Р Е Ш Е Н И Е
19.05.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
05.05. 2017
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1670 2016
дело № по описа за г.
"Tоплофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г. Бельовски - изпълнителен
директор, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г.В., адрес: *** 23Б, е
предявило срещу Т.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г.
/чл.33 от ОУ от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" АД на потребители в гр.София и вр. с
чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сума в общ размер на 2998, 89 лв., от които: 2577, 72 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2013
г. - м.04.2015 г., 389, 54 лв. - лихва за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016
г., 26, 04 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07.2013 г. -
м.04.2015 г., 5, 59 лв. - лихва за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху главниците от 11.07.2016 г. /датата на депозиране на
заявлението по ч.гр.д. № 1186/2016 г.
по описа на ДРС/ до изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски в настоящото
производство.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.
София за топлоснабден имот - апартамент № 119, находящ се в гр. София, общ.
«Красна поляна», ж.к. "Западен парк", бл.131, вх.Ж, ет.4, за периода
от м.07.2013 г. - м.04.2015 г.
Спрямо ответника са в сила Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002
г. на ДКЕВР на основание чл. 106а, ал. I от ЗЕЕЕ/,
както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, приети с Решение
по т.5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т.7 от Протокол №
45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" АД
и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г., както и сега действащите
ОУ - одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.,
относими за периода м.02.2014 г. - м.04.2015 г.
В раздел VII от ОУ от 2008
г. - „Заплащане на ТЕ", чл.32, ал.1 /раздел ІХ - чл.33 от
ОУ от 2014 г./ е определен редът и срокът, в които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. C изтичането на последния ден от месеца ответникът
изпада в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 140978,
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.07.2013
г. - м.04.2015 г. и не е погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139б от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
"Нелбо" ЕАД.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
период за описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от лицето, извършващо дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата - "Нелбо" ЕАД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от
28 май 2004 г. за топлоснабдяването, респ. - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът
депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1186/2016 г. по описа на РС - Дупница.
По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу
ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законово
определения срок.
Направено
е искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице да бъде
привлечено "Нелбо" ЕАД, което е уважено и съдът е конституирал "Нелбо"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район «Изгрев», ул. "***"
№ 15, като
помагач в производството на страната на ищеца.
В законоустановения едномесечен срок по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска като неоснователен.
Сочи, че не е единствен потребител на топлинна енергия за посочения обект, тъй
като е собственик на ½ ид. ч. от имота. Топлоснабдяването е прекъснато и
от 2002 г. не се ползва централно топлоснабдяване. Оспорва се размера на
претендираните суми, като представеното извлечение от сметка е частен
свидетелстващ документ, неподписан от ответника и не го обвързва.
Привлеченото
от ищеца трето лице - помагач "Нелбо" ЕАД не е изпратило представител
и не е изразило становище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
Ищецът е представил и съдът е приел
като доказателства протокол от 14.07.2002 г. за проведено на
посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. "Западен парк", бл.131, вх.7 и 8, на което било взето
решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия
/топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на Топлоснабдителна агенция и
енергиен сервиз "Нелбо инженеринг" ООД. Към този протокол е
приложен списък на етажни собственици, в който ответникът Т.Б.П. е декларирал,
че е собственик на ап. № 119, че е титуляр на аб.№ 140978 и че в имота му има 3
бр. радиатори. Видно от приложения нотариален акт за продажба № 99, т.V, рег.№
2963, д. 837/1999 г., на 20.09.1999 г. ответникът е придобил собствеността
върху процесния апартамент № 119. На 30.05.2000 г. ответникът депозирал молба
при ищеца да бъде открита партида на негово име по отношение на горепосочения
имот.
Приложен е
сключен на 21.09.2002 г. договор между етажните собственици на процесната
сграда, от една страна, наречени в договора "възложител" и
Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "Нелбо инженеринг" ООД, от
друга страна, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят
поел задължение да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на
топлинна енергия и радиаторни вентили, както и да извършва услугата
"топлинно счетоводство" за разпределение на консумираната, измерена
по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от "Топлофикация",
топлинна енергия съгласно методиката, описана в Наредбата за топлоснабдяване,
между отделните абонати. Представен е и сключен през 2007 г. договор между
ищеца и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "Нелбо инженеринг"
ООД, респ. - сключен през 2011 г. договор между ищеца и "Нелбо" ЕАД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.
Във връзка с
посочените документи ответникът в отговора е възразил, че представените към
исковата молба доказателства не са в оригинал и е направил искане по чл.183 ГПК. Всички приложени към исковата молба доказателства, приети по делото,
представляват преписи, заверени от пълномощник на ищеца за "вярно".
Съгласно чл.32 от ЗА, заверените от адвоката копия имат значението на официално
заверени преписи. В настоящия случай заверката е извършена от процесуалния
представител на ищцовото дружество - юрисконсулт, надлежно упълномощен да
представлява ищцовата страна по делото. Така по аналогия от разпоредбата на
чл.32 от ЗА съдът приема, че се касае за официално заверени преписи, приравнени
от закона по значение с оригинала. Поради това не е приложим чл.183 ГПК.
В заключението
си вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза сочи, че е
извършило проверка в счетоводството на ищеца, при която установило липса на
плащания от ответника за периода м.07.2013 г. – м.04.2015 г. Сумите по
издадените фактури за топлинна енергия /за отопление, за битово горещо
водоснабдяване и за мощност/ за процесния период възлизат на 2577, 72 лв., а
вноската дялово разпределение – на 26, 04 лв.; обезщетението за забава върху
главниците в размер на законната лихва за претендирания период възлиза общо на 395,
13 л***.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза,
прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че през процесния
период редовно е провеждано годишното отчитане на индивидуалните уреди и
количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията
на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването. В заключението се сочи, че реалното потребление на
количеството топла вода в процесното жилище не е установявано при годишния
отчет на уредите, поради неосигурен от ответника достъп до имота и поради това
е начислен разход на база броя на обитателите – едно лице по 140 литра дневно; съгласно
представената документация в жилището са налични отоплителни тела във всяка
стая и в банята, а поради неосигурен достъп разходът на топлинна енергия е
изчислен при непрекъснат режим на отопление. Определените от "Нелбо" ЕАД
разходи за топла вода и отопление са изчислени служебно съобразно чл.69, ал.2 и
чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Приложено е
ч.гр.д. № 1186/2016 г. по описа на РС -
Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото
дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Свидетелката ***
****** сочи, че живее в близост до процесния апартамент. През 2013 г. била
помолена от адв. М. П. да проверява в периодите за отчитане и да осигури достъп
на служителите на фирмата за дялово разпределение. Всяка седмица през април и
май и през октомври и ноември от 2014 г. до настоящия момент свидетелката
проверявала, но не видяла залепено уведомление за дата на извършване на
отчитането. Апартаментът е необитаем и няма поставени радиатори и лира в
банята.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1186/2016 г. по описа на РС - София. В
тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че
е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на
ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в
съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.
Въз основа на представения по делото нотариален
акт № 99, т.V, рег.№ 2963, д. 837/1999 г. съдът приема, че ответникът е
собственик на процесния ап.119. Ответникът не ангажира доказателства във връзка
с твърдението, че не е единствен собственик на описания имот, като от
приложеното към исковата молба искане за вписване на възбрана /л.27-28/ върху
½ ид. част от процесния ап.119 не може да бъде направен извод в тази
насока /в искането е посочен представеният по делото нотариален акт № 99, т.V,
рег.№ 2963, д. 837/1999 г./.
По делото не
е спорно, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Следователно и с оглед на представената молба от 30.05.2000 г. до ищеца да бъде
открита партида на негово име по отношение на горепосочения имот, ответникът е битов клиент по смисъла на
§ 1, т.2а ДР от Закона за енергетиката - клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. С доклада по делото като обстоятелство, ненуждаещо се от
доказване е посочено, че ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР и ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., са
публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са
влезли в сила. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи
права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая
етажните собственици на процесната сграда след взето решение на проведено общо
събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице - помагач "Нелбо" ЕАД.
От събраните
по инициатива на ответника гласни доказателства се установи, че гореописаното жилище
е необитаемо и до него през процесния период не е осигуряван достъп на
служителите на фирмата за дялово разпределение. Поради това в заключението си
вещото лице по съдебно-техническата експертиза сочи, че разходите за топла вода
и отопление са изчислени служебно съобразно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
В случаите,
когато жилището не е обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма индивидуално
потребление), такава не следва да се заплаща, извън сумите за сградна инсталация и
отопление на общи части, които се разпределят измежду всички собственици на
топлоснабдени имоти. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в
апартамента, следва да бъде осигурена възможност служителите на фирмата за
дялово разпределение /"Нелбо" ЕАД/ да отчетат индивидуалните уреди в
имота. При неосигуряване на достъп част от отчетената от общия топломер в абонатната станция
на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента
служебно, независимо от това дали е реално ползвана, съгласно чл.69,
ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г. за топлоснабдяването. Топлопреносното предприятие – ищец, е предоставяло
топлинна енергия към сградата и за нея се дължи плащане, като Наредбата за
топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп
собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер.
Фирмата за дялово разпределение не
е задължена да изследва въпроса, защо не е осигурен достъп до апартамента - тя процедира
по един и същ начин както в случаите, в които собствениците умишлено се
укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите им, така и в случаите,
в които собствениците трайно не живеят в апартамента (каквато е настоящата
хипотеза). Когато топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение
са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия,
те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да
бъде извършен реален отчет и да получат плащане съгласно него. Напротив,
задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на
клиента.
В случаите, когато клиентът отсъства
продължително от имота, съществуват няколко възможности: съгласно чл.77
от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за
прекратяване на топлоподаването към имота му /в този случай топлопреносното
предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението;
няма
пречка, след отпадане на нуждата от прекратяване, топлоподаването към имота да
бъде възобновено/;
съгласно
чл.70, ал.5 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007
г. за топлоснабдяването, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител,
като осигурят
достъп за извършването на отчета; в жилището могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с
дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп.
Предвид описаните разрешения,
твърдяната от свидетелката ****** липса на уведомление за отчет на уредите не е
лишила ответника от възможност да реагира своевременно, след като жилището не е
било обитавано. Доколкото няма доказателства, че преди образуване на заповедното
производство изравнителните сметки са били връчени на ответника, извършването за негова сметка на допълнителен
отчет и преработване на изравнителните сметки би могло да бъде поискано и в хода на исковото
производство.
В конкретния случай за процесния
период (м.07.2013 г. - м.04.2015 г.) ответникът не е сторил нищо от
горепосоченото и не е осигурил достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца е възникнало правото
да определи служебно количеството на топлинната енергия за апартамента и
клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената
топлинна енергия. Изрично в този смисъл е Решение № 162 от 28.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г.о., ГК, в което е прието, че когато не е осигурен
достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената
топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик.
В случая количеството на
доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер,
който според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза отговаря на
метрологичните изисквания. От експертните заключения по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира, се
установява, че през процесния период сумите за топлинна енергия в имота на
ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Безспорно е, че дължимите суми за главница не са
заплатени, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
По изложените съображения предявените искове за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сума в общ
размер на 2998, 89 лв., от които: 2577, 72 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2013 г. - м.04.2015 г.,
389, 54 лв. - лихва за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016 г., 26, 04 лв. – главница
за дялово разпределение за периода м.07.2013 г. - м.04.2015 г., 5, 59 лв. - лихва
за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 11.07.2016 г. /датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 1186/2016 г. по описа на ДРС/ до
изплащане на вземането, са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за
държавна такса и за вещи лица в размер общо на 793, 12 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1186/2016
г. по описа на ДРС в размер на 59, 98 лв. – държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, че
съществува вземане на "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Г. Бельовски - изпълнителен директор, адрес: гp. София, ул.
"Ястребец" 23Б, за сума в общ размер на 2998, 89 лв., от които: 2577,
72 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.07.2013 г. - м.04.2015 г., 389, 54 лв. - лихва за забава от 31.08.2013
г. до 06.06.2016 г., 26, 04 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07.2013
г. - м.04.2015 г., 5, 59 лв. - лихва за забава от 31.08.2013 г. до 06.06.2016
г., ведно със законната лихва върху главниците от 11.07.2016 г. /датата на
депозиране на заявлението по ч.гр.д. № 1186/2016
г. по описа на ДРС/ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Б.П., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати разноски по делото на "Tоплофикация София"
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г. Бельовски - изпълнителен директор,
адрес: гp. София, ул. "Ястребец" 23Б, в размер на 893, 12 лв. /осемстотин деветдесет и три л*** и
дванадесет стотинки/, както и разноски по ч.гр.д. № 1186/2016 г. по описа на
ДРС в размер на 109, 98 лв. /сто и
девет л*** и деветдесет и осем стотинки/.
Решението
е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Нелбо"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район «Изгрев», ул. "***"
№ 15.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: