Присъда по дело №751/2011 на Районен съд - Горна Оряховица

^{П Р И С Ъ Д А}

^{№ 655}

 

^{град Горна Оряховица, 07.10.2011 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

^{РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:}

 

^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. СТАНЧЕВ}

 

^{при секретаря А.Л. и в присъствието на прокурора ……………….., след като разгледа докладваното от съдията Станчев НЧХД № 751 по описа за 2011 година, въз основа на доказателствата по делото и закона}

 

^{П Р И С Ъ Д И :}

 

^{ПРИЗНАВА подсъдимата Р.М.А., родена на *** *** Оряховица, българска гражданка, с постоянен адрес ***, със средно специално образование, неосъждана, ЕГН **********, ЗА НЕВИННА за това на 11.12.2010 година в град Стражица в снекбар „А.” публично да е извършила нещо унизително за честта и достойнството на В.В.С. *** в нейно присъствие, като наредила да не се сервира на С., поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото частно обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.}

^{ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В.В.С. против Р.М.А. граждански иск за обезщетение в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 11.12.2010 г. до окончателното й изплащане.}

^{ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.А., ЕГН **********,***, сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляващи направените по делото разноски.}

^{Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.}

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: .……......………...}

^{Мотиви към присъда № 655/07.10.2011 г.}

^{по НЧХД № 751/2011 г.}

^{по описа на Районен съд-Горна Оряховица}

 

^{ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ В.В.С. обвинява подсъдимата Р.М.А. за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. В тъжбата тъжителката твърди, че на 11.12.2010 г. в ресторанта на подсъдимата била организирана другарска среща на випуска, завършил през 2009 г. Вечеря била сервирана на всички присъстващи на срещата освен на нея. Сервитьорът я уведомил, че подсъдимата наредила да не й бъде сервирана вечеря. Това се разбрало от всички присъстващи на срещата. С. се почувствала унизена и напуснала срещата. Тъжителката поддържа, че действието на подсъдимата, изразяващо се в нареждане да не й се сервира вечеря, съставлява престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.}

^{По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от частната тъжителка В.В.С. против подсъдимата Р.М.А. граждански иск за обезщетение в размер на 1000 лв. за причинените с описаното по-горе деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Тъжителката претендира направените по делото разноски.}

^{В хода на съдебните прения повереникът на частната тъжителка и гражданска ищца поддържа обвинението и предявения граждански иск.}

^{ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. моли съда да оправдае подсъдимата и да отхвърли предявения граждански иск. Моли съда да присъди на нейната подзащитна направените по делото разноски.}

^{ПОДСЪДИМАТА не дава обяснения. Не се признава за виновна. Моли съда да я оправдае.}

^{СЪДЪТ, след като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{Тъжителката и нейната майка работели в заведение, собственост на подсъдимата. А. прекратила трудовите им договори. През 2010 г. тъжителката завела против подсъдимата трудово дело. Районният съд уважил предявените от С. искове, като признал уволнението за незаконно, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил подсъдимата да й заплати обезщетение.}

^{Подсъдимата отново уволнила тъжителката. През 2011 г. С. завела ново трудово дело против бившата си работодателка.}

^{Посочените по-горе трудови спорове изострили до крайност отношенията между С. и А..}

^{В късната есен на 2010 г. съучениците на тъжителката от училище „А.К.” в град Стражица, завършили през 2009 г., организирали другарска среща на випуска. Инициаторите на срещата определили събитието да се състои на 11.12.2010 г. в снекбар „А.” в град Стражица, стопанисван от подсъдимата.}

^{На посочената дата вечерта съучениците на тъжителката се събрали в заведението. Малко след обявения начален час на срещата в заведението влязла и С.. На вратата тъжителката била посрещната от сина на подсъдимата М., с когото поддържала добри отношения. М. я помолил да не остава в заведението, тъй като се опасявал, че между нея и майка му ще избухне скандал, който ще развали вечерта на всички присъстващи. Тъжителката се съгласила с доводите на М. и напуснала заведението.}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И. К., А.Г., Н.П., С.Й., С.С., Д.А. и С.А. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.}

^{При така установената фактическа обстановка не може да се приеме, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.}

^{Анализът на събраните доказателства не дава основание да се приеме, че А. е извършила деянието, описано в тъжбата.}

^{В хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства за два основни елемента от обективната страна на състава на престъплението, предмет на обвинението, а именно: подсъдимата да е отдавала разпореждане на сервитьорите в заведението да не сервират на тъжителката и това действие подсъдимата да е извършила в присъствието на С.. Свидетелите С.Й., С.С., Д.А. и С.А. твърдят, че по време на другарската среща в заведението не са присъствали нито подсъдимата, нито тъжителката. В хода на повторния разпит Й. уточнява, че подсъдимата дошла в заведението едва след полунощ, а не около 20 часа, за когато тъжителката твърди, че е пристигнала в заведението. Свидетелят И. К., който твърди да е видял реакцията на подсъдимата при пристигането на тъжителката в заведението, не посочва А. да е давала твърдяното в тъжбата нареждане сервитьорите да не сервират на С.. Свидетелката Н.П. възпроизвежда разговорите си със С. преди и след срещата, без самата тя да е присъствала на събитието. При това П. не твърди тъжителката да й се е оплакала, че подсъдимата е разпоредила в нейно присъствие да не й се сервира вечеря, а посочва само, че С. е изразила огорчението си от това, че не е успяла да присъства на срещата. Единствено свидетелката А.Г. – майка на тъжителката, твърди, че е чула подсъдимата да нарежда на сервитьорката да не сервира на С.. Тази свидетелка обаче твърди, че разговорът между подсъдимата и сервитьорката е проведен извън, а не вътре в заведението, където е била тъжителката. Поради това от нейните показания не може да се формира извод, че деянието на А. е извършено в присъствието на С., което е необходимо условие да бъде квалифицирано като обида по смисъла на закона. Освен това по-задълбоченият анализ на показанията на Г. мотивира съда да не дава вяра на казаното от нея. Напълно нелогично е твърдението на Г., че подсъдимата и сервитьорката са излезли пред заведението в студената декемврийска вечер, за да си говорят. Никой от останалите свидетели не твърди да е видял Г. в или около заведението по времето, за което тя дава показания. Взаимно изключващи са твърденията на свидетелката, че е стояла пред заведението и че е чувала провеждащия се в заведението разговор между дъщеря й и М., както и думите на подсъдимата, изречени в заведението. От друга страна, Г. като майка на тъжителката е силно мотивирана да подкрепи поддържаната от дъщеря й обвинителна теза, а като бивша служителка на подсъдимата, към която има претенции за неизплатени трудови възнаграждения, е мотивирана да даде неизгодни за А. показания. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелката Г..}

^{Предвид изложеното по-горе съдът прие, че обвинението срещу подсъдимата за публично нанесена обида чрез отдаване на разпореждане на сервитьор да не се сервира вечеря на тъжителката не е доказано.}

^{Поради това оправда А. по повдигнатото частно обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.}

^{С приетия за съвместно разглеждане граждански иск тъжителката претендира обезщетение за причинените й от подсъдимата неимуществени вреди с описаното в тъжбата деяние. Доколкото тъжителката не успя да докаже, че А. е извършила посоченото деяние, съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.}

^{При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителката да заплати на подсъдимата направените разноски по делото в размер по 400 лв. Направените от тъжителката разноски следва да останат в нейна тежест.}

^{Така мотивиран, съдът постанови присъдата.}

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..……………}