Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 27.03.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д. № 2446 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от С.Ч.–
***, чрез процесуален представител К.И., адрес: *** против С.С.М., ЕГН **********,
адрес: *** и З.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: на
05.05.2017 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на основание чл.410 от ГПК, вх. № 3033249 срещу ответниците, при условията на
солидарност, за сумата 3 536,37лв., от които 2 974,73лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г., която дължима сума е за реално потребена енергия,
отразена в общи фактури с №**********/31.07.2014г. и 472,12лв. - законна лихва
за забава от 15.09.2014г. до 18.04.2017 г., както и 72,65лв. - главница за
услугата „дялово разпределение“ и 16,87лв. - лихва върху главницата за „дялово
разпределение”, с претендирана законна лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. По образуваното ч.гр.д. № 6726/2017 г. по описа
на Районен съд – Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците,
възразили в срока по чл.414 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване на вземане на
ищеца спрямо ответниците за консумирана
и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, като потребители на ТЕ за топлоснабден
имот - ***за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. Вземането се обосновава със
следното: С.С.М. и З.С.С., като собственици на процесния имот, са клиенти на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно § 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21
Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17
Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в
сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013г., в сила от 28.02.2013 г.,
бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от
5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от
26.07.2013 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са
упражнили правата си по чл.150 ал. 3 от ЗЕ (чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях
са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник” на 14.01.2008 г. в
сила от 13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в
сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1
(чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014 г.) е определен редът и срокът, по които купувачите
на ТЕ (в т.ч. и ответниците) са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението.
С приетите Общи условия с
Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. са регламентирани
освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл.
33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32 ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача”. В предвид цитираната разпоредба, „Т.С.” ЕАД
за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август
включително (месеци касаещи процесния период) в присъствието на Нотариус, като
са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.”
ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиент/ проверка на сметка.
Ответниците са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са
погасили задължението си.
В изпълнение на
разпоредбата на чл.112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.Б.”
ООД.
Въз основа на чл.39 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 155
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.” ЕАД
по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - „Б.Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/
28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат на „Т.С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 3536,37 лв., от които 2 974,73 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2014 г. - м.
04.2016г., която дължима сума е за реално потребена енергия, отразена в общи
фактури с №**********/31.07.2014г. и 472,12лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014г. до 18.04.2017г., както и 72,65лв. - главница за услугата „дялово
разпределение“ и 16,87лв. - лихва върху главницата за „дялово разпределение”,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, в
условията на солидарна отговорност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
хода на администриране на делото по реда на чл.131 от ГПК производството по
делото е било спряно по взаимно съгласие на страните, понастоящем възобновено.
Дадена е възможност на
ответниците да представят писмен отговор. Същите са депозирали молба, с която
са заявили, че с ищцовото дружество е сключено споразумение, изплатили са част
от вземането и предстои цялостното му погасяване.
В о.с.з. ищцовото дружество,
редовно призовано, не се представлява, но е депозирано писмено изявление от
процесуалния представител. В същото е
заявено, че ответниците са изплатили сумите, предмет на делото, без
разноските за юрисконсулт – заповедното и в настоящото исково производство.
В
о.с.з. ответниците се представляват от адв.М.А., който заявява, че по негови
данни /не представя доказателства/ клиентите му били заплатили всички дължими
суми, вкл. и пертендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно
е, че на 05.05.2017год. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответниците, като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6726/2017год.
по описа на ПлРС за сумите, както следва : сумата 3047,38 лева за главница, лихва върху главницата в
размер на 488,99 лева за периода 15.09.2014 г. до 18.04.2017г. и законната
лихва върху главницата от 05.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 70,73 лв. за деловодни разноски и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. №
396127.
Предявеният иск е допустим – но само
що се отнася до претендираните суми за главница и лихва, т.к. за тези суми е
издадена посочената по-горе заповед за изпълнение. Що се отнася до претенцията
на ищеца за установяване съществуването
на вземане за 72,65лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ и 16,87лв.
- лихва върху главницата за „дялово разпределение”, то за тези суми не е издавана
заповед за изпълнение, поради което искането в тази част, обективирано в
исковата молба, се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане,
респ. производството следва да бъде частично прекратено /съдът не е сезиран с
осъдителен иск при условията на обективно съединяване на искове/. По делото не
е спорно съществуването на вземането за останалите претендирани суми/главница и
лихва/, като от депозираното изявление на пълномощника на ищеца се установява, че
сумите, предмет на делото, са изплатени от ответниците /след депозиране на
исковата молба/. Ето защо и по отношение
на тези суми искът следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане, като следва да се присъдят разноските за
един юрисконсулт в исковото и в заповедното производство, а именно – 100лв. и
50лв. – в минимален размер. В тежест на ответниците е /което беше изрично разяснено
от съда посредством разпределение на доказателствената тежст, както и
посредством спиране на делото и отлагането му за попълване с доказателства във
вр. с извършени от тяхна страна плащания/ да докажат, че са заплатили изцяло
претенцията на ищеца. Видно от изявлението на представител на ищеца е, че
действително сумите, предмет на делото са заплатени, но са останали неизплатени
разноски за юрисконсулт в двете проведени съдебни производства. Т.к. се твръди отрицателен
факт, то в тежест именно на ответниците беше да докажат, че са извършили
плащане и на тези разноски, което те не направиха в хода на делото, въпреки
дадената им достатъчна възможност във времето.
Воден от горното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от С.Ч.– ***, чрез процесуален представител К.И.,
адрес: *** против С.С.М., ЕГН **********, адрес: *** и З.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес ***А. от ПлАК, иск на основание чл.422 от ГПК за
признаване съществуване на вземане при условията на солидарност за сумите,
както следва : 2
974,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016г., за реално потребена енергия, отразена в общи
фактури с №**********/31.07.2014г. и 472,12лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014г. до 18.04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6726/2017год. по описа на Плевенски районен съд, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.130 от ГПК
предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от С.Ч.– ***, чрез процесуален представител К.И.,
адрес: *** против С.С.М., ЕГН **********, адрес: *** и З.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес ***А. от ПлАК, иск на основание чл.422 от ГПК за признаване съществуване
на вземане при условията на солидарност за сумите, както следва : 72,65лв. - главница за услугата
„дялово разпределение“ и 16,87лв. - лихва върху главницата за „дялово
разпределение”, кано НЕДОПУСТИМ и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.С.М., ЕГН **********, адрес: ***
и З.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес ***А. от ПлАК ДА ЗАПЛАТЯТ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от С.Ч.– ***,
процесуален представител К.И., адрес: *** разноски по делото, както следва:
50лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. №
6726/2017год. по описа ан Плевенски районен съд и 100лв. юрисконсултско
възнагрлаждение за исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В прекратителната му част
решението е с характер на определение и може да се обжалва по същия ред в
едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: