Р Е
Ш Е Н
И Е
No117
гр. Ботевград, 22.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 35 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕАД, гр. София твърди,
че с Приложение 1 от 25.03.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 25.03.2019 г. “*****” ООД му е прехвърлило вземанията си срещу
ответника К.Т.Х., произтичащи от Договор за паричен заем No 171679 от
22.02.2018 г., като длъжникът е уведомен за цесията. Ищецът е упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Уведомлението за
извършената цесия е приложено с исковата молба за връчване на ответника.
Твърди, че на 22.02.2018 г. между “*****”
ООД, като заемодател, и ответника К.Т.Х., като заемател, е сключен договор за паричен
заем No 171679, по който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя сума в размер на 500.00 лв., а заемателят се е задължил да я върне на
заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 60.05 лв., на 27 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20.74 лв., или общ размер на
плащанията по договора в размер на 560.05 лв., при първа погасителна вноска
01.03.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане на 30.08.2018 г.
Излага, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на
заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка, отпускане и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Сочи, че с
подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя
изцяло заемната сума.
Поддържа, че поради неизпълнение на
предвиденото в договора задължението на заемателя да предостави поне две от
уговорените от страните обезпечения в предвидения в договора срок, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 330.95 лв., която е разсрочена
на 27 равни вноски, всяка в размер на 29.10 лв., платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем, при което месечната
погасителна вноска, която следва да заплаща заемателят, е в размер на 33.00 лв.
Излага, че поради забавено плащане на
дължими погасителни вноски на длъжника е начислено обезщетение за забава в
размер на 190.43 лв. за периода от 01.03.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Твърди, че ответникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем, като погасената към момента на подаване на
исковата молба сума е в размер на 122.00 лв., с която са погасени следните
вземания: договорна лихва – 3.90 лв., неустойка за неизпълнение на задължение –
108.20 лв., и лихва за забава – 9.90 лв. Сочи, че за вземанията му е образувано
ч. гр. д. No 1618/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от
предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми:
сумата от 500.00 лв., представляваща главница за периода от 01.03.2018 г. до
30.08.2018 г. по договор за заем, сумата от 56.15 лв. – договорна лихва за
периода от 01.03.2018 г. до 30.08.2018 г., сумата от 222.75 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.04.2018 г. до 30.08.2018 г.,
и сумата от 190.43 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
както и законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
Ответникът- К.Т.Х. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 1618/2019 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 01.07.2015 г., подадено по поща с
клеймо от 27.09.2019 г., съдът е издал заповед No 5095/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ответника К.Т.Х.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от
500.00 лв., представляваща главница за периода от 01.03.2018 г. до 30.08.2018
г. по Договор за паричен заем No 171679, сключен на 22.02.2018 г., сумата от
56.15 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до
30.08.2018 г., сумата от 222.75 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 26.04.2018 г. до 30.08.2018 г., и сумата
от 190.43 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 27.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано 27.09.2019 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, като на заявителя са присъдени и
направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представените заверени копия
на Молба за сключване на договор за паричен заем от 22.02.2018 г. и Договор за паричен заем No 171679 от 22.02.2018 г., на посочената дата по искане на ответника К.Т.Х.
между него и “*****” ООД е
сключен договор, по силата на който посоченото дружество, в качеството на
заемодател, е предоставило на ответника, в качеството му на заемател, паричен
заем в размер на 500.00 лв., която сума заемодателят предава в брой на
заемателя, а последният се задължава да върне сумата на 27 броя седмични погасителни
вноски, от които 2 бр. от по 3.90 лв. и 25 бр. от по 22.09 лв., в срок
до 30.08.2018 г. /дата на последно плащане/, с дата на първо плащане 01.03.2018
г. В договора е предвидено дължимост на годишен процент на разходите в размер
на 49.93% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.08%, като е
уговорена обща стойност на плащанията в размер на 560.05 лв. Съгласно чл. 4 от
договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума. В чл. 6 от договора е
предвидено задължение на заемателя да обезпечи договора за заем с поне едно от
следния обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. Съгласно чл. 8 от договора, в
случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от сключване на договора
така предвиденото обезпечение или същото не отговаря на някое от изискуемите
условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 330.95 лв., с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора. В
чл. 7.(1) от договора страните са предвидили, че в случай на забава на която и
да е погасителна вноска заемателят дължи за нея обезщетение в размер на
законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото погасяване. По силата на сключения
договор, страните са се съгласили за изпълнението му да се прилагат Общите
условия към договор за заем, с които заемателят подробно се е запознал и
екземпляр от които получава при сключването на договора. Към договора са приложени Общи условия по договор за
заем, както и погасителен план –
Приложение 1 към договора, съдържащ
всички падежни дати, размер на вноските, размер на включените във
вноските суми – главници и лихви, размер на вноските за неустойка и размер на
вноските с включена неустойка.
Видно от заверено копие на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., между “*****” ЕАД и “*****”
ООД е сключен договор, по силата на който страните са се съгласили “*****” ООД,
в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на ищеца, в качеството му
на купувач, вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, като
вземанията се прехвърлят ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности и са подробно изброени и индивидуализирани в списък,
представляващ Приложение No 1, което е
неразделна част от договора. Съгласно § 4, чл. 4.1 от договора, моментът на
подписване на договора се счита за надлежна дата, на която вземанията са
валидно прехвърлени. В § 4, чл. 4.4 страните са предвидили, че в срок от три
работни дни от подписване на договора продавачът се задължава да предостави на
купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.5. купувачът се е задължил от името на
продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
сключен договор за цесия, като формата и съдържанието на уведомлението до
длъжника са определени в Приложение No
4.
Към договора е представено Потвърждение
за сключена цесия, с което “*****” ООД на основание чл. 4.4. от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен с “*****” ЕАД,
е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от “*****” ООД на “*****”
ЕАД съгласно този договор, и индивидуализирани в Приложение No 1/25.03.2019 г., представляващо неразделна част от
договора.
Видно от заверено копие на извлечение
от Приложение No 1 от 25.03.2019 г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сред
прехвърлените вземания от “*****” ООД на “*****” ЕАД под номер 3849 е и
процесният паричен заем No 171679 от
22.02.2018 г. с
длъжник К.Т.Х.. Посочено е, че отпусната главница по кредита е 500.00 лв., остатъкът главница към
датата на цесията е 500.00 лв., остатък договорна лихва е 56.15 лв., остатък
неустойка – 222.75 лв., остатък лихва за просрочие – 166.07 лв., или общо
дължимата сума по кредита към датата на продажбата на 25.03.2019 г. е 944.97
лв.
Представено е заверено копие на
Пълномощно от “*****” ООД, с което последното е упълномощило ищеца да уведоми
от негово име всички длъжници (кредитополучатели и др.) по всички вземания на “*****”
ООД, които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 25.03.2019 г.
С исковата молба са приложени и 2 бр. Уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от “*****”
ООД чрез “*****” ЕАД до ответника, като уведомленията са връчени
на последния с получаване на исковата молба на 10.02.2020 г. Така изпратените
уведомления, съдържащи и покани за доброволно изпълнение до ответника не са
получени от него преди подаване на исковата молба, видно от представените
заверени копия на обратни разписки.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания
е издадена заповед No 5095/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1618/2019
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично
основателни.
От събраните по делото писмени
доказателства несъмнено се установяват обстоятелства, че между “*****” ООД и
ответника К.Т.Х. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор
за паричен заем No 171679 от 22.02.2018 г., по силата на който дружеството
кредитор е предоставило на ответника кредитни
парични средства в размер на 500.00 лв.,
а ответникът се е задължил да върне предоставените му средства, заедно с
договорна лихва, при което общият размер на задължението му към кредитора е бил
560.05 лв. Съгласно така
сключения между страните договор ответникът се е задължил да погаси това си
задължение на 27 седмични вноски, от които 2 вноски от по 3.90 лв. и 25 вноски от по 22.09 лв., в срок до 30.08.2018 г., съобразно
погасителен план, Приложение 1 към договора.
Категорично се установява и
обстоятелството, че на 25.03.2019 г. между “*****” ООД и ищцовото дружество е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи от
договори за потребителски заеми, сключени от продавача с длъжници, които не
изпълняват задълженията си на кредитополучатели по тях, и които вземания са
посочени и определени от цедента “*****” ООД в списъци - Приложение No 1 към този договор, като в представено по делото
извлечение от Приложение No 1 от
25.03.2019 г. фигурира вземането по процесния договор за кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за
прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор,
който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента “*****” ООД, като
уведомлението за това е получено от него на 10.02.2020 г., тъй като същото, приложено към исковата молба от
ищеца, е получено от ответника на посочената дата чрез назначения му особен
представител, подадено е от ищеца, но от името на цедента. Съгласно съдебната
практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба,
включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е
практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No
12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Ответникът не оспорва възникването на
претендираните парични задължения към “*****” ООД и обстоятелството, че не е
извършвал плащания по кредита, а също и прехвърлянето им на ищеца “*****” ЕАД.
Предвид изложеното съдът намира за
установено наличието на вземания на ищеца към ответника, произтичащи от
сключения от ответника с “*****” АД Договор за паричен заем No 171679 от
22.02.2018 г., за непогасената главница в размер на 500.00 лв. и за договорна
лихва в размер на 56.15 лв., и двете за периода от 01.03.2018 г. до 30.08.2018
г. /съответно първа и последна падежна дата по договора и погасителния план/.
Вземанията към ответника по този договор са прехвърлени от “*****” ООД на ищеца
с договор за цесия от 25.03.2019 г. съгласно Приложение No 1/25.03.2019 г., за което ответникът е надлежно
уведомен.
Поради това предявените искове за
установяване на посочените вземания за
главница по договора за заем и за договорна лихва се явяват основателни.
По
иска за вземането за обезщетение за забава.
В чл. 7 от процесния
договор за паричен заем страните по него са се уговорили, че в случай на забава
на която и да е погасителна вноска заемателят дължи за нея обезщетение в размер
на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото погасяване. Претендираното обезщетение за
забава е в размер на 190.43 лв. за периода от 01.03.2018 г. до
27.09.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК).
Първата погасителна вноска по договора е с падеж на
01.03.2018 г., като заемателят е изпаднал в забава с изтичането й, а именно
считано от деня, следващ падежната дата – от 02.03.2018 г. Поради това на дата
01.03.2018 г. ответникът не е бил в забава и следователно не дължи обезщетение
за забава за тази дата.
Аналогично, по отношение на всяка следваща погасителна
вноска забавата на длъжника за плащането й е настъпила, считано от деня,
следващ падежната датата на съответната вноска. Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86,
ал. 2 от ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за
периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС No 72 от 8 април 1994 г. за
определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. За
претендирания период лихвата за забава върху падежиралите вноски – за всяка
считано от деня, следваща падежната дата на отделните вноски съгласно
погасителния план, и до 27.09.2019 г., изчислена от съда на основание чл. 162 от ГПК, е в размер на 74.52 лв.
/0,63+0,62+3,45+3,40+3,36+3,32+3,27+3,23+3,19+3,15+3,10+3,06+3,02+2,97+2,93+
2,89+ 2,85+ 2,80+ 2,76+ 2,72+2,67+2,63+2,59+2,54+2,50+2,46+2,41=74.52/. До
посочения размер и за периода от 02.03.2018 г. до 27.09.2019 г. предявеният
иск е основателен, като за разликата до пълния му предявен размер от 190.43
лв. и за дата 01.03.2018 г. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска за вземането за неустойка.
Съдът намира иска за вземането за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 222.75 лв. за неоснователен
Процесният договорът за паричен заем,
от който произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя характер,
поради което за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен
служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а,
чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
Съдът намира, че предвидена в процесния
договор клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение е нищожна. Съгласно ТР No 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. No 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради противоречие с добрите нрави е
клауза за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави към
момента на сключване на договора и въз основа на конкретните условия за всеки
конкретен случай, като естеството и размерът на обезпеченото с неустойката
задължение, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи- поръчителство, залог, ипотека и др., вида на
уговорената неустойка и
вида на неизпълнение на задължението – дали е съществено
или за незначителна негова част, съотношението
между размера на
уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение
на задължението вреди, и др.
В случая в чл. 6 и чл. 8 от договора за
заем страните по него са предвидили клауза за задължаване на заемополучателя да
предостави обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са уговорили неустойка във фиксиран размер от 330.95 лв., който
размер надхвърля 60% от цялата заета сума. Така предвидената неустойка цели да
обезпечи изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.
Самото задължение за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение, което е за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора. С оглед на
последното, то санкционната функция на клаузата се явява вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна - доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката в случая води всъщност до скрито оскъпяване на кредита с повече от
60% от заетата сума. Начинът, по който е предвидено изплащането й- на
разсрочени погасителни вноски заедно с основните вноски по договора, и посочени
с предвиден към договора погасителен план, също сочат на извод, че неустойката
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят й
определя, както и че по своето естество и предназначение същата представлява
допълнителна възнаградителната лихва, с която се увеличава печалба на
заемодателя от договора. При това съдът приема, че доколкото основната цел на
уговорката за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение е именно получаването на допълнителна печалба от заемодателя за сметка
на заемополучателя, то така предвидената клауза е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която нищожна
е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, като в случая със същата се цели
заобикаляне на изискванията на чл. 19 от ЗПК, поради което ответникът не дължи
заплащането й.
Предвид това предявеният иск за установяване на
вземането на ищеца за сумата от 227.75 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от договора за непредставено
обезпечение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 436.65 лв., от които 178.91 лв. за държавна такса
и 65.06 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (изчислено при основа
100.00 лв. съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ).
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от
исковете, са за държавна такса в размер
на 16.26 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 32.53 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 48.79 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “*****”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин – 10”, *****,
към К.Т.Х., с ЕГН ***********, с адрес: *** No 61, за които е издадена Заповед
No 5095/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1618/2019
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 500.00 лв. /петстотин
лева/, представляваща незаплатена главница за периода от 01.03.2018 г. до
30.08.2018 г. по цедиран Договор за паричен заем No 171679 от 22.02.2018 г.,
сумата от 56.15 лв. /петдесет и шест
лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
01.03.2018 г. до 30.08.2018 г., и сумата от 74.52 лв.
/седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2018 г.
до 27.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано 27.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за обезщетение за забава над уважения размер от 74.52 лв. до пълния му предявен размер от 190.43 лв. и за дата 01.03.2018 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “*****” ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин – 10”, *****,
срещу К.Т.Х., с ЕГН ***********, с адрес: *** No 61, иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземането
му за сумата от 222.75 лв. /двеста
двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.04.2018 г. до 30.08.2018
г. по Договор за паричен заем No 171679 от 22.02.2018 г., за което вземане е
издадена Заповед No 5095/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1618/2019
г. по описа на РС-Ботевград, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Т.Х. с ЕГН ***********, с
адрес: *** No 61, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*****” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин – 10”, *****,
сумата от 178.91 лв. /сто седемдесет
и осем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 48.79 лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1618/2019
г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :