдържа
изискуемата информация и доказателства съгласно изискванията на чл. 189 ал.8 ЗДвП в подкрепа на обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение - в т.ч. и информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП ( ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо нарушение за скорост да се
установява, както със стационарни, така и с мобилни технически средства и
системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган, за което се издава
ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат, както: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, така и: б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес, с каквото устройство именно е констатирано и заснето процесното
нарушение.
С оглед всички приложени по делото доказателства, които съдът е съобразил,
правилен е направеният извод, че жалбоподателката като собственик на посочения
автомобил на 07.08.2021г. в 11:47ч. е извършила нарушение по смисъла на чл. 21
ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила в населено място – с. Българене със скорост от
79 км/ч, с което е превишила разрешената в населено място скорост от 50 км/ч,
след приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч. Установеното превишение от 29
км/ч на разрешената скорост в населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП налагане на наказание на собственика на осн. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП -
„глоба“ в размер на 100 лв.
По тези съображения решението на Районен съд – Левски е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/03.12.2021г.
на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 281/2021 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/