№ 14
гр. Пловдив, 20.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500565 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
За жалбоподателя И. Г. П., редовно призован, се явява адвокат Ж. Б..
По молба на жалбоподателя с разпореждане от 07.01.2025 г. съдът е
допуснал участието му чрез видеоконферентна връзка в днешното съдебно
заседание, като жалбоподателя е уведомен своевременно, че тази връзка е
допусната при техническа възможност за това.
Център за спешна медицинска помощ – Х., редовно призовани не се
явяват, не се представляват.
Съдът докладва молба от адвокат Н. Г. Т., който заявява, че поради
влошено здравословно състояние не може да се яви в днешното съдебно
заседание, но моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
„Многопрофилна болница за активно лечение – Х.“ ЕООД, редовно
призовани, явява се адвокат А.Т., преупълномощена от адв. Д. А., редовно
упълномощен. Представя преупълномощаване.
Адв. Т.: Заявявам, че ние сме нередовно уведомени, тъй като призовката
не е получена при нас за днешното съдебно заседание, но бяхме уведомени по
телефона и не възразяваме да бъде даден ход на делото.
М. на з.-С, редовно призовани, явява се юриск. Л.Л..
1
Докладва се, че е осъществена видеоконферетна връзка със Затвора
С.З..
Жалбоподателят се явява лично чрез видеоконферетна връзка със
Затвора С.З..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Жалбоподателят: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Л.: Да се даде ход на делото.
С оглед изявлението на страните няма пречка да бъде даден ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две
въззивни жалби на ищеца И. Г. П., срещу Решение №372/09.10.2024 г. по гр.д.
№769/2023 г. на Окръжен съд – Х., с което изцяло са отхвърлени предявените
от жалбоподателя, като ищец, против ответниците Център за спешна
медицинска помощ – Х., „Многопрофилна болница за активно лечение –
Х.“ЕООД, и М. на з.-С, субективно съединени искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. Чл.45 от ЗЗД, за солидарно осъждане на тримата
ответници да заплатят на ищеца сумата от 27 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силни,
остри болки в лява лакътна става и цялата ръка и страдания към деня на
настъпване на травмата – 20.02.2018 г., блокаж и оток на ръката, търпени в
продължение на около два месеца, както и последващи болки и силно
ограничаване движенията на ръката, водещо до затруднено самостоятелно
обслужване, продължаващи и към момента на депозиране на исковата молба,
и настъпила необратима деформация, довели до инвалидизация, преживян
силен стрес, ниско самочувствие, тревожност и раздразнителност в следствие
на причинените му телесни увреждания, ведно със законната лихва,
претендирана от датата на увреждането 20.02.2018 г. до окончателното
2
изплащане на сумата, като е осъден жалбоподателят да заплати на всеки от
ответниците направените разноски по делото, както и да заплати в полза на
бюджета на съда, направени разноски за експертизи от бюджета на съда.
С Жалба вх.№10132/23.10.2024 г., подадена от И. Г. П. – лично, са
релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
противоречието му с материалния закон, съдопроизводствените правила, и с
обективната истина. Докладът по делото е непълен. Приетата експертиза е
оспорена. Релевантните за спора факти са неправилно установени, като съдът
е изопачил и тълкувал неправилно събраните доказателства. Настоява се за
отмяна на обжалваното решение по отношение на ответниците Център за
спешна медицинска помощ – Х., и „Многопрофилна болница за активно 1
лечение – Х.“ЕООД, като се постанови ново решение по съществото на спора,
с което предявените искове срещу двамата ответници Център за спешна
медицинска помощ – Х., и „Многопрофилна болница за активно лечение –
Х.“ЕООД да бъдат изцяло уважени, като се осъдят същите солидарно да
заплатят на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 27 500 лв. По отношение на решението в частта му по иска,
предявен срещу ответника М., се поддържа, че решението е нищожно,
евентуално – недопустимо. В тази част се настоява делото да се върне на
първата инстанция, която да го изпрати за разглеждане на Административния
съд.
Направени са доказателствени искания, с оглед правилно установяване
на релевантните факти: 1. За назначаване на нова експертиза със задачата,
поставена към изготвената експертиза от д-р Е., която е била оспорена от
ищеца; и 2. За разпит в качеството на свидетел на Д-р В.В. от МБАЛ – Я.,
който твърди ищецът да е отказвал хоспитализация – оспорва се твърдения
отказ от хоспитализация. Твърди, че това твърдение е невярно, и има характер
на „нововъзникнало обстоятелство“ по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК; 3. За
разпит в качеството на свидетел на разследващ полицай Ц.Л.-В. – служител на
ОДМВР – Х. при РУ „Полиция“; 4. Разпит в качеството на свидетел на Б.М.Х.
– служител на ГД“БОП“, като искането е направено във връзка с цитираното
от съда на страница 7 от мотивите на обжалваното решение.
С Жалба вх.№10199/24.10.2024 г., подадена от И. Г. П., чрез адвокат Ж.
Б., се обжалва решението с оплаквания за неправилност, поради противоречие
3
с материалния закон. По делото е установено, че на 20.02.2018 г. около 18:30 ч.
в близост до дома му в с. О., ищецът е бил задържан, при което е получил
травматично увреждане – луксация на лява лакетна става. Бил е конвоиран до
ЦСМП – Х., където е прегледан от дежурен лекар и изпратен за рентгеново
изследване, от което се установяват данни за налична луксация. Разпитаният
като свидетел д-р Г. установява, че той е установил луксацията, и е изпратил
ищеца за образно изследване. Същият заявява, че на предходна снимка от 2013
г. липсват данни за такава луксация. В същото съдебно заседание е разпитан
като свидетел д-р К. /работил през 2018 г. като фелдшер в ареста/, който
заявява, че П. е постъпил с документи, в които е било отразено „клинично
здрав“, но в документите се съдържала и рентгенова снимка, установяваща
„луксация на лакътна става“. При извършения от него преглед на 21.02.2018 г.
установил болки и подавене на лявата лакътна става, и констатирал прясна
травма с оток и хематом. Открито е производство по оспорване на отразеното
в амбулаторен лист №001214/23.09.2020 г., което жалбоподателят счита за
доказано от показанията на св. Д-р Е.Б., който признава, че е възможно да е
допуснал техническа грешка при снемането на анамнезата по сведения на
пациента. Според него категорично се установява луксация при двата
прегледа, извършени през 2020 г. и през 2021 г., която е следвало да се намести
в рамките на 4-5 дни. При липса на доказателства съдът неправилно е приел за
установено, че ищецът е отказал хоспитализация и лечение – към този момент
ищецът е бил задържан и конвоиран, и не е могъл да взема самостоятелно
решения, а в цялата налична медициска документация от МБАЛ „Свети П.“-
Я. липсва декларация за несъгласие за лечение, липсва подпис и име на
лицето, което е нанесло текста „отказва х-я“, а и претенцията на ищеца не е
насочена към това лечебно заведение. Съдът неправилно е приел, че не е
установено по несъмнен начин „каква точно е била причината за
увреждането“ - причината за увреждането е ирелевантна за спора, а кога е
настъпила луксацията е категорично установено от събраните доказателства.
От заключението на приетата СМЕ се установява, че оптималният срок за
наместване след изкълчване на лакътната става е до 3 денонощия, а в случая
такова лечение не е било проведено. Решението е и вътрешно противоречиво,
тъй като съдът от една страна намира, че от доказателствата не може да се
обоснове извод, че за ищеца са настъпили негативни промени, а едновременно
приема за установено, че на 20.02.2018 г. при ищеца е била установена травма
4
на лява лакътна става, довела до силни болки и ограничение в движението на
лявата ръка. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства съдът
е приел, че не е доказано, че именно в резултат от противоправните действия
или бездействия на лекари, които в противоречие с чл.79, ал.1, чл.80 и чл.81,
ал.2 от Закона за здравето не са оказали своевременна медицинска помощ при
установяване на травмата, и не са провели адекватно, своевременно и
ефективно лечение от медицински специалинсти. Това поведение е
противоправно, и е довело до настъпването на търпените неимуществени
вреди и до трайно инвалидизиране на ищеца. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, и постановяване на ново решение по същество, с което
предявените искове да бъдат изцяло уважени.
Преписи от двете въззивни жалби са връчени на насрещните страни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.
№10950/12.11.2024 г., депозиран от Център за спешна медицинска помощ – Х.,
представляван от Директора д-р П.Д., с който се взема становище по
въззивната жалба с вх.№10199, депозирана от адв. Ж. Б.. Поддържа се
неоснователност на релевираните оплаквания – първостепенният съд е
обсъдил всички събрани доказателства и е направил правилни и
законосъобразно изводи. От събраните доказателства се установява, че след
насочването от ЦСМП на ищеца е направено образното изследване, което е
било поискано от медицинските специалисти, и то е било надлежно разчетено
от рентгенолога д-р Г.. След извършване на изследването ищецът не е
посещавал Спешния медицински център – Х., филиал на ЦСМП – Х., а по
неговите твърдения е бил върнат в ареста на РПУ-Х.. В тази връзка не се
установява какви точно действия или бездействия на служителите на СМЦ –
Х. са допринесли за увреждането на ищеца. Първостепенният съд правилно е
отчел представените доказателства и е стигнал до извод, че искът по
отношение на ЦСМП-Х. е неоснователен. По тези съображения се настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор вх.
№10951/12.11.2024 г., депозиран от Център за спешна медицинска помощ – Х.,
представляван от Директора д-р П.Д., с който се взема становище по
въззивната жалба с вх. №10132, подадена лично от ищеца. Поддържа се
неоснователност и на тази въззивна жалба. Ищецът счита, че в резултат от
5
противоправното действие и бездействие на лекари от филиала в гр. Х. на
ЦСМП - Х., чиито здравни услуги е ползвал на 20.02.2018 г., е претърпял
настъпилите неимуществени вреди. Уточнява, че противоправното поведение
на служителите на ответника се състои в неспазването на установените
медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, изразяващо
се в неоказана адекватна медицинска помощ по установяване на причинената
травма и лечението й, непредоставяне на болкоуспокояващи медикаменти при
наличие на силна болка към момента на прегледа и след това, непредоставяне
на медицинска документация, неуточнена анамнеза и статут, липса на
информираност за обективно състояние и липса на проведено адекватно,
своевременно и ефективно лечение, в резултат от което ищецът е претърпял
неимуществени вреди, и е настъпила инвалидизацията му. С постановеното
решение съдът правилно е приел иска срещу ЦСМП - Х. за неоснователен и
недоказан, тъй като дежурният лекар е предприел необходимите действия във
връзка с адекватното и своевременно лечение на ищеца. В тази връзка е и
заключението на приетата СМЕ. По-нататъшните действия по уточняване на
диагнозата и лечението на ищеца не са били задължение на екипа на филиала
в гр. Х., съобразно чл.12 от Наредба №025/1999 г.
По отношение на искането за назначаване на нова СМЕ се прави
възражение, че СМЕ не е била надлежно оспорена, не е направено искане нито
от ищеца, нито от процесуалния му представител, за назначаване на друго
вещо лице, както и не са направени искания по чл.201 от ГПК, поради което
искането се счита за неоснователно. Настоява се за потвърждаване на
обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на сторените
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх. №11719/02.12.2024 г., подаден от „МБАЛ-Х.“ЕООД, чрез адв. Д. А.,
надлежно упълномощен за всички инстанции с пълномощно към отговора.
Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, депозирана
лично от ищеца. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. От съвкупната преценка на
доказателствата е установено, че не е налице причинна връзка между
твърдените вреди и оказаната медицинска помощ в лечебното заведение.
Състоянието на ищеца е било правилно диагностицирано, като не се
6
установяват неправилни или погрешни медицински манипулации и
процедури. Тъй като липсва противоправно поведение на служители на
лечебното заведение, не е налице основание за ангажиране на отговорността
му за претърпените от ищеца вреди, и правилно съдът е отхвърлил
предявеният от ищеца иск. Поддържат се всички възражения, релевирани в
отговора на исковата молба и депозираната писмена защита. Настоява се за
отхвърляне на въззивната жалба, подадена лично от ищеца, като
неоснователна, и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се
претенция за присъждане на направените разноски за въззивното
производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК постъпил и Отговор на въззивна жалба
вх. №11718/02.12.2024 г., подаден от „МБАЛ-Х.“ЕООД, чрез адв. Д. А..
Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца,
подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж. И.. Поддържат се
възраженията за недопустимост на предявения иск срещу ответника „МБАЛ-
Х.“ЕООД, и искането за прекратяване на производството против този
ответник и осъждане на ищеца да заплати на дружеството разноските за двете
съдебни инстанции. Преценката на възражението за погасяване на иска по
давност следва да бъде направена не с оглед датата на предявяването на
исковата молба, а с оглед датата на предявяване на иска против този ответник,
което е сторено чрез недопустимо изменение на иска, осъществено след датата
18.02.2023 г., когато е изтекла петгодишната погасителна давност.
Погасяването на иска по давност е самостоятелно основание за
потвърждаване на съдебното решение по отношение на болницата.
Неоснователни са оплакванията, че ОС- Х. неправилно е приел, че ищецът е
отказал медицинска хоспитализация и лечение. От събраните доказателства
не се установяват твърденията, че за ищеца са настъпили болки и страдания
вследствие на неправилно проведено лечение на луксация на лява лакътна
става, които да са в пряка причинна връзка с конкретни и виновни
противоправни действия или бездействия на служители на болницата. От
показанията на д-р Г. се установява, че той е извършил единствено образното
изследване и разчитане, което е било поискано от ЦСМП. Не е било направено
насочване за болнично лечение чрез издаване на съответно направление за
хоспитализация, а д-р Г. като рентгенолог не притежава компетентност да
приеме което и да е лица за болнично лечение. Ищецът е бил отведен от
7
полицейските органи, като задържано лице, за преглед в ЦСМП-Х., където са
извършени прегледът, диагностиката и първоначалната медицинска помощ.
Болницата не е съпричастна към оказване на спешна помощ на задържани
лица. Липсата на луксация при ищеца към 2013 г. не е доказателство, че
увреждането е настъпило именно на 20.02.2018 г. Оптималният срок за
извършване на манипулацията за наместване на луксацията е 3 дни /според
СМЕ/ или 5 денонощия /според св. Б./, като следва да бъде осъществена под
упойка от лекартравматолог и в специализирано звено на лечебно заведение, с
каквито болницата не разполага. Тя не е имала задължение да насочи ищеца
към друга болница, тъй като прегледът и диагностиката са осъществени от
ЦСМП-Х.. Ищецът е бил временно лишен от свобода, и органите на
полицията са вземали решение къде да го отведат, като болницата няма
правомощия да дава разпореждания в тази връзка на органите на полицията. В
случая мнението на рентгенолога е консултативно, като изследването и
разчитането се предоставят на съответния специалист – ортопед травматолог,
който взема решение какво лечение да бъде проведено. Неоснователни са
оплакванията за пренебрегване на дължимите медицински дейности от
обхвата на стандарта за спешна медицина. В конкретния случай не се
установяват такива нарушения от страна на служители на болницата. Не се
установява също, че именно неадекватно лечение, проведено от лекари на
болницата, е довело до последващата инвалидизация на ищеца, и че такава е
налице. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни, не е налице
фактическият състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
ответното дружество за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, и не е налице основание за ангажиране на солидарната му отговорност
с другите ответници, нито основание за заплащане на претендираната законна
лихва върху обезщетението за претендирания период. Заявява се, че се
поддържат всички възражения, направени с отговора на исковата молба и в
хода на първоинстанционното производство, както и изложените аргументи в
писмената защита, депозирана пред първостепенния съд. Настоява за оставяне
на въззивната жалба, депозирана от адв. Ж. Б., без уважение, и потвърждаване
на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за
въззивното производство, като се представя списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 2850 лв.
8
Препис от въззивните жалби на ищеца са връчени на ответника М.,
който не се е възползвал от възможността да депозира отговор.
Жалбоподателят: Поддържам въззивните жалби.
Адв. Б.: Поддържам жалбата, както и лично подадената от
жалбоподателя въззивна жалба.
Адв. Т.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
Юрк. Л.: Жалбите ги считам за неоснователни и ги оспорвам.
Съдът докладва, че с писмената молба постъпила на 17.01.2025 г. от
Център за спешна медицинска помощ – Х. чрез адв. Т. се заявява, че се
поддържа депозирания отговор и се оспорват въззивните жалби по
изложените в отговорите съображения.
Жалбоподателят: Поддържам доказателствените искания във
въззивната жалба и в становище от 31.12.2024 г. на основание чл. 121 от
Конституцията на Р България.
Адв. Б.: Поддържам направените доказателствени искания.
Във връзка с указанието да уточним тези искания - свидетелката В. се
иска във връзка с изложеното в разпита й по гр. дело № 2644/2024 г. на РС
С.З., което е станало известно на доверителя ми след постановяване на
съдебното решение.
Досежно искането за разпит на д-р В. – в проведеното съдебно
заседание на 04.09.2024 г. пред ОС С.З. сме оспорили достоверността на
представените от МБАЛ Я. писмени доказателства, съдът не е открил такава
процедура, поради което се иска разпита на този свидетел.
Освен това извлеченията от представените писмени доказателства са ми
предадени след съдебното заседание, по което е даден ход по същество по
делото, тъй като са били във формат, което не е било възможно сканирането
им в системата.
Във връзка с искането за разпит на другите свидетели то е свързано с
мотивите на съдебния акт изложени на лист 7 от решението.
Във връзка с изложените искания с допълнителна молба от П. няма
какво повече да кажа.
Жалбоподателят: Доказателствените искания са на основание чл. 266,
9
т. 2 от ГПК, тъй като са възникнали непосредствено след края на настоящото
производство. Те трябва да бъдат анализирани и същевременно част от тях са
били включени в контекста на самото дело, а именно, че травмата, която аз
имам на лява лакетна става може би е възникнала преди 20.02.2018 г., което е
абсурдно. Искам да се установи този факт, както и да се установи
самоличността на служителите, които са извършили ареста на 20.02.2018 г. и
да бъдат призовани за разпит.
Юрк. Л.: Оспорвам двете въззивни жалби.
По отношение на доказателствените искания намирам, че те са
преклудирани. Той е изслушал заключението на вещото лице до последно
можеше да ангажира искането на свидетели, които да свидетелстват по
съответните обстоятелства и към настоящия момент намирам, че това искане
за свидетели е преклудирано.
Не възразявам да се приобщят приложените протоколи, които е дал към
становището.
Относно другите доказателства оставям на преценка на апелативния
съд.
Адв.Т.: По отношение на направеното искане от въззивника считам, че
не са налице основанията на чл. 266 от ГПК, преклудирани са тези искания
относно назначаване на нова медицинска експертиза и разпит на свидетели.
Жалбоподателят: Много трудно чувам казаното от ответниците.
Адв. Т.: Не са налице основанията на чл. 266 от ГПК. Считам, че са
преклудирани тези искания, а именно назначаване на нова медицинска
експертиза и разпит на нови свидетели. Мисля, че те са били известни както в
първоинстанционното производство, така и със въззивната жалба, той е могъл
да ги посочи дори с жалбата.
По отношение на приложените протоколи не се противопоставям да
бъдат приети от съда.
Съдът докладва, че в молбата от 17.01.2025 г. постъпила от Центъра за
спешна медицинска помощ се заявява становище по отношение на
доказателствените искания, че се поддържа изведеното в отговора на
въззивната жалба възражение за неоснователност на тези доказателствени
искания.
10
По така направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Съдът констатира, че документите, които са депозирани в последното
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, са изпратени от МБАЛ“ Св.
П.“ с писмо от 27.06.2024 г., и част от тези документи е извлечение от
амбулаторен журнал с отбелязване от д-р В., че И. П. отказва хоспитализация.
Тези документи са били налични по делото от 27.06.2024 г. до съдебното
заседание на 04.09.2024 г., в което са били приети с протоколно определение.
В същото съдебно заседание ищецът П. е заявил, че се е запознал с
документите. Възразил е, че в извлечението от журнала отсъства подпис на
ищеца, и думата „отказва“ е дописана със съвсем различно мастило, като се
оспорва достоверността на този документ. В същото съдебно заседание не е
направено искане за открИ.е на производство по оспорване на този документ,
като е направено изявление лично от ищеца, както и от неговия процесуален
представител, че няма други искания и счита делото за изяснено и следва да се
приключи делото.
С оглед на така констатираните обстоятелства съдът намира, че не се
установява твърдението, че ищецът не се е бил запознал с тези доказателства -
същият изрично е заявил, че се е запознал с тези документи. Също така е
заявил, че няма доказателствени искания.
С оглед на така направеното заявление пред първостепенния съд, съдът
намира, че искането за разпит в качеството на свидетел на д-р В. с оглед
оспорване на вписването в амбулаторния журнал, е преклудирано – същото не
е направено своевременно в рамките на съдебното заседание, в което са
приети оспорените доказателства.
Съдът намира,че не следва да бъде допуснат разпит на лицето Ц. В. –
служител на ОД на МВР във връзка с направените от нея в производството по
друго дело изявления, които касаят обстоятелства във връзка с осъществения
арест на ищеца на 20.02.2018 г. В случая настоящото производство касае не
поведението и действията на служителите на МВР, осъществили ареста, а
обстоятелството дали е налице неправомерно поведение от страна на
конституираните в настоящото производство ответници, а именно Център за
спешна медицинска помощ – Х., МБАЛ Х. и М.. В настоящото производство
кой и при какви обстоятелства конкретно е причинил или е била причинена
травмата на ищеца не съставлява част от релевантните по делото факти, а в
11
настоящото производство подлежи на установяване поведението на
служителите на Център за спешна медицинска помощ – Х., МБАЛ Х. и М..
Показания са дадени от свид. В. в друго производство, като съдът намира, че
са несъотносими към настоящия спор, поради което не следва да бъде
допуснато събирането им, независимо, че са станали известни на ищеца след
датата, на която е депозирана въззивната жалба и своевременно е представен
протокола, в който са инкорпорирани въпросните свидетелски показания.
По отношение на свид. Б.Х., служител на ГДБОП се сочи като основание
за искането за разпит на този свидетел направено от съда изявление в
мотивите на обжалваното решение. Съдът намира, че именно преценките на
първоинстанционния съд са предмет на въззивната проверка в настоящото
производство. Дали те са основателни или не, е въпрос по съществото на
спора, така че това искане се явява от една страна несъотносимо, а от друга –
свидетелят не е поискан своевременно, доколкото посочването му е
осъществено от ищеца още на лист 34 от първоинстанционното дело в т. нар.
документ „хронология на събитията“, т.е. свидетелят е бил известен на ищеца
и е могъл да бъде посочен и поискан своевременно още в
първоинстанционното производство.
По отношение на доказателствените искания с допълнителното
становище от 31.12.2024 г. съдът намира, че същите не следва да бъдат
допускани, а именно да се изиска справка от МВР относно точните имена на
лицата извършили ареста, по съображенията, които съдът вече изложи, тъй
като предмет на настоящия спор не са обстоятелствата за начина на
получаване на конкретната травма.
По отношение разпит на лицето С.Х. на мястото на Ц. В. съдът намира,
че не следва да бъде допускан по същите съображения. Не следва също да
бъде допуснато изискване на справка от ОД на МВР Х. дали фигурира в
техните списъци служител Ц. В. - съдът изложи съображения, че намира за
несъотносимо към настоящия спор установяването на обстоятелствата, за
които се изисква разпит на свидетелката.
Във връзка с искането за назначаване на нова СМЕ, със задачата
поставена по изготвената експертиза от д-р Е., за която се твърди да е била
оспорена от ищеца съдът намира следното:
Очевидно след като се иска поставяне на нова експертиза със същата
12
задача се касае за искане за назначаване на повторна експертиза. Такава е била
изготвена от вещото лице д-р Е. и приета по делото с протоколно
определение от 20.05.2024 г. В същото съдебно заседание ищецът е заявил, че
оспорва преценките на вещото лице относно годността на писмени
доказателства, които са приети по делото, а именно отразеното в един от
амбулаторните листове в графата „анамнеза“. В същото съд. заседание ищецът
е заявил, че няма повече въпроси към вещото лице и заключението е прието. В
рамките на същото съд. заседание не са направени искания за назначаване на
повторна експертиза във връзка с тези обстоятелства, поради което съдът
намира, че искането, направено с въззивната жалба, за назначаване на
повторна експертиза със същата задача, е преклудирано и не следва да бъде
допускано поради това, че не е направено своевременно, не е налице
процесуално нарушение, извършено от съда, нито пък ново обстоятелство,
което да е възникнало по делото.
По отношение на приложения протокол от гр. дело № 2644/2024 г. съдът
намира, че същият не е допустимо доказателствено средство за установяване
на дадени показания от свидетел пред друг съд по друго дело. В тази връзка
съдът намира, че това доказателствено средство не следва да се приема, а
същото следва да се приложи към корицата му с оглед евентуално касационна
проверка.
Също така, представения попълнен формуляр на жалба до ЕСПЧ не
следва да бъде приобщаван като доказателство по делото, предвид
обстоятелството, че същото е несъотносимо към предмета на спора
доказателство, и не установява сама по себе си нови или различни
обстоятелства относно релевантните факти в настоящия процес.
С оглед на така изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА назначаване на нова или повторна СМЕ със задачата
поставена към изготвената експертиза от д-р Е..
НЕ ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели д-р В.В. от МБАЛ
Я., разс. полицай Ц. В. служител на ОД на МВР Х., свид. В.Х. - служител на
ГДБОП, както и С.Х. или Х. – разсл. Полицай към РУ на МВР Т..
НЕ ДОПУСКА изискването на справка от МВР и ГД „Жандармерия“
13
относно точните и пълни имена на лицата извършили ареста на И. П. на
20.02.2018 г. и тяхната точна ведомствена принадлежност.
НЕ ДОПУСКА изискването на справка от ОД на МВР Х. дали в РУ на
МВР Х. фигурира служител с името Ц.Л.-В..
НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото попълнен формуляр на
жалба до ЕСПЧ, както и протокол № 1799/11.11.2024 г. по г.д. № 2644/2024 г.
на РС С.З..
Жалбоподателят: Правя искане да ми бъде предоставено копие от
протокола с оглед на това да не съм пропуснал нещо в резултат на лоша
връзка.
Юрк. Л.: Нямам други искания.
Адв. Т.: Нямам други искания.
Жалбоподателят: Считам, че иска ми срещу М. следва да се отдели в
отделно административно производство и се изпрати за разглеждане на
административен съд с оглед подсъдността на този спор.
Адв. Б.: Поддържам искането на жалбоподателя да се отдели
производството пред административен съд спрямо МЗ.
Юрк.Л.: Възразявам по искането да се отдели производството срещу
М.. В мотивите на решението първоинстанционният съд е обследвал много
внимателно фактическата обстановка и тук се касае за твърдения, които са
насочени за причиняване на вреда от медицинска дейност. На тази основа
спрямо фактическите твърдения съдът е обследвал и дължимата грижа като
административен орган на М. и е преценил, че не става дума за упражняване
на административни правоотношения. Той е обследвал правно – фактическите
твърдения, които са водещите при преЦ.ване на иска.
Адв. Т.: Придържам се към това мнение и оставям на преценката на
съда.
След съвещание по направеното искане за отделяне на производството,
съдът намира следното:
Искането е направено пред въззивната инстанция, което вече отделяне
на производството е процесуално недопустимо от въззивния съд, така че на
това основание искането следва да бъде отхвърлено, поради което
14
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца и жалбоподател И. П. за
отделяне на исковото производство по иска предявен от него срещу М. в
отделно производство, което да бъде изпратено съответния административен
съд.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените оспорваното
решение като неправилно.
От целия доказателствен материал безспорно се установява от неговата
хронология, че П. действително е получил описаната травма при задържането
му, като претенцията му е свързана с неоказана адекватна медицинска помощ.
Ето защо считам, че съдът неправилно се е произнесъл по така направените
искания за обезщетения и моля решението да бъде отменено, като се
постанови друго, с което исковете му бъдат уважени изцяло по подробни
съображения, дадени в самата жалба.
Жалбоподателят: Моля да отмените решението като символ на
корупцията в съдебната система и решите казуса по същество.
Относно ответника М. поради нищожност и недопустимост на
решението в тази му част, да върнете делото на първата инстанция, в която
искът ми срещу М. да се отдели в отделно производство и се изпрати на
административен съд.
Юрк. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите въззивните
жалби. Решението е правилно и законосъобразно.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
СЪДЪТ: Предоставя на юрк. Л. 7-дневен срок за представяне на писмени
бележки.
15
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, от съвкупната преценка на
доказателствата се установи, че не е налице причинна връзка между
травматичните увреждания и оказаната медицинска помощ. Всички данни
сочат, че това е негова стара травма. Не бе установено обстоятелството, че
неадекватното лечение на МБАЛ Х. е довело до инвалидизация на П.. Моля
да потвърдите решението. Претендирам разноски.
Допуснатата е техническа грешка в списъка за разноските. Платената
сума е за въззивната инстанция.
Жалбоподателят: Моля да ми дадете срок за писмени бележки, който да
бъде определен от датата на получаване на протокола от днешното съдебно
заседание.
Съдът предоставя 7 – дневен срок на жалбоподателя за представяне на
писмени бележки, който да тече от датата на получаване на копие от
протокола.
След изготвяне на протокола препис от него да се изпрати лично на
жалбоподателя в Затвора С.З..
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 17.02.2025 г.
Видеоконферентната връзка се преустанови.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16