РЕШЕНИЕ
№ 8203
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110171335 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Топлофикация София“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от Александър
Александров,против „Мън“АД,ЕИК ,със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Буная“ № 8,ет.4,ап.11,представлявано от Г Г,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 866,63 лева главница за топлинна енергия за
периода м.08.2018 г. до м.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,както и за сумата от 222,19 лева лихва за забава за периода
01.10.2018 г. до 31.08.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между страните не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия,въпреки отправена покана от страна на
ищеца,което означава,че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,защото
е консумирал топлинна енергия,без да е сключен договор и без да са
извършени необходимите плащания. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,а с оглед депозирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът „Мив кънстракшън“АД в срока за подаване на писмен
отговор депозира такъв със становище за неоснователност на иска като
твърди,че между страните съществува договорно правоотношение и не е
реализирана хипотеза на неоснователно обогатяване. Твърди се,че всички
1
задължения към ищеца са погасени преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. Сочи се,че ищецът извършва прихващания на парични суми между
обекти,които се водят на името на едно и също лице,както е и в конкретния
случай. Оспорва се дължимостта на мораторна лихва. Формулирано е
възражение за настъпила погасителна давност. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Б“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 10.09.2021 г. „Топлофикация
София“ЕАД претендира от „М“АД сумата от 866,63 лева главница за периода
м.08.2018 г. до м.04.2019 г.,с която длъжникът се е обогатил за сметка
обедняването на заявителя,222,19 лева лихва за забава за периода 01.10.2018
г. до 31.08.2021 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Установява се,че на 01.06.2015 г. е сключен договор за изършване на
услуга дялово разпределение между „Топлофикация София“ЕАД и „“ООД.
Представено е удостоверение № 395/05.04.2012 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж в кв.59 на м.“Л“.
С писмо Столична община район „Кр“ уведомява „МиЕАД,че
новопостроената жилищна сграда е с административен адрес ж.к.
Установява се,че на 03.08.2012 г. „Мив кънстракшън“ЕАД е поискало
откриване на партида за топлоснабден имот
Видно от договор № 9116/431632,сключен между „Топлофикация
София“ЕАД и „М к“ЕАД,същият има предмет договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди на адрес
Представени са фискални бонове,издадени за заплатени в полза на
„Топлофикация София“ЕАД парични суми.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец по
електорен път,след което се приспадат технологичните разходи,а между
абонатите се разпределя общото количество топлинна енергия,за периода
21.11.2018 г. до 30.04.2019 г. не може да бъде доказано дали топломерът
представлява годно средство за търговско измерване,дължимата главница
възлиза на 1440,11 лева,без да са включени задължения извън процесния
период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза на
26.09.2019 г. е направено плащане на парична сума в размер от 654,74 лева,с
което са заплатени задълженията за периода до 30.04.2018 г.,други плащания
за процесния период липсват,а фискалните бонове към писмения отговор се
отнасят до период,различен от процесния период,незаплатената главница за
2
топлинна енергия възлиза на 866,63 лева,лихвата за забава е в размер от
214,19 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,с който се цели да
бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
означава,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за
наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска –
предвид това,че е предявен иск по чл.59 от ЗЗД ищецът следва да установи
следните предпоставки - да бъде доказано,че е настъпило обедняване за
ищеца,обогатяване за ответника,които произтичат от едно и също основание.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
10.09.2021 г.
Софийският районен съд счита,че предявената искова претенция за
заплащане на главница за топлинна енергия подлежи на отхвърляне като
недоказана по основание. Уважаването на иск с правно основание чл.59 от
ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че е настъпило имуществено
разместване – ищецът се е обеднил за сметка обогатяване на ответника,при
което за да бъде избегнато необоснованото от гледна точка на закона
имуществено разместване е уредена исковата претенция по чл.59 от ЗЗД. В
конкретния случай предвид обстоятелството,че е претендирано заплащане
стойност на доставена топлинна енергия,необходимо е да бъде доказано,че
топлинната енергия е доставена в имота и е потребена от ответника,при което
ответникът чрез незаплащането на консумираната топлинна енергия се
обогатява,докато ищецът обеднява,защото не получава цената на доставена
топлинна енергия. Съдът приема,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че в
недвижимия имот е доставена топлинна енергия,но не може да бъде
възприето,че е доказано,че ответникът отговаря за заплащане цената на
доставена топлинна енергия. Както беше посочено,за уважаването на иска по
чл.59 от ЗЗД не е достатъчно да бъде установено,че ищецът е обеднял,но и да
бъде доказано,че ответникът се е обогатил,а между обедняването и
обогатяването съществува връзка. Ангажираните в хода на производството
доказателства установяват,че ищецът е доставил топлинна енергия,т.е. ако не
е получил плащане се е обеднил,но не са събрани доказателства,че именно
ответникът отговаря за заплащане на доставената в имота топлинна
енергия,защото липсват доказателства ответникът да е реализирал фактическа
власт върху имота към процесния период,респективно липсват доказателства
ответникът да е консумирал незаплатената топлинна енергия. Действително
от представените по делото доказателства се установява,че в периода 2012-
2017 г. между страните е действал сключен договор за стопански нужди за
ап.5 в сградата,но този договор означава,че за периода на действието му
ответното дружество е било пасивно легитимирано да отговаря за заплащане
3
цената на доставена топлинна енергия. Съдът намира,че не може да бъде
направен категоричен и еднозначен извод,че ответникът е продължил да
реализира фактическа власт върху топлоснабдения имот и за периода след
прекратяване на договорното правоотношение,поради което не може да бъде
счетено,че ответникът е ползвал топлинната енергия в имота,респективно не
може да бъде възприето,че ответникът отговаря за заплащане на топлинната
енергия. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че искът за
главницата подлежи на отхвърляне.
Съдът приема,че и исковата претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД
също подлежи на отхвърляне – когато е отхвърлен искът за
главница,неоснователен се явява и искът за мораторна лихва предвид
акцесорния му характер,а и отделно от това,съдът счита,че ищецът не е
поставил ответника в забава. Заплащането на парична сума,произтичаща от
неоснователно обогатяване няма падеж или срок за плащане,поради което за
да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да изпрати
покана,а доказателства да е изпратена покана не са ангажирани. Макар
ищецът да се позовава на срока по общите условия,следва да бъде отчетено,че
общите условия намират приложение единствено в хипотезата на договорно
правоотношение между страните,а когато се твърди настъпило имуществено
разместване,поставянето в забава на длъжника е обусловено от изпращането
на покана. Така мотивиран,съдът приема,че и искът за мораторна лихва
подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от Александър Александров,против „М к“АД,ЕИК ,със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“представлявано от Г Г, за
признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 866,63
лева ( осемстотин шестдесет и шест лева шестдесет и три стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.08.2018 г. до м.04.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,както и за сумата от 222,19 лева (
двеста двадесет и два лева и деветнадесет стотинки ) лихва за забава за
периода 01.10.2018 г. до 31.08.2021 г.,относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Б“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4