Мотиви към присъда № 655/07.10.2011
г.
по НЧХД № 751/2011 г.
по описа на Районен съд-Горна
Оряховица
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ В.В.С. обвинява подсъдимата Р.М.А. за
извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. В
тъжбата тъжителката твърди, че на 11.12.2010 г. в ресторанта на подсъдимата
била организирана другарска среща на випуска, завършил през 2009 г. Вечеря била
сервирана на всички присъстващи на срещата освен на нея. Сервитьорът я уведомил,
че подсъдимата наредила да не й бъде сервирана вечеря. Това се разбрало от
всички присъстващи на срещата. С. се почувствала унизена и напуснала срещата.
Тъжителката поддържа, че действието на подсъдимата, изразяващо се в нареждане
да не й се сервира вечеря, съставлява престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният
от частната тъжителка В.В.С. против подсъдимата Р.М.А. граждански иск за
обезщетение в размер на 1000 лв. за причинените с описаното по-горе деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от
датата на увреждането до окончателното й изплащане. Тъжителката претендира
направените по делото разноски.
В хода на съдебните прения повереникът на частната
тъжителка и гражданска ищца поддържа обвинението и предявения граждански иск.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М. моли съда да оправдае подсъдимата и
да отхвърли предявения граждански иск. Моли съда да присъди на нейната подзащитна
направените по делото разноски.
ПОДСЪДИМАТА не дава обяснения. Не се признава за виновна.
Моли съда да я оправдае.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката и нейната майка работели в заведение,
собственост на подсъдимата. А. прекратила трудовите им договори. През 2010 г.
тъжителката завела против подсъдимата трудово дело. Районният съд уважил
предявените от С. искове, като признал уволнението за незаконно, възстановил я
на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил подсъдимата да й заплати
обезщетение.
Подсъдимата отново уволнила тъжителката. През 2011 г. С.
завела ново трудово дело против бившата си работодателка.
Посочените по-горе трудови спорове изострили до
крайност отношенията между С. и А..
В късната есен на 2010 г. съучениците на тъжителката
от училище „А.К.” в град Стражица, завършили през 2009 г., организирали
другарска среща на випуска. Инициаторите на срещата определили събитието да се
състои на 11.12.2010 г. в снекбар „А.” в град Стражица, стопанисван от
подсъдимата.
На посочената дата вечерта съучениците на тъжителката
се събрали в заведението. Малко след обявения начален час на срещата в
заведението влязла и С.. На вратата тъжителката била посрещната от сина на
подсъдимата М., с когото поддържала добри отношения. М. я помолил да не остава
в заведението, тъй като се опасявал, че между нея и майка му ще избухне
скандал, който ще развали вечерта на всички присъстващи. Тъжителката се
съгласила с доводите на М. и напуснала заведението.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетелите И. К., А.Г., Н.П., С.Й., С.С., Д.А. и С.А. и приетите писмени
доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
При така установената фактическа обстановка не може да
се приеме, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Анализът на събраните доказателства не дава основание
да се приеме, че А. е извършила деянието, описано в тъжбата.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства за два основни елемента от обективната страна на състава на
престъплението, предмет на обвинението, а именно: подсъдимата да е отдавала
разпореждане на сервитьорите в заведението да не сервират на тъжителката и това
действие подсъдимата да е извършила в присъствието на С.. Свидетелите С.Й., С.С.,
Д.А. и С.А. твърдят, че по време на другарската среща в заведението не са
присъствали нито подсъдимата, нито тъжителката. В хода на повторния разпит Й.
уточнява, че подсъдимата дошла в заведението едва след полунощ, а не около 20
часа, за когато тъжителката твърди, че е пристигнала в заведението. Свидетелят И.
К., който твърди да е видял реакцията на подсъдимата при пристигането на
тъжителката в заведението, не посочва А. да е давала твърдяното в тъжбата
нареждане сервитьорите да не сервират на С.. Свидетелката Н.П. възпроизвежда
разговорите си със С. преди и след срещата, без самата тя да е присъствала на
събитието. При това П. не твърди тъжителката да й се е оплакала, че подсъдимата
е разпоредила в нейно присъствие да не й се сервира вечеря, а посочва само, че С.
е изразила огорчението си от това, че не е успяла да присъства на срещата. Единствено
свидетелката А.Г. – майка на тъжителката, твърди, че е чула подсъдимата да
нарежда на сервитьорката да не сервира на С.. Тази свидетелка обаче твърди, че
разговорът между подсъдимата и сервитьорката е проведен извън, а не вътре в
заведението, където е била тъжителката. Поради това от нейните показания не
може да се формира извод, че деянието на А. е извършено в присъствието на С.,
което е необходимо условие да бъде квалифицирано като обида по смисъла на
закона. Освен това по-задълбоченият анализ на показанията на Г. мотивира съда
да не дава вяра на казаното от нея. Напълно нелогично е твърдението на Г., че
подсъдимата и сервитьорката са излезли пред заведението в студената декемврийска
вечер, за да си говорят. Никой от останалите свидетели не твърди да е видял Г.
в или около заведението по времето, за което тя дава показания. Взаимно
изключващи са твърденията на свидетелката, че е стояла пред заведението и че е
чувала провеждащия се в заведението разговор между дъщеря й и М., както и
думите на подсъдимата, изречени в заведението. От друга страна, Г. като майка
на тъжителката е силно мотивирана да подкрепи поддържаната от дъщеря й
обвинителна теза, а като бивша служителка на подсъдимата, към която има
претенции за неизплатени трудови възнаграждения, е мотивирана да даде неизгодни
за А. показания. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелката Г..
Предвид изложеното по-горе съдът прие, че обвинението
срещу подсъдимата за публично нанесена обида чрез отдаване на разпореждане на
сервитьор да не се сервира вечеря на тъжителката не е доказано.
Поради това оправда А. по повдигнатото частно обвинение
за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
С приетия за съвместно разглеждане граждански иск
тъжителката претендира обезщетение за причинените й от подсъдимата
неимуществени вреди с описаното в тъжбата деяние. Доколкото тъжителката не успя
да докаже, че А. е извършила посоченото деяние, съдът отхвърли като
неоснователен предявения граждански иск.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК съдът осъди тъжителката да заплати на подсъдимата направените разноски
по делото в размер по 400 лв. Направените от тъжителката разноски следва да
останат в нейна тежест.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..……………