РЕШЕНИЕ
№ 8167
гр. С., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110145813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от (фирма) против (фирма) обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата в размер на
1250,41 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка
*****, с рег. № *****, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от
02.03.2022 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 25.08.2022
г. до окончателно погасяване на вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 60,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 03.03.2022 г. до подаване на исковата молба на 25.08.2022 г. Направено е искане
сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.03.2022 г. около 07.30 часа в гр.
С., лек автомобил собственост на ищцовото дружество с марка *****, с рег. № *****, спрял
на червен светлинен сигнал на бул. (АДРЕС) и докато бил в спряло състояние бил ударен от
движещ се отзад камион с марка (МАРКА), модел „410D”, с рег. № ****, като вследствие на
възникналото пътно транспортно произшествие лекия автомобил бил увреден в задната част
( задна броня и заден капак). За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен
двустранен констативен протокол от участниците в инцидента, видно от който водачът на
камиона поел вина за настъпване на събитието. Към момента на възникване на
произшествието виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество по полица № BG/22/121001559865. В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът подал уведомление за изплащане на
застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № 4000-5000-22-
000129/02.03.2022 г., като при завеждане на щетата е определен метод за определяне на
обезщетението – „външен сервиз срещу фактура“. Направените от ищеца разходи за
възстановяване на увредения лек автомобил ( вложени части и извършен ремонт) възлизат
на 1250,41 лева, за която сума били издадени два броя фактури. Представителят на страната
поддържа, че по образуваната щета е изготвен опис на необходимите документи за
приключване на щетата, които били предоставени от ищцовото дружество на
1
застрахователя, включително била предоставена и банкова сметка за превеждане на
дължимото обезщетение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение, поради което дължи претендираната
сума за главница и обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С. Л. оспорва предявените искове. В подадения отговор са изложени твърдения, че във
връзка с процесното пътнотранспортно произшествие при застрахователя е образувана
преписка по щета № 4000-5000-22-000129/02.03.2022 г., по която е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1151,91 лева, която сума съответства на
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяване на
механизма на произшествието. В открито съдебно заседание от 02.04.2024 г. процесуалният
представител на страната уточнява, че при застрахователя е определен размер на
обезщетение, но сумата не е изплатена на ищцовото дружество. С подадения отговор е
оспорена акцесорната претенция за обезщетение за забава, като е отбелязано, че по искане
на ищеца от 16.05.2022 г. е извършен допълнителен оглед на процесния автомобил, от която
дата започва да тече нов 15-дневен срок за разглеждане на претенцията, респ. обезщетение
за забава евентуално би могло да бъде претендирано за периода от 31.05.2022 г. до
завеждане на исковата молба, а не от 03.03.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, включени във
фактическия състав на цитираната норма, а именно: ответникът да е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил,
да е настъпило: застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка, с което
ищецът да е претърпял имуществени вреди. За да бъде уважен предявения иск следва да се
установи кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД - деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на
настъпване на събитието по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
причинени, в резултат от този деликт вреди на ищеца и причинна връзка между тях. При
кумулативното установяване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че е погасил вземането.
По делото не е спорно, че на 02.03.2022 г. в гр. С. е възникнало описаното в исковата
молба пътнотранспортно произшествие, за което бил съставен двустранен констативен
протокол от участниците в събитието, че инцидентът възникнал по вина на водача на
моторно превозно средство – камион с марка (МАРКА), модел „410D”, с рег. № ****, който
бил във валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в резултат на пътния инцидент бил
увреден собствения на ищеца лек автомобил марка *****, с рег. № *****.
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на собствения на
ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало вземане срещу
ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
2
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база
средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие. Изчислението на
необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният
критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин
стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно,обективно и компетентно дадено, се установява, че
щетите върху увредения автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. Вещото лице разяснява, че стойността
необходима за възстановяване на процесното моторно-превозно средство към датата на
пътния инцидент изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 1527,65 лева. Предвид
изложеното предявеният иск за главница се явява основателен за предявения размер от
1250,41 лева.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ, т.е. в 15-дневен срок от предявяване на застрахователна
претенция ведно с всички доказателства, удостоверяващи застрахователното събитие и
представяне на банкова сметка.
Като писмено доказателство по делото е приет опис на документи по щета от
16.05.2022 г., съгласно който пред застрахователя са представени фактура за извършения
ремонт на автомобила на 29.04.2022 г., и молба за допълнителен оглед на моторното
превозно средство от представител на ищеца – Г. И. Р / лист 36 гръб/ на 16.05.2022 г. По
искане на представител на ищеца е извършен допълнителен оглед на моторното превозно
средство на 16.05.2022 г., за което обстоятелство е съставен нарочен опис от същата дата.
Предвид изложеното съдът приема, че едва след изтичане на 15 – дневен срок от извършване
на допълнителния оглед на автомобила ответникът е изпаднал в забава, т.е. обезщетение за
забава се дължи от 01.06.2022 г. до подаване на исковата молба, като за периода от
03.03.2022 г. до 31.05.2022 г. претенцията е неоснователна.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2
ЗЗД – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012 г. – отм.
и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Чрез използване на електронния
калкулатор на НАП се установява, че размерът на дължимото обезщетение за периода от
01.06.2022 г. до подаване на исковата молба възлиза на 29,88 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 60,79 лева искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на всяка от страните се следват разноски съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът е сторил разноски в
размер общо на 734 лева, от които 100 лева внесена държавна такса, 250 лева депозит по
допусната автотехническа експертиза и 384 лева заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, като по съразмерност в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата в размер на 716,69 лева. Направените от ответника разноски
3
възлизат на 300 лева, от които 200 лева депозит по допусната автотехническа експретиза и
100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на ищеца
следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 7,07 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ФИРМА(, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
(АДРЕС), да заплати на (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. (АДРЕС) на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 1250,41
лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка *****, с
рег. № *****, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 02.03.2022 г.,
ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 25.08.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, и сумата в размер на 29,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2022 г. до подаване на исковата
молба на 25.08.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.
1ЗЗД за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 60,79 лева и за периода
от 03.03.2022 г. до 01.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА (ФИРМА(, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
(АДРЕС) да заплати на (фирма), ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
(АДРЕС) ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 716,69 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
(АДРЕС) да заплати на (ФИРМА(, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „(АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 7,07 лева, представляваща
сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4