Решение по дело №63/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Областно пътно управление-Видин, против решение №35/19.01.2022г., постановено по АНД №1090/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №2/20.10.2021г. на Директора на ОПУ– Видин, с което на „М.Б-1“ЕООД-гр.София, на основание чл.54,ал.1 във вр. с чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.2,б.“б“ от Закона за пътищата е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв .

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че е извършено вмененото на наказаното лице нарушение , което е безспорно установено, при стриктно спазване на нормите на ЗАНН и ЗП.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и потвърдено НП.

Ответникът по делото в писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните, посочените касационни основания в жалбата и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество , същата е неоснователна, но по следните съображения :  

Установява се по делото, че на 11.06.2021г. е извършена проверка от служители на ОПУ-Видин  на крайпътен комплекс „Ф.Г“-бензиностанция с допълнителна търговска дейност и ресторант , находящ се на републикански път I-1, км. 15+716-ляво, при която е установено , че същите работят без разрешение за специално ползване на пътища, издадено от АПИ за експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях . Установено е от извършени контролни покупки , за които е издаден фискален бон, че обектите-бензиностанция и хранителен магазин , се стопанисват от дружеството ответник по касация. Резултатите от проверката са оформени в КП от 11.06.2021г. По делото са представени и констативни протоколи от извършени предходни проверки от 2019г. и 2018г. , съответно покани във връзка с тях , но същите не касаят визираното в наказателното постановление нарушение-установена експлоатация на ТКО към 11.06.2021г. До синдика на „Ф.Г“ООД- в несъстоятелност/вероятно като собственик на обекта/, е отправена покана за предприемане на действия за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата съгласно ТКО-бензиностанция с допълнителна търговска дейности, и узаконяване на дейността. Със същата  е отправена покана в 14-дневен срок да отправи писмено искане , придружено с посочените документи, за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата. Посочено е в писмото , че в случай, че продължават да извършват специално ползване на републиканските пътища чрез експлоатация на ТКО без съответното разрешение това писмо да се счита и като покана за явяване в ОПУ Видин за съставяне на АУАН. Не е указан срок или дата за явяване за съставяне на АУАН. Писмото, адресирано до синдика на „Ф.Г“ООД-в несъстоятелност, е изпратено с копие до управителя на „О.“ЕООД-наемодател, и до управителя на „М. В-1“ЕООД-наемател. На 30.08.2021г. на дружеството–ответник по касация, е съставен АУАН , за това , че на 11.06.2021г. при извършена проверка е установено , че ТКО-бензиностанция , работи без разрешение от АПИ за експлоатация на ТКО, като този обект се експлоатира от дружеството ответник по касация като наемател, с което са нарушени разпоредбите на чл.26,ал.2,т.2,б.“б“ от ЗП.  Актът е съставен в отсъствие на нарушителя-представляващия дружеството , като след съставянето му е изпратен за връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

Няма доказателства за това АУАН да е връчван или предявяван на нарушителя, респ. на управителя на дружеството или на надлежен негов представител лично или по друг начин, преди изпращането на АУАН по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-ответник по касация , е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.54,ал.1 от ЗП във вр. с чл.53,ал.1 от ЗП.

Безспорно в конкретния случай при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно спазването на процесуалните правила и извършването на административното нарушение.

В случая административно-наказателното производство е проведено в нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН и чл.43 от ЗАНН.

Съобразно чл.40,ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствие на нарушителя , като съобразно ал.2 може да бъде съставен в негово отсъствие ако не може да бъде намерен или ако след покана не се яви за съставяне на АУАН. В случая не се установя наличие на предпоставките на чл.40,ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя/представляващия дружеството, тъй като поканата за съставянето на акта относно процесното нарушение не е изпращана на адресата. Представената по делото покана от една страна не е пряко адресирана до дружеството,адресат на акта-на него е изпратена като сведение. От друга страна същата е покана за предприемане на действия за издаване на разрешение , съдържаща и предупреждение за административно-наказателна отговорност в случай, че продължи ползването без съответното разрешение. Съобразно разпоредбата на чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗАНН следва поканата за съставяне на акт за административно нарушение да е именно за конкретното установено нарушение , следва да е ясна , конкретна , указваща недвусмислено времето за явяване за съставяне на акта. При липса на посочено време или конкретен времеви интервал за явяване за съставяне на акт за конкретното установено нарушение не е налице покана по смисъла на чл.40,ал.2 от ЗАНН. 

Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта, като в нея е разписано, че актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.4 на чл.43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия – предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя , като същият следва да бъде връчен лично на нарушителя/представяващия срещу подпис. Липсват административно-наказателни разпоредби в специалния закон –ЗП , даващи възможност за изпращането на акта по пощата.

В конкретния случай нито са били налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя , нито е извършено и  връчване на АУАНа  в съответствие с разпоредбите на ЗАНН.

Нарушението на административно-производствените правила по-горе представлява съществено нарушение на административно- производствените правила , основание за отмяна на наказателното постановление без съдът да разглежда спора по същество.

За пълнота следва да бъде посочено , че административното производство е проведено при непълнота на доказателствата . За да се ангажира административно-наказателна отговорност за експлоатация на ТКО следва да се установи от една страна , че обектът отговаря на легалните дефиниции за търговски крайпътен обект , дадени в чл.8 от наредбата за специално ползване на пътищата и §.1,т.9 от ДР на Закона за пътищата  от една страна , но и че попада в обхвата на пътя или обслужващите зони. В случая безспорно процесният обект отговаря на легалните дефиниции съобразно предназначението си и извършваната дейност на ТКО-бензиностанция и хранителен магазин, но не се установява , че попада в обслужващите зони на пътя. В тази насока липсва  и каквато и да е конкретизация както в АУАНа, така и в НП. Обектът не е конкретизиран като местонахождение в достатъчна степен, позволяваща на съда да установи дали попада в хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗП.

Съобразно чл.26, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони - експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Съобразно §.1,т.6 от ДР на ЗП "обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Видно от горната разпоредба , определянето на обслужващата зона става посредством хоризонтално измерване, перпендикулярно на оста на пътя. Такова измерване в случая не е извършено. Липсва и конкретно описание на разположението на процесния обект спрямо оста на пътя. Липсват и предходни издавани разрешения , каквито се споменават в разменена кореспонденция , приложена по делото, във връзка с издаването на които евентуално е установявано местонахождението на обекта. Както в наказателното производство , така и в административно-наказателното производство обвинението в извършване на административно нарушение не може да почива на предположения , а следва да бъде установено-всички негови обективни признаци , с надлежни доказателства. В случая нито е конкретизирано , нито е установено местонахождението на обекта, поради което и наказателното постановление е издадено при липса на установени всички признаци на нарушението.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е незаконосъобразно , поради което решението на районен съд Видин , с което е отменено наказателното постановление по изложените по-горе съображения, следва да бъде оставено в сила.

От ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски, но такива не са направени в касационната инстанция, поради което не се дължат на страната.  

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

 

                          Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №35/19.01.2022г., постановено по АНД №1090/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №2/20.10.2021г. на Директора на ОПУ– Видин, с което на „М.Б-1“ЕООД-гр.София, на основание чл.54,ал.1 във вр. с чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.2,б.“б“ от Закона за пътищата е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.