Решение по дело №10337/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2182
Дата: 19 ноември 2021 г.
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20215330110337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2182
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330110337 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Новадджел Груп“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 30, против „Паписто“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 560, 72 лв. с ДДС, представляваща
сбора на незаплатено възнаграждение по договори за доставка на стоки и
консумативи за производство на сладкарски изделия, обективирани в
следните фактури: фактура № **********/03.09.2019 г. на стойност от 648, 96
лв., фактура № **********/05.09.2019 г. на стойност 1 294, 32 лв., фактура №
**********/09.09.2019 г. на стойност от 562, 20 лв., фактура №
**********/10.09.2019 г. на стойност от 624, 60 лв., фактура №
**********/11.09.2019 г. на стойност от 584, 34 лв., фактура №
00003023337/13.09.2019 г. на стойност от 827, 44 лв., фактура №
**********/16.09.2019 г. на стойност от 529, 56 лв. и фактура №
**********/20.09.2019 г. на стойност от 489, 30 лв., ведно със законна
мораторна лихва върху сбора от главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в резултат на постигната между страните уговорка
ищецът поел задължение за доставка на ответника на стоки и консумативи за
производство на сладкарски изделия. За осъществените облагаеми доставки
1
на стоки били издадени фактури, получени от управителя на дружеството –
купувач, ведно с експедиционен лист, удостоверяващ получаването на стоката
и падежа на задължението, съвпадащ с падежа на фактурата. Сочи, че
ответникът осчетоводил процесните фактури и ползвал данъчен кредит по
последните, но не заплатил породените от последните парични задължения.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Паписто“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за погасяване на задължението, предмет на издадените от ищеца
фактури, поради което моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор
за покупко-продажба на стоки; 2. изпълнение на задължението на продавача
да предаде стоките, предмет на договора, съобразно договореното качество, и
в срок и 3. купувачът да е приел стоките. Тези обстоятелства подлежат на
установяване от ищеца.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
В този смисъл задължението не се оспорва от ответника, в който смисъл
е изявлението му в депозирания отговор на исковата молба, към който са
представени доказателства за заплащане на задълженията, предмет на
производството по делото.
Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от
страните правни задължения представлява и изпълнението от ответника на
неговите договорни задължения за заплащане на уговореното
възнаграждение.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
2
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като към
отговора на исковата молба са представени платежни нареждания, от които се
установява, че сумите по издадените от ищеца фактури са заплатени. В тази
насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца,
направено в съдебното заседание на 16.11.2021 г. Това изявление, обективира
неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на
правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А
признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни
доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са отхвърлени. В
случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази
процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му
съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на
съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези
обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по
делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника
погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно
3
признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за
възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение №
688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за държавна такса от 222, 43 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от
900 лв.
С молба от 02.09.2021 г. ответникът е оспорил претендираните разноски
като прекомерни, като е посочил, че следва да заплати единствено ½ от
държавната такса, с оглед признаване на задължението.
Следва в полза на ищеца да бъде присъден целия размер на заплатената
държавна такса. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по
чл. 78, ал. 9 ГПК за възстановяване на половината от внесената от ищеца
държавна такса, тъй като единствената възможност за връщане на част от
таксата е при приключване на делото с постигната и одобрена от съда
съдебна спогодба по чл. 234 ГПК. При останалите способи на приключване на
производството законът не предвижда възможност за възстановяване на
дължимо внесена такса. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в Определение № 166/17.03.2015 г. по т. дело № 705/2015
на ВКС, ТК, I т.о.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение е направено
възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на
ответника, което съдът намира за основателно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза в размер на сумата от 608, 04 лв., до който размер
възнаграждението следва да се редуцира предвид липсата на правна и
фактическа сложност на производството по делото, както и предвид липсата
на осъществени в производството процесуални действия, свързани с
доказване на исковата претенция по основание и размер.
Не следва да се присъждат сторените в изпълнителното производство
разноски по изп.д. № 557/2021 на частен съдебен изпълнител Ивелина
Божилова, в размер от 68, 40 лв. – за заплатена такса и в размер на сумата от
4
500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 830, 47 лв., от които сумата от 222, 43 лв. за заплатена държавна
такса и сумата от 608, 04 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Новадджел Груп“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30,
против „Паписто“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 560, 72 лв. с ДДС, представляваща сбора на незаплатено
възнаграждение по договори за доставка на стоки и консумативи за
производство на сладкарски изделия, обективирани в следните фактури:
фактура № **********/03.09.2019 г. на стойност от 648, 96 лв., фактура №
**********/05.09.2019 г. на стойност 1 294, 32 лв., фактура №
**********/09.09.2019 г. на стойност от 562, 20 лв., фактура №
**********/10.09.2019 г. на стойност от 624, 60 лв., фактура №
**********/11.09.2019 г. на стойност от 584, 34 лв., фактура №
00003023337/13.09.2019 г. на стойност от 827, 44 лв., фактура №
**********/16.09.2019 г. на стойност от 529, 56 лв. и фактура №
**********/20.09.2019 г. на стойност от 489, 30 лв., ведно със законна
мораторна лихва върху сбора от главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Паписто“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на „Новадджел Груп“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 830, 47 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство по гр.д. № 10337/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
6