Р Е Ш Е Н И Е
№49/21.4.2021г.
гр. Я.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Я.СКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен
състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с
участието на прокурора Живко Илиев, разгледа
докладваното председателя КАНД № 32
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл
.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Производството е образувано по
жалба на ЕТ „****- Т.С.“, гр.Я. против Решение № 260016 от 14.01.2021 г. по АНД
№ 1181/20 г. на ЯРС, с което е оставено в сила Наказателно постановление № 28-0000834/06.11.2020
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Я., с което на осн. чл.416, ал. 5 вр. чл. 414, ал.
3 от КТ, на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лв.
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Касаторът счита, че съдебното решение е
незаконосъобразно и необосновано и иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. Счита,
че към момента на проверката проверяващите органи не са установили дали касатора
е имал сключен трудов договор с К.В.В.. Счита още, че
индиция, че такъв договор не е съществувал е саморъчно подписаната декларация от В. на
29.09.2020 г., според която „същия заявил, че има сключен само граждански договор
и той е бил за определен срок от 15.08.2020
г. до 15.09.2020 г.“ . В този смисъл намира, че след като не е сключен трудов договор, нарушението на работодателя не е, че го е допуснал без уведомление по чл. 62 ал. 2
от КТ. Намира, че описаните факти сочат
за нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, вменяваща задължение за
сключване на трудов договор.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като изразява становище, че оспореното
решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Иска се оставяне в
сила на обжалваното решение на ЯРС и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Представителят на ЯОП
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне
на решението на ЯРС в сила.
Настоящият съдебен
състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на
наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и
съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна,
която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на осъществявания съдебен контрол е Решение № 260016 от 14.01.2021 г. по АНД №
1181/20 г. на ЯРС, с което е оставено в сила
наказателно постановление № 28-0000834/06.11.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Я., с което на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ на касатора ЕТ „****- Т.С.“, гр.Я., е
наложена имуществена санкция в размер на
1600 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
За да
постанови съдебния си акт ЯРС е приел за
установено, че на 29.09.2020 г., Добринка И., заедно със свид. Н.Х.-
инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ -
гр. Я. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство
на ЕТ „**** - Т.С.“ в обект - „монтаж на вентилационни съоръжения в сграда“,
находящ се в гр.Я., ж. к.“***“ № 52. В хода на проверката
инспекторите констатирали, че лицето К.В.В. полага труд като тенекеджия и монтирал вентилационни
съоръжения, което обстоятелство е потвърдено и в подписана от лицето декларация
по чл. 402 от КТ.
На
01.10.20201 г. управителят на търговеца представил в офиса на Дирекция "Инспекция
по труда” - гр. Я. Трудов договор № 1/29.09.2020
г., сключен между "ЕТ „**** - Т.С.“, гр. Я. и К.В.В.,
както и справка за регистрация на уведомлението за сключения трудов договор в
ТД на НАП с изх. № 28388203017212/30.09.2020 г., 21:47 часа, т.е. след извършване на проверката в
обекта.
На
06.10.2020 г., в присъствието на управителя на търговеца, на
последния бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който
бил подписан без възражения. Въз основа на този акт е
издадено впоследствие и наказателното постановление.
Въз основана
установеното от писмените и гласни
доказателства по делото, ЯРС е приел за
безспорно извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните
по делото доказателства, в съответствие
с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са
изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал
като безспорни и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно
постановление. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното
наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност. Изводът
за неговата законосъобразност, включително и относно размера на наложената
санкция е правилен.
Съставения
АУАН е редовен, отговаря на изискванията на ЗАНН и като такъв, съобразно
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното. Касаторът нито пред
първата инстанция, нито пред касационната представя доказателства, с които да
обори установеното в АУАН и НП.
Установената фактическа обстановка се доказва както от показанията на свид. Христова, така
и от приложените писмените доказателства. Проверката е извършена на 29.09.2020 г.
в 11.50 ч., а справката за регистрация на уведомлението за сключен трудов договор в ТД на НАП с изх.
№ 28388203017212 от 30.09.2020 г. е от 21.47
ч., т.е. след извършване на проверката. В този смисъл ЯАС споделя правния извод
на ЯРС за наличие на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ извършено от касатора и
изразяващо се в допускане
на работа на работника, без преди това
да му е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в съответното звено на ТД на НАП, поради което същият следва
да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.
ЯАС в настоящия си състав не
споделя възражението в касационната
жалба относно това, че към момента
на проверката проверяващите органи не са установили работника да е имал сключен трудов договор. Последния е
приложен по делото и е с № 1 от 29.09.2020 г. и именно за този трудов договор е
представена и справка с изх. № 28388203017212 от 30.09.2020 г. е
от 21.47 ч. на ТД на НАП.
Следва да се има предвид също, че в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 29.09.2020 г. самият работник посочва, че е на работа от м.
юли 2020 г., с работно време от 08 ч. до 17 ч., с определено трудово
възнаграждение и място на работа. Безспорно са налице реквизитите на трудов
договор. В този смисъл съдът намира за несъстоятелно твърдението, че е бил
сключен граждански, а не трудов договор. Както и ЯРС е приел, в
писмената декларация от В. по чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ се установява, че
към момента на проверката договорът вече е бил налице. Нарушението
е формално и е довършено в момента, в който работникът започне фактически да
изпълнява трудовите си задължения, без да разполага с някой от документите,
посочени в чл. 63,ал. 1 от КТ. В тази връзка следва да се посочи, че
твърдението в жалбата, че в декларацията
си В. е „заявил, че има сключен само граждански договор и той е бил
за определен срок от 15.08.2020 г. до
15.09.2020 г.“ не отговаря на истината. Видно от
самата декларация, последният е посочил, че договорът му е трудов и че получава
месечно възнаграждение.
Правилно ЯРС е
приложил материалния закон и относно преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се има предвид изричната разпоредба на чл. 415в ал. 2 от КТ, която
сочи, че не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2
от КТ.
За да е осъществен
състава на нарушението по чл. 414,
ал. 3, вр.
чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда е необходимо работодателят да е сключил писмен трудов договор с наетото лице и да го е допуснал
до работа преди да му
предостави екземпляр от договора и уведомлението
по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда,
което нарушение безспорно е налице в настоящия случай.
В този смисъл съдът
намира за неоснователна касационната жалба, а решението на ЯРС за правилно
и законосъобразно, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
и с оглед своевременно направено искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, предл. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260016 от 14.01.2021 г. по АНД №
1181/20г. на ЯРС.
ОСЪЖДА ЕТ
„ЕМА ТЕСТ - Т.С.“- гр.Я., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „***“ № 22,
представлявано от Т.Д.С.да заплати
на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ГР. Я. сумата от 100(сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ:/п/не
се чете
/п/не се чете