Присъда по дело №2480/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 10
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20214520202480
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Русе, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
СъдебниПЕТЪР ЛЕНИНОВ СОКОЛОВ

заседатели:Светлана Кънчева Бонева
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
и прокурора Сл. Ив. Ив.
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело от
общ характер № 20214520202480 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. АНГ. ЛЮБЧ. - роден на *****г. в град
Разград, български гражданин, живущ в ******, с начално образование,
неженен, не работи, ЕГН: **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
02.08.2019 г. в град Русе, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен
телефон, марка „Samsung“, модел „S9“ с IMEI: 357164090383905, на стойност
380,00 лева от владението на ХР. Т. К. от град Русе, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, поради и което и на основание чл.
194, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК ГО ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ”,
при съвкупност на следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител, два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
1

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Й. АНГ.
ЛЮБЧ. (със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 147,82 лева (сто четиридесет и
седем лева и 82 стотинки), както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Русе.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2480/2021г. пo описа на РРС, ІХ н. с.

Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и предала на съд
подсъдимия Й. АНГ. ЛЮБЧ. - роден на *****г. в град Разград, български
гражданин, живущ в град Русе, *****, с начално образование, неженен, не
работи, ЕГН: **********, неосъждан, за извършено от него престъпление по
чл. 194, ал. 1 НК, а именно за това, че на 02.08.2019 г. в град Русе, отнел
чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон, марка „Samsung“, модел
„S9“ с IMEI: 357164090383905, на стойност 380,00 лева от владението на ХР.
Т. К. от град Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в
хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в
обвинителния акт. Релевират се доводи, касаещи доказаност на
обвинителната теза, както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага се наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия да
бъде определено, съобразно нормите на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК, като
наказанието „Лишаване от свобода“ бъде заменено с „Пробация“ при
следните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти
седмично, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година
и третата мярка 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките
на една година, както и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
разноските направени в хода на досъдебното производство, в размер на
147,82 лева.
Защитникът на подсъдимия, счита изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка за безспорно доказана. Заема становище, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 55 НК, тъй като са налице единствено
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото
съдебно минало на подсъдимия, процесуалното му поведение и желанието му
да възстанови щетите от престъплението, както и че към момента на деянието
минималната работна заплата в страната е била 590,00 лева, а стойността на
предмета на престъплението е 380,00 лева и причинената от подсъдимия щета
не надвишава размера на една минимална работна заплата. По отношение на
пробационните мерки се изразява становище, че на подсъдимия следва да
бъдат наложени двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2 НК, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с
пробационен служител, като по отношение срока на същите се заема
становище, че минималният срок, определен от законодателя, а именно шест
1
месеца би изиграл своята роля, като през този период подсъдимият ще оцени
своето противоправно поведение. По отношение на разноските по делото се
заема становище, че следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и на последна
дума моли да му бъде наложено наказание пробация, с посочените от
защитника мерки, за срок от шест месеца.

Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди становищата на страните, релевирани в хода и по
реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Й. АНГ. ЛЮБЧ. е роден на *****г. в град Разград,
български гражданин, живущ в град Русе, *****, с начално образование,
неженен, не работи, ЕГН: **********, неосъждан.

В ранните часове на 02.08.2019г., свидетелят Х.К. се намирал в игрална
зала „Уинбет“, находяща се в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 44. Докато играел на
една от игралните машини, оставил мобилния си телефон марка „Samsung“,
модел „S9“ на стола на съседната машина.
В същото време на тази машина дошъл да играе подсъдимият Л., който
седнал на стола, усетил мобилния телефон и вместо да попита на кого е
телефонът, поиграл няколко минути на машината, след това леко се надигнал
от стола, взел телефона, сложил го в джоба си и си тръгнал.
След това заложил телефона в сервиз за мобилни телефони, находящ се
в гр.Русе, бл. „Афродита“, на служителя свидетеля И. И.. Последният го
продал на свидетеля А. Г., който го ползвал известно време, след което го
върнал. Свидетелят И. продал телефона на неустановено лице.
От заключението на назначената и изготвената в хода на досъдебното
производство съдебна ценова икономическа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано, стойността на мобилния
телефон, към датата на деянието, възлиза на 380 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след
оценка на приобщените по делото доказателствени източници, намиращи се в
корелативно единство, както по между си, така и с направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка,
изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници
2
от правна страна следва да бъде изведен единственият възможен извод, а
именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, подсъдимият на 02.08.2019 г. в град Русе, отнел
чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон, марка „Samsung“, модел
„S9“ с IMEI: 357164090383905, на стойност 380,00 лева от владението на ХР.
Т. К. от град Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои
Непосредствен обект на защита са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост по
отношение на движими вещи от страна на собствениците и лицата,
упражняващи правомерна фактическа власт по отношение на същите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия е чужда
движима вещ, намираща се във фактическата власт на нейния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие,
изразяващо се в прекъсване на правомерно упражняваната от собственика на
вещта фактическа власт и установяване на своя такава, без да е било налице
съгласие за това от негова страна.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. Налице са, както интелектуалния, така и волевия
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния
престъпен резултат, а именно, че процесната движима вещ е чужда, както и че
не е било налице съгласие от страна на нейния собственик, фактическата
власт по отношение на вещта да бъде упражнявана от подсъдимия. Във
волево отношение, подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на
общественоопасните последици от извършеното от него деяние – прекъсване
на упражняваната от собственика на вещта фактическа власт и установяване
на своя неправомерна такава, с намерението да присвои същата и пряко е
целял настъпването на тези общественоопасни последици.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.

По вида и размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият,
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем години.
Обществената опасност, която разкрива конкретното деяние извършено
от подсъдимия, съдът намира за по – ниска, в сравнение с деянията от този
вид, с оглед относително ниската стойност на отнетото имуществено благо,
предвид това, че размера на предмета на престъплението е под минималната
работна заплата, установена за страната към датата на извършване на
инкриминираното деяние, което от своя страна е довело и до по – ниска
3
степен на засягане обществените отношения обект на защита, както и
конкретните обстоятелства при които е извършено деянието, с оглед
обстоятелството, че самата вещ е била оставане на стола, на който е седнал
подсъдимият, а не е налице извършване от негова страна действия,
посредством които същият да отнеме вещта от самият пострадал.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска, тъй като
същият е с чисто съдебно минало, което обосновава й извод, че по отношение
на този подсъдим под никаква форма не е било упражнявано
наказателноправно въздействие, и същото да не е успяло да постигне целите
на наказанието по чл. 36 НК по отношение на този подсъдим.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете оказаното
от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина, критичното
му отношение към извършеното от него, признаването на вината, още от
началния момент на настоящото производство, факта че същият полага труд,
от което реализира доходи за неговата и на семейството му издръжка, липсата
на други противообществени прояви, а така също и периодът от време,
изминал от датата на деянието до настоящият момент, който е повече от две
години, през който период липсват данни, за каквито и да е било
противообществени прояви, извършени от този подсъдим. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и желанието, и направените от
страна на подсъдимия опити да възстанови причинените в резултат на
извършеното от него деяние вреди на пострадалия, като това не се е
осъществило поради невъзможността последният да бъде намерен.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани и
отчетени.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде наложено на този подсъдим следва да бъде
определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, които се явяват многобройни, поради и което следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй като и най-лекото
предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко и на
подсъдимия Л. следва да бъде определено наказание „Пробация”, с мерките
по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 НК, които да са за срок от шест месеца, през
който период ще бъде осъществяван постоянен контрол върху подсъдимия,
което от своя страна ще спомогне за неговото превъзпитание и поправяне.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, именно така наложеното на подсъдимия
наказание би способствало за най-пълното постигане на целите на
4
наказанието визирани в чл. 36 НК и би оказало най-пълно въздействие върху
подсъдимия и по отношение на същия не следва да бъде налагана исканата от
държавното обвинение пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на
обществото, както и срокът на пробационните мерки да бъде една година, тъй
като освен, че целите на наказанието по отношение на този подсъдим биха
били постигнати с определеното от съда наказание, то и предложеното такова
от държавното обвинение, според настоящия съдебен състав би се явило
несъответно на извършеното от подсъдимия, с оглед установените в хода на
производството обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието.
С оглед на всичко това, съдът наложи на подсъдимия наказание
„Пробация“, при съвкупност на следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител, два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 147,82 лева
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни