Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260527
гр. Русе, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 22 юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №6180 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ЮБЦ ЕООД
твърди, че между ответника Р.И.К. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
********** от 03.10.2016 г., като абонатът бил добавил за ползване на
телевизионна услуга по сбран тарифен план VIVACOM TV M с месечна абонаментна
такса в размер на 17,99 лева с ДДС, добавени били за ползване четири мобилни
номера, както следва: мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM
i-Traffic L, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лева с ДДС, мобилен
номер ********** по избран тарифен план MaxiCall XS, с месечна абонаментна
такса в размер на 5,80 лева с ДДС, мобилен № ********** по избран тарифен план
VIVACOM i-Traffic XS, с месечна абонаментна такса в размер на 6,99 лева с ДДС и
добавен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM Smart XS, с месечна
абонаментна такса в размер на 13,99 лева с ДДС при срок на договора 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ********** от 03.10.2016 г. били издадени фактури
за незаплатена електронна съобщителна услуга, а именно: фактура №
**********/01.07.2017 г., фактура № **********/01.08.2017 г. и фактура №
**********/01.09.2017 г. за периода от 01.06.2017 г. до 31.082017 г. Ответникът
не заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца –
м. юли, м. август и м. септември 2017 г. „БТК“ ЕАД издал по клиентски номер
********** фактура №
**********/01.10.2017 г. с начислена обща сума за плащане. В тази фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на догорите за мобилни услуги в
общ размер 194,28 лв. На 26.09.2017 г., била деактивацията на абоната. Сумата в
размер на 194,28 лв. се формирала като сбор от трикратния размер на месечните
абонаментни такси по всеки добавен за ползване от потребителя тарифен план, а
именно 3 х 17.99 лв., 3 х. 19,99 лв. 3 х 5.80 лв., 3 х 6,99 лв., 3 х 13,99 лв.,
дължими за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г.
На 16.10.2018 г.
бил сключен Договор за цесия, с който БТК ЕАД прехвърлил вземанията си на „С.
Г. Груп“ ООД, включено в Приложение № 1, което представлявало неразделна част
от договора. На 01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ООД прехвърлило, а ищеца придобил
вземането спрямо ответника.
Ответникът не изпълнил
задълженията си, поради което било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и било
образувано ч. гр. дело № 3474/2020 г. по описа на РРС, като била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.08.2020 г., с която било
разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 194,28 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020 г., както и сумата от 205.00
лева – разноски по делото, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата 194,28
лева, представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и БТК
ЕАД.
В отговора на
исковата молба, ответника Р.И.К. чрез назначения му особен представител счита
иска за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.08.2020 г. по гр. д. № 3474/2020 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Р.И.К. да заплати на ищеца сумата от сумата 194,28 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от 13.08.2020 г., както и сумата от 205.00 лева –
разноски по делото.
Ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** от 03.10.2016 г., като
абонатът бил добавил за ползване на телевизионна услуга по сбран тарифен план
VIVACOM TV M с месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лева с ДДС, добавени
били за ползване четири мобилни номера, както следва: мобилен номер **********
по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонаментна такса в
размер на 19,99 лева с ДДС, мобилен номер ********** по избран тарифен план
MaxiCall XS, с месечна абонаментна такса в размер на 5,80 лева с ДДС, мобилен №
********** по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic XS, с месечна абонаментна
такса в размер на 6,99 лева с ДДС и добавен номер ********** по избран тарифен
план VIVACOM Smart XS, с месечна абонаментна такса в размер на 13,99 лева с ДДС
при срок на договора 24 месеца.
Въз основа на
сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер ********** от 03.10.2016 г. били издадени фактури за
незаплатена електронна съобщителна услуга, а именно: фактура №
**********/01.07.2017 г., фактура № **********/01.08.2017 г. и фактура №
**********/01.09.2017 г. за периода от 01.06.2017 г. до 31.082017 г.
Ответникът не
заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца – м.
юли, м. август и м. септември 2017 г. „БТК“ ЕАД издал по клиентски номер
********** фактура №
**********/01.10.2017 г. с начислена обща сума за плащане. В тази фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на догорите за мобилни услуги в общ размер
194,28 лв. На 26.09.2017 г., била деактивацията на абоната. Сумата в размер на
194,28 лв. се формирала като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни
такси по всеки добавен за ползване от потребителя тарифен план, а именно 3 х
17.99 лв., 3 х. 19,99 лв. 3 х 5.80 лв., 3 х 6,99 лв., 3 х 13,99 лв., дължими за
периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г.
На 16.10.2018 г.
бил сключен договор за цесия, с който „БТК“ ЕАД прехвърлило вземанията на „С.
Г. Груп“ ЕАД, в последствие „С. Г. Груп“ ЕАД прехвърлило, а ищеца“ ЮБЦ“ ЕООД
придобил вземането спрямо ответника по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
вземането било включено в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като длъжника
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по
същество, същият се явява основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника
от предишния кредитор.
Следва да се
посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Като приложение към
исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в
качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите
писмени доказателства, се счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал.
4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не
твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този
смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.,
ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесиите са породили правно действие.
Ответникът дължи процесната
сумата от 194,28 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от 03.10.2016 г.,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, която представлявала трикратния размер на
месечните абонаментни такси по всеки добавен за ползване от потребителя тарифен
план, а именно 3 х 17.99 лв., 3 х. 19,99 лв. 3 х 5.80 лв., 3 х 6,99 лв., 3 х
13,99 лв., дължими за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г.
Това е така защото
тези договорените неустойки се явяват компенсаторни. При прекратяване на
договорите, поради причина, за която длъжникът отговаря, кредиторът има право
на обезщетение за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. При
положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал
печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за
допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна,
поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на
дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като
неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съразмеряване на
дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не
следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на
потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й
функции.
С оглед изложеното
предявения иск като основателен следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на
спора, ответникът следва да ищецът следва да заплати на сумата от 205 лв. –
разноски по гр. д. № 3474/2020 г. по
описа на РРС.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в размер 355 лв. направени
от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.И.К., ЕГН **********,*** дължи на „ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81, вх. В,
ет. 8 сумата 194,28 лв.– неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от 03.10.2016 г., по
прехвърлено от "Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез цесия на
„С. Г. Груп“ ЕАД, в последствие прехвърлено от „С. Г. Груп“ ЕАД, чрез цесия на
ищеца, вземане по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
********** от 03.10.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 17.08.2020 г. по гр. д. № 3474/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.И.К.,
ЕГН **********,*** заплати на „ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, сумата
от 205 лв. – разноски за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.08.2020 г. по гр. д. № 3474/2020 г. по описа на РРС и сумата от 355 лв. -
разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: