№ 51
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20108879/29.04.2021 г. по гр.д. № 59136/2020 г. по описа на СРС,
150 състав ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено за заплати на основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането на ЗАД „А.“ АД сумата от 1530,37 лева, представляваща останала
непогасена част от регресна претенция за заплатено обезщетение в размер на 5652,75
лева, по преписка по щета № 10317030106729 във връзка с причинени щети по МПС с
марка Ауди А6 с рег. № ******* вследствие на настъпило на 29.06.2017 г. в гр. София,
ПТП, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното заплащане на
сумата и на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сума в
размер на 412 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 27.11.2017 г. до 26.11.2020 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 350 лева, представляваща сторени разноски пред Софийски районен съд.
Срещу решението в частта над сумата от 1131,62 лева до уважения размер от
1530,37 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25089792/26.05.2021 г., подадена от
ЗАД „Б.В.И.Г.“. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство
поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът неправилно
бил преценил събраните по делото доказателства и достигнал до неправилни изводи.
Посочва, че пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, съобразно което действителната стойност на вредите на
1
лек автомобил Ауди рег. № ******* и средствата необходими за неговия ремонт по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлизат на 5253,62 лева. Неправилно, обаче,
в решението си съдът посочва сумата от 6082,36 лева, каквато е стойността на ремонта
в оторизиран за марката сервиз. Поддържа, че тази цена не съответства на понятието
средна пазарна стойност. Посочва, че действителната стойност на вредата е
съизмерима със средните пазарни цени, като изчислено по тях, стойността на
дължимото обезщетение е 5253,62 лева, като след приспадане на платената сума от
4122 лева, остатъкът е в размер на 1131,62 лева. Моли обжалваното решение да бъде
отменено в обжалваната част (за сумата над 1131,62 лева) и предявеният иск да бъде
отхвърлен над тази сума. Претендира направените разноски пред първата и втората
инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25104597/21.06.2021 г, подаден от ЗАД „А.“ АД. Поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно бил възприел
фактическата обстановка по случая, след което точно е приложил законовите
разпоредби. Необосновани били твърденията на въззивника, че съдът неправилно бил
възприел приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Посочва, че в
проведеното съдебно заседание в отговора си вещото лице посочило, че сумата от
6082,36 лева представлява средна пазарна цена на ремонта на увреденото моторно
превозно средство, тъй като същата била формирана както на база на цени на
алтернативни части и сервизи, така и на оригинални такива. Посочено било, че
стойността на ремонта в оторизиран сервиз е много по-висока. Моли решението да
бъде потвърдено и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 59136/2020 г. по описа на СРС, 150 състав е
образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.“ АД против ЗАД „Б.В.И.Г.“, с която
е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. Ищецът твърди, че на 29.06.2017 г. в гр. София, на бул. „Александър
Малинов“ настъпило ПТП по вина на С.С., който при управление на автомобил „Алфа
Ромео 145“ с рег. № *******, предприемайки маневра навлизане в съседно платно, без
да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
реализирал ПТП с автомобил Ауди А6 с рег. № *******, управляван от П.Б.. Твърди,
че за събитието бил съставен двустранен констативен протокол, от който било видно,
2
че виновен за автопроизшествието бил водачът на лек автомобил Алфа Ромео. Твърди,
че относно увредения автомобил Ауди А6 е имало сключен договор за имуществена
отговорност „Каско“ с полица № **********, клауза П – пълно каско. Била образувана
преписка по щета № 10317030106729, по която била платено застрахователно
обезщетение в размер на 5627,75 лева. Поддържа, че отговорността на виновния водач
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, поради което било отправено искане за възстановяване на платената сума,
ведно с 25 лева – ликвидационни разноски. Твърди, че на 15.11.2017 г. ЗАД „Б.В.И.Г.“
е платило сумата от 4122,38 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 1530,37 лева – остатък от изплатеното обезщетение, както и сумата от 412 лева –
законна лихва за забава за периода от датата на изтичане на срока за доброволно
изпълнение до датата на подаване на исковата молба, а именно 27.11.2017 г. –
26.11.2020 г., както и законна лихва върху претендираната сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата и направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, с
който оспорва предявените искове. Оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и
вината водача на лек автомобил Алфа Ромео. Оспорва причинно-следствената връзка
между щетите, получени върху процесния лек автомобил и деянието. При условията на
евентуалност оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил
Ауди с рег. № ******* вреди, като поддържа, че с платеното обезщетение са
обезщетени действителните вреди. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно –
автотехническа експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Пламен Петров Бижев и приетата по делото съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че на 29.06.2017 г. около 13.15 часа лек автомобил Алфа
Ромео 145 с рег. № ******* се движела по бул. Ал. Малинов и преди кръстовището с
Околовръстен път, водачът предприел маневра отклонение вляво за смяна на лентите
за движение като не пропуснал и реализирал ПТП с попътно движещия се отляво
товарен автомобил Ауди А6 Олроуд Куатро с рег. № *******. Вещото лице дава
заключение, че щетите по товарния автомобил се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 29.06.2017 г. произшествие в гр. София. Посочва,
че стойността, необходима за въдстановяване на товарен автомобил Ауди А6 Олроуд
Куатро с рег. № ******* изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
6028,36 лева, а стойността необходима за възстановяване на товарния автомобил,
изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 5353,62 лева. В
3
съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г. вещото лице при разпита си заявява, че
посочената от него в заключението стойност от 6028,36 лева е определена по средни
пазарни цени, като са взети предвид тези на оторизиран представител и на
алтернативни доставчици. Посочва, че определеното застрахователно обезщетение е
по-ниско от това по средни пазарни цени.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие е действал договор за застраховка „Каско“, сключен между „П.М. БГ“ ЕООД и
ЗАД „А.“ АД, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно
товарен автомобил Ауди А6 Олроуд Куатро с рег. № *******.
Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при застрахователя ЗАД
„А.“ АД е образувана преписка по щета № 10317030106729 и застрахователят на
14.09.2017 г. извършил плащане на сумата от 5627,75 лева, представляваща стойност
на извършен ремонт на застрахования автомобил.
Не е спорно между страните, че при ответника е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил Алфа Ромео 145 с рег. № *******.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане
на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение
при настъпване на определен риск.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с
плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата
на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и
срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това
4
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното
решение като се оспорва размера на определеното застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Установява се от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че размерът на обезщетението, определено по средни
пазарни цени е 6082,36 лева, т.е стойността на застрахователното обезщетение,
платено от застрахователя по застраховка Каско и претендиран от ищеца е в по-малък
размер от този, определен по средни пазарни цени. Неоснователен е доводът на
въззивника, че тази стойност е 5253,62 лева, тъй като това е стойност дадена от вещото
лице за алтернативни части, т.е. това не е действителната стойност, определена по
средни пазарни цени.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 150 състав, решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивника
следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20108879/29.04.2021 г. по гр.д. №
59136/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* да заплати
на ЗАД „А.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
******* сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред
въззивния съд.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6