О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1144
24.07.2020г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд, Наказателна
колегия, V състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
след като се запозна с материалите по ЧНД 3859/2020 г. по описа на съда, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 5 НПК.
Образувано е по Жалба вх. № 3527/18.06.2020 г. по
описа на Районна прокуратура – Пловдив на Е.М., действаща чрез защитника си -
адв. С.Д., срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 18.05.2020 г.,
с което производството по ДП № 210/2020 г. по описа на Трето РУ на МВР –
Пловдив, водено срещу Е.М. за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е
било прекратено.
С жалбата се изразява несъгласие с доводите на
прокурора относно основанието за прекратяване на наказателното производство. Акцентира се, че прокурорът неправилно е
прекратил горецитираното досъдебно производство приемайки, че е налице основанието по чл. 243, ал. 1, т.2 НПК, а същото следвало да бъде по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото
жалбоподателката е имала правно основание да премине КПП и да пътува за село
Зелениково. Така се аргументира тезата, че извършеното от нея не представлява
престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което се моли основанието да бъде
изменено в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата изхожда от легитимирана
страна, разполагаща с правен интерес да обжалва посочения прокурорски акт,
подадена е в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Допълнително, при изследване
възпроса за допустимостта на частната жалба, съдът държи да отбележи, че
жалбоподателката (обвиняема в досъдебното
производство) има правен интерес да иска изменение на обжалваното постановление досежно
основанието за прекратяването, макар и двете основания да са от вида на
реабилитиращите. Това е така, защото когато се конкурират две реабилитиращи основания
(„престъплението не е доказано“ и „деянието не представлява престъпление“) e необходимо да се
изследва въпроса дали е налице основанието, което напълно реабилитира
обвиняемото лице в случая визираното в чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК.
По
основателността на жалбата:
Правните
изводи на наблюдаващия прокурор са базирани на следната приета за установена
фактическа обстановка:
Поради разрастване на епидемия от корона
вирус, на основание чл. 84 т. 12 от Конституцията на Република България по
предложение на Министерски съвет, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то
Народно събрание, обн. в ДВ бр. 22/13.03.2020 г., на територията на Република България
било въведено извънредно положение, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г.,
като впоследствие същото продължило до 13.05.2020 г. В тази връзка, по повод на
усложняващата се епидемиологична обстановка, със Заповед № РД-01-124/
13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването била въведена задължителна карантина
за всички лица /граждани на Република България и чужди граждани/, влизащи на
територията на Република България от „рискови“ държави. За целта, влизащите в
страната попълвали удостоверения, в които посочвали държавата от която
пристигат, личните си данни и мястото на което се задължават да пребивават - за
период от 14 дни, считано от момента на пристигането си. Наред с това, били въведени и необходимите
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 00.00 ч. на 21.03.2020 г.,
които били обективирани в Заповед № РД - 01-143/20.03.2020
г., където в т. 2 било посочено, че органите на МВР следвало да
организират контролно пропускателни пунктове /КПП/ на входно - изходните пътища
на областните центрове и да извършват проверка на целта на пътуването на
гражданите. В т.3 от същата
заповед било указано, че преминаването на лица следвало да се извършва само в
случаи на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното
място, здравословни причини на пътуващия или негови близки, за връщане на
настоящия или постоянен адрес. Последното обстоятелство следва да бъде
удостоверено със служебна бележка от работодателя или служебен документ -
карта, медицински документ, документ за самоличност. Цитираната заповед била допълнена със заповед
РД - 01-153/25.03.2020 г., в чиято точка 3 се посочвало, че през контролно- пропускателните
пунктове се пропускало преминаването на лица само в случаи на неотложност на
пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място; здравословни
причини на пътуващия или на негови близки; завръщане на настоящ или постоянен
адрес, или на адрес, на който пътуващия временно пребивава, когато е
различен от неговия постоянен или настоящ адрес; необходимост от полагане
на грижи за роднини или близки, когато
населеното място, в което живеят те е различно от това на постоянния или
настоящ адрес на пътуващия; необходимост от снабдяване на себе си или лица, за
които пътуващият полага грижа със стоки от първа необходимост, когато в
населеното място по техния постоянен или настоящ адрес няма търговски обекти
или аптеки, от които да се снабдят с тези стоки. Удостоверяването на
гореизброените обстоятелства следвало да бъде потвърдено с посочените в
заповедта документи, между които: т.4 б.“г“ от Заповедта - декларация от лицето
за вида на причината, поради която се налага пътуването.
В изпълнение на своите служебни задължения, в рамките
на град Пловдив, на ул."Брезовско шосе“ до кръстовището с ул.“Полет“ бил
обособен контролно - пропускателен пункт, на който работили полицейските
служители при III РУ на МВР - Пловдив - свидетелите Й.К., Б.С. и К.А.. На
16.04.2020 г., на пункта се намирали и инспекторите П.Ц. и Т.М., тъй като се
налагало полицейските служители да се редуват и в двете посоки - при влизане в
града и при напускане на града. За работния ден, през обособеното КПП
преминавали множество моторни - превозни средства, чийто водачи, а и пътници
предоставяли писмени декларации относно причините за напускане границите на
населеното място - гр.Пловдив, като тези без основателна причина били връщани
обратно. Поради изключителната натовареност на контролно - пропускателните
пунктове на входовете и изходите на града и за улеснение на работещите там
служители била създадена организация находящите се на пункта полицейски
служители да приемат декларациите от лицата. Приетите декларации се събирали в
рамките на работния ден, а след неговия край се предавали в съответното
полицейско управление за отчитане броя им и тяхната проверка. На 16.04.2020 г.
през горепосочения КПП преминал св. М. с управлявано от него превозно средство,
в което пътувало и съпругата му - Е.М., която няколко дни по-рано останала без
работа, тъй като била съкратена и го придружавала. Свидетелят Р. М. бил
управител на ЕТ „Н. - Р. М.“, където според показанията му /л.47/ работел само
той. Обвиняемата М. предоставила на свидетелите К. и С. своята декларация, в
която посочила, че местоработата ѝ се намира на адрес в с.Зелениково,
ул.“14-та“, където работи в ЕТ „Н.“.
При тези фактически данни Е. М.
била привлечена към наказателна отговорност, за извършено от нея престъпление
по чл.355 ал.2 вр. с ал.1 от НК, доколкото в хода на разследването със справка
от Бюро по труда - Марица гр.Пловдив било установено, че към 02.04.2020 г.
същата е била регистрирана като безработна.
След привличането ѝ към
наказателна отговорност, Е. М. е дала обяснения по обвинението, в които не се е
признала за виновна и е посочила, че живее в с.*** повече от 25 години на
ул.“***“. Отделно от това обстоятелство имала адресна регистрация и в гр. *** -
адрес посочен, в снетата по делото ѝ самоличност.
При така установената фактическа
обстановка, представителят на Районна прокуратура Пловдив е приел, че по делото е формирана такава
доказателствена основа, при анализа на която се стига до извод, че от обективна
страна обвиняемата М. е извършила престъплението, за което ѝ е била
ангажирана наказателната отговорност, но по делото е невъзможно с категоричност
да се установи, че деянието е извършено умишлено. В тази връзка прокурорът се е
позовал на заключението на назначената по делото съдебно – почеркова
експертиза, на данните от приложеното удостоверение за настоящ адрес, включително
е отчел и данните за начина на преминаване на потока от хора през изградените КПП
и фактическия начин, по който се изготвят, представят и събират декларациите,
като инкриминираната.
Настоящият съдебен състав, в хода
на извършената от него самостоятелна проверка и преценка на обема и годността
на събраните по делото доказателствени материали, намира, че подадената частна
жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията в тази насока са следните:
За преценката относно правилността на посоченото в постановлението правно основание за прекратяване на
наказателното производство е необходимо да бъдат изяснени хипотезите, визирани
в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК и тази, визирана в чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК.
Наказателното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т.
1, пр. 2 НПК тогава когато извършеното деяние не съставлява престъпление.
Деянието не представлява престъпление, когато не осъщестява състава на
престъпление от обективна и/или субективна страна, не е общественоопасно, противоправно или
наказуемо, както и когато са налице обстоятелства, изключващи обществената му
опасност и противоправността му (при неизбежна отбрана, крайна необходимост или
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК) или вината (грешка, случайно
деяние или изпълнение на противоправна заповед).
Основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК предвижда прекратяване на
наказателното производство, когато обвинението не е доказано. Предпоставките за
прекратяване на това основание са извършване на пълно, всестранно и обективно
разследване, изчерпване на всички възможни действия по разследването и
невъзможност за преодоляване на непълнотите и противоречията в
доказателствената съвкупност, което изключва категоричния извод за извършване
на деянието или за авторството му. При констатиране от прокурора, че са налице
горепосочените предпоставки, той може да приеме, че отсъстват доказателства
за самия факт на престъплението като цяло или за отделни елементи от състава му
или да счете, че при безспорно доказаното наличие на престъпление не е
установено участието на обвиняемото лице в него. В първата хипотеза ще прекрати
наказателното производство изобщо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, а
във втората – ще прекрати частично спрямо конкретното обвиняемо лице и може да
спре до издирването на истинския автор.
Настоящата съдебна инстанция намира, че наказателното производство не
може да бъде прекратено на предложеното от защитника на обвиняемата основание,
тъй като не са налице условията за приложението му. В приетата за установена
фактическа обстановка и в мотивите на постановлението за прекратяване на
наказателното производство липсват данни, които да водят до извод за
несъставомерност или за наличието на обстоятелство, което да изключва някое от
качествата на деянието, които го характеризират като престъпление.
Изчерпателността на мотивите на настоящия съдебен акт, обаче изисква да
бъде посочено, че за да приложи основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК,
прокурорът следва да се е убедил, че е налице невъзможност при формираната по
делото доказателствена основа да се приеме за установен по ясен и категоричен
начин факта на извършване на престъплението. Или както вече беше пояснено –
необходимо е преди това да е извършил пълно, всестранно и обективно
разследване, т.е. да е изчерпал всички възможности да събере доказателства и
доказателствени средства, свързани с предмета на доказване.
В настоящия случай, основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е приложено
след неправилно водене на разследването по досъдебното производство. Същото не
е пълно, всестранно и обективно, тъй като не са изчерпани всички действия по
разследването. Този си извод настоящата инстанция извежда от прегледа на материалите
по делото, както и от изискването в хода на производството да се събират както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства. В тази връзка прави впечатление
преценката на разследващия орган, да остави без уважение направените от страна
на обвиняемата и нейния защитник доказателствени искания, свързани с
провеждането на разпити на лица, обитаващи
съседни имоти на имота в село ***,
включително да бъде разпитан кмета на селото относно обстоятелствата дали по
каква причина и от кога обвиняемата обитава посочения имот в село ***,
доколкото провеждането на поисканите действия по разследването са можели да
дадат данни, обосноваващи наличието на хипотеза на неотложно пътуване, а именно
– наличието на адрес, на който пътуващия временно пребивава, когато е
различен от неговия постоянен или настоящ адрес. Евентуалното
наличие на посочената хипотеза на неотложност на пътуването е останало
неизяснено по делото, поради неправилна преценка и бездействие от страна на
разследващите органи. В тази връзка само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящата инстанция не
споделя доводите на прокурора, че от приложеното по делото удостоверение за
настоящ адрес не ставало ясно от кога обвиняемата има адресна регистрация. В
същото ясно е акцентирано, че М. има
заявен последен настоящ адрес *** от дата 22.04.2020 г.
В аспект на
гореизложеното може да се стигне до извод за необоснованост на прокурорското
постановление, а необосноваността води до отмяна. Доколкото обаче в
наказателното производство важи принципът за невъзможност за влошаване
положението на обвиняемия/подсъдимия, а
настоящото такова е образувано по жалба на защитника на обвиняемата, настоящата
инстанция не може да упражни правомощието си и да отмени постановлението за
прекратяване на наказателното производство с връщане на делото на прокурора със
задължителни указания за доразследване. Следователно не са налице
предпоставките да се измени основанието на което е прекратено наказателното
производство, доколкото дефицитите във формираната по делото доказателствена
съвкупност не позволяват на съда да изследва въпроса за несъставомерността на
деянието, съответно за приложение на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. II НПК.
Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи, че във връзка с
възможността жалбоподателката да търси обезвреда по реда на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК
на ВКС се прие, че „недоказано обвинение“ по НПК е хипотеза, идентична на
хипотезата по чл. 2, ал. 2 от този закон, а именно „деянието не е извършено от
лицето“. В този смисъл правата на жалбоподателката да потърси обезвреда по реда
на специалния закон за отговорността на държавата не са ограничени от това дали
наказателното производство спрямо нея е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК или на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. II НПК.
По изложените съображения частната жалба ще бъде оставена без уважение,
а атакуваното постановление ще бъде потвърдено.
Така мотивиран Пловдивският районен съд, V наказателен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
на Районна прокуратура Пловдив от 18.05.2020 г., с което е прекратено производството по ДП № 210/2020 г. по описа
на Трето РУ на МВР – Пловдив, водено срещу Е.М. за престъпление по чл. 355, ал.
2 вр. ал. 1 от НК .
Определението подлежи на обжалване и протест пред
Окръжен съд Пловдив в седемдневен срок от съобщаването му на Районна
прокуратура – Пловдив, жалбоподателката и нейният защитник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС